Не бива да се допуска газовата зависимост от Русия да продължи с други играчи

Кадровите промени в енергетиката трябва да са обвързани с дългосрочна визия, с изпълнение на конкретни цели. В момента има опасност правителството да падне в капана на политическите или икономическите обвързаности в сектора. Изборът на членове на КЕВР да е сред по-широки независими кандидатури и да по-бавен, за да се осветлят напълно претендентите пред обществото. Ако не се завърши интерконекторът с Гърция поне до септември-октомври, ще имаме изключително слаба преговорна позиция за новия договор с "Газпром".

Това коментира в интервю за Mediapool Мартин Владимиров, директор на на програмата "Енергетика и Климат" на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД).

Според него клаузата "вземай или плащай" в азерския газов договор е причината за сключването на анекса за по-малките количества, получавани от "Булгаргаз". Не е страшно да се разбие монополът на държавния газов доставчик, но до освобождавания пазарен дял трябва да имат равен достъп всички частни търговци. Иначе има опасност газовата зависимост от Русия да продължи с други играчи, смята още Владимиров.

Г-н Владимиров, как оценявате случващото се в последните седмици в "Булгаргаз", смяната на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране?

Това, което се случва, сме го виждали вече три десетилетия – а именно нежелание да се поеме стратегически курс към структурни реформи в целия енергиен сектор. Вместо това се работи на парче, без дългосрочна визия за развитие. Съответно, отново изпъква основният проблем в държавната енергетика – завладяването от частни интереси и битката между тях за повече влияние. Обезпокоително е, че вместо да се промени наложеният модел и да се разбият добре бетонираните олигархични кръгове и техните представители в институциите, в момента се прилагат същите или подобни механизми. Това контрастира с гръмките заявки за промяната на порочните модели. Може би не говорим за целенасочена стратегия, а по-скоро неспособност и липса на политическа воля да се скъсат връзките с частните интереси, определящи толкова години енергийната политика.

Толкова ли е трудно да се скъсат тези връзки!

От една страна, липсва административен и професионален капацитет. Все пак голяма част от управляващите са с малко политически опит и съответно се превръщат в лесна жертва на потока от събития. Те могат и лесно да бъдат подведени от заинтересованите страни в сектора относно избора на подход. И в опита си за постигане на бързи и ефективни политически резултати, понякога, както се случи веднага след встъпването в длъжност на правителство, да попаднеш в капана с мораториума върху цените на тока и парното.

От друга страна, подобни ходове обслужват краткосрочния политически интерес, възможност за постигане на политически успех още в началото на мандата. Но прибързани решения, по-скоро продукт на инерцията и емоцията, подобно на волатилността на финансовите пазари, не позволява намирането на дългосрочен път за реформи. Управлението на енергетиката не трябва да наподобява поведението на финансовите пазари, защото едно решение днес може да има потенциално въздействие за следващите десет години. Затова когато се вземат решения, те трябва да стъпват на дългосрочна стратегия и рамка.

В този контекст случващото се в "Булгаргаз" показва липсата на визия за това как трябва да изглежда газовият пазар на България. Желанието да бъде сменено на всяка цена ръководството е в правото на всяко ново управление, но е важно по какъв начин става. Преди да се случат кадровите промени има нужда от ясна заявка от политическото ръководство как иска да изглежда газовият сектор след пет или десет години. А още през 2009 г. с немалката роля на Центъра за изследване на демокрацията, който наложи термина енергийна сигурност в политическия дебат в България, всички политически сили се обединиха около стратегически цели като диверсификация, намаляване на зависимостта от енергиен внос и на енергийната бедност, регионалната свързаност на електроенергийния и газов пазар.

Тези цели не са се променили и беше добре да бъдат ясно препотвърдени като индикативна рамка за новото ръководство на "Булгаргаз", като неговата работа да бъде оценявана в бъдеще според конкретни критерии – например след две години природният газ ще се внася от поне три източника. В по-общ план на газовия пазар приоритет трябва да бъде завършването за не повече от една година на всички газови връзки с Гърция, Сърбия и Турция, да се разшири газохранилището в Чирен и да се сключат необходимите споразумения със съседните оператори за безпроблемна регионална търговия. Когато няма визия какво иска да постигне, всяко правителство би било уязвимо на атаките на опозицията и на частните кръгове, които са се възползвали от статуквото. Когато има единствено кадрови промени, най-лесно е за интересите, свързани с предишното управление, да твърдят, че има политическа разправа с тях.

