Путин ескалира, а Европа се колебае

Незаконната анексия, извършена от Владимир Путин над четири региона на Украйна, за които той твърди, че вече трябва да се приемат за част от Русия, представлява значителна ескалация на войната, която той започна през февруари. Паралелите със стратегията за експанзия на Хитлер нарастват с всеки ден. На фона на напредващите войски на Украйна, която отново си връща свои територии, Путин нареди на армията си да стреля безразборно с ракети и артилерия по цивилното население. На местата, където руските войски вече са изтласкани от украинските земи, се откриват нови доказателства за военни престъпления и масови убийства.

Но независимо от цялата тази реалност, в някои части на Европа желанието да се даде на Путин поне част от това, което той иска от Украйна, остава, с предположението, че след това руският президент би спрял инвазията и икономическите отношения биха могли да се върнат до някакво подобие на това, което са били преди. Поне в частни разговори водещи германски индустриалци се обявяват за отстъпки от мюнхенски тип. Но, ако се върнем назад в историята,

примирението на Невил Чембърлейн (премиер на Великобритания от 28 май 1937 – 10 май 1940 г., привърженик на политиката на умиротворяване на нацистка Германия - б.р.) не спря Хитлер, така че подобен подход няма да спре Путин, който крои планове и за балтийските страни, Полша, а вероятно и за други.

За щастие, има по-добър начин за озаптяване на руския президент. Това може да стане чрез значителен тласък в ЕС на енергоспестяването и възобновяемите източници, съчетан със строг ценови таван за износа на руски петрол и въглища и непоколебимост този таван да се намалява всеки път, когато Путин отново ескалира.

Руската агресия показа изцяло най-голямата уязвимост на Европа: през последните три десетилетия лидерите на Западна Европа - особено в Германия - възприеха идеята, че Русия е била и винаги ще бъде надежден доставчик на евтина енергия. Цели индустриални сектори бяха изградени върху тази предпоставка, както и богатството на отделни хора.

Сега вече знаем, че това беше капан. Инвазията на Путин в Украйна струва около 1 милиард евро (980 милиона долара) на ден. Това е приблизително сумата, която Русия получава от продажбите на изкопаеми горива за Европа. Гражданите на Европа отвориха сърцата и домовете си за украинските бежанци. Като потребители и производители, обаче, те продължават да изпращат на Путин твърдата валута, от която той се нуждае, за да държи тези бежанци далеч от техните домове и да разбива ирански дронове-камикадзе в домовете на тези, които остават в Украйна.

Твърдата валута е необходима на Русия, за да купува от Китай оръжейни части, (включително за ракети) и набор въоръжения от Северна Корея. Еврото също така е необходимо за предотвратяване на колапса на руската рубла. Стотици хиляди мъже, годни за армията, в момента бягат от Русия (заради обявената частична мобилизация - б.р.), и без съмнение вземат своите спестявания в рубли с тях, за да ги обменят в последствие в чужда валута. Тъй като валутните резерви са замразени, Централната банка на Русия се нуждае от всекидневния поток евро, идващ от европейските енергийни продажби.

Разливът на газ от "Северен поток"

А точно в момента тегне подозрението, че руснаците стоят зад разлива на газ от "Северен поток". Целта им обаче не беше да разрушат газовия поток - те не се нуждаят от саботаж, за да направят това, а и в тръбите не е пренасяно достатъчно газ за продажба. По-скоро Путин тества границите на ескалацията, които може да достигне и това да не застраши неговия режим.

Какви биха били последствията, ако хипотетично в някоя рафинерия избухне пожар? Или, ако се случи инцидент в ядрена централа? Путин иска да знае как европейските лидери биха отговорили на подобни събития, като смята, че те най-вероятно няма да направят нищо заради страх от по-пряк военен конфликт с Русия. Веднага щом Путин намери подходящата точка за натиск, той ще ескалира отново. Целта му е ясна да прекъсне доставките на оръжие за Украйна и финансовата подкрепа.

Правилният отговор от Европа в тази ситуация би бил трипосочен.

Първо, ЕС трябва да приеме паневропейска стратегия, която включва незабавното прилагане на всички възможни мерки за енергийна ефективност, заедно с обща програма за инвестиции във възобновяеми източници.

За ЕС би било лесно да убеди дълговите пазари, че е необходимо кардинално да се променят енергийните източници, а ползите от това ще са не само за Европа, но и далеч извън нея. Европейците трябва да се замислят за работните места, които биха били създадени, и за технологиите, които биха могли да бъдат усъвършенствани от някои от най-иновативните хора в света, ако се отделят подходящи по размер и вид ресурси в тази посока.

Страните от G7 взеха решение за налагане на таван на цените на руския петрол

Следващата стъпка е да се приложи изцяло предложеният от G7 таван на цените на петрола и да се разшири прилагането на същия принцип върху въглищата. И в двата случая, европейските кораби и финансовите услуги са от съществено значение за руския износ. Съгласно предложението за ценови таван, износът на руски петрол може да продължи да използва западни услуги като каробоплаване, само ако цената, която някоя държава плаща на Русия, за да получи тези продукти, е по-ниска от световната цена. (В свое изявление страните от G-7 обявиха, че планират да забранят предоставянето на морски транспорт за осъществяване на износ на руски петрол или продукти освен ако не са закупени на или под ценовите нива, определена от въпросните държави. - б.р.)

Последната стъпка се отнася до размера на ценовия таван, т.е. въпросната пределна цена колко по-ниска трябва да е от световната цена. Всеки път, когато Путин ескалира таваните трябва да се свалят. Например, ако страните от G7 предварително са обмисляли таван от 50 долара, атаките върху “Северен поток” трябва да понижат тази цена на 45 долара, а бруталната анексия в Украйна трябва да бутне тази цена още по-надолу, може би до 35 долара. Като се има предвид, че пределната себестойност на руския петрол е по-малка от 10 долара, Кремъл все още ще има стимул да изнася.

Ако Путин се оттегли от Украйна и спре да убива хора, горната граница на цената може да се повиши отново.

Copyright: Project Syndicate, 2022

Саймън Джонсън

*Саймън Джонсън, бивш главен икономист в Международния валутен фонд, е професор по мениджмънт в Sloan School of Management към Масачузетския технологичен институт и съпредседател на Политическия алианс COVID-19. Той е съавтор (заедно с Джонатан Грубер) на книгата Jump-Starting America: How Breakthrough Science Can Revive Economic Growth and the American Dream и съавтор (заедно с Джеймс Квак) на книгата "13-те банкери: Поглъщането на Уолстрийт и следващият финансов срив".

mediapool.bg