Кламер БГ - Новини: Енергийна "дерусификация" и декарбонизация – възможно е

Енергийна "дерусификация" и декарбонизация – възможно е

Анализи и Коментари

|
Четв, 22 Дек 2022г. 07:57ч.
Енергийна "дерусификация" и декарбонизация – възможно е

Енергийна

Когато имаш план и решимост за енергийната си независимост, нещата стават по-лесно. Когато "стопроцентовата диверсификация" е само лозунг, но източникът на газ все така един, реалността те застига и търсенето на алтернативи е болезнено. Абсолютно клише, съотнесено към двете европейски държави от бившия съветски блок - Полша и България, които "Газпром" наказа в един и същи ден през април, спирайки едностранно газовите доставки.

И докато Полша отдавна е била наясно, че иска да "дерусифицира" енергийните си доставки, както съвсем правилно се обърква в изказа си Якуб Якубовски, заместник-директор на Центъра за източни изследвания във Варшава, и е работила систематично за диверсификацията им, на повечето политици в България изобщо не им се искаше да вярват, че страната може да остане без руски газ.

Полша отдавна договори и възможно най-добър преход за спиране на въглищата като източник за електропроизводство. В момента страната усилено работи за трансформацията на ТЕЦ в алтернативни енергийни мощности, докато България се върти в омагьосан кръг.

"Продължаваме промяната" дръзна да поеме отговорност и договори график за край на въглищния преход, но ГЕРБ ги свали от власт и заплаши с апокалиптични сценарии при спиране работата на българските ТЕЦ, искайки запазването им. Вярно, пазарната конюнктура съживи въглищните централи, но след две години ситуацията може да е съвсем различна и въглищата – почти излишни. Но ако работещите с тях централи в България не са готови с трансформацията си, реализацията й ще е тежка и скъпа, ако междувременно са изпуснали европейските субсидии за замяна на замърсяващите технологии.

В Полша целите за декарбонизация и "дерусификация" остават непроменени

- въпреки повишаването на енергийните цени след руската война в Украйна, въпреки инфлацията и ръста на разходите около приема на бежанците от съседната държава, които са над 1.2 милиона.

Какво се случва в България? ГЕРБ иска пак да се влезе във водовъртежа на дискусиите за спасяване на ТЕЦ, на фона на загубени вече 100 млн. евро от ЕК за създаване на нови работни места във въглищните региони, забавени мерки за изпълнение на енергийните проекти по Плана за възстановяване и устойчивост, които са за над 5.5 млрд. лв. и които при това служебният кабинет иска да преразглежда.

Газовата диверсификация или "дерусификация"

Говорейки за мерките, които Полша е предприела още преди окончателното спиране на руския газ в края на април, Якуб Якубовски прави лапсус. Докато изброява действията за "диверсификация" на енергийните доставки, казва "дерусификация", а после се смеем, че грешката е вярна.

Преди "Газпром" да затвори кранчето на 27 април т.г., Полша получава малко над 50 процента от газа си (10 млрд. куб. м годишно) от Русия по дългосрочен договор, който изтича в края на годината. Варшава обаче от доста време е решила, че не иска да подновява договора, а да замени източника на газ.

В комбинация с готвения отдавна пуск на Балтийския газопровод за внос на норвежки газ и бърза реакция, държавата успява сравнително бързо да осигури алтернативните газови доставки.

Към края на април тази година България е зависима 90 процента от руския газ, тъй като от азерския към онзи момент може да внася само 1/3 от договорените количества – тоест около 10 процента от потреблението на страната. Затова и в деня, в който руснаците спират газа, правителството (тогава навлизащо в четвъртия месец от мандата си) се наложи спешно да осигурява алтернативен внос от САЩ и от европейския пазар на доста високи цени. Трябваше също да търси трасета за внос на останалите две трети от азерски газ, но не по договорените по-ниски цени, а пазарни.

