Финансовата криза в Русия трябва да дойде по-скоро

Споровете между страните в ЕС за това какъв да е таванът на цената на руския петрол реално пречат за ограничаването на ресурсите на Кремъл, с които финансира своята агресивна война срещу Украйна. Крайно време е да се излезе от тази задънена улица.

От едната страна са Полша, Естония и Литва, които натискат за пределна цена от не повече от 30 долара за барел. От другата страна на барикадата са Гърция, Крит и Малта, които предпочитат цената да е в диапазона 60-70 долара. Европейската комисия вече компромисно предложи таванът да е 62 долара за барел. В същото време САЩ призоват страните от ЕС да се споразумеят помежду си преди крайния срок - 5 декември, когато се предполага, че таванът трябва да стане факт.

Дебатът се води около евентуалния ефект на това ограничение върху световните цени на петрола. Когато през лятото на тази година, за този ценови таван бе съобщено за първи път от Г-7, JPMorgan прогнозира, че цените на петрола ще изригнат - вероятно достигайки нива от 380 долара за барел. Всъщност, цените на петрола сорт Брент оттогава насам постоянно спадат, като от около 100 долара за барел са се понижили до близо 80 долара (в момента Русия получава около 60 долара за барел - отстъпка, която отразява стигмата, че чрез покупките на петрол се подкрепя военната машина на Кремъл).

Това е една важна дискусия, но както Робин Брукс, старши икономист на Института за международни финанси, отбелязва, тя пропуска основната цел от намаляването на цената чрез таван. А тя е да причини финансова криза, която жестоко да ограничи способността на Кремъл да управлява военновременна икономика.

Ключовата първа стъпка в тази посока бе направена в края на февруари, незабавно след като Русия нападна Украйна. Тогава Г-7, Европейският съюз, и други подписаха за замразяване на чуждестранните резерви на Русия. Този безпрецедентен удар премахна руските буфери срещу икономически и финансови шокове, и резултатът беше първаначално обезценяване на рублата.

Но след това бързо стана ясно, че Кремъл е намерил вратичка: Русия може да продължи да изнася нефт и газ, като насочва плащанията през "Газпромбанк" и други одобрени финансови институции. В резултат на това Русия продължи да реализира сериозни печалби в чужда валута. Повечето от тези приходи отидоха за военни усилия, закупуване на “санкционирани” западни стоки, а в края на април рублата се възстанови.

Пазарите са в очакване. Ако ценовият таван на руския петрол бъде 60 долара за барел, участниците на пазара ще вдигнат рамене, а Украйна я очаква дълга и болезнена борба. Ако таванът обаче е 30 долара за барел, той ще окаже интензивен натиск за последващо обезценяване на рублата. Възможностите на Руската централна банка да поддържа стабилен обменен курс ще бъдат поставени под въпрос. Лихвените нива ще се повишат. Платежоспособността на банковата система ще бъде застрашена. Способността на Русия да купува оръжия от чужбина ще бъде силно отслабена.

Но възможно ли е такава драматична стъпка да вдигне световните цени? Всъщност, реакцията ще зависи от това колко продукция или какво производство Русия възнамерява да спре. Именно това е трудно да се прогнозира - Путин вдига войнствен шум по този въпрос, както прави за всичко. Но според някои прости математически изчисления балансът на рисковете не е в полза на Кремъл.

Русия изнася в момента около 8 милиона барела на ден. Ценовият таван ще бъде наложен на около 6 млн. барела петрол и петролни продукти, превозвани дневно по море (таван не се предвижда за останалото количество, което се транспортира по тръбопроводи). Нека да предположим, че Русия преустанови производството на 2 милиона барела, изнася 2 милиона с ценови таван и намери начини да реализира 2 млн. барела през черния пазар на световни пазарни цени. Днес Русия получава около 360 милиона долара на ден от петролни продажби (60 долара на барел за 6 милиона барела). При нисък таван - 30 долара за барел, Русия ще получава 60 милиона долара за продажби на намалената цена, плюс това, което изкара от сивия пазар.

Колко високо ще стигнат цените на сивия пазар ще зависи отчасти от отговора на ОПЕК (и в частност Саудитска Арабия), а също така и от скорошната инициатива на САЩ да позволи на Венецуела да увеличи своя експорт. Заплахата от глобална рецесия в момента е силно изразена на всички стокови пазари. А китайската политика на “нулев Covid” не показва признаци за разхлабване на мерките, поне докато повечето възрастни китайци остават неваксинирани. Ако нетното намаление на световното предлагане е един милион барела, е възможна световна цена от 100 долара - което ще добавя 200 милиона долара към руските приходи всеки ден.

Световната цена би трябвало да се повиши до 150 долара за барел, за да може Русия да излезе на печалба при наложен таван (продажба на два милиона барела за 300 милиона долара). Дори и цените на петрола да се повишат, несигурността за това колко парични средства може да получи Русия ще бъде огромна, като заплахата от бъдещи вторични санкции ще окаже реален натиск върху участниците на сивия пазар, които търгуват с руски петрол, чиято цена е над ограничената. Целият нефт, превозван по море, се транспортира с танкери, които се проследяват с помощта на транспондери и сателити на всеки сантиметър от пътя. Професионалистите в този сектор са много добри в това да знаят кой какво прави.

И какво, ако Русия откаже да превозва какъвто и да е петрол? Най-бързо спадащото число в света ще бъде руският БВП: без продажби на петрол, без данъчни приходи, без чуждестранна валута, без икономика.

Саймън Джонсън

Саймън Джонсън, бивш главен икономист в Международния валутен фонд, е професор по мениджмънт в Sloan School of Management към Масачузетския технологичен институт и съпредседател на Политическия алианс COVID-19. Той е съавтор (заедно с Джонатан Грубер) на книгата Jump-Starting America: How Breakthrough Science Can Revive Economic Growth and the American Dream и съавтор (заедно с Джеймс Квак) на книгата "13-те банкери: Поглъщането на Уолстрийт и следващият финансов срив".

Copyright: Project Syndicate, 2022

mediapool.bg