България | Четв, 14 Ноем 2024г. 00:00ч. | Васил Терзиев след една година като кмет: Не сме безгрешни, но сме истински
Човек, който работи на държавна служба или в частна фирма, и разбере, че в работата му се случват груби злоупотреби или корупция във вреда на обществото, може да сигнализира по специални канали или директно на медиите и ще получи специална защита.
На 4 май влиза в сила новият Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. Неговата цел е да защити хората, известни като whistleblowers, благодарение на чиято смелост и човешко достойнство се разобличават злоупотреби на властите или частния бизнес чрез подаване на сигнал или публично оповестяване на информация за правонарушения. Mediapool приема сигнали по новия закон.
Той защитава сигнализиращите от разнообразни ответни действия като уволнение, понижаване в длъжност, дисциплинарно наказание, намаляване на заплащането, принуда, заплашване, физически или словесни ответни действия, уронване на репутацията, финансови загуби, прекратяване на лиценз и др.
Благодарение на смелостта на компютърния специалист Едуард Сноудън през 2013 г. светът научи за мащабната програма за глобално наблюдение на Националната агенция за сигурност на САЩ. Случаят на Сноудън не попада в обхвата на американското законодателство, защитаващо лицата, сигнализиращи за нарушения. От години той живее в Русия, като в края на 2022 г. получи руско гражданство. Снимка: ЕПА/БГНЕС
Още по-важното е, че законът освобождава въпросните граждани от определени отговорности. Според текстовете те не носят отговорност за придобиването на информацията, за която е подаден сигналът или която е публично оповестена, или за достъпа до нея, при условие че това придобиване или този достъп не съставлява самостоятелно престъпление.
"Сигнализиращите лица не носят отговорност за нарушаване на ограниченията за разкриване на информация, предвидени с договор, законов или подзаконов нормативен акт или административен акт, при условие че имат основателни причини да считат, че подаването на сигнал или публичното оповестяване на информацията е било необходимо за разкриване на нарушението", пише в закона. Публичното оповестяване на нарушения се счита за правомерно и когато информацията включва търговска тайна.
"Законът е една от малкото законодателни инициативи, които са част от българския план за възстановяване и развитие, и които станаха действителност по времето на 48-мото Народно събрание", коментира Цветомир Тодоров от Българския институт за правни инициативи (БИПИ).
Той предоставя защита на съобщилите за нарушения в редица области. Сред тях попадат обществените поръчки, безопасността на транспорта и на храните, опазването на околната среда, защитата на потребителите и други. От него са обхванати и всички нарушения, свързани с финансовите интереси на Европейския съюз (ЕС). "Рамката за деянията, срещу които може да се подава сигнал, е изключително широка", смята Тодоров.
Все пак, за съобщаването на нарушения в някои области законът не предвижда да се предоставя защита. Такива са нарушенията на правилата за провеждане на обществени поръчки в областта на отбраната, нарушенията на защитата на класифицираната информация и на поверителността на здравната информация.
Сигнализиращите лица трябва да са се сдобили с информацията в работен контекст. По-конкретно, това означава те да са били в трудово отношение към момента на добиването на информацията или да са били кандидати за дадена работа, във връзка с което да са узнали за нарушението. Защита могат да получат и други лица, които са научили за нарушение в служебен контекст като подизпълнители, доставчици, стажанти и други.
Новият закон предвижда три основни начина за сигнализиране за извършени нарушения в посочените по-горе области – чрез т.нар. вътрешен и външен канал и посредством публично оповестяване (в медиите). Вътрешният канал е звено, създадено от работодателите в частния и в публичния сектор. Външният канал е Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), в рамките на която ще се създаде специален отдел, който да обработва сигналите и да ги препраща по компетентност до други органи на изпълнителната власт.
Вътрешният канал е предназначен за сигнализиране за нарушения в рамките на дадено ведомство или предприятие. Външният канал, т.е. КЗЛД действа като пощенска кутия за сигнали от всякакви области, откъдето те биват препращани към компетентните органи. Последните от своя страна ще налагат административни наказания, ако установят нарушение.
Публичното оповестяване е това, направено чрез медиите.
При вътрешното и външното сигнализиране е необходимо подателят на сигнала да е известен. Законът не предвижда да се разглеждат анонимни сигнали. При препращане на сигнала от КЗЛД до компетентния да наложи административно наказание орган по правило самоличността на сигнализиралия не се разкрива. Изключение от този принцип се предвижда в случаите, когато самоличността на сигнализиралия е необходима предпоставка за установяване на нарушението. Тогава тя не се разкрива на компетентния орган освен с изричното писмено съгласие на сигнализиралия за това. От това положение обаче също е предвидено изключение – за случаите, в които сигналът съобщава за нарушения, извършени от лица, заемащи висши публични длъжности. В тези случаи комисията изпраща сигнала за проверка на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) заедно с данните за самоличността на сигнализиращия.
Необходимо условие по отношение на всички видове сигнализиране е лицето, което подава сигнал или оповестява информация за осъществено нарушение, да е смятало, че действително е допуснато нарушение и че информацията, която разгласява, е вярна. По-конкретно, не се предоставя защита на лица, подали умишлено невярна или клеветническа информация.
Като допълнителна предпоставка за публичното оповестяване законът изисква то да се предхожда от подаване на сигнал по вътрешен или външен сигнал и той да не е бил разгледан в предвидените от закона срокове.
Силна страна на закона е, че по изключение тя допуска и директно публично оповестяване през медиите. То би било правомерно в случаите, когато нарушението, за което се съобщава, представлява явна или непосредствена опасност за обществения интерес или сигнализиращият трябва да има основания да смята, че при външно подаване на сигнал съществува реална опасност да бъде подложен на ответни действия или пък има вероятност нарушението да не бъде ефективно разгледано поради опасност от укриване или унищожаване на доказателства, съмнение за наличие на тайно споразумение между компетентния орган и извършителя на нарушението, както и поради други специфични конкретни обстоятелства по случая.
Законът изрично дава възможност защита да получат и лица, които като анонимни източници са оповестили известна им информация публично, в случай че след това тяхната самоличност е била разкрита и те са били подложени на т.нар. ответни действия.
mediapool.bg
