България | Пет, 15 Ноем 2024г. 17:31ч. | Къде местят агенциите, изгонени от Пеевски?
На хартия лекарства за диабетици у нас се внасят ритмично и ги има по складове, но на практика те масово не достигат до аптеките и пациентите не могат да си ги набавят. Тези до болка познати обяснения бяха дадени по време на среднощното изслушване на здравния министър Христо Хинков и екипа му в парламентарната здравна комисия. За ограничаването на хроничните липси на медикаменти на българския пазар бяха предложени отдавна обсъждани и отлагани по различни причини мерки.
Депутатите поискаха от министър Христо Хинков в най-кратък срок да направи промяна в наредба, с която да се разшири приложението на електронните рецепти – мярка, която той така или иначе вече беше обявил, че ще направи. МЗ от своя страна пък публикува за обществено обсъждане дългоочакваните промени в работата на системата за проследяване недостига на медикаменти СЕСПА, които обаче трябва да преминат процедура по нотификация в ЕК. Чуха се и отчаяни предложения здравният министър да забрани със заповед износа на определени лекарства, за да подсигури потребностите на българските пациенти, макар и с риска да бъде атакуван в съда.
На заседанието на комисията беше представена актуална информация от Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) относно няколко лекарствени продукта за диабет, които по данни на пациенти и аптеки системно липсват. Според информацията на ИАЛ въз основа на данни от производителите всички тези продукти в момента са с ритмични доставки.
Производители докладват ритмични доставки
Относно лекарството Ozempic производителят Novo Nordisk е обяснил, че има повишено глобално търсене заради използването му извън кратката характеристика като средство за отслабване. Производителят се опитва да адаптира постепенно производството спрямо повишеното търсене. След като през май бе съобщено за забавяне в доставките, са били проведени разговори за тяхното ускоряване от страна на МЗ и на 17 юли е направена доставка от медикамента и производителят твърди, че за по-нататък са планирани ритмични доставки.
Дефицитният инсулин Tresiba не може да бъде изнасян от страната от 28 юли, а за друг проблемен инсулин Fiasp има информация за налични количества на склад и се съобщава за следващи доставки през август, септември и октомври. За инсулина Humalog производителят Eli Lilly уведомява, че няма производствени проблеми или проблеми с доставките и има такива на две седмици, като последната е направена на 25 юли. За медикамента NovoRapid също има данни за ритмични доставки.
На книга добре, на практика инсулини няма
"На книга всичко е наред, на практика лекарствата трудно се намират по аптеките", обобщи ситуацията Димитър Маринов, председател на Българския фармацевтичен съюз.
Той заяви, че по данни на производителите количества от лекарствата има, но някак си те изчезват и не стигат до аптеките или поне не стигат до всички аптеки. Т.е. има привилегировани аптеки. Той припомни, че е имало работна група по проблема през миналата година и са внесени редица предложения, включително в наредби, но нищо от предложеното от Фармацевтичния съюз не е направено.
"Едно и също нещо го казваме в различни формати и работни групи без да има особена чуваемост, като проблемът е да не се накърнят определени интереси", каза Маринов.
Той даде пример, че аптеките би трябвало по наредба да виждат отказите на складовете да доставят определени лекарства, но техническата реализация липсва. По думите му без електронна рецепта се губи огромна част от информацията за лекарствоснабдяването и не може да има нито контрол по предписването, нито контрол по отпускането.
25 лекарства за диабет липсват, 21 от тях се изнасят
Николай Костов от Асоциацията на собствениците на аптеки съобщи, че към момента липсват 392 лекарства по лекарско предписание. Те не могат да бъдат доставени в момента в аптеките и не могат да бъдат отпуснати на пациентите. По думите му от тях 166 се изнасят по информация на ИАЛ, която Mediapool публикува през октомври миналата година. "Списъкът на изнасяните лекарства се увеличава всяка година и в момента включва 500 лекарства. Това не винаги създава проблеми, но проблем възниква при квотните лекарства, които са за точно определен брой пациенти", обясни Костов. Той допълни, че антибиотиците, които са извън позитивния лекарствен списък не фигурират в системата за проследяване на недостига СЕСПА и така няма информация какво влиза и какво излиза от България.
