Служебният министър на отбраната Димитър Стоянов поиска още през следващата година да се отделят 2% от Брутния вътрешен продукт (БВП) за отбрана, а след това да се достигне и до 3%. Това изглежда логично, тъй като след руската военна агресия срещу Украйна необходимостта от приоритизиране на сектора и смяната на старото съветско оръжие станаха още по-видими.
Модернизацията на армията минава през нова програма с конкретни проекти, по която работи и екипът на служебния военен министър. Предвид практиката повечето армейски планове и програми да остават само на хартия - най-вече заради липсата на добро планиране и разчети - е необходимо да се заложат и реалистични финансови параметри.
Призивите на Димитър Стоянов за повече пари за отбрана са разбираеми и са част от неформалните задължения на всеки министър.
Но за да може секторът по сигурността и по-специално въоръжените сили да получат повече средства от държавния бюджет, е необходимо политическо решение след труден консенсус.
Според постигнатото към момента съгласие бюджетът за отбрана трябва да достигне 2% през 2024 година. Стоянов каза, че вече се работи със служебния финансов министър тази цел да бъде постигната още през 2023 година, което не е лишено от логика.
Подобно решение обаче реално ще бъде взето от следващо управляващо мнозинство, което ще подкрепи едни или други параметри на бюджета.
"Съгласно поетия ангажимент на Срещата на високо равнище на НАТО в Уелс през 2014 г. България изпълнява Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП до 2024 г. След Срещата на върха в Мадрид през юни т.г., този параметър вече се смята като основа, върху която да се надгражда за постигане на 3% от БВП за отбрана. В координация с Министерството на финансите работим по Законопроекта за бюджета за следващата година", каза Стоянов, който бе главен секретар в администрацията на президента Румен Радев и се смята за един от най-доверените му хора в настоящия служебен кабинет.
Според сметката на Стоянов ако това стане, ще има поне още 100 млн. лв. за въоръжените сили, което е абсолютна необходимост.
Поставянето на новата цел от 3% към момента обаче изглежда най-малкото нереалистично на фона на непостигнатите все още 2%.
В същото време МО се готви да внесе в Министерския съвет нова проектопрограма за приоритетни инвестиционни разходи, като амбицията е тя да мине и през парламента, когато има такъв.
Залагането на по-високи разходи в тази програма по-скоро би спънало реализирането й, отколкото да я направи "задължителна" за изпълнение.
Повечето спешни проекти за армията са ясни и системно се провалят не заради липсата на пари, а заради липсата на капацитет в МО и различни политически и бизнес интереси.
В същото време исканията за рязко увеличаване на средствата за отбрана, не се приемат еднозначно сред гражданите предвид неефективно похарчените милиони през последните години и съмненията за злоупотреби.
В подобни призиви може да се видят популистки нотки и безотговорност, тъй като на служебното правителство няма да му се наложи да изпълнява подобни бюджети.
По същия начин стои въпросът и дали служебен кабинет трябва да предопредели развитието на сектора за следващите десетина години.
Не е еднозначна и обявената от Стоянов амбиция да подготви законови промени, които да отменят изискването военни сделки над 50 млн. лева да минават през МС, а над 100 млн. лева през НС.
Затова залагането на реалистични цели е от основна необходимост за модернизацията за армията, а изхвърлянията не помагат за реализирането й.
mediapool.bg