В най-критичните за Европа месеци, когато Кремъл започна да прилага съвсем открито политиката си на газов шантаж и паниката завладя пазарите, българският президент, служебното му правителство и представители на бизнеса реагираха точно така, както Русия искаше. Стресираха обществото с твърдения, че България няма как да преживее без руски газ. Към "Газпром" полетяха прошения от София за възобновяване на доставките и начало на преговори.

Добре, че "Газпром" ни направи услугата да не отвърне на писмата, та да се захване "Булгаргаз" с по-сериозното търсене на друг природен газ. Доколко успешно се справя с това, е друга тема.

"Планът на Полша за дерусификация, извинете - диверсификация на енергийните доставки, е от години и са проучени регионалните възможности за справяне с кризи, така че в момента се справяме и с природния газ, и с петрола (след влизането на 5 декември на еврорегламента за забрана на руски петрол в ЕС – б.а)", коментира заместник-директорът на Центъра за източни изследвания във Варшава Якуб Якубовски пред Mediapool.

Кой смени "Газпром"

Руските доставки в Полша са заменени с газ от САЩ, Катар и Норвегия, който освен на терминала за регазификация на втечнен газ в Швиноуйшчие, чийто капацитет е 6.2 млрд. куб. м годишно, се разтоварва и на литовския LNG терминал в Клайпеда, допълват представители на полския газов оператор "Газ Систем" и на полското външно министерство.

На Клайпеда полската държавна петролна и газова компания "Пегенек" (PGNiK) има резервиран капацитет за 10 години. Норвежки газ влиза в Полша и през заработилия в началото на октомври 2022 г. Балтийски газопровод, който в края на ноември достига пълния си капацитет от 10 млрд. к,б. м годишно. "Пегенек" има 10-годишен договор с норвежката "Екуинор" (Equinor) за доставка на 2.4 млрд. куб. м годишно, което е около 15% от потреблението на страната. В помощ на газовата диверсификация идват и пуснатите в експлоатация интерконектори със Словакия и Литва.

Германия също осигурява количества за Полша, макар да е ясно, че известна част от тях са руски газ.

"Газ Систем" и останалите от полския газов бизнес обаче продължават да работят за разширяване на възможностите за алтернативни доставки не само за страната, но и за региона. Газовият оператор смята до декември 2023 г. да увеличи капацитета на терминала в Швиноуйшчие на 8.3 млрд. куб. м.

Планира се и нов плаващ терминал за регазификация на втечнен газ в Гданск, който преди седмица получи европейско финансиране за 19.6 млн. евро. Проектът е припознат като такъв от общ европейски интерес и е включен в листа за финансиране от европейската програма RePowerEU. Намеренията са платформата с капацитет за годишна регазификация на 6.1 млрд. куб. м да заработи през 2027 г. Полша проучва и възможностите за внос на газ от Африка, а "Пегенек" участва и като акционер в разработването от норвежката "Екуинор" на бъдещо находище в Норвежко море. (Нещо, което при създаването на "Българския енергиен холдинг" първият му шеф Галина Тошева искаше да се случи с миноритарно участие в проучване на находища у нас или в чужбина за придобиване на опит, но така и не бе реализирано).

"В рамките на партньорството от инициативата "Три морета" успяхме бързо да заменим руските газови доставки и сме в комфортна ситуация и добро ниво на енергийна сигурност", коментира и Павел Гембски, заместник-директор на отдела за икономическо сътрудничество в полското външно министерство. Като по-нататъшна цел на Полша, включително в рамките на "Три морета" е свързването на LNG терминалите на балтийските държави със същото съоръжение на хърватския остров Кърк. По думите на Гембски Полша подкрепя и проектите за LNG терминалите в гръцкия град Александруполис, където акционер е и българският газов оператор "Булгартрансгаз", и в албанския Вльора, към който инвестиционен интерес има най-голямото частно газово дружество у нас "Овергаз".

241% поскъпване на газа, но няма мрънкане за цените

Вярно, цената на газа в Полша за първото полугодие на 2022 г., след спирането на руските доставки в края на април, се е повишила с 241 процента в сключваните договори на полската енергийна борса спрямо година по-рано. Важно е обаче, че поляците са съгласни да платят цената на "дерусификацията".

