Covid-19 за политическа употреба – какви са фактите

С покачването на заразените от Covid-19 и ескалацията на четвъртата вълна, на дневен ред отново е въпросът необходимо ли е да се налагат по-строги противоепидемични мерки и добре ли управляват здравните власти настоящата епидемична вълна. В навечерието на поредните избори (президентски и парламентарни) темата е и мощно политически експлоатирана.

Управлението на здравната криза провокира взаимни обвинения между служебния здравен министър Стойчо Кацаров и здравните "остриета" на ГЕРБ в лицето на бившия здравен министър Костадин Ангелов и уволнения от Кацаров бивш директор на "Пирогов" проф. Асен Балтов, който сега е кандидат за депутат от партията на Бойко Борисов. Самият Борисов също прави включвания по темата, но за да атакува директно президента Румен Радев, на когото приписва цялата отговорност за всичко в държавата.

Миналата седмица Борисов коментира, че починалите от коронавирус за денонощието 178 души "се пренесоха в по-добър свят от този на Румен Радев и на този провал Стойчо Кацаров".

Тази седмица Асен Балтов предрече, че сегашната Covid-вълна ще е най-смъртоносната. Костадин Ангелов обвинява Кацаров в цинизъм и неадекватно поведение. Кацаров от своя страна се защитава с данни, че сега умират по-малко хора, отколкото при предходните две вълни, когато здравната криза се управляваше от кабинета "Борисов 3". Настоящата вълна, обаче все още не е приключила.

Какво показват фактите за управлението на здравната криза при ГЕРБ и служебното правителство?

Октомври 2020 vs Октомври 2021 г.

Някои наблюдатели, в това число математикът на оперативния щаб срещу вируса по времето на Бойко Борисов – проф. Николай Витанов – сравняват заболеваемостта и смъртността през октомври месец миналата година с октомври месец тази година и правят извода, че през октомври 2020 г. са починали по-малко хора, отколкото през тази. Подобно сравнение обаче не е коректно, защото в същия период на 2020 г. страната ни беше с много по-ниска заболеваемост и съответно смъртност. И ни делеше цял месец от пика на втората вълна. Тази година епидемичният подем започна по-рано, още в края на лятото, защото доминиращият Делта вариант се разпространява по-бързо, дори в топлото време. Макар да няма прогнози колко ще продължи тази вълна, очакванията са да приключи по-рано спрямо тази от есента и зимата на 2020, която започна по-късно и свърши след Нова година.

Ето какво показват данните на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) за 14-дневната заболевамеост към 11.10. 2020 г. и 18.10.2020 г.: само 2 области са със заболеваемост над 120 на 100 000 души към 11.10. и 6 области към 18.10.

За сравнение към 10.10.2021 година всички области без Кърджали са със заболеваемост над 120 на 100 000, 7 области са със заболеваемост над 500 на 100 000, 16 са със заболеваемост между 250 и 499 на 100 000 и 5 са между 100-249 на 100 000.

Стойностите, представени на картата, отчитат 14-дневната заболяемост на 100 000 към 10.10.2021; източник: НЦЗПБ

Рекордната смъртност

По отношение на смъртността данните на Националния център по заразни и паразитни болести показват, че към 10 октомври 2021 г. 14-дневната смъртност е 16.9 на 100 000 души. По време на пиковете при предишните вълни е била съответно 27.9 на 100 000 през декември 2020 и 24.5 на 100 000 през април 2020 година.

При настоящата вълна (засега) най-много починали за денонощие са регистрирани на 5.10.2021 г- 178. При предишните две вълни най-голям брой смъртни случаи за денонощие са регистрирани на 20.04. 2021 година- 217 починали за денонощие и на 1.12.2020 година – 221 починали за денонощието. На този етап смъртността от Covid-19 през настоящата вълна е по-ниска от регистрираната в пиковите моменти на предходните две вълни. Трудно е да се правят прогнози дали тази вълна ще е по-смъртоносна от предишните, тъй като това зависи от мерките, които ще бъдат приложени или няма да бъдат приложени за ограничаване на разпространението.

И при предишните вълни, и сега, България отчита рекордна смъртност в ЕС и в световен мащаб. Причините за това са комплексни: много нисък ваксинационен обхват; лош здравен статус на населението; зле уредена здравна система; отказ от прилагане на "твърди" и непопулярни мерки от властите на национално и местно ниво; лоша дисциплина – отказ от спазване на наложените мерки и слаб контрол на спазването им и др.

Ето и как властите реагират на хода на епидемията...

Управлението на кризата сега:

В момента служебният здравен министър Стойчо Кацаров е упрекван от своите опоненти в отказ да управлява здравната криза. Той твърди, че здравните власти наблюдават внимателно ситуацията и са в готовност да се намесят с по-строги мерки. Такива се очаква да бъдат обявени в петък. Служебното правителство има приет Национален план за справяне с пандемията от SARS-CoV-2, към който обаче властите не се придържат. Ако той се спазваше, тъмночервените области трябваше да се в локдаун. В плана е предвидено налагане на ограничения първо на регионално и в краен случай на национално ниво.

