Покачването на лихвите засега се отлага

Времената на ниските лихви ще продължат още известен период от време. ЕЦБ на този етап даже не казва за кога отлага вдигането на лихвите, посочва в интервю за Mediapool Петър Андронов, председател на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на ОББ, която от около две години е част от мощната белгийска банкова и застрахователна група КВС. Според банкера готвените по инициатива на омбудсмана Мая Манолова промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) ще доведат до много нови разходи на кредитополучателите и банките.

Г-н Андронов, вашата банкова група – КВС, обяви, че предлага експресни жилищни кредити в Белгия, при които одобрението става онлайн, и то само за 10 минути. Кога това ще се случи и в България?

Приключихме с интеграцията на СИБАНК и ОББ през декември миналата година и вече сме в пълна мобилизация да предлагаме по най-динамичния начин иновативните продукти на групата. Дигиталните потребителски кредити ще стартират при нас още през месец май с предварително одобрени лимити за съществуващи клиенти, а до края на годината ще има възможност за пълно кандидатстване и одобряване на потребителски кредит през дигиталния канал. Тоест, ние още тази година ще сме готови с част от тази техника и догодина ще зарадваме клиентите с подобна възможност и по отношение на ипотечните кредити.

Тоест, новата услуга ще е само за съществуващи клиенти, за които имате всичките финансови данни, така ли?

Става дума за различни възможности. За съществуващи клиенти, за които имаме информация, можем да определим предварително размера на кредита, който можем да им отпуснем веднага. Дори без да се кандидатства, без да се представят нови лични данни, на базата само на информацията, с която разполагаме, можем за една категория клиенти предварително да кажем, че те могат да вземат кредит до определена сума и той е на тяхно разположение, ако го желаят. Това е предимството за съществуващите клиенти – че кредитът ще стои и ще ги чака, защото на практика той ще е предварително одобрен. А за новите клиенти, за които нямаме предварителни финансови данни, отпускането на кредита ще става по традиционния начин – със събирането на информация.

При жилищните заеми процедурата няма ли да е по-сложна?

Принципът за одобрение за толкова кратко време – 10 минути, както е в Белгия, е свързан с наличната информация за финансовото състояние на клиента. Тоест, и при ипотечните кредити, когато става дума за познати на банката клиенти, не е толкова трудно да се определи максимален размер на финансирането, което клиентът може да получи. След като той знае какъв кредит би могъл да вземе, той може да потърси и подходящ имот и да е спокоен, че ще може да разполага със съответните средства. А оценката на имота ще трябва да се направи допълнително, по стандартните процедури.

Видяхме няколко големи сделки по придобиване на банкови институции у нас през последните години. Какви ще са ефектите от консолидацията в банковия сектор върху потребителите? Имаше гласове, че може да се стигне до влошаване на конкуренцията и съответно – на условията за потребителите.

Спорно е. Целта на консолидацията на банките при намаляващите лихвени проценти и свиването на таксите и на всички останали източници на приходи е да доведе до по-малко фиксирани разходи, които да са съпоставими на намаляващите приходи. Тоест, консолидацията прави банките по-ефективни, а когато са по-ефективни, те могат да намалят цените за клиентите си. Ако има много участници на пазара, те имат голяма административна тежест. Те се състезават до ръба на възможностите си, за да привличат клиенти, но пък възможностите им не са много големи, тъй като имат големи административни разходи. Накратко, има аргументи и в едната, и в другата посока, но консолидацията сама по себе си е способ за подобрена ефективност на банките, която води и до по-ниски цени на услугите.

На какво се дължи огромната печалба на банките през 2018 г. - близо 1.7 млрд. лв., при почти нулевите лихви?

Лихвеният доход на банките е почти непроменен в сравнение с 2017 г. Тоест, там растеж не можем да открием. Доходът от такси е с няколко десетки милиона по-висок, тоест също е незначителен елемент за промяната. Ако изключим обаче еднократния приход на една банка от дивидент, ако изключим добавянето на една нова банка в статистиката и още няколко еднократни фактора, печалбата на банковия сектор за 2018 г. е с 10% по-висока в сравнение с 2017 г. Ръстът се дължи единствено и само на един основен фактор – по-малките разходи за лоши кредити, т. нар. обезценка. Добрата икономическа среда помага на банките да губят по-малко от лоши кредити.

Но разходите ви за лоши кредити вероятно намаляват и защото ОББ продаде един огромен портфейл от проблемни заеми – за 460 млн. лв., около сделката по продажбата на самата банка?

Да, но това само по себе си не е фактор за по-добрите приходи и печалба. И без друго тези кредити не са носели кой знае какъв доход на банката, те са били едно бреме и продажбата им е част от подобряването на качеството на портфейла. Истината обаче е, че мащабната разлика, с която банките подобриха финансовия си резултат през 2018 г., са намалените разходи за лоши кредити.

Предвижданото от Вас покачване на банковите лихви ще започне ли през лятото, каквито бяха прогнозите досега, при положение че Европейската централна банка (ЕЦБ) отложи вдигането на лихвите?