Нали преди съставянето на управляващата коалиция имаше работни групи по сектори, в които се постигна съгласие за енергетиката. Не трябваше ли тази визия да се обсъди с настоящите ръководства на държавните енергийни предприятия. Нали те са избрани по Закона за публичните предприятия, уж да се избегнат партийни назначения и да има професионален мениджмънт?

В този контекст е хубаво да посочим някои от изискванията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), към която България е заявила, че иска да се присъедини. Едно от тях е доброто управление на държавните компании, като има подробни насоки как да се гарантира тяхната независимост и да се ограничи политическото вмешателство в работата им. Налагането на прозрачни и ясни принципи за назначението на бордовете на тези компании, за да се избегнат конфликти на интереси и вмешателство и изпълняването на стратегически цели също е сред изискванията. Назначенията не трябва да са базирани на политическа лоялност или такава спрямо определен бизнес кръг. Трябва прозрачност и конкурентност при назначаването на шефове на държавни компании, което да се случва през спазването на закона. Този за управлението на публичните предприятия, който може би бе използван за бетониране на кадри на предишното правителство или близки до тях в държавните дружества, все пак в своята принципност е по-правилният подход за назначаване на бордовете на държавните компании. По-скоро трябва да се работи по подобряването на неговото функциониране и премахването на потенциалните рискове той да бъде използван неправомерно, отколкото да се откажем изцяло от правилата.

Същото се отнася и за Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Тя е независим държавен орган и изискванията за назначенията трябва да са близки до тези в държавните дружества – ясни изисквания за безпристрастност и липса на директна или индиректна партийна обвързаност. Членовете на Комисията трябва да са или юристи, или хора с дълъг стаж в различните афектирани отрасли, като по този начин се гарантира, че са независими арбитри на случващото се в енергетиката. Регулаторите в крайна сметка изпълняват ролята на квази съдии, като целта им е да интерпретират закона, така че да запазят баланса на интересите и да подобрят ефективността при управлението на енергетиката, за да получават потребителите най-ниските цени, но без това да води до тежки загуби при останалите участници на пазара.

Когато се подхожда на принципа стани, за да седна, и за целта се променят правилата, така че те да подхождат на профила на хората, които имаме в момента, тогава влизаме с двата крака в капана на политическата обвързаност. Никой не трябва да се заблуждава - това е дългосрочен риск и за самите управляващи, които в бъдеще могат да станат жертва на собствените си назначения, ако те не се водят от безпристрастност в решенията си.

Повечето шефове на държавни дружества вече са сменени до провеждането на нов конкурс, което не е ясно кога ще стане.

Именно затова е много важно да има критерии за оценка на работата на ръководствата на държавните дружества. Всички енергийни компании са били управлявани под силния натиск на олигархични интереси през годините. При всички тях има нужда от промени, но трябва предварителна оценка. Например в "Електроенергийния системен оператор" видяхме покъртителни обществени поръчки и трябва ясно да се заяви, че в следващите една, две или пет години ще промени политиката за концентрация на обществените поръчки в няколко свързани фирми, както и да се гарантира изпълнението съвестно на инвестиционната програма, ще присъединява заявените ВЕИ мощности навреме и без оказване на административен и корупционен натиск. И ако тези критерии не са изпълнени, това да е причина за смяна на ръководството. Оценка за свършената работа може да прави КЕВР, или Агенцията за държавна финансова инспекция, или друг независим или квази независим от изпълнителната власт орган. Оценката трябва да е безпристрастна и да не се манипулира от самия борд на компаниите или правителството.

Може ли да се промени начинът за избиране на членовете на КЕВР? Да не се избират или издигат от парламента. Защото както сега е предвидено, те са политически номинации. Възможно ли е да бъдат независими от партиите?

Попадна ми една екзотична идея наскоро. В Австрия съдебната власт избира шефа на енергийния регулатор – той е съдия, защото се смята, че трябва да е много безпристрастна личност, която сухо да тълкува закона и наредбите, без да се влияе от политически или корпоративни интереси.