Служебният здравен министър търпи критики, че болниците по места вече се задъхват под натиска на болните, има случаи на върнати пациенти, не всички Covid-зони функционират нормално, а личните лекари са претоварени.

Кацаров твърди, че здравната система е добре подготвена от служебното правителство и ако има неуредици, то те са регионални и ще се вземат мерки да бъдат поправени. Той казва, че една от причините за високата смъртност е лошото състояние на здравната система, която е оставило управлението на Бойко Борисов. А другото: че българите и преди Covid-19 са с най-висока смъртност.

Кацаров търпи и критики за това, че е "пропилял лятото", когато е можел да усили ваксинацията с разяснителна кампания и въвеждане на меки форми на принуда като изискването за вход със здравен сертификат в редица обекти. Неговата позиция е, че не трябва да има принуда, защото това може да засили антиваксиналните настроения.

Управлението на кризата преди:

През миналата есен официално обявен план за действие нямаше. Тогава управляващите от ГЕРБ бяха възприели подход да управляват кризата "гъвкаво" според развитието на ситуацията и най-вече според разпорежданията на премиера Бойко Борисов. И в стратегията на ГЕРБ първо се налагаха мерки на регионално ниво и в краен случай на национално.

Управлението на Борисов също беше критикувано през миналата година, че е допуснало хаос и ужасяващо висока смъртност. Почти през целия ноември 2020 година у нас бяха регистрирани по над 4000 случая на новозаразени дневно, без да се налагат особено твърди мерки. В последните дни сега имаме по 3300-3400 нови случая дневно, отново при почти отсъстващи мерки.

На 11.11.2020 година тогавашният здравен министър Костадин Ангелов заявява в интервю за БНР: "В настоящия момент, при дифузно разпространение на вируса, локдаун няма да има ефект. В момента обществото няма разбиране за спазването на мерките и ако се стигне до затваряне, това ще изкара хората на улиците и може да се получи обратен ефект". Попитан защо ресторантите остават да работят в режим до 23.30 часа, Костадин Ангелов коментира: "В хода на предното затваряне в страната, когато имаше почти пълен локдаун, имахме изключително сериозни обвинения към нас, че сме увредили психичното здраве на българите".

Относно случаите на връщани от болниците хора Костадин Ангелов твърди: "Хората губят психическа устойчивост и всички държат да постъпят в лечебно заведение, което не се налага".

Този коментар е направен при 4390 нови случая за денонощие, 4176 души в болница и 280 души в интензивни отделения.

В момента има 3327 нови случая, 5 707 души в болница и 487 души в интензивни отделения. За сравнение най-много хоспитализирани имаше при третата вълна през пролетта на тази година – над 8000 души, но здравната система ги пое с по-малко сътресения в сравнение с края на миналата година.

На 18-20 ноември 2020 г. вече медии показват как чакащ на стълбище в пловдивска болница пациент по-късно умира, а болни в Пазарджик чакат на носилки по 40 часа да ги приемат. По това време в болница се лекуват 5878 души, на интензивно лечение са 344 души. В коментар на случая с починалия човек в Пловдив Ангелов казва, че "това е върхът на айсберга и такива неща се случват, защото здравната система не е реформирана". Ангелов казва, че е готов да поеме политическа отговорност за умиращите пациенти, ако се налага. Но по думите му "здравната система се справя".

Няколко дни по-късно, на 25 ноември 2020 г., правителството на Борисов обявява локдаун под натиска на общественото недоволство и претоварената здравна система.

Правителството на Бойко Борисов осигури достатъчно количество ваксини, но при небалансиран подбор, заради който първоначално имаше малко ваксини и това забави имунизацията в първите месеци. Не липсваха и организационни трудности. Заради това сега служебното правителство се оправдава с кабинета "Борисов" за слабия интерес към ваксините.

Изводи:

И служебното правителство, и правителството на Бойко Борисов управляват здравната криза като изчакват максимално дълго преди да наложат твърди противоепидемични мерки с цел да запазят максимално много икономически дейности.

Това позволява достигането на висока заболеваемост и съответно смъртност.

И при двете управления мерки се налагат първо на регионално ниво, и в краен случай на национално. Много често местните власти отказват да приложат мерки, без да им бъдат разпоредени централизирано. Това поражда напрежение и противопоставяне, включително на политическо ниво: между национална и местна власт и управляващи и опозиция. Това дава основание централната власт да бъде упреквана в бягство от отговорност, не без основание.

От изявленията на здравните министри е видно, че управлението на здравната криза се ръководи не от гледна точка опазването живота на възможно най-много хора, а от други съображения: икономически, политически, отчита се с доминиращото обществено мнение, което не винаги е в най-добър обществен интерес.

Вина за ниското имунизационно покритие носят и кабинета на Борисов, и служебното правителство, но и политиците – например партията на Слави Трифонов "Има такъв народ", която бе с най-голяма група в последния парламент, води открита кампания и срещу ваксинирането, и срещу въвеждането на по-сериозни ограничения.

Тази година България е в перманентна предизборна ситуация, която можеше да се използва за сериозни дебати, базирани на експертиза и натрупания опит, как държавата да се справи с коронакризата. Това обаче не се случи.

mediapool.bg