Не знам дали в следствието има политически зависими магистрати, а със зам.-главния прокурор Борислав Сарафов съм работил по много тежки дела. Това казва Евгени Диков, който наскоро бе избран за шеф на следствието с мисията да извади службата от "комата". Преди това Диков бе временен ръководител на Софийската градска прокуратура и прокурор от Върховната касационна прокуратура. Той има остри критики към проекта за нов Наказателен кодекс, смятайки някои от неговите постановки за "абсурдни". Наскоро националното следствие е започнало отново да разследва делото за убийството на петима български шофьори в бивша Югославия през далечната 1991 година. Делото се води за военни престъпления. Диков признава още, че някои прокурори просто нямат доверие на следователите и не им дават дела.
Успяло ли е следствието да се отърси от мегаскандала "Александров – Овчаров"? Има ли в службата политически зависими магистрати?
Трудно ми е да кажа дали в службата към настоящия момент има политически зависими магистрати. Това е въпрос на конкретен случай. Що се отнася до "Александров-Овчаров", тогава ВСС явно не е намерил основания да търси дисциплинарна отговорност от г-н Александров. Същият към настоящия момент е редови следовател в Националната следствена служба (НСлС).
Бившият вътрешен министър Цветан Цветанов говори за влиянието на Делян Пеевски в прокуратурата и Висшия съдебен съвет (ВСС). Вие да сте забелязал подобно нещо?
Не. Знам, че Делян Пеевски е следовател в столичното следствие, когато не е депутат. Лично аз този човек не го познавам. Знам за него само от медиите. Много ми е трудно кажа дали той има чак такова влияние върху главния прокурор и ВСС. Познавам всички колеги във ВСС без изключение. Участвал съм в два поредни конкурса пред съвета. Трудно ми е да кажа, че са зависими. Тук искам да кажа и за колегата Борислав Сарафов (заместник-главният прокурор, попаднал в центъра на последните скандали). Прочетох, че г-н Цветанов е изкарал някаква докладна записка. По това време, за което г-н Цветанов говори, със Сарафов работихме в една стая и делата ни бяха общи. Делата срещу Галеви, Златко Баретата, Килърите, Юрий Галев. Всичко това беше наша обща работа и сега наистина не разбирам какво се цели с тоя скандал...
Вие започнахте работа с ревизията на досегашната работа на следствието. Какво показа тя?
Ревизията показа на първо място всичко това, което се подозираше преди нея. Има много добре подготвени специалисти и сравнително добра материална база. В следствието има условия, за които всеки разследващ полицай може само да мечтае. Има обаче и неравномерно разпределение на делата. Има хора с по едно дело на година, а други са с по 15-20. Явно има несъвършенства в системата за разпределение на делата. През януари поискахме от ВСС последната версия на системата "Лоу чойс" (най-масовата деловодна система за случайно разпределение на делата-бел.авт). Смятам още, че трябва да има и по-голяма гъвкавост от административния ръководител, който, ако види, че системата "обича" повече конкретен следовател, той да бъде спрян от разпределение, докато делата му се изравнят с останалите му колеги. Имах интересен случай в градската прокуратурата. Трябваше да се разпределят 6 дела, защото един колегата отиде на друга работа. Системата обаче даде пет от тях на един и същи човек. Явно има несъвършенства.
Имаше наскоро скандал в Столичната следствена служба, защото проверката там показа, че системния администратор е правил каквото си иска със система и реално той е разпределял делата. Защо се случва това?
Има доста дефекти в програмата "Лоу чойс". Тогава всички замесени понесоха някакви наказания. Интересно е обаче, че 3 месеца преди да стане този скандал, по настояване на следовател, в службата на проверка дойде самият автор на програмата "Лой чойс". Той е служител на ВСС и след проверката си обяви, че всичко работи нормално. Доколкото знам, програмата е създадена от него само, за да покаже, че може да бъде създаден такъв продукт за случайното разпределение. Тя е демонстрационна програма. Най-вероятно заради липса на пари продуктът е бил въведен масово. Действително има хора, които са назначени с последния конкурс за следователи (през 2011 година), останали по неизвестни за мен причини с по 1 дело на година. Те са четири-пет души.
Основната критика е, че следователите са много ниско натоварени и едновременно изключително неефективни. Извън случайното разпределение, кой е другият голям проблем?