Това вероятно трудно би се приложило в България, но трябва да вървим може би поне към двустепенен процес на избор. Първо конкурсът да е много отворен за различни кандидати – от академичната общност, от неправителствения сектор, разбира се с конкретни критерии за квалификация и опит. Не политиците да предлагат единствено кандидатури, а да има възможност за външни такива. Да се обсъди кой да прави избора след пресявката по много критерии и да има изслушвания в парламента. Процесът по запознаване с кандидатурите, осветяването на биографиите им, техните концепции може да е по-бавен, за да се увери обществото, че те са свободни от конфликт на интереси, достатъчно са уважавани в сектора и обществото, както и имат последователна и безпристрастна експертиза. Когато процесът се случва на закрито и с предполагаеми политически машинации, така желаната промяна остава мираж. Освен това първоначалният подбор би трябвало да се случва извън парламента от друг независим орган, а Народното събрание да провежда изслушвания по вече добре селектирани кандидатури.

Всички заявления на енергийния министър за анализи какво се е случвало в миналото, за да видим какво ще правим в бъдеще, както и на новия шеф на КЕВР за евентуални реформи в ценообразуването, не са ли просто тупкане на топката, докато се ориентират и има ли опасност да няма анализи и нещата да продължат постарому?

Честно казано е късно да се говори тепърва за анализ. Ако досега няма познаване на системата и е необходима само малко повече информация за провеждане на конкретни реформи, провеждането на анализи по-скоро напомня отвличане на вниманието. Освен това може да се изтълкува и като хватка за прехвърляне на вината на предишното ръководство и подготовка на обществото, че проблемите няма да се решат, но не е наша вината. Този подход беше използван вече от правителството на ГЕРБ, и може би издава липса на професионален, политически опит.

Разбира се, заложени са безкрайно много мини в българската енергетика. Забавяне на процесите по приобщаването на България към ангажиментите, свързани с Европейския зелен пакт, за постигане на енергийна и климатична сигурност, за диверсификация и либерализация на газови и електроенергиен пазар. ЕК вече не може да толерира допълнително отлагане и ще започне масово наказателни процедури.

Рискуваме да изпуснем последния влак на декарбонизацията и при липса на ясна стратегия за енергиен преход и приемане на политическата платформа за тежките решения, които ще намалят въглеродните ни емисии, инертността на краткосрочните решения ще взема превес както досега. След 10 години ще видим, че сме изостанали страшно много. Ако досега сме били горди, че сме свили парниковите си емисии с 40 процента от 1990 г., благодарение на разпада на индустрията, след 10 години този аргумент вече няма да е валиден. Всички механизми за прикриване на истинската картина ще лъснат с цялата си прелест. Междувременно, ще пропилеем и много средства, които са налични, но не за продължаване на сегашния модел, а за трансформация не само на енергетиката, но и на икономиката ни.

Не може да тупаме топката за въглищните централи и да смятаме, че един ден от само себе си ще се затворят и с това енергийният преход ще завърши. Необходими си мерки в транспорта, индустрията, земеделието, теми, които са толкова далеч от политическия дебат. Да не говорим, че администрацията изобщо не иска да се захваща с това, защото предстои силен сблъсък с обществото и с частните интереси, които поддържат статуквото.

Трябва да се положат основите на новата енергийна и климатична стратегия на България в европейската рамка. Планът "Енергетика и климат" трябва да бъде пренаписан, трябва дългосрочна стратегия за декарбонизация, да се приеме директивата за енергийна ефективност и ВЕИ и след транспонирането на този базов пакет от европейски норми да се започне конкретен дебат сектор по сектор. Да не говоря за пакета "Готови за 55" за намаляване на емисиите с 55% до 2030 г., срещу който вече има съпротива от страна на контролиращите отделни пазари бизнеси. Само при споменаването на тази стратегия, те заплашват с протести. Представете си при постигане на конкретни решения, какъв отпор ще има? И когато правителството няма ясна визия, няма с какво да застане срещу тези мрежи от интереси и лесно ще се огъне под координирания натиск.

Завладяването на държавата е предмет на много анализи на Центъра за изследване на демокрацията и най-вече за влиянието на Русия. Предстоят важни преговори с "Газпром" за нов договор за газовите доставки от 2023 г. Говори се веднъж за гъвкавост, втори път за стабилност на доставките, не е лесно да се напаснат газовите потоци, количествата, цените. Има ли нещо, което да може да изиграе лоша шега на управляващите в тази преговори?