"Допитване сред поляците, проведено още преди войната на Русия в Украйна, показа, че те са готови да плащат повече за диверсификацията на енергийните доставки, а след налагането на санкциите на Запада срещу Москва тази убеденост нараства. Полското общество не смята, че заради високите цени на енергийните ресурси и инфлацията трябва да оттегли позицията си за помощ за Украйна. Силното усещане за заплаха от страна на Русия увеличава готовността на поляците да платят цената на сигурността на доставките и независимостта от руските енергийни ресурси", коментира Якубовски.

Полша се справя и с вноса на петрол след ембаргото на ЕС срещу руския сорт Уралс. Това става по договор със "Сауди Арамко"и внос пред пристанище Гданск, обяснява още той. "Нещата са дотолкова проиграни, че дори може да помагаме на Германия, където "Роснефт" има две рафинерии и може да им се осигурява суровина за преработка през Полша. Има споразумения с Чехия за разширяване на нефтопровода от Триест и осигуряване на доставки извън руския нефтопровод "Дружба". Ситуацията е трудна политически и икономически, но се справяме", допълва представителят на Института за източни изследвания.

Според политолога и преподавател във Варшавския университет Спасимир Домарадски обаче проблемът с ембаргото срещу руския петрол ще се усети следващото лято.

Ускоряване на декарбонизацията

Оказва се, че войната на Русия в Украйна повлиява положително и ускоряването на декарбонизацията на полската енергетика – друга тема, по която страната работи отдавна.

За разлика от България, в Полша говоренето не е за затваряне, а за трансформация на въглищните централи чрез замяна на технологии и използването на скъпата съпътстваща енергийна инфраструктура като подстанции и електропроводи за свързване на производствената мощност с мрежата високо напрежение. При това основен двигател на промяната не е държавата с грандиозни и съмнителни като ефективност планове, а самите оператори на топлоцентралите. "Те си дават сметка, че трябва да се променят и да създават различни работни места, но сигурно няма да се разминат с протести", казва Павел Гембски пред Mediapool.

Представителят на външното министерство допълва, че силно се насърчава внедряването на нови възобновяеми енергийни източници. Сред подобни проекти е този за вятърен парк в Балтийско море, работи се усилено и за използването на водородни технологии, за които регионът е изостанал в сравнение със САЩ, Япония и Южна Корея.

Водородни, ядрени и дигитални технологии

Полша вижда възможности за обмен на информация за проекти за водородни и дигитални технологии и създаване на консорциум за привличане на инвеститори в такива проекти, които да са свързани и с киберсигурност, допълва Гембски

Неядрената досега Полша смята да прибави три атомни централи в енергийния си отрасъл. За едната има сключен договор с американската компания "Уестингхаус" (Westinghouse) и плановете са да бъде въведена в експлоатация през 2033 г. на Балтийско море в Хочево. Има още два проекта. За единия – близо до град Лодз, има проявен инвеститорски интерес от Корейската хидроядрена корпорация, която е подписала споразумение с две полски компании. Другият е още на хартия.

Гембски смята още, че има голям смисъл от сътрудничеството на 12 държави от ЕС в рамките на инициативата "Три морета", защото "брандира" техните проекти и ги прави по-видими за инвеститорите.

България също има своите проекти за диверсификация, но по-дискутирани са тези за маршрутите на газовите доставки и независимото съхранение – и по "Три морета", и по RePowerEU, и със собствено финансиране. Такива са новите газови връзки със Сърбия, със Северна Македония, трансформацията на Трансбалканския газопровод за доставки от Турция, разширяването на газохранилището в Чирен, но източниците на суровина все още са по краткосрочни сделки. Дългосрочно засега страната ни може да разчита само на азерския газ от 1 млрд. куб. м годишно. Не е ясно какво се случва с търга на "Булгаргаз" за 2023 г., въпреки хвалбата на служебното правителство колко е прозрачно при осигуряването на газовите доставки.

И точно това прави разликата между Полша и България.

mediapool.bg