В Националната следствена служба работят 85 следователи при щат от 95 души. Средната натовареност е между 8 и 10 дела на година. Някои от тях обаче са изключително сложни. Един от проблемите за ниската натовареност е, че има нежелание от страна на окръжните прокурори да възлагат дела на следователи. Проблемът е и финансов. Ако делото се даде на разследващ полицай, разходите се плащат от МВР. Ако се даде на следовател, разходите се поемат от прокуратурата. Заради това окръжните прокурори гледат да закърпят бюджета и пращат делата в полицията. Това се случва без значение дали е лошо качеството на разследването и дали полицаите са претоварени. Крайно време е този въпрос да се реши. Може би има нужда от централизиран фонд, който да решава въпроса с разходите по разследването.
Намерихте ли трудно обясними провали по дела?
Не. В същото време обаче очакваме скоро да приключи разследването по делото по т.нар. "сутеньорски октопод". Това е групата, гравитираща около Антон Петров – Хамстера. Това е огромен труд. Обвинени са 49 души. Разпитани са повече от 350 души и са направени повече от 180 разпознавания. Двама следователи са работили по това дело в продължение на две години. Сега предстои предявяването на близо 100 тома материали.
Доказа ли се връзка с Алексей Петров?
Не. Не успяхме да стигнем до там. Представете си обаче какъв труд е това. Навремето, когато с г-жа Ана Караиванова работихме по делото за пожара в Партийния дом, бяхме привлекли като обвиняеми 40 лица. Сега този рекорд е подобрен. По темата със забавените дела трябва да кажа, че имаме много дела, основно икономически – за ДДС-измами, които се разследват в продължение на години. Тук имаме голям проблем с компютърните експертизи. Най-лесно е на полицията да изземе нещата от някой офис и да ни стовари един микробус с компютри. Главният прокурор наскоро издаде една заповед за разпределението на дела на следствието и се надявам, че тук ще дойдат най-сложните дела. Хубаво е да получим по-малко дела, но наистина най-трудните.
Има ли изоставени дела срещу високопоставени лица, които не са работени от години и сега са изплували при проверката?
Не. Най-старото дело, което е било спряно и се е водило срещу неизвестен извършител, сега е възобновено. Става дума за убийството на петима български шофьори на ТИР по време на събитията в Югославия. Те са убити на територията на Словения. То е 1991 година. Някъде в края на 2013 година се е появил австрийски гражданин, който твърди, че знае кои са пилотите, които са управлявали самолетите и са обстрелвали ТИР-овете съвсем целенасочено по заповед на сръбски генерал. Наблизо е имало военни вражески формирования, но самолетите нарочно са обстрелвали нарочно камионите, а не танковете. Това дело е възобновено и има изпратена съдебна поръчка. Прокурорът, който е възобновил делото, е решил да го води не за умишлено убийство, а за военни престъпления.
Точно преди приемането на България в ЕС имаше много критики за провала при разкриването на поръчковите убийства. Да не би да има развитие?
По някои дела може да се очаква развитие съвсем скоро. В специализираната прокуратура се разследва групата от Перник, която се свързва с някои от тези стари убийства
Кои са делата, които ще бъдат мерило за успехите при реформата на следствието?
Това са делата със значителен обществен интерес заради големите материални щети. В националното следствие не мога да дам примери за такива дела, но в столичното следствие са делата срещу Цветан Цветанов, Филип Златанов, делата в енергетиката – за АЕЦ "Белене", ЧЕЗ и други. При успешен край на тези дела би се вдигнало и самочувствието на колегите.
Ако съдим по съдебните поръчки, които изпълнява следствието, какви ги върши българинът по света?
Ние сме факири при използването на пластиките и изтегляне на информация от кредитните и дебитните карти. Това ми направи впечатление още докато бях в градската прокуратура. Това са по-разпространени престъпления дори от взломните кражби. По четири-пет на ден идваха. Има случаи за тегления дори в Перу и Нова Зеландия. Там са най-големите проблеми.
Имате ли идея вече как ще изкарате следствието от "комата", както декларирахте при избора ви?