Необходимо е стратегическо решение - ще използваме ли газа като преходно гориво, как да се постигне дългосрочно сигурност на газовите доставки. Най-спешно е завършването на интерконектора с Гърция. Азерският газ и сега може да се внася през съществуващата мрежа, но има пречки – договорни, свързани с азерските стратегически интереси и с липсата на правилна преценка относно най-изгодния микс, който "Булгаргаз" може да купува. Но важното е интерконекторът да бъде построен, за да имаме силна преговорна позиция с "Газпром" за новия дългосрочен договор. Защото рискуваме ако не е готов поне до септември-октомври т.г., да сме принудени да приемем условията на "Газпром".

Газовият гигант вече даде заявка, че не иска да продължи настоящите условия по договора, включително така структурираното ценообразуване 70:30 спотова и петролна компонента, което като изключим последните шест месеца, е изгодно в дългосрочен план. Сегашният договор, който бе сключен от "Булгаргаз" и въпреки съпротивата на предишното правителство, е добър. Но "Газпром" не иска да продължи тези условия и защо да го прави, след като България остава почти напълно зависима от Русия, няма устойчив и лесен достъп до алтернативни доставки? Тогава за "Газпром" става приоритет премахването на спотовата индексация.

Експерти твърдят, че е по-добре да е 50:50.

Според мен цената трябва да е изцяло спотова. Повечето клиенти на "Газпром" в Европа имат 100 процента спот цена в договорите си, защото конкуренцията газ с газ в дългосрочен план води до по-оптимални резултати от гледна точка на ликвидност, на цени, на стабилност и предвидимост.

И подобно наблюдение може да се направи въпреки тези шест-осем месеца на енергийна криза. Не трябва да налагаме случващото се сега към ценообразуването и какво ще видим в бъдеще. За газовата криза в Европа има структурни и геополитически причини, като най-вече използването на зависимостта на Европа от руския газ за увеличаване на политическото влияние. Но нека не забравяме, че само преди осем месеца цените на газа бяха на рекордно ниски нива и този период вероятно ще се върне. Трябва и да се премахнат всички пречки пред реекпорта на руския газ, защото не е тайна, че в момента "Газпром" е блокирал голяма част от капацитета за пренос на входно-изходните ни точки.

От друга страна, при азерския договор цената не само е сто процента индексирана към петрола, но включва и 100% клауза "вземай или плащай" и то за период от 25 години. Такива договори вече не съществуват и са немислими в днешно време. Газовите договори са за две, максимум пет години, с изключение на тези в нашия регион, където политическите зависимости оказват влияние. Затова и трябва да вървим към краткосрочни договори, без клауза "вземай или плащай", която бе оспорена успешно вече няколко пъти пред Стокхолмския арбитражен съд от Украйна. Тази клауза беше оспорена и от Европейската комисия, която разследва "Газпром" именно заради такива клаузи за ограничаване на конкуренцията на пазарите в Централна и Източна Европа..

Подобна клауза не би трябвало да съществува нито в руския, нито в азерския договор. Заради нея "Булгаргаз" вероятно се е съгласил да сключи неизгодния анекс към договора с азерския консорциум. По-високите цени на азерския газ през 2020/2021 г. в сравнение с тези на руския може да са мотивирали решението да не се приемат пълните количества по договора. За международния консорциум подобно развитие вероятно е било в техен интерес, защото е по-изгодно той да изнася газа в Италия, Турция или дори да остава в Гърция. Нека да не забравяме, че възможността да се изнася газ през ТАП и гръцкия интерконектор можеше да не се осъществи, ако не беше натискът на САЩ да спаси по някакъв начин поне частично замисъла на проекта "Набуко" и да се създаде излаз на азерски газ към Европа. Знаете, 8 млрд. куб. м от азерския газ по Южния газов коридор са за Италия и по 1 млрд. куб. м годишно – за Гърция и България. Ако газовата връзка с Гърция беше построена, вероятно целият договорен азерски газ щеше да се получава и нямаше да се налага сключването на анекс.

