България преговаря за евентуални нови директни военни доставки за Украйна, но има много неизвестни как и кога това ще се случи. В края на миналата година парламентът най-накрая реши страната ни да се присъедини към усилията на съюзниците ни в НАТО и ЕС и да помогнат на Киев, като гласуваната помощ вече е на път за Украйна.
Това обаче би трябвало да е само първият транш от българската помощ за отбраната на Украйна. В момента налице е нов казус – кой трябва да реши за следващите доставки – парламентът или правителството.
Служебният кабинет предложи промяна в споразумението с Украйна, според която не правителството, а парламентът трябва да одобрява нови доставки.
Какво точно реши служебният кабинет?
Служебният кабинет предлага да бъде подписано допълнително споразумение между двете военни министерства, с което да отпадне предвидената възможност в подписаното на 5 декември споразумение – списъкът с военните доставки да бъде променян само с решение на МС.
Така предоставянето на допълнителна или последваща помощ на украинската страна трябва да се извършва с допълнителни споразумения към споразумението от 5 декември, които ще подлежат на ратификация от Народното събрание на Република България.
Командирът на Командване за логистична поддръжка бригаден генерал Тодор Тодоров трябва да подпише допълнително споразумение при условие на последваща ратификация.
Започва да прилича на хибридка
Така темата отново трябва да влезе в парламента, а депутати вече коментираха неофициално, че виждат нов опит на президента Румен Радев и служебния кабинет да бламират помощта за Украйна.
В случай че няма действащо Народно събрание, което е напълно възможно да се случи съвсем скоро, няма да може да се вземат решения за следващите траншове.
В същото време се очаква и решението на Конституционния съд, който бе сезиран от БСП и "Възраждане", след като държавният глава Румен Радев отказа да се съобрази с призивите им и "пусна" военната помощ.
В този смисъл не е изключено промяната в споразумението между България и Украйна да изчака произнасянето на КС. Ако остане сегашният модел в сила, правителството ще може да решава само за нова военна помощ.
Срещу вкарването на темата за пореден път в НС има все още неофициално недоволство сред някои от парламентарните групи, тъй като Украйна се превръща в основна тема за парламента без да има необходимост от това.
Подобно нещо се случва с промените в договора за закупуване на F-16, които също изискват санкция от парламента, и се използват често за нова атака срещу избора на американските машини.
На практика дебатът в НС е еднакъв от ноември месец досега и вече добива измеренията на хибридка, която може да продължи и през новата година.
Радев не спира да говори за "войнолюбците" в парламента, а темата е основна част от портфолиото на БСП и "Възраждане".
Водят се преговори за заместващи способности
Бившият военен министър Тодор Тагарев коментира във вторник пред БТВ, че основната част от българската военна помощ за Украйна вече е доставена в страната.
"Дали е достатъчна като обем - по-скоро не. Мисля си, че нашите възможности са много по-големи и би трябвало да очакваме още в началото на тази година нови траншове“, каза Тагарев пред бТВ.
Военната помощ се оценява на общо около около 20 млн. лева, като става дума най-вече за средства за защита на населението и на обектите от въздушни атаки.
Източници от МО потвърдиха, че вече се водят преговори и със съюзници за изпращането на заместващи способности.
Това означава, че съвсем скоро може да има по-сериозни доставки от българска страна, които ще трябва да бъдат одобрени от правителството или от парламента, ако бъде прието предложението на служебния кабинет.
Украйна се нуждае най-много от старите съветски изтребители MиГ-29 и зенитни комплекси C-300, но служебният кабинет отказа да предостави, защото България няма заместващи способности.
В същото време поддръжката на старата съветска техника става на практика невъзможна след войната на Русия срещу Украйна и съвсем скоро България ще трябва да приземи МиГ-овете.
mediapool.bg