Растежът у нас ще се забави с 1.1% заради Брекзит

Брекзит ще направи британците по-бедни. Индиректният ефект от решението за България ще е значителен, прогнозира главният икономист на "УниКредит Булбанк" Кристофор Павлов. Според него при този външен шок опасността от прекомерно забавяне на растежа в България и възстановяването на работните места е по-голяма от опасностите, свързани с дефицита и дълга. "Днес растежът е устойчив, но не води до достатъчно бързо намаляване на бедността, защото не позволява достатъчно голям брой хора да се облагодетелстват от него", смята Павлов. "В последните няколко месеца икономисти от чужбина за втори път ми задават въпроса дали правителството мисли за политики, които да насърчат по-сериозно увеличение на заплатите в работещите сектори", споделя още икономистът.

Г-н Павлов, икономическите последици от излизането на Великобритания от ЕС като че ли няма да са толкова сериозни, колкото политическите, а именно допълнителното отслабване на глобалната роля на ЕС. Какво очаквате?

Политическата тежест на ЕС ще бъде по-малка, не само защото Великобритания е петата най-голямата икономика в света и е с влиятелни позиции на международната сцена, но и защото Великобритания има една от най-големите армии. Не е случайно, че малко след решението за Брекзит отново чухме послания от Брюксел, че трябва да се увеличат разходите за отбрана, за да може ЕС да изгради по-голям общ капацитет за отбрана.

Да не забравяме, че тя е и една от двете ядрени държави в ЕС.

Така е. Геополитическият баланс на силите няма да се промени. Основните заплахи за ЕС ще останат същите, а Великобритания ще продължи да бъде важен съюзник. Добрата новина е, че усилията за подобряване на отбранителния капацитет на ЕС ще получат тласък, защото той изглежда все по-недостатъчен на фона на увеличаващите се заплахи.

Прогнозата на "УниКредит Булбанк" е, че българската икономика ще се забави с 0.2 и 0.9 процентни пункта през тази и следващата година заради Брекзит. Това не е ли доста сериозна редукция, при положение че българският експорт към Великобритания е с дял едва от 2.5% от общия ни износ?

В момента всички, които са в бизнеса с правене на прогнози, правят точно това – ревизират надолу оценките си за икономическия растеж. Поне в краткосрочен план Брекзит ще доведе до забавяне на британската икономика и ще направи британците по-бедни. Директният ефект за България през канала на външната търговия е малък, но индиректният е значителен, защото много експортно ориентирани български компании са част от международни производствени вериги с голяма търговска експозиция към Великобритания. През канала на очакванията и финансовия канал вероятно ефектът ще бъде скромен, защото българската икономика изглежда резистентна на външни шокове. Така стигаме до сумарен ефект върху растежа през 2016 г. и 2017 г. от 1.1 процентен пункт.

От този порядък са оценките на "УниКредит" и за останалите страни от Централна и Източна Европа, като за малките и отворени икономики, като Чехия и Унгария, сумарният негативен ефект е дори малко по-голям. За Румъния и Полша отрицателният ефект е по-малък най-вече защото тези икономики имат големи вътрешни пазари, които в този случай действат като смекчаващ фактор.

Какво означава правителството да вземе коригиращи мерки? Много хора са притеснени, че трупаме дефицити, дългове, а увеличаването на правителствените инвестиции, което предлагате, само ще увеличи дефицита?

Голямо количество академична литература и емпирични данни сочат, че увеличаването на публичните инвестиционни разходи (ако няма тежък проблем с ефективното им използване), което се финансира с по-голям дефицит, в крайна сметка води до намаляване на дълга. Това е така, защото инвестициите в инфраструктура увеличават капацитета на икономиката да произвежда повече стоки и услуги. Ако поради новите инвестиции на правителството БВП нараства с повече, отколкото публичният дълг, нужен за да се финансира ръста на публичните инвестиции, съотношението публичен дълг към БВП ще намалява.

Освен това инвестициите в инфраструктура не просто добавят към растежа на самата икономика, но правят частните инвестиции по-привлекателни, защото, за да направи завод една частна компания, преди това е нужно държавата да построи пътища и друга съпътстваща инфраструктура. Мисля че няма нужда да се убеждаваме още и още в наличието на причинно-следствената връзка между инвестициите в инфраструктура и частните инвестиции. Който не е убеден, причината не е в липсата на такава връзка, а защото той не иска да я види.