Трябва да си дадем сметка, че над 12 години този наглед лесен проект не може да се осъществи. Ако има един приоритет в газовия сектор за правителството, то това е бързото довършване на тръбопровода и започването на преговори за промяна на договора с консорциума. За това "Булгаргаз" е настоявал още преди пет години, но не е срещнал подкрепата на правителството и така се е запазило изгодното за "Газпром" положение, при което руският газ при новото ценообразуване по-често ще се търгува на по-ниска цена.

Ако искаме по-добър договор с "Газпром", трябва да използваме и тежестта на Европейската комисия, която по силата на антимополното споразумение с руската компания може да е арбитър при спорове, свързани с предоговаряне на условията и да е медиатор, ако някоя от страните не е удовлетворена от условията. Ако "Газпром" ни предложи много тежки условия, е редно "Булгаргаз" да се обърне към Брюксел.

Все пак, ако целта е да се промени кардинално ролята на "Булгаргаз", това трябва да се заяви ясно - искаме Булгаргаз да изпълнява изцяло социални задължение, да продава на загуба за бита, да не си търси дълговете от "Топлофикация-София". Да се каже, че "Булгаргаз" няма да е конкурентен търговец и ще се знае, че промяната в ръководството цели това. Сега остава горчивото усещане, че в борда влизат хора в откровен конфликт на интереси, които искат "Булгаргаз" да загуби монополното си положение и големия си дял на пазара за сметка на трети частни играчи.

Защо пък да е страшно да се разбие монополът на "Булгаргаз"?

Не може да имаме либерализация на пазара, докато имаме един източник на газ от една тръба. Има опасност "Газпром" да прехвърли количествата, които сега продава на "Булгаргаз", към други търговци по двустранни споразумения и това да се представи като либерализация. Как ще гарантираме, че така "Газпром" няма да продължава да оказва своето влияние просто през други фирми?

Кой може да гарантира, че "Енергико Трейдинг" на Валентин Златев ще бъде по-честен и по-прозрачен играч на пазара, знаейки ролята на Златев и бившата му фирма "Лукойл" във формирането на българската енергийна политика? Как ще се гарантира, че назначаването на бивш директор в "МЕТ Енерджи" за директор на "Булгаргаз" всъщност не служи за това при преговорите с "Газпром" "МЕТ Енерджи" да получи най-добрите клиенти на държавното дружество?

Целта може да е раздробяването на "Булгаргаз", но ако това е така, нека да се случи прозрачно и всички търговци да имат равен старт и равна възможност да вземат част от тези количества. Затова програмата за освобождаване на количества от "Булгаргаз" на Газов хъб "Балкан" е добър механизъм. Прилагаме го като принцип за създаване на конкуренция при наличието на естествени монополи чрез регулации и липса на разнообразие на доставчиците. Ако процесът на освобождаване на количества не се случва прозрачно, работа е на регулаторите да управляват процеса, не толкова на ръководството на "Булгаргаз".

Защо да не се предложи дори 100 процента освобождаване на количествата през борсата? Тогава всички ще имат равен шанс да наддават за тях. При налагане на достатъчно прозрачност и условия на търговия, които да гарантират, че няма да има вътрешна търговия с информация (insider trading), което да се контролира от КЕВР, подобно решение има своята логика.

В момента, КЕВР не притежава достатъчно голям административен капацитет да проверява функционирането на борсите? Бюджетът на КЕВР е смешен на фона на функциите й и в сравнение с бюджетите на други институции. Например на КЕВР бюджетът е 10 млн. лв., а на НСО – 44 млн. лв. Защо НСО трябва да има четири пъти по-голям бюджет за охрана на политиците, отколкото един от най-важните регулатори в българската икономика да има качествени експерти на високи заплати? Овластяването на КЕВР и Комисията за защита на конкуренцията ще помогне много за доброто и прозрачно функциониране на пазарите. Не може сигналите за злоупотребите да идват от търговски организации с интерес в дадени сделки. Не може и бизнес организациите да налагат дневния ред в енергетиката. Не може решения да се вземат на базата кой крещи по-високо в общественото пространство.

Как гледате на идеята за общ доставчик на ток за общини, болници, училища, социални заведения, който да купува от борсата? Ако цената там е 700 лв./МВтч, не е ли все едно дали един доставчик или много ще купят ток за тези обекти?

