Търси се устойчив, а не краткосрочен успех за местните храни

Милена Драгийска завършва право в Софийския университет. Притежава магистърска степен по право LL.M от университета в Тюбинген, Германия и MBA диплома по международен маркетинг в Business School, Ройтлинген. Започва работа в "Лидл" през 2002 г. като регионален мениджър по продажбите за регионите на Щутгарт и Карлсруе в Германия. Продължава в централата в Некарсулм с работа по международни проекти за "Лидл Интернешънъл". Оглавява българския клон на компанията от старта на дейността й в страната.

Член е на Сдружението за модерна търговия и на управата на Германо-Българската индустриална и търговска камара.

Г-жо Драгийска, след постигнатото съгласие между големите вериги и земеделското министерство за предлагането на регионални храни, получихте ли списъка с местните доставчици и на какъв принцип ще ги подбирате?

Да, МЗХГ ни предостави доста обширни списъци с производители. Първата предприета от нас стъпка бе да поискаме допълнителна информация за производителите, чиято продукция буквално излиза вдругиден и пласирането ѝ не търпи отлагане. Получихме някои такива насоки и се очертаха няколко най-спешни производства - например ягоди, малини и риба.

Допълнително, всеки ден получаваме имейли и телефонни обаждания директно от производители, които също трябва да обработим. Взели сме предвид всички особености, организирали сме се и поетапно сме стартирали работа по разпределяне за обработка на получените контакти.

Възможно ли е договарянето на достатъчни количества от тяхната продукция?

Тепърва предстои да разберем какви са конкретните възможности на отделните производители - кои имат реален потенциал да осигурят достатъчни количества, за да можем да стартираме и преговори за по-дългосрочно партньорство. Важно е да подчертаем, че търсим дори в краткосрочните мерки насоки за устойчив успех на подобно сътрудничество – това е начинът на работа в "Лидл".

Как веригите ще гарантирате на потребителите качеството на тези местни продукти?

Това е един апел, който ние също отправихме като легитимен за най-висока защита интерес на срещата миналата седмица. Потребителят е в центъра, той е и смисълът на всяка икономическа дейност. Ние като верига имаме строга система за контрол на качеството, включваща редица международни сертификати, лабораторни анализи, одити и строг контрол през целия производствен процес в зависимост от вида на стоката. Но тъй като това е процес, който изминаваме с всеки наш доставчик за месеци – нещо, което не можем да си позволим в този момент, ние отправихме предложение към МЗХГ за контрол чрез БАБХ и РЗИ по места с оглед спазване на нормативните изисквания спрямо отделните категории храни.

"Лидл" има ли вече нови български локални партньори и с тях до какъв процент ще нарасне присъствието на български храни в магазините на веригата?

По темата с българското агнешко месо вече успяхме да се свържем с няколко кланици и чрез нашите партньори – две големи преработвателни компании. Така "Лидл" осигури 170 тона българско агнешко месо за Великден. Това са кланици, добиващи агнета от регионите Търговище, Шумен, Разград, Русе, Силистра, Пловдив, Пазарджик, Сливен и Кърджали.

По този пример нашите български доставчици, които към момента са над 200, със сигурност ще нараснат, особено около сезонните производства. Обичайно при нас българските производители са преобладаващи именно в хранителните групи, които са най-обичайни за българската трапеза и при които има оправдано очакване да са местно производство – хляб, прясно месо, млечни продукти, колбаси, плодове и зеленчуци. Някои от тях са именно и основните групи, които засяга новото постановление, така че броят на българските ни доставчици определено ще расте.

Но това е системна цел на "Лидл България" – вижте само последните 2 години разширения брой продукти под марката "Родна стряха", включително от собствената ферма. Вярвам, че с част от тези нови за нас доставчици по естествен път ще успеем да изградим и по-дългосрочни отношения, стига да имаме общо разбиране за посоката на съвместната работа и развитие – с постоянна мисъл за потребителя.

Очаквате ли проблеми при проверки от БАБХ заради неясното записано в постановлението "достатъчно място" за предлагане на местните храни?

При положение, че към нас има отправени изисквания, ние ще положим усилия и ще направим необходимото в името на тази важна цел, около която всички се обединихме. Но, за да бъдем максимално полезни и да се избегнат евентуални несъстоятелни проверки с противоречиво тълкуване от местния орган в различните населени места на разпоредбите на постановлението, очакваме БАБХ и МЗХГ да се координират и нещата да се дефинират и опишат ясно така, че да няма място за интерпретации, камо ли един вид административен произвол.

Как ще организирате фермерските пазари на паркингите? В определени дни ли ще са, как ще става достъпът до тях на производителите, какъв ще е подборът на търговците? Безплатно ли ще са предоставени пространствата и няма ли това да попречи на редовните клиенти на веригите, посещаващи ги с автомобилите си?

Предложихме организирането на фермерските пазари на паркингите като още една допълнителна мярка отвъд всички изисквания и мерки, които се обсъждаха. Вярваме, че те са удачен краткосрочен вариант, който ще улесни с незабавно действие предлагането на продукцията към краен потребител, и то при минимални изисквания.

Ние ще предоставим част от площта на паркинга в зависимост от големината му за всеки магазин, така че да осигурим достатъчно удобство и за клиентите с автомобили. Това ще е абсолютно безплатно за производителите, които ще излагат своята продукция. За регулирането на тази дейност обаче, ще разчитаме на съдействие от БАБХ и МФ с оглед контрол и спазване на базисни нормативни изисквания. Ще апелираме и за координационна роля на МЗХГ, които да съдействат с разпределяне на производителите – спрямо предлагани продукти и брой за всяка верига в съответното населено място, така че да се осигури - от една страна - необходимия ред, а - от друга - и разнообразие за крайния потребител.

Как ще коментирате обвиненията, че веригите подлагат на натиск производителите чрез изисквания за промоции и дори заплащане на конкретни суми за достъп до щандове си?

Тук мога да отговоря съвсем конкретно и много категорично за практиките и процедурите на работа в "Лидл България" – ние сме верига, която не изисква нито т.нар. "входни такси" от своите доставчици, нито каквито и да било други такси от тях за всякакви маркетингови и други кампании или разходи за промотиране на тяхната продукция. Когато провеждаме промоции, те са изцяло за сметка на "Лидл". И тук имам предвид включително, че присъствието на продукти на един или друг производител както в рекламните брошури, така и в ТВ клипове, билборди или други комуникационни канали, не изисква такси от страна на производителя и също е изцяло за наша сметка. Аналогично не изискваме такси от нашите доставчици – било те български или чужди – за отбелязване на рожден ден, откриване на нов магазин или друг повод на веригата, както често се коментира.