Сърбия, РСМ и Албания да се откажат от популизма и да изпълняват критериите за ЕС

Лидерите на Сърбия, РС Македония и Албания трябва да изоставят популизма, да проведат необходимите реформи и да изпълнят критериите, които се изискват, за да станат членове на ЕС. Истината е, че тези три страни все още не са в състояние да се впишат добре в ЕС.

Лидерите на Сърбия, РС Македония и Албания се договориха миналия четвъртък да отворят взаимно границите си, като позволят свободно преминаване на хора, стоки и капитали от 1 януари 2023 г. Те нарекоха своята инициатива "Отворени Балкани" или "Мини-Шенген", подобно на зоната за свободно пътуване на Европейския съюз. Тримата изразиха надеждата някой ден към инициативата да се присъединят Черна гора, Босна и Херцеговина и Косово, които обаче засега не откликват на поканата за участие в процеса.

Подобно регионално партньорство очевидно не е лошо, макар че осъществяването му изглежда малко вероятно предвид историческите различия, разделящи обществата там, разкъсвани от етнически напрежения.

Истинският проблем обаче е другаде. Дали инициативата "Отворени Балкани" е действителен приоритет за Александър Вучич, Зоран Заев и Еди Рама или това е символичен ход на тримата лидери за оказване на политически натиск върху Брюксел за по-бързото им присъединяване към Европейския съюз?

Какво искаха да кажат с изявлението си, че Западните Балкани "не могат да чакат ЕС да реши вътрешните си проблеми, така че тяхното присъединяване да се ускори"? И ако чувстват, че не могат да чакат повече, имат ли предвид някакво друго политическо кредо, изоставяйки визията за "Европейски Балкани"?

Това, което Рама, Вучич, Заев и другите решат да направят, за да се случи този "Мини-Шенген", не представлява интерес за европейците. Европа се интересува от това дали тези държави осъществяват реформите, необходими за присъединяването им към Европейския съюз. Коментарите, че споразумението между трите страни е предизвикано от "неуспеха" на ЕС да определи дата за започване на преговори за присъединяване на Албания и РС Македония заради "вътрешните си проблеми", изразяват само половината от истината. Другата половина е, че тези държави - отчасти в резултат на избора, направен от техните лидери, все още не са в състояние да се впишат добре в ЕС, въпреки че партньорите ги искат под общия Европейски покрив - главно по геополитически причини.

Така че, вместо да търсят алтернативи, може би тези лидери трябва да оставят настрана своите популистки и лични амбиции и да положат по-големи усилия, за да изпълнят критериите, които ще отворят на държавите им по-бързо вратата на ЕС.

И тогава ще могат да видят как техните граждани и стоки се движат свободно и помежду си, защото благодарение на визите от Брюксел, хората от Сърбия, Албания и РС Македония вече се ползват от предимствата на свободното пътуване в ЕС. И така, какво ще изберат? "Отворени" или "Европейски" Балкани? Тримата лидери трябва да решат, защото, опитвайки се да седнат на два стола, правят лоша услуга на народите си.

*Преводът е на БГНЕС

mediapool.bg