Костов съобщи, че 25 лекарства за диабет в момента липсват тотално. Това включва инсулини, перорални антидиабетни средства и др. От тези 25 лекарства 7 са инсулини. 21 лекарства от тези 25 се изнасят. "Вчера излезе информация от МЗ, че от инсулините на Sanofi, за които има удоведомление, че няма да се внасят, са били изнесени 22 799 опаковки за 6 месеца. Странна история! При това е внесено количество, което е по-голямо от нужното у нас. Това са 3800 опаковки месечно, което е достатъчно за 5000 пациенти, а на инсулините на Sanofi са 4000 пациенти по информация от НЗОК", каза Костов. По думите му ако тези лекарства не бяха изнесени, щеше да има за българските пациенти и да останат. За мен е енигма защо се подават такива уведомления, които на практика не са верни.
Промени срещу недостига чакат одобрение от ЕК
Зам.-министърът на здравеопазването проф. Илко Гетов, който отговаря за лекарствената политика, подкрепи казаното от Маринов и Костов и посочи, че дори един пациент да не може да не намери лекарството си, имаме сериозен проблем. Той каза, че 50% от времето на експертите от лекарствената дирекция в МЗ е заето в търсене на лекарства и отговор на сигнали за липси. Той припомни, че за да облекчи ситуацията МЗ е улеснило замяната на терапия с инсулини и е в непрекъснат контакт с ИАЛ и производителите.
Гетов съобщи, че са качени за обществено обсъждане и промените в работата на системата за проследяване на недостига СЕСПА, които обаче изискват нотификация в ЕК. Сред промените, които предстоят е смяна на формулата, по която се изчислява недостига на лекарства, така че да се гарантира 100% задоволяване на вътрешните потребности. Сегашната формула позволява да се изнасят лекарства когато е осигурено 65% от месечното потребление.
Гетов посочи, че основните фактори, които влияят върху липсите и недостига на лекарства и интереса към паралелния износ са системата за ценообразуване по най-ниска цена, високия ДДС, липсата на достатъчна дигитализация и прозрачност и вертикалната интеграция на сектора.
Проблясък: Министърът да спре износа, макар и незаконно
Председателят на здравната комисия Костадин Ангелов каза, че ако има паралелен износ, заради който български пациенти остават без лекарства, начинът е той да се спре със заповед на министъра. В момента няма такава законова възможност, тъй като паралелният износ е позволен в цяла Европа. Износът на лекарства може да бъде спиран, само когато наличностите от тях паднат под 65% от средномесечното потребление.
"Няма как да се страхуваме от европейска директива, в случаите когато българските пациенти нямат лекарства. Работата на министъра е да защитава интересите на българските граждани", каза Ангелов.
Той призна, че подобна заповед най-вероятно ще падне в съда, но поне в периода в който ще действа, ще има достатъчно лекарства за българските пациенти.
Форсират електронните рецепти
В крайна сметка депутатите задължиха министъра спешно да промени една от наредбите на МЗ, така че да се разшири приложението на електронните рецепти – мярка, по която вече бе обявено, че се се работи в МЗ.
В интервю за Mediapool зам.-министър Илко Гетов съобщи преди две седмици, че се обсъжда антибиотиците и някои лекарства за деца по лекарско предписание да са само с електронна рецепта. По време на дебата в комисията обаче се чуха и предложения инсулините и другите лекарства за диабет също да бъдат прибавени към лекарствата, които се отпускат само с електронна рецепта.
Освен това депутатите приеха здравният министър да информира здравната комисия за липсващите лекарства всяка седмица в сряда.
mediapool.bg
