Университетите без научна продукция няма да обучават докторанти

"Финансирането за наука ще бъде насочено към областите, в които има традиции и постижения. Не бива да се възприема като трагедия това, че има области, в които нямаме успехи. В тях е нужно да се обучават кадри с висше образование, но тези хора няма да произвеждат научна продукция и това не е трагедия", каза в интервю за Mediapool зам.-министърът на образованието проф. Иван Димов.

Проф. Димов, в момента тече обсъждане на 11 национални научни програми, за които са предвидени 22 млн. лева за тази година . Как точно бяха избрани научните сфери, в които да се инвестират средствата по тях?

Областите на въздействие са резултат на предварителни консултации с министерства и областни администрации, за да се постигне синергия между секторните политики и програми. Постигаме и съгласуваност между висшите училища и научните организации за съвместното им изпълнение.

Сферите са избрани на база на заявените важни обществени предизвикателства, които трябва да бъдат посрещнати.

Някои от тези програми не изглеждат като научни, а като опит да се намерят пари за нещо, за което в бюджета на съответното министерство няма средства. Давам за пример двете здравни програми - за купуване на апаратура за съвременно изследване на кръвта и за разработване на здравен софтуер, включително за проследяване на резултата от лечението с дадени медикаменти. Каква е връзката с науката тук?

Някои от програмите наистина звучат фундаментално, а други много конкретно като задачи, но и конкретните задачи включват в себе си фундаментални проблеми. Знаете, че в последно време в света се работи по т. нар. персонализирана медицина. Много често решаването на един здравен проблем е свързано с много сериозни фундаментални изследвания - изследвания на генома, работа с бази данни, т. нар. data mining или извличане на знания от големи бази данни.

Така дори задачите да звучат конкретно, те включват в себе си сериозен научен компонент, който изисква фундаментални изследвания. От една страна, привличаме водещи учени в тази област. От друга страна, ги ориентираме приложно, за да може в резултат на тези изследвания да бъдат постигнати иновации, които след това да имат конкретно отношение към здравето на хората.

Дайте пример за научни изследвания и иновации, които ще са нужни за купуването на апарата за изследване на донорската кръв?

Това е съвременен метод за научни изследвания. Този анализ е изключително важен, защото предлага персонифициран подход към всеки пациент.

Защо избрахте средствата по програмите да са предварително насочени към определени научни организации, а не да се разпределят на конкурсен принцип?

Защото така ще се преодолее фрагментацията на научноизследователската система и ще се консолидира научноизследователския потенциал. Научната инфраструктура ще се използва по-ефективно.

На конкурсен принцип се разпределят средствата от фонд "Научни изследвания". Националните научни програми, за които говорим, отговарят на обществените предизвикателства и нужди. Тук подходът е отгоре надолу.

Националните научни програми са допълващ механизъм към съществуващите начини за финансиране - конкурсите и инвестиции в националната научна инфраструктура.

Т.е. опитът показва, че когато се кандидатства на проектен принцип по-скоро няма синергия.

Тогава не може да има насочени приложни и фундаментални научни изследвания, които да решават конкретни проблеми.

Как тези програми ще помогнат за развитието на науката?

Това е инвестиция, която решава важни проблеми на обществото. Тези инвестиции водят до създаването на нови, важни технологии, които имат съществен принос към БВП на страната. Знаете, че България е нещо като хъб на Балканите в областта на информационните и комуникационни технологии (ИКТ). Миналият месец се отчете сериозен ръст на този сектор - той вече е 5.5% от БВП на България. Това е значително над средноевропейските нива.

Това е една област, в която инвестициите в научни изследвания вече дават резултати.

Други такива области са селското стопанство и хранителните технологии. България е сериозен световен лидер в изследванията, свързани с генома, влиянието на климатичните промени. Други важни и успешни области са материалознанието и нанотехнологиите. В тези области се вижда, че инвестицията в научни изследвания дава сериозни резултати. Иновациите се прилагат от бизнеса и повишават добавената стойност на продуктите.

Как ще се следи дали средствата по научните програми се използват по предназначение? Давам за пример изразходването на средства, отпуснати на университетите за приоритетни специалности, които по думите на министър Вълчев отиват за други цели.

Предвижда се сериозен контрол на изпълнението на програмите. Фиксиран е максималният процент на отделните видове разходи - за персонал, пътувания, дълготрайни материални и нематериални активи, външни услуги, материали и консумативи и т.н. На всеки шест месеца ще се дава отчет за изпълнението на програмите и изразходването на средствата.

Предвиждаме при необходимост националните научни програми да се актуализират. Ще могат да се извършват компенсирани промени на одобрените средства по тях при запазване на целите и обхвата им. Има много строг контрол и в същото време гъвкавост.

Това означава ли, че ако по някоя програма резултатите са под очакванията, средства от нея ще бъдат прехвърлени към друга, по която резултатите са над очакванията?

Точно така. Предвижда се гъвкавост, която ще позволи в зависимост от резултатите да има пренасочване на средства и адаптиране на програмите.

Контролът върху резултатите ще се извършва на 6 месеца. А евентуалните промени в програмите и те ли ще се правят на такъв период?

Промените в програмите може да се правят на годишна база. Възможно е някоя програма да бъде спряна, ако не се постигат нужните резултати. Все пак анализът показва, че в тези научни области България има сериозни резултати, научните колективи са достатъчно добри и е ясно, че няма да започнат от нулата, а от едно високо научно ниво.

А водещите организации по всяка програма как са избрани?

Беше подготвена много обемна таблица с възможностите на научните организации и университетите. Там, където нуждите и възможностите се срещнаха, направихме анализ, основан на световните научни бази данни, за да изберем водещите организации според тяхната научна продукция.