Фундаменталният въпрос, който отдавна повдигаме, е свързан с енергийната бедност, в чийто обхват попадат и общините и социалните заведения. Реално техните приходи са административно определени и всяко покачване на цените на енергийните ресурси им се отразява крайно негативно. Става въпрос и за енергийно интензивните предприятия, които нямат капацитет да променят бизнес моделите си.

Подходът, независимо дали става въпрос за тях, за общини или за домакинства, трябва да не включва намеса на пазара, създаване на нови играчи или ценообразуване за различни групи. По-безболезнено било, ако компенсациите са под формата на преки трансфери от бюджета до най-уязвимите потребители. Но тези субсидии да са обвързани с цели за свиване на потреблението и повишаване на енергийната ефективност. Голяма част от общинските болници са в окаяно инфраструктурно състояние. Нека бюджетът покрие увеличението на цените, но отпусканите средства да са обвързани с критерии например след 5 години енергийното им потребление да е паднало с 30 процента, за да може при следваща подобна криза помощта да е много по-малка. Този принцип може да се прилага и при енергийно уязвимите домакинства.

При изкуствено натискане на цената надолу винаги някой губи – дали ще е производител, дали ще е преносител на енергия. Как при мораториум върху цените на тока мрежовите оператори да инвестират в инфраструктурата и да присъединяват ВЕИ като всяко присъединяване им коства разходи, които те не могат да си възстановят

Когато държавата се меси на пазара, участниците понасят финансови загуби, или започват да не се съобразяват с правилата. Намесата на пазара запушва и енергийният преход.

Защо държавните енергийни дружества да не се държат като частни енергийни търговци. "Българският енергиен холдинг" да стане "БЕХ Трейдинг". БЕХ притежава около 6 гигавата мощности за производство на електроенергия – изключително ефективни централи, като се изключи ТЕЦ "Марица Изток 2". Мощности, които произвеждат както базова, така и пикова електроенергия чрез ВЕЦ. БЕХ може да завладее пазарите на Югоизточна Европа, ако има далновидно ръководство, което цели постигане на пазарен дял и високи цени. Но печалбата после не трябва да служи за запълване на бюджета или преразпределяне към губещи предприятия, а напротив да се използват за инвестиции, модернизация на АЕЦ "Козлодуй", на ПАВЕЦ Чаира. .

Какъв стимул имат тези дружества да оптимизират своите печалби и пазарното си поведение, ако техните печалби административно се отнемат?

Вече засегнахте темата за енергийната бедност, защо според Вас се бави толкова време дефинирането й, просто всяка есен се дават едни около 500 лв. на социално слабите, без по-конкретни критерии за помощите? Има ли умисъл в това, некомпетентност ли е или е нещо друго?

Енергийните помощи в момента обхващат под една десета от наистина нуждаещите се. Спешно трябва да се дефинира енергийната бедност. Не мисля, че става въпрос за некомпетентност. Казва се, че ще се върви към либерализация на пазара, но веднага се вметва, че това ще стане, само ако са защитени всички уязвими групи. Целта е да се предотврати социално напрежение, но либерализацията не може да се бави повече, ако не искаме да рискуваме санкции от Комисията, която вече десетилетие приема доводите за забавяне на процеса.

Сега заявката ни е за пълна либерализация от 1 януари 2025 г. През 2015 г. пък беше заложена 2020 г. като крайна дата. Ако чак през 2024 г. се започне работа за постигане на тази цел, ще има дежурното напрежение и ще стигне до поредното отлагане. Затова от сега трябва да се подготви обществото и дефиницията за енергийна бедност да стъпва на конкретни критерии като например каква част от дохода на домакинството отива за покриване на енергийните нужди. По този критерии 50 процента от българските домакинства имат нужда от енергийни помощи. Ключови са анализите на домакинските разходи, за да може субсидиите да се таргетират по-правилно, като големината на бюджетните трансфери да се променят в зависимост от тежестта на енергийните разходи за отделните домакинства.

Но у нас общественият натиск за егалитарни мерки – всеки потребител да получи еднаква компенсация - е твърде силен. Това е проблем и с компенсациите за бизнеса заради скъпата електроенергия. Не е нормално огромно, високо енергийно интензивно предприятие да получава абсолютно същата помощ като един фризьорски салон или офис с малка консумация. Провери ли например някой дали получаващите компенсации нямат дългосрочни договори за покупка на електроенергия при цени много под пазарните?

mediapool.bg