Страхът от промени ни държи в блатото

Резултатът от безпринципни коалиции, създадени в името на стабилността и консенсуса, е, че на масата има петима вместо трима и благата са по-малко. Така смята лидерът на Единната народна партия Мария Капон и водач на листата на коалиция ДЕСНИТЕ във Великотърновска област. Според нея, политиците са служители, които трябва да имат волята да работят за хората, а не за себе си, вглеждайки се непрекъснато в огледалото. По думите й, вече има предизборно заиграване с вложителите в затворената КТБ.

Добре е да има дългосрочна енергийна стратегия, чиято цел да е стабилна, евтина и чиста енергия, а необходимите реформи не може да се правят с физкултурници, масажисти и танцьори, а с хора, които имат гръбнак.

Г-жо Капон, очаквате ли енергийният борд да е работещ механизъм за търсене на консенсусни решения за оздравяването на отрасъла или има опасност да се превърне в говорилня?

Консенсус се търси там, където има противоречия и различни концепции за развитието на един отрасъл. В България такава концепция няма, камо ли много различни, за да се търси консенсус. В парламентарната демокрация подобни решения за общо съгласие се търсят в парламента и в съответните му комисии. Енергийният борд, за който говорите, ще предизвика ПР ефект и вероятно ще служи за оправдание на управленски решения на изпълнителната власт, за които всъщност тя трябва да носи отговорност.

Илюзия е да се смята, че ще получим повече прозрачност. Някой помни ли как научихме за газовите договори на Румен Овчаров? А някой знае ли днес какви са условията, при които сме поставени в договора за "Южен поток”? Пълен мрак. Единственият договор, по който получихме информация е този за VІІ реактор и това се дължи не на енергийния борд, а на добрата воля на АЕЦ "Козлодуй” и американските им партньори.

Хаотичният начин, по който е събран букет от интереси в т.нар. Енергиен борд не носи коефициент на полезно действие. Фактът, че производителите на най-евтината електроенергия от ТЕЦ "Марица Изток” 2 и АЕЦ „Козлодуй” не присъстват в борда показва много ясно чие мнение се търси и какъв ще е резултатът върху джоба на българина. В борда са тези, които искат да вдигнат цената на тока с 18%. Той затова е създаден – да реши проблема на всички производители на фалшиво скъп ток!

Възможно ли е съставянето на икономически обоснована енергийна национална стратегия до 2030 г. например, с фиксирани инфраструктурни проекти, около която да се обединят всички политически сили и тя да се прилага независимо от това кой ще е на власт в следващите четири, десет или петнадесет години?

Добре е да има такава стратегия. Дори с по-дълъг хоризонт, защото енергетиката е сектор, в който решенията не могат да се менят от едната година за другата. Те са дългосрочни. Нужно е да се мисли в много широк хоризонт напред. Първо, с оглед на сигурността на доставките. После с оглед на изгодата за икономиката и домакинствата. На първо място е българският интерес, а не сервилната политика да се угажда на някой голям брат.

Време е да решим какво искаме в сектора и да не правим Енергетиката мръсна дума. Ние искаме стабилна, евтина и чиста енергия. Ние искаме диверсификация на доставките на енергийни ресурси. Пречейки на проекта за VІІ блок и Борисов, и Плевнелиев ни връщат в Съветския съюз. Това решение за опити на провал на единствената възможна истинска диверсификация е категорично мечтата на СССР и техните клакьори в България. Защо тогава сме в ЕС и НАТО?

Очаквате ли двата основни акционери в КТБ да представят план за оздравяване на банката и нормално ли е, докато прокуратурата търси Цветан Василев чрез Интерпол по обвинение в присвояване на 206 млн. лв., БНБ да води кореспонденция с него за спасяването на банката?

В страната на абсурдите, всичко е възможно. Нима това е първият случай, в който БНБ и Прокуратурата се разминават по казуса КТБ? Забравихте ли, че ги нямаше кредитните досиета, а после се оказа, че са в Следствието. Какво ще направят основните акционери аз не мога да кажа, но съм наясно, че страната ни изглежда изключително жалко, когато с едната си ръка обвинява някого за престъпник, а с другата водят преговори с него за общ бизнес.

Мисля, че отношението, което се демонстрира, е изключително несериозно, на границата на безумието. И ако наистина съчувствам на индивидуалните спестители, то истинската трагедия е при фирмите, които не могат да се разплащат с контрагентите си, задлъжняват все повече и ще започнат да изхвърлят хора на улицата. Те отново ще легнат като бреме на държавата. Това някой изчислява ли го като финансови параметри?

Вече има ли полезни ходове за КТБ и очаквате ли заиграване на политически сили с вложителите в банката покрай предизборната кампания?