Проектите се изпълняват на принципа на партньорство и концентрация на ресурси. Идеята е да се обединят всички научни организации и висши училища, които имат компетенции по съответната програма.

Остана ли някоя важна обществена задача, за която се оказва, че в България няма научен потенциал?

В България има определени области, в които има традиции, в които сме силни. Както и такива, в които нямаме необходимия научен потенциал. При тях ние развиваме кооперация с останалите европейски страни.

За много научни проблеми са нужни обединените усилия на много страни. Например в областта на Космоса имаме четири много важни технологии, но те се реализират в проекти с участието на други държави. За такива важни проблеми нито една страна в света не е достатъчно голяма.

Важно е особено за младите учени да се подготвят как да представят своите резултати. Това е нещо като занаят. За съжаление нашите учени не са достатъчно умели в него.

По част от програмите целите са за създаване на софтуер, на приложения. За пример пак давам програмата за е-здравеопазване, където водещата организация е Медицинският университетите, който трябва да прави система за електронно здравеопазване. Те имат ли капацитет да направят такъв софтуер?

Макар МУ да е водеща организация, ще участват и висшите училища и институти на БАН, които имат експертиза в областта на ИКТ, тоест обединяваме двете области и търсим синергетичен ефект. По-голямата част от дейностите и разходите са за висшите училища и БАН.

Точно за това по конкретните задачи трябва да се привличат учени от други организации като БАН за решаване на конкретния проблем. Това трябва да реши дългогодишния проблем с фрагментацията на българската наука. Нямаме достатъчно интегрирана система между висшето образование и науката. В същото време нещата започват още от училище. Знаете, че от ІІІ клас въвеждаме дисциплината "Компютърно моделиране", което трябва да помогне за изграждането на висококачествени специалисти и учени в бъдеще.

Имаме няколко изключително успешни проекта, в които с апаратура на БАН работят студенти и ученици, които са вдъхновени от науката.

Смятате ли, че парите за наука за университети през субсидиите от бюджета трябва да намалява за сметка на конкурсното и програмно финансиране? Част от университетските ръководства също настояват за това, тъй като в момента пари за наука получават и висши училища, които не развиват такава.

И по света има определен малък брой изследователски университети, където преподавателите имат възможности и правят значими научни открития. Не бива да искаме всички университети в България да бъдат на това ниво. Но средствата за наука, предвидени за висшите училища не само че няма да намаляват, но и ще се увеличават

Не е ли сегашната система на финансиране на принципа "на всекиго по малко" всъщност пилеене на и без това оскъдния ресурс?

Точно това прекратяваме в момента. Т. нар. докторантски стипендии отиват в тези организации, които показват висока научна продукция. Далеч не за всички висши училища се предвижда допълнително финансиране по това перо. Това е много важно, тъй като навсякъде по света докторантите са основната движеща сила в научните изследвания. Научните ръководители разпределят задачите, младите хора вършат работата. Това не е български феномен.

По този начин МОН изпраща послание: "Ако вие сте млад човек и искате да направите добра дисертация, трябва да отидете в този и този университет или в тези институти на БАН, защото там има нужната среда, има семинари, водещи учени с контакти по света. Те ще ви изпратят на специализация в ЕС, САЩ или Великобритания и ще имате резултати".

А това приоритизиране на финансирането ще засегне ли средствата за наука, които се отпускат през субсидиите за университетите?

Разработихме нов правилник за финансиране на научната дейност, който отчита точно резултатите. Той в момента е на обществено обсъждане. След приемането му се предвижда финансирането да бъде насочено към областите, в които има традиции и постижения. Не бива да се възприема като трагедия това, че има области, в които нямаме успехи. В тях е нужно да се обучават кадри с висше образование, но тези хора няма да произвеждат научна продукция и това не е трагедия. Висши училища, в които професорите нямат достатъчно научна продукция, няма да имат право да обучават докторанти.

В България процентът на частните инвестиции в наука е малък и това е проблем от години. Имате ли идеи как да го разрешите?

Това е сериозен проблем за България. В много сектори бизнесът до скоро изпълняваше основно подкрепящи функции или беше насочен към търговска дейност. Това обаче се променя в последните години в някои сектори като ИКТ. Има области в икономиката, в които вече не се работи на ишлеме, а се създават технологии. Има и няколко компании, които дори са водещи в света. Това е процес, който за съжаление няма как да е много бърз.

Преди няколко дни беше подобрен иновационният индекс на България. Преминахме в по-високата категория, което е много важно. Това показва, че произведената иновация може да отиде в индустрията и да подобри живота на хората.

На този фон връзката между науката и бизнеса подобрява ли се?

Да. Бизнесът разбира все повече, че обучението на кадрите трябва да продължи през целия живот. От друга страна, висшите училища разбират, че трябва да са по-гъвкави и адаптивни към конкретни задачи и да работят по важни проблеми.

За пример ще ви дам нуждата от адаптиране на разписанията на автобусния и на жп транспорта. Задача, която стои пред Министерството на транспорта. Тя изглежда много прагматична, но не е никак лесна, а напротив. Тя бе поставена на БАН, които направиха методика за изготвяне на оптимални разписания на базата на броя пътници, броя вагони и т.н. Нашите учени решиха тази задача за сравнително нищожна сума - няколко десетки хиляди лева. Ако я възложите на една от най-известните международни фирми в света, ще вземе милиони.

По този начин и учените се чувстват полезни, и научната инфраструктура като суперкомпютърът се ползва, и работата се върши при това по-евтино. За това казвам, че има области, в които наистина сме добри, инвестицията в техника е оправдана, а обществото и бизнесът все повече осъзнават, че от научните изследвания има полза

mediapool.bg