Отказът на Нидерландия за Шенген няма общо нито с корупцията, нито с границата

Решението на Нидерландия (и евентуално Австрия) да не подкрепят приемането на България в Шенген едва ли има нещо общо с охраната на границата или някаква загриженост за върховенството на закона в страната ни. В противен случай би трябвало да мислим, че останалите 23 страни членки и европейските институции ни пускат в Шенген, защото смятат, че у нас проблем по отношение границите и корупцията няма, а всички знаем, че това не е така.

И за двата проблема през последните няколко години бяха създадени съответните европейски механизми, за да се гарантира сигурността на ЕС. Нидерландия и Австрия нямат доверие в тези механизми. Тяхната общественост едва ли знае за съществуването им. Това позволява тамошните политици лесно да заемат позиция, за да си гарантират политическо спокойствие и да не назоват истинските причини за своите позиции.

Причините за позициите и на Нидерландия и Австрия са чисто вътрешнополитически и доста сходни. И в двете страни приемането на България и Румъния е тема, която лесно би могла да бъде експлоатирана от политически опоненти на управляващите, защото има отдавна натрупани предубеждения към българи и румънци, към мигрантите въобще и най-вече тези от Източна Европа и Балканите.

Трудно би могло да се обясни на обществеността в тези страни, че приемането на България и Румъния няма да има практически никакво влияние върху миграционните потоци - нито от двете страни или пък през тях. Затова и в двете страни управляващите са принудени да посочат публично различни аргументи за неприемането на двете страни.

В Австрия основен аргумент, изтъкнат от вътрешния им министър, бе липсата на обща адекватно функционираща Европейска система за убежище и проблемите на шенгенското пространство – по- конкретно фактът, че от 2015 г. насам европейските страни не могат да се разберат, ако страните на първа линия (като България) приемат бежанци, как и дали да бъдат "разпределяни" между страните членки.

Все още действащите в ЕС регламенти предвиждат бежанците да остават в страните на първа линия. По отношение на Шенген и охраната на границите - през последната година Фронтекс (Европейската агенция за брегова и гранична охрана) бе обект на безмилостни критики, тъй като не успява да изпълни очакванията, с които бе натоварена и сглобяването на корпус от 10 000 европейски граничари. Директорът й Фабрис Лижери бе принуден да подаде оставка през лятото.

За Нидерландия досега фокусът бяха проблемите на България с върховенство на закона (организираната престъпност/корупция) и сега се появи и охрaната на границата.

По отношение на върховенството на закона, близо 15 години след влизането на България в ЕС, със сигурност може да се заключи, че стимулът "Шенген" е безрезултатен. Затова ЕK прекрати т.нар. мониторингов механизъм на България и Румъния и прие нов механизъм (по инициатива на Нидерландия) за мониторинг на върховенството на закона. Този механизъм обвързва достъпа до еврофондове със спазването на върховенството на закона. Както се вижда от случващото се през последните месеци в Унгария, чиито фондове са на път да бъдат спрени, този подход е далеч по-смислен и ефективен. Корупционерите се интересуват от пари, а не от 10 минути по-дълго чакане на някоя граница.

Освен проблемите с върховенството на закона обаче, нидерландското правителство изведнъж заговори и за "изпълнение на технически критерии за Шенген". Този новоизлюпил се аргумент отново игнорира механизмите, които бяха въведени през последните години от ЕК, за да се предотврати отваряне на "границите", подобно на случилото се в Гърция през 2015-16 г., когато бяха пропуснати 1 милион мигранти.

Затова от няколко години освен проверките, които ЕК може да прави (както тази преди 2 месеца), на Фронтекс бе дадена задача да наблюдава много отблизо всекидневно случващото се по всички външни граници. Предвидено е, ако се прецени, че някоя държава не се справя, да може да се мобилизират до 10 000 европейски граничари, за да дойдат да помогнат и гарантират граничната сигурност на ЕС.

Както скорошната оценка на ЕК отпреди няколко месеца, така и всекидневният мониторинг на Фронтекс показват, че ЕС не вижда повод за тревога със случващото се по българо-турската граница. Нидерландия, очевидно, е измислила свои собствени критерии за оценка, неясно въз основа на каква информация. Демонстрираното отношение от нидерландския премиер, че опазването на българо-турската граница е българска, а не европейска отговорност, издава политическа неадекватност по отношение на ключова европейска политика и то в момент, когато един от водещите кандидати за Фронтекс е негов подчинен.

Струва си обаче да се отбележи, че за разлика от подробните правила за проверки на КПП в ЕС липсват разписани европейски стандарти за охрана на т.нар. "зелена граница" (т.е. извън КПП-тата). Дали да има преградно съоръжение, какво да е то, да има ли пътища покрай него, какви и колко често да са камерите или пък специални сензори, с какви автомобили и какво оборудване да разполагат патрулите, с какво оръжие – нищо от това не е регламентирано в европейското законодателство. Не само това, но и "недопускането" на мигранти през границата и връщането им обратно в Турция се счита от много европейските институции за нарушение на правото на убежище и закрила. Една от основните причини за оставката на директора на Фронтекс това лято бе именно това, че Фронтекс са си затваряли очите, докато гръцката брегова охрана е връщала лодките с мигранти обратно в Турция.

В този смисъл нидерландците едва ли могат да налагат някакви технически изисквания, които да засягат охраната на българо-турската граница, защото стандарти за такива няма.

Това не значи, че не трябва да критикуваме липсата на ясна визия от европейските институции, а също и от българската Гранична полиция и МВР за охраната на българо-турската граница. Вече 10 години там тече работа на парче. Така наречената "интегрирана система" използва три различни технически решения в различни участъци на границата, някои от които са почти на 100% безполезни (напр. дават хиляди фалшиви сигнали на денонощие). За близо 10 години големи участъци остават непокрити, а не изглежда като някой министър на МВР да е настоявал за средства за доизграждането им. Изградената ограда по границата има смисъл единствено, ако е комбинирана с охранителна система, системи за наблюдение, добри пътища около оградата, добре оборудвани полицаи, които да се придвижват бързо до мястото, където има приближаващи или преминаващи групи.

За съжаление, за нищо от по-горе посоченото не се говори и разбира от българските политици, които единствено се мъчат извлекат лична политическа полза. Бойко Борисов твърди, че ще запечата границата за мигранти – което никога не се е случвало.

В най-добрите години, по времето на Борисов, според статистиката на МВР, поне 70% от мигрантите са минавали безпрепятствено българо-турската граница и са залавяни впоследствие. Сега това правят близо 85% от мигрантите. Кирил Петков пък се хвали на нидерландския премиер и ни убеждава, че ако се върне на власт, ще въдвори някак си върховенство на закона – процес, който би отнел сигурно поне десетилетие, но който по никакъв начин не знаем как точно би се случил, ако четем предизборната програма на Продължаваме Промяната.

* Филип Гунев е експерт по вътрешна сигурност, консултант на ЕК по въпросите за мониторинга на корупцията. Бил е зам.-министър на вътрешните работи във втория кабинет "Борисов", както и в две служебни правителства.

mediapool.bg