Вече има заиграване с вложителите, което смятам за изключително долно, тъй като да градиш кампанията си върху нещастието на хората няма нищо общо с морала. Все още има полезни ходове и ние от Коалиция ДЕСНИТЕ излязохме с ясен план предложение, в което са описани възможните стъпки.

Но няма как да се реализират полезни ходове при това двойнствено поведение на държавата. Всички виждат какъв икономически катаклизъм би последвал от фалита на банката и в същото време всички се опитват да заровят дълбоко една мръсна тайна, с която изглежда мнозина са свързани. Накрая ще стане така, че всички ще научим за тайната, а ще понесем и финансовите щети. Дано не съм права. От друга страна очевидно БНБ, под натиска през последните седмици на обществено недоволство, усилено работи по казуса КТБ.

Емитирането на дълг от 300 милиона (информация от последните дни) е този знак. Тези 300 милиона няма за какво друго да са освен БНБ да участва в осигуряването на ликвидност, заедно с фонда за гарантиране на влоговете, както и евентуални нови акционери. От самото начало казвам, че шансът на банката да бъде "санирана“ е от нов инвеститор, но само с първоначално силно участие на БНБ и Министерство на финансите.

Каква ще е според Вас предизборната кампания, стартираща на 5 септември – на управленски визии, на идеологии или обикновено противопоставяне и злословене за опонентите? Има ли шанс тя да е по-различна от предишните?

Нито кадровата политика на служебния кабинет, нито изявленията на политическите сили ми дават надежда, че ще видим по-различна кампания. Мога да нося отговорност единствено за кампанията на ДЕСНИТЕ, защото ние сме подготвили и ще представим управленска визия и ясно очертани реформи по сектори. Страхът от промени ни остави в блатото, в което се намираме повече от 10 години. Непрекъснато чувам гласове за това колко е важна стабилността, консенсуса и обширните, но безпринципни коалиции. Резултатът е, че около масата на властта могат да седнат петима вместо трима, но на нея ще има все по-малко блага.

Искаме и предлагаме смели хора, и смели решения, които да оттласнат България напред. Това е задачата на ДЕСНИТЕ. Всеки политик, преди да призовава хората да го избират, трябва сам да направи избор за себе си. И този избор е много сериозен. Дали да се занимава с това да бъде харесван или да се опитва да променя живота на хората към по-добро, с риск да бъде намразен. Политиците са служители, които трябва да имат волята да работят за хората, виждайки малко по-напред от тях, а не да работят за себе си, вглеждайки се непрекъснато в огледалото. В България напоследък не се гласува за такива политици, но може би кризата ще ни накара да поотрезнеем.

Само политическите окраски ли пречат на сегашните партии у нас да постигнат съгласие поне за макроикономическите цели и крайно належащите реформи в здравеопазването, социалната и пенсионната система и образованието?

Отговорът е не. За съжаление - не. Само така изглежда. По-болезнената истина е, че голяма част от тези партии нямат кадрови потенциал, за да извършат тези реформи. При цялото ми уважение към тези професии, не може да очаквате капацитет за реформи в управлението, особено в такива тежки сектори, когато назначаваш физкултурници, масажисти, танцьори… Когато искам да правя социална реформа, естествено, че ще говоря с Иван Нейков. Когато искам да правя здравна реформа, естествено, че ще говоря с д-р Илко Семерджиев. В страната има достатъчно сериозни капацитети във всяка една сфера. Но по-големият проблем на тези партии, за които ме питате, е, че не умеят да работят с хора, които имат гръбнак. Не умеят да работят с хора, които отказват да бъдат наведени.

Вашето несъгласие с Реформаторския блок е именно, че са прекалено компромисни в своя формат и в отношенията си с ГЕРБ?

Искам да съм много прецизна. Ние нямаме претенции към това поведение на Реформаторския блок, но отказвам някой да ни обвинява, че има хора, като нас, които не са съгласни да бъдат заедно с бивши министри на Станишев, с висши представители на НДСВ, и всякакви други субекти, събрани на аритметичен принцип, без общ идеологически постамент.

Ние просто не искаме така. Това е извън нашите разбирания за почтеност в политиката.

Отказвам да бъдем залъгвани, че трябва да седим на една маса с Цветанов и Борисов, просто защото са членове на ЕНП. Няма как да си затворим очите пред стотиците милиони за "Белене”, полицейщината и страха, издевателството над бизнеса, кадровите чистки и всички практики, които урониха престижа на демокрацията в България. Не желаем да залъгваме себе си, защото ако го направим, от това да лъжем хората има само една крачка. Ние нямаме такова намерение.

Няма ли риск така да останете самотни на политическия терен вдясно?

Дайте си сметка, че ние ДЕСНИТЕ сме само на един месец. И откакто обявихме този проект единственото, което чувам е въздишка на облекчение от хора, на които вече не им се налага да правят компромис със съвестта си. Тепърва ставаме повече.

mediapool.bg