Научно-техническият прогрес означава, че изкопаемите горива в колите може постепенно да изчезнат до няколко десетилетия, но преходът към електричество носи своите опасения, свързани с околната среда и икономиката. На този фон все повече страни обявяват радикални планове.
В сряда Великобритания обяви, че до 2040 година ще спре продажбата на всички конвенционални бензинови и дизелови автомобили, след като по-рано този месец Франция излезе с подобни предложения за намаляване на замърсяването с азотен диоксид (NO2).
Миналата година Китай представи планове, според които до 2020 година 12 % от продаваните коли трябва да бъдат електрически или т.нар. плъг-ин хибриди, докато Индия заяви, че иска да замени всичките си автомобили с нови електромобили до 2030 година.
Норвегия се надява да прекрати продажбите на нови бензинови и дизелови коли до 2025 година. И други страни като Швеция, Дания и Финландия изразиха подобни амбиции за постепенно прекратяване на използването на двигатели, ползващи изкопаеми горива.
Като се има предвид темпа на развитие на технологиите за батериите и електромобилите през последните 10 години, до 2030 година малките двигатели с вътрешно горене в частните коли могат да изчезнат без намеса на правителствата, казва Аластър Луис, преподавател по атмосферна химия в университета в Йорк.
Това е изключително символично, тъй като е сигнал и за обществеността, и за производителите, че няма връщане назад, допълва той.
Щефан Брацел, директор на германския Център за управление на автомобилостроенето (CAM), коментира, че миналата година се е оказала преломен момент на превръщане на политическата воля в конкретни ангажименти.
Той обърна внимание на скандала с вредните емисии, при който бе установено, че производителите на предимно дизелови автомобили са занижавали данните от тестовете за отделяните вредни газове спрямо реалните.
Местните и национални цели за опазване на околната среда и напредъка на Китай в разработването на електромобили също са фактори, които поддържат курса към отказване от въглеводородите.
Смело предположение
Според Флавиен Ньови, икономист от френския център за автомобилни анализи Cetelem, обаче е твърде смело да се мисли, че пътищата ще бъдат пълни само с електромобили през 2040 година.
Да кажем, че забраняваме двигателите с вътрешно горене през 2040 година предполага, че вече знаем коя ще бъде най-ефективната технология през 2040 година, уточни той.
Смело предположение е, тъй като двигателят с вътрешно горене от екологична гледна точка може да се окаже по-благоприятен, както може да се види при автомобилите, които сега могат да изминат 100 километра с 2 литра гориво.
Той също така е на мнение, че електромобилът ще бъде много по-ефективен, отколкото е днес, а повишаване на пробега от 250-300 км до 400-500 км ще бъде достатъчно, за да станат тези коли жизнеспособни.
Всъщност обаче има много други горива като газ, въглерод, а и производителите инвестират сериозно в самоуправляващите се автомобили, допълни той.
Разходите също са проблем, тъй като електрическите коли сега струват хиляди долари повече, отколкото еквивалентите им на изкопаеми горива.
Модата на дизеловите автомобили във Великобритания бе разпалена от стимулите на правителството, за да бъдат намалени въглеродните емисии, но само се повишиха нивата на азотен диоксид.
Модернизиране на инфраструктурата
Преходът към електромобили може да има и отрицателни последици за околната среда, предупреждават експерти.
Ньови поставя въпроса как ще се произвежда допълнителното електричество, има ли достатъчно ресурси за производството на батерии, колко електростанции ще бъдат необходими, как могат да се рециклират тези автомобили.
Великобритания сега разполага с около 4500 електростанции, обслужващи около 110 000 плъг-ин автомобила, които са по пътищата, от общо 36,7 милиона регистрирани коли във Великобритания.
Проучване от миналия месец на шведския институт за околна среда IVL установи, че производството на големи батерии сега предизвиква емисии от около 17,5 тона въглероден диоксид, което е равно на около 700 часа каране със стандартна кола.
Друго препятствие може да се окажат големите инфраструктурни разходи, свързани с осигуряването на места за зареждане на държавните магистрали, макар че британският план предвижда да бъдат инсталирани електростанции на местата за обслужване на магистралите и при големите вериги за горива.
Асоциацията на производителите и търговците на автомобили (SMMT) също предупреди, че повсеместна забрана рискува да подкопае сегашния пазар на нови автомобили, изтъквайки, че секторът дава работа на 800 000 работници.
Засега обаче набраната инерция изглежда силна, особено ако цените на петрола отново се повишат.
Центърът за управление на автомобилостроенето прогнозира, че новите регистрации на електромобили в света ще нараснат с между 2,5 и 6 % до 2020 година. "Една голяма офанзива на производителите" след това би довела до увеличение от 40 % до 2030 година.
По БТА
mediapool.bg