Някои се притеснени, че по-големите инвестиционни разходи на правителството могат да изтласкат частните инвестиции, но това няма как да се случи точно сега, когато инвестициите на частния сектор са потиснати и бизнесът спестява вместо да инвестира.

В крайна сметка това е смисълът на добрата фискална политика: в добрите години да се правят усилия за намаляване на дефицита и дълга, за да може, когато дойдат трудните години и външните шокове за икономиката се редуват един след друг, да се пристъпи към известно фискално разхлабване. Така растежът и работните места се предпазват от негативния ефект на външните шокове.

Тоест, според Вас, не е толкова опасно да поемем още малко дълг с цел да не пострада растежът?

Да, точно така. Както посочва в последната си книга вече бившият шеф на надзора върху финансовия сектор Адаир Търнър - правенето на стопанска политика често се свежда до това да прецените коя опасност е по-голяма. Според мен в момента опасността от прекомерно забавяне на растежа и възстановяването на работните места е по-голяма от опасностите, свързани с дефицита и дълга.

Очертава се и друг проблем – статистиката отчете спад в износа за трети страни над 15% на годишна база. Защо се случва това и притеснително ли е?

Не е лесно да се даде обяснение, защото става дума за данни от последните едва няколко месеца. Това са предварителни данни, които подлежат на преоценки. И когато са налице ревизии, а това се случва често, те обикновено са в положителна посока. На този етап не можем да кажем с достатъчна сигурност и как са се променяли цените, така че не трябва да бързаме да прочетем твърде много в тези данни.

Тоест не знаем дали става дума за спад на цените или за загуба на пазари?

Точно така. Най-вероятно става дума за спад на цените и недооценки, свързани с предварителния характер на данните. Освен това става въпрос за търговски контакти, които може да са претърпели известни трансформации. Например преди години част от износа на медни сплави за Китай се отчиташе като износ за Белгия, защото търговската компания, която подписваше договорите за внос, беше базирана в Белгия.

Така че не знаем дали няма промяна от подобно естество. Като цяло обаче няма индикации на този фронт да се случва нещо притеснително. През последното десетилетие при увеличение на вноса в основните ни експортни пазари с единица, българският експорт за същите тези пазари нараства с около две единици. Това ясно сочи, че българският износ е конкурентоспособен и българските компании успяват да изместят други производители от експортните пазари, които са важни за нас. Така че няма причини да смятаме, че това се е променило и българската икономика губи конкурентоспособност. Напротив. Инвестициите, които продължават да се правят в България, са ясен знак, че нашата икономика се разпознава като конкурентоспособна и се разчита на това, че тя ще продължи да бъде такава поне в следващите 10 години.

Най-важното е, че текущата сметка е с положително салдо в четири от последните пет години, което не само означава, че икономиката е конкурентоспособна, но и че има добре работещи сектори, в които може да се мисли за увеличаване на заплатите с по-високи темпове. Между другото, в последните няколко месеца икономисти от чужбина за втори път ми задават въпроса дали правителството мисли за политики, които да насърчат по-сериозно увеличение на заплатите в такива сектори.

Звучите много позитивно на фона на повечето мрачни коментари, че икономиката ни е слаба и не се развива добре. Много хора по страната продължават да мислят, че "България няма икономика".

Не знам какво имат предвид тези хора. Може би такова впечатление са създава, защото България не произвежда много крайни продукти, чиито търговски марки са собственост на български компании. Като гледам голямата картина, за мен положителното е, че икономиката направи завой към модел на растеж, който е по-устойчив. Днес растежът се подкрепя почти в една и съща степен от вътрешното търсене (най-вече чрез увеличаването на потребителските разходи на домакинствата) и от износа, за разлика от периода преди 2008 г., когото растежът се дължеше на изкуствени фактори – бум с цените на недвижимите имоти и потреблението, които се финансираха с бум на кредита. Днес растежът е устойчив, но не води до достатъчно бързо намаляване на бедността, защото не позволява достатъчно голям брой хора да се облагодетелстват от него.

Защо се получава този парадокс – имаме позитивни сигнали в икономиката, които обаче не се усещат от хората?

