България | Съб, 16 Ноем 2024г. 20:33ч. | Чакъров ще оспори местенето на централата на ДПС в София
Новото българско правителство трябва да се заеме с въпросите, свързани със свободата на словото в България и възможните решения на проблемите в това отношение. За това призова завеждащият бюрото за Балканите и Европейския съюз на международната организация "Репортери без граници" Павол Салай по време на събитието "Медиите през 2021 г: финансиране и прозрачност - проблеми и решения", организирано от Институт за развитие на публичната среда (ИРПС).
По думите на Салай в България в момента има несправедливост и неяснота по отношение на финансирането на медиите с публични средства.
Заявка в тази посока даде новият премиер Кирил Петков преди дни. "Прозрачност ще бъде другото ни мото, но прозрачност не само към изпълнителната власт, а и към финансирането на медиите. Ще искаме да дадем ясна представа на българския народ какви средства при какви медии отиват. Вече няма да има непрозрачно финансиране от нечие министерство към нечии медии. Ще има един аршин към всички за пълна прозрачност", каза той в събота при представянето на новото правителство.
Във вторник от ИРПС представиха изследване за финансирането на медиите у нас, което е базирано на ежегодните декларации, подавани от медиите пред Министерството на културата. Анализът на данните за 2020 г показват, че общо 350 медии са подали декларации до Министерство на културата. 221 от тях са обявили получено финансиране и/или сключени договори с публични институции. Общата сума е около 29 милиона и 500 хиляди лева. От тях 13,8 милиона лева са били отчетени по договори за медийно обслужване с публични институции и дружества, а останалите 15,7 милиона лева са формирани като "финансиране" от субсидии и дарения, грантови средства по проекти, кредити и т.н.
По време на дискусията от Министерството на културата разкритикуваха Закон за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги, който е по-известен като "медийния закон Пеевски". Поправката задължава всички медии да съобщават собственика, финансирането си, включително лицето, което фактически контролира съдържанието на медийната услуга и редакционната политика, ако то е различно от собственика. Декларациите с тази информация трябва се подават пред Министерството на културата.
Мехти Меликов от министерството на културата посочи, че е създадена работна група, която подготвя промени в закона. Той посочи, че това се налага, защото законът не работи както се е очаквало.
По закон за забавилите се с подаването ежегодната си декларация за действителния си собственик, се налага в глоба в размер от 10 000 до 15 000 лв. Меликов посочи, че дори големи медии се затрудняват с неясните изисквания за попълване на въпросната декларация.
За малки медии пък въпросните глоби са непосилни и изискването им ги обрича, посочи Меликов. Освен това по думите му обаче на практика глобата е еднаква за неподалите и за закъснелите.
От министерството признаха, че дирекцията, която се занимава с регистъра, а и самото ведомство, няма капацитет да извършва вменената дейност. По думите на Меликов не е редно държавата в лицето на Министерството на културата да се занимава с това да санкционира медии и е добре с това да бъде натоварен Съветът за електорнни медии (СЕМ), който е независим регулаторен орган.
В министерството се сблъсквали и с друг проблем – понякога трудно установявали собствениците някои онлайн медии. "Не можем да хванем изданията в интернет, тъй като ползват чуждестранен хостинг", посочи Меликов.
По думите на Ясен Лазаров от ИРПС над 1000 организации и уебстраници са "невидими" за медийния редистър.
Меликов акцентира и на друга пробойна в "медийни закон на Пеевски" – в закона е предвидено да се декларират и реалният собственик, но реално няма как да се провери дали написаното е вярно, защото може да се стигне само до собственика "на хартия", а понякога те се различават.
mediapool.bg