ЕЦБ на този етап даже не казва за кога отлага вдигането на лихвите. Ние, както и по-рано казахме, не сме и нямаме основание да правим самостоятелни прогнози. Това, което можем да си позволим да правим, е да цитираме онзи, който има най-много информация и е субектът, който взема решенията. Това са ЕЦБ и Федералният резерв. Те избраха да забавят решенията си, тоест да изчакат да видят какво ще се случи. А изчакват, защото дори те, които имат цялата информация, не могат да преценят какъв ще е резултатът от Брекзит, резултатът от търговските войни, от изборите, които предстоят в Европа. Тоест, не могат да преценят ефектите от много натрупани политически фактори в момента, които ще повлияят върху икономиките на Европа и САЩ. ЕЦБ и ФЕД промениха комуникацията си през последните три месеца в посока на изчакване. Дотогава бяха по-скоро склонни да вървят към вдигане на лихвите, но това се промени и очевидно несигурността е толкова голяма, че дори те не могат да вземат решение на фона на политическите обстоятелства.

Значи сега времената са добри за теглене на кредит, при тези ниски лихви, така ли?

Времената на ниските лихви очевидно ще продължат още известен период от време, но съветът, който мога да дам, е, че дори лихвите да са ниски сега, ако вземаш 20-, 30-годишен кредит, а дори и 10-годишен кредит, не е редно да смяташ разходите си само за година напред. Трябва да имаш резерв, когато разходите по кредита станат по-високи.

Омбудсманът Мая Манолова предложи промени в Гражданския процесуален кодекс, засягащи служебната проверка от страна на съда за неравноправни клаузи в договорите с потребителите. По същия повод ЕК започна наказателна процедура срещу България. Обсъждали ли сте вече текстовете в асоциацията и каква е позицията на банките?

Обсъждали сме текстовете и сме запознати. Смятаме, че част от предложенията са приложими и са израз на някакъв разумен баланс, но в друга част, както и в цялостната реторика по тази тема, има непремереност, защото със съвсем малка извадка от лошите кредити се обясняват множеството законодателни промени, които не са свързани с реалните проблеми. Например, броят на банковите дела, които са заведени от банките срещу нередовни длъжници, са едва 10% от общия дял на производствата на частните съдебни изпълнители. Всичко останало са дела от държавата, от други кредитори като доставчици на електроенергия, вода и мобилни услуги, от фирми срещу други фирми, от едни граждани срещу други. Второ, ние си направихме труда и събрахме статистика от съдебната практика. Вижда се, че сега в по-малко от 3.8% от случаите се стига до обжалване в делата за принудително изпълнение, инициирани от банка. От тях само 0.003% пък са случаите, в които съдът се е произнесъл, че искането на банката не е основателно.

Доколкото разбирам обаче, проблемът не е, че гражданинът няма никакъв дълг, а по-скоро спорът е по отношение на размера на дълга заради изчисляването на лихвата.

Масовото оспорване на на всички дългове, дори без основание, като способ за печелене на време ще доведе основно до допълнителни разходи както на банките и на техните клиенти - нередовни длъжници, за съдебни разноски и адвокати. Това, което се случва с гражданския джоб в резултат на това протакане, е, че на длъжника се трупат допълнителни разходи, а на банката – допълнителни загуби. Второ, преминаването към бавни съдебни производства по огромен брой дела, започнати от банките, означава да има административен капацитет в съдилищата някой да се занимава с това. Ако със сегашния си ресурс системата трябва да поеме огромен брой нови случаи, някой трябва да обясни колко време ще продължават такива дела, кой ще плаща сметката за нужния, многократно по-голям капацитет на съдебната система, за чия сметка ще са съществените допълнителни загуби на банките.

Но нали казахте, че делът на банковите дела в работата на ЧСИ е много малък?

Казах, че ефективно потвърдените от съда основателни претенции на клиентите на банките са незначителни, но броят на поднесените за проверка случаи ще бъде на практика огромен. През миналите години изпълнителните производства на банките надхвърляха 100 хиляди. Този процес трябва да се поеме от администрацията на съда, която и сега е затлачена с огромен брой дела. Освен това, протакането и забавянето на безспорни вземания и дългове, които и сега не се събират никак лесно от банките (все пак системата понесе над 9 млрд. лв. загуби от несъбрани лоши кредити при сегашната "несправедлива" процедура), няма да има никакъв друг ефект освен да оскъпи и затормози достъпа до кредити на всички останали граждани.

Съдия Константин Кунчев от Софийския районен съд обясни, че идеята е дългът да има спорна и безспорна част и че само по отношение на спорната част от дълга ще има забавяне. Вероятно обаче трудността ще е съдът да изчисли размера на спорното и безспорното вземане по време на заповедното производство.

Не бих коментирал. Уважавам много българския съд, случва ни се често да се обръщаме към него и знам, че опитните съдии не изразяват личните си предпочитания към една от спорещите страни публично, а се произнасят безпристрастно в съдебната зала.

Как тече процесът по проверката на 6-те банки, включително ОББ, която е част от процедурата по подготовката на България за членство в Банковия съюз на ЕС?

Процесът напредва по графика, който беше зададен от Европейската централна банка. Няма отклонение от първоначалните срокове и на работно ниво тече доста интензивно, така че чакаме резултатите.

*Заглавието е на редакцията.

mediapool.bg