Правораздавателен хаос: 90% от глобите за неносене на маски падат в съда

Първата вълна на коронавируса у нас сякаш изненада изпълнителната власт в лицето на министъра на здравеопазването, който последователно издаваше заповеди, а впоследствие ги отменяше или изменяше, вкл. и няколко часа след издаването им. Тази практика доведе до хаос в административно – наказателната дейност, който се отрази и на законосъобразността на наложените наказания за неспазване на противоепидемичните мерки, вкл. и на наложените глоби за неносене на маска на открити и закрити обществени места.

За изготвянето на настоящия материал са разгледани 125 съдебни решения на районните и административните съдилища в страната. Статистически погледнато, едва около 10% от наложените глоби за неносене на маска са потвърдени, а останалите 90% са отменени на различни основания. В много случаи отмяната на така наложените глоби за неносене на маска на открити и закрити обществени места е потвърдена на всички съдебни инстанции.

Следва да се отбележи, че тези 10% от наложените глоби за неносене на маска на открити и закрити обществени места са потвърдени след разглеждане на спора по същество. В останалите случаи или до преглед по същество изобщо не се е стигало, заради наличие на съществени процесуални нарушения, или нарушението е било определяно като "маловажен случай".

По-долу ще разгледаме най-често срещаните причини за отмяна на наказателните постановления, с които се налагат глоби за неносене на маска на открити и закрити обществени места.

Отмяна на глоби за неносене на маска на открити и закрити обществени места поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила

Подобно на вече анализираната съдебна практика във връзка с наложените глоби за разхождане в парка, както и за посещение на детски площадки, спортни и други съоръжения на открито, тук също най-често срещаното основание за отмяна са допуснатите най-разнообразни съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице.

Защо спазването на процесуалните правила е толкова важно?

Адмистративно-наказателният процес е строго формален, първо, поради факта, че с него се засягат основни права и задължения на гражданите. На второ място, неговият формализъм се обосновава и от факта, че административното наказание представлява форма на "наказателно обвинение" по смисъла на Европейската конвенция за защита правата на човека в частта относно уредбата на правото на справедлив съдебен процес. За да бъде обезпечено ефективното му упражняване е необходимо както да бъде спазено правото на защита на наказания (т.е. да може да разбере за какво нарушение, при какви обстоятелства и на какво основание е наказан), така и да се осигури възможност на решаващия съд да прецени основателността на обвинението за извършено административно нарушение.

В случаите на наложени глоби за неносене на маска на открити и закрити обществени места, най – често допусканите процесуални нарушения са:

1. недостатъчно ясно описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено нарушението;

2. неправилна правна квалификация;

3. налагане на глоба след отмяна на заповедта на министъра на здравеопазването, с която се вменява задължение за носене на маски на открити и закрити обществени места;

4. нередовно връчване на акта за установяване на административно нарушение;

5. неправилно оповестяване на заповедите на министъра на здравеопазването, с които се въвеждат противоепидемични мерки.

Недостатъчно ясно описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено нарушението

Отбелязването на т. нар. от закона "фактическо основание" в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление е един от задължителните елементи на двата акта, който осигурява спазването правото на защита на наказаното лице. По същество фактическото основание представлява максимално точно и ясно описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено нарушението.

Например в коментирания случай за достатъчно ясно описание на фактическото основание може да се приеме следното:

На 18.04.2020 г. около 18:30 ч. жалбоподателят Иван Петров се движил пеш по бул. "Витоша" в района на № 15 в посока от Съдебната палата към Национален дворец на културата, представляващо открито обществено място, без да има поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо устата и носа.

В много голяма част от разгледаните случаи на наложени глоби за неносене на маска на открити и закрити обществени места, съдилищата са констатирали, че липсва такова описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено нарушението.

Неправилна правна квалификация

Неправилната правна квалификация е най-масовата причина за отмяна на наказателните постановления, с които са налагани глоби за неносене на маска на открити и закрити обществени места.

Видно от прегледаната и анализирана съдебна практика, неправилната правна квалификация се среща в няколко разновидности.

На първо място, това е неправилното посочване или липсата на посочване изобщо на нарушената противоепидемична мярка. В масовия случай в актовете за установяване на административните нарушения и издадените въз основа на тях наказателни постановления е записвано бланкетно "не спазва въведените в страната противоепидемични мерки" без да се отбелязва изрично, че нарушението е свързано с неносене на маска на обществени места.

На второ място, сред често срещаните случаи на неправилна правна квалификация е посочването на неправилна заповед на министъра на здравеопазването, неправилна част от нея или на неправилна разпоредба от Закона за здравето. Това проявление на неправилната правна квалификация е напълно оправдано и разбираемо, предвид факта, че издадените заповеди за въвеждане на противоепидемични мерки бяха многократно променяни и отменяни, бяха неясни, а неясни бяха и формулировките на законовите разпоредби. Най-честият случай в това отношение е посочването на норма, която не предвижда задължително поведение и няма санкционен характер, а предвижда единствено правомощия на министъра на здравеопазването да въвежда противоепидемични мерки.

Накрая, коментираното нарушение много често се е проявявало и в неправилна връзка между нормативните разпоредби и по-точно посочване единствено на бланкетната законова норма на чл. 209а от Закона за здравето, без да се направи необходимото препращане към нарушената точка от заповедта на министъра, уреждаща конкретната противоепидемична мярка.

Налагане на глоби за неносене на маска след отмяна на заповедта на министъра на здравеопазването

Това основание за отмяна е ясно и няма нужда от допълнително обяснение. Случаите, в които на граждани са били наложени глоби за неносене на маска на открити и закрити обществени места, след като заповедта на министъра е била отменена от самия него, са изненадващо много. Това, накратко, означава, че са издадени наказателни постановления за несъществуващо нарушение, а разноските за воденето на делата за тяхната отмяна са възложени в тежест на съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи.

