Бизнес | Пет, 26 Апр 2024г. 20:42ч. | Седемте нови двуетажни влака пристигат в България през юли 2026 г.
Стратегия за развитие на разположените в крайбрежни води възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), според която тези мощности трябва да се увеличат от сегашните 12 гигавата на поне 60 ГВ до 2030 г. и 300 ГВ до 2050 г., представи Европейската комисия в четвъртък. Очакванията са това да бъде постигнато с 40 ГВ с енергия от океана и други технологии като плаващи слънчеви и вятърни мощности.
Според Брюксел европейските крайбрежни ивици имат огромен потенциал и с помощта на лидерските позиции на европейските компании в сектора амбициозните цели могат да бъдат постигнати. Ще се създадат нови възможности за индустрията, нови зелени работни места на целия континент и ще се разширят европейските позиции в енергийните крайбрежни технологии.
"Вече имаме постигнати успехи в крайбрежната възобновяема енергетика и искаме да ги превърнем в още по-големи възможности за зелена енергия, висококвалифицирани работни места, устойчив ръст и международна конкурентност", каза зам.-председателят Франс Тимерманс, отговарящ за Зелената сделка на ЕК.
Еврокомисията ще насърчава трансграничното сътрудничество между страните членки за интеграция на отделните офшорни проекти. Препоръките й са да се инвестира в 10 демонстрационни проекта за океански енергийни технологии за използване на вълните и приливите и отливите в ЕС, за да се запълни сегашната инвестиционна дупка и да се ускори търговското приложение на проектите.
Оценките на Брюксел сочат, че са необходими около 800 млрд. евро инвестиции до 2050 г, за да се постигнат предложените цели. Около една трета от сумата е за самите крайбрежни мощности, останалите средства трябват за инфраструктурна мрежа за включването им в системата. Очакванията са повечето от вложенията да дойдат от частни инвеститори.
Европейската комисия, Европейската инвестиционна банка и други финансови институции ще работят заедно в подкрепа на инвестициите в офшорните възобновяеми източници. Заедно Плана за възстановяване и устойчивост на ЕК, програмите ИнвестЕС и Свързана Европа, механизма за финансиране на ВЕИ, Иновативния фонд и други фондове могат да се постигнат набелязаните цели, посочват от ЕК.
От Брюксел ще подкрепят тези технологии не само заради собствените се енергийни и екологични цели, а и защото изключително бързо нарастващите офшорните ВЕИ на световния пазар, особено в Азия и САЩ, са възможност за европейската индустрия.
Днес в европейски води са инсталирани 12 ГВ ВЕИ мощности, които са закрепени за морското дъно. Готови са и плаващи 40 МВ мощности в някои страни на ЕС като технологията е обявена за използване в редица търговски проекти.
Инсталирани са и 13 МВ технологии за производство на електроенергия от океански вълни и от движението на приливите и отливите, работи се и по обещаващи в бъдеще допълнителни технологии по плаващи вятърни паркове и преобразуване на термалната енергия.
Черно море е посочено като място с огромен потенциал за разполагане на крайбрежни вятърни платформи – както фиксирани за дъното, така и плаващи, както и за използване на енергията от вълните и приливите и отливите.
Северно море, Балтийско море, Средиземно море и острови в Европа също имат голям потенциал за използване на крайбрежния вятър и вълните.
Развитието на техния потенциал ще осигури пазари за производителите на вятърни турбини в Австрия, Чехия, Испания, Франция, Германия и Полша. В момента 62 хил. души работят в офшорната вятърна индустрия в Европа и около 2500 – в океанския енергиен сектор.
Енергията от подобни ВЕИ ще намали зависимостта на целия ЕС от изкопаеми горива и ще е от полза за европейските потребители, независимо къде живеят.
mediapool.bg