В момента от икономически растеж от порядъка на 3% – 3.5% годишно се облагодетелстват 40-50% от населението. Останалите, ако печелят изобщо, то е твърде малко. В това не трябва да има изненада, защото ние имаме икономика, в която нивото на доходите се определя изключително само от действието на пазарните сили. В страните, към които се стремим, държавата играе много по-далече стигаща роля във формирането на крайния доход, като по този начин смекчава крайностите на пазара при т. нар. първично разпределение на дохода. В икономическата теория конкретните инструменти за това, от гледна точка на стопанската политика, са най-вече два - прогресивно облагане на доходите (което директно прехвърля доход от хората с по-висок към тези с по-нисък доход) и повече инвестиции в инфраструктура, образование и здравеопазване, от които като правило в по-голяма степен печелят хората с по-ниски доходи. Решенията какви инструменти ще се изберат се вземат от управляващите.

България има плоски данъци. Какво означава това по отношение на формирането на крайния доход?

Ставката е една за всички, но има таван за осигурителните плащания, която я деформира. На практика системата на облагане се превръща в регресивна за сумите над този таван. Освен това България е сред страните с най-ниско преразпределение на средства през бюджета в ЕС, така че не би трябвало да има изненада, че икономическият растеж в България води до твърде бавно подобряване на показателите за бедност и социално изключване.

Действително данните сочат, че данъчно-осигурителната тежест в България е на доста ниски нива – около 28% - 29% от БВП. Така ли е?

Да, числото е от този порядък. От една страна, ниските нива на данъци са положителни за икономиката, защото оставят повече доход в бизнеса и хората на труда, но нека не забравяме, че другата страна на данъците са разходите за образование, за здравеопазване и пенсиите. Голямата част от данъчните приходи отиват тъкмо за това. Една по-малка част отива за издръжка на администрацията, за инфраструктура и за отбрана, които също са ценни услуги за обществото. Нивото на данъчна тежест, което способства в най-голяма степен за увеличаване на доходите и заетостта, е сложен въпрос. Няма една конкретна цифра за всеки един момент и за всички икономики. Разбира се, за да е вярно всичко това, публичните разходи трябва да са сравнително ефективни.

В България има голяма група либерално ориентирани икономисти, които твърдят, че бюджетът преразпределя много, че решението е в неговото намаляване, а вие като че ли твърдите точно обратното.

България официално има едно от най-ниските нива на данъчна тежест в ЕС, включително и в ЦИЕ. Данъчната тежест у нас е по-ниска не само от тази в развитите икономики от ЕС, но и от тази в развиващите се икономики от ЦИЕ, които са отбелязали най-голям напредък в усилията за увеличаване на доходите в периода след падането на Берлинската стена. Една кубинска поговорка казва, че е проклятие да живееш в страна с ниски данъци. В това има мъдрост, защото в общия случай данъците са ниски или защото правителствата не могат да ги събират, или защото има силно съпротива срещу увеличението им. Това разпределение на доходите и печалбите в икономиката, което имаме днес, е резултат най-вече от действие на пазарните сили, като ролята на държавата да преразпределя е минимална.

Има ли несправедливост в нивата на доходите в частния сектор?

За да говорим за несправедливост, трябва да кажем кое е справедливото ниво на доходите, а това означава да затънем в спор за морални категории, който вероятно ще ни раздели още повече. Това, което според мен може да обедини една голяма част от хората, е, че продължава да има твърде много бедност в страната, особено в малките населени места, и че това изисква коригиращи мерки.

Само данъците ли са механизмът за тази намеса на държавата във формирането на крайния доход?

Ако България разчита твърде много на данъчната конкуренция, няма как да спечели. Тя няма как да се състезава със страните със статут на данъчно убежище и дори с някои страни от ЕС, които при маргинални данъчни ставки от 40% са подписвали специални договори с големи международни компании (пренасочвали данъчни приходи, формирани в други юрисдикции, включително и в България) и в крайна сметка са облагани с 1% данък. България не може да се пребори с това. Така че опитът да се фокусираме твърде много върху ниските данъци и ниската цена на работната сила, ще се обърне срещу нас. Вместо това е необходимо да инвестираме повече, като на първо място започнем с образованието. В крайна сметка има само два начина да направите работната сила по-конкурентоспособна - или трябва да намалите заплащането, или трябва да инвестирате в образование, за да може хората да придобият уменията и качествата, които ще ги направят по-конкурентоспособни в глобалния пазар на труда. Аз бих заложил на второто.

mediapool.bg