Трябва да имаме ясен регламент, по който да работи следствието. Поискал съм анализ по какви дела са работили следователи, извън изричното посочените в закона. Искаме да има ясни критерии за възлагането на дела от окръжните прокурори, защото без ясни критерии се стига до много куриозни случаи. Преди време в едно луковитско село избухва пожар. Отвътре започват да гърмят фойерверки, а после се оказва, че там има 700 патрони за калашник, артилерийски муниции, тротил и 1 кг цианкалий. Същото лице има и апартамент в София. Разследването обаче е възложено на един разследващ полицай от Луковит, който има още 250 дела. Когато бе поставен въпросът на окръжния прокурор защо не го е възложил на местния следовател, който стои без работа, отговорът е бил: "Аз знам, че тя нищо няма да свърши". В крайна сметка в системата за случайно разпределение няма опция да не се възлагат дела поради некадърност.
А вие не можете ли да се отървете от тия некадърните, които всички ги знаят?
Ами ако не им се възлагат дела, как може да се прецени, че не може да се справи.
Значи трябва да бъдат провалени 5-10 дела и едва тогава?
Да. Знам още, че имаше конфликт между окръжния прокурор във Враца и следователите там. Той им беше казал: "Аз на следовател дело няма да дам."
Значи има проблем в система и той не е свързан само с пари, а и с липса на доверие.
Да, така е. Ако в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) беше разписано, в които случаи изрично се разследва от следователи, този проблем нямаше да стои. В САЩ например е ясно кога ФБР разследва - когато случаят засяга територията на поне два щата. В България имаме куриози. Имаше серия от кражби на препарати за земеделска защита в почти всяко село по брега на Дунав между Видин и Русе. РПУ-тата обаче не могат да излязат извън своята територия. В крайна сметка шест месеца само се събираха отделни дела, докато се установи, че това е една единствена група. Това е недопустимо. Имахме случай на възложено дело на следовател за неизплащане на издръжка. В учебниците това е пример за елементарен казус за начинаещ разследващ полицай. Има голяма нужда от изчистване на отговорностите. Другият начин да се натоварят следователите е да им се възложат делата срещу непълнолетни. Винаги съм твърдят, че ако оставиш един непълнолетен вързан за радиатора в полицейското управление, надали ще му повлияеш положително.
Какъв е най-големият проблем пред досъдебното производство?
В момента цялата система е задръстена от безсмислено водене на досъдебни производства. За най-малкото нещо се провежда разследване, плащат се пари за експертизи и накрая резултатът е 200 лева глоба, която се налага по административен ред. Преди време за нуждите на бившия главен прокурор Борис Велчев бе направен анализ, който показваше, че близо 75% от досъдебните производства приключват с наказания по административен ред. Защо тогава е нужно да се водят досъдебни производства? Най-лесно е да има административна процедура, която да води до конфискация на всичко придобито от простъпката. Ако наказаният смята, че решението е несправедливо, да ходи да доказва пред съда. Тогава обаче тежестта на доказването пада върху него. Попадна ми и една книга на по-предния главен прокурор, също професор, Никола Филчев. Той също застъпва тезата, че за по-леко наказуемите случаи не е нужно да се натоварва цялата система. Въпреки всичко и в тоя проект за Наказателен кодекс няма подобна процедура.
В тази светлина как ви изглежда проекта за нов Наказателен кодекс?
Когато излезе първия му вариант, аз дадох доста негативна оценка. Има неща, които противоречаха на международни конвенции. Например текстовете за трафика на хора противоречаха на Европейската конвенция за борба с трафика на хора. Има текстове, които противоречат на Конвенцията на ООН за борба с организираната престъпност. Според новия проект нямаме организирана престъпност, а престъпно сдружение от двама човека. Така се размива разликата между обикновеното съучастие, предварителния сговор и организираната престъпност. Има и други абсурди. Там се говори за "подбудителство към самоубийство", не знам дали е отпаднало. Не звучат добре и разпоредбите за културните ценности.
Какво мислите за отпадането на т.нар. еднократна доза?
Въпросът е сложен. Преди време Софийският градския съд масово оправдаваше хора, позовавайки се на маловажност на случая. Нужно е да се конкретизира много точно какво е т.нар. "еднократна доза и да има по-облекчен ред за налагане на административни наказания. Иначе ставаме смешни за една цигара марихуана да се върти цялата система.
mediapool.bg