Нередовно връчване на акта за установяване на административно нарушение

Според Закона за административните нарушения и наказания, актът, с който е установено административното нарушение, трябва да бъде подписан от нарушителя. Смисълът на тази разпоредба е първо, нарушителят да узнае причината, поради която е наказан и второ, ако желае, да се възползва от възможността за подаване на възражение срещу констатациите в него. Редовното връчване на акта е условие, което също е свързано със спазване правото на защита.

Неправилно оповестяване на заповедите на министъра на здравеопазването, с които се въвеждат противоепидемични мерки

С обявяването на извънредното положение във връзка с разпространението на COVID-19 в страната и със започване издаването на заповеди от страна на министъра на здравеопазването за въвеждането на противоепидемични мерки, в юридическите среди възникна въпроса за правния характер на тези заповеди и по-точно дали те са общи или нормативни административни актове.

Макар на пръв поглед въпросът да е изцяло теоретичен, всъщност значението на правния характер на тези заповеди има практическо проявление и се изразява в различния начин на оповестяването им и в това дали могат да бъдат издавани в неотложни случаи при неспазване на някои от законовите правила за оповестяване.

Ако се приеме, че заповедите на министъра на здравеопазването са нормативни административни актове, то оповестяването трябва да стане чрез публикуването им в "Държавен вестник", както и да бъде спазена стриктно процедурата за обществено обсъждане. Нормативните административни актове не могат да се приемат в неотложни случаи.

От друга страна, ако заповедите на министъра на здравеопазването се приемат за общи административни актове, за оповестяването им е достатъчно публикуването им на страницата на Министерството на здравеопазването. Освен това, те могат да се приемат в неотложни случаи и някои от правилата за издаването им (напр. общественото обсъждане) могат и да не бъдат спазени.

В прегледаната съдебна практика по делата за отмяна на наказателни постановления, с които са налагани глоби за неносене на маска на обществени места, съдилищата са приемали заповедите за приемане на противоепидемични мерки като нормативни административни актове, които в случая не са оповестени по надлежния ред, а именно чрез обнародване в "Държавен вестник".

Отмяна на наложени глоби за неносене на маска, поради противоречие с целта на закона

Противоречието с "целта на закона" е самостоятелно основание за отмяна на административни актове, макар че по същество представлява материална незаконосъобразност.

В случая във връзка с вменяването на задължението за носене на маски, целта на закона е да се опази животът и здравето на гражданите, като се ограничи или предотврати разпространението на инфекциозното заболяване COVID-19. Тази цел може да се постигне, когато е налице застрашаване на посочените блага, напр. при струпване на хора и невъзможност за спазване на достатъчна дистанция.

Стъпвайки на тази логика, съдилищата в страната са отменяли наказателни постановление за налагане на глоба за неносене на маска на обществено място, поради това, че например, велосипедист по време на движение по улицата не е бил с поставено предпазно средство, покриващо устата и носа. Мотивите на съда са, че "спирайки жалбоподателя по време на движението му с велосипед и подреждайки го на опашка, за да му бъде съставен АУАН в рамките на провеждана "акция" или "операция", проверяващите не са отчели факта, че поведението му не представлява нарушение и че целта на издадената заповед на министъра за налагане на социална дистанция на практика е изпълнена". Съставяйки АУАН, а по – късно и НП, административно – наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон.

Същата логика е използвана от съдебните състави при отмяна на глоби за неносене на маска в случай на свалянето ѝ за прием на храна, вода и лекарства.

Отмяна на наложените глоби за неносене на маска, поради наличие на маловажен случай

В редките случаи, в които съдилищата са стигали до разглеждане на случая по същество, много от тях са приемали, че извършеното нарушение представлява маловажен случай.

Според закона такъв е налице тогава, когато извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на деяние от този вид.

Сред разгледаните от съдилищата казуси, като маловажни са приети, например, случаи, в които нарушителят е излязъл за кратко от личния си автомобил без да постави маска, но не е имало никой в непосредствена близост до него.

В заключение

Разгледаната съдебна практика показва една изключително притеснителна тенденция, а именно, че на територията на цялата страна е създаден праворазвателен хаос, поради липса на цялостна стратегия, свързана с обмислено приемане на ефективни и най-вече законосъобразни противоепидемични мерки.

Притеснителна е и последователната неспособност на контролните органи да издават съответвестващи на законовите правила административни актове. Тази неспособност води до разгледания по-горе резултат – масова отмяна на наложени глоби за неспазване на противоепидемични мерки без, в повечето случаи, да се стига до разглеждане на въпросите по същество.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че голяма част от съдебните състави са констатирали наличие на формално нарушение на задължението за носене на маска, но въпреки това глобите са отменяни на процедурно основание, заради груби ограничения на правото на защита.

В тази връзка предприемането на противоречащи на закона противоепидемични мерки (без да се коментира тяхната ефикасност, доколкото това е предмет на медицинската наука) и издаването на незаконосъобразни актове за нарушаването им, може да доведе до обратния на търсения от закона ефект, а именно - застрашаване на живота и здравето на гражданите, поради наслагване на усещане за безнаказаност у някои от тях.

Това пък от своя страна води по-скоро до мотивиране към неспазване на противоепидемичните мерки от страна на привържениците на конспиративните теории и недобросъвестните граждани, отколкото да се осигурява ефективна превенция при разпространението на COVID-19.

*Текстът е публикуван на страницата на адвокатска кантора "Петкова". Заглавието е на Mediapool.

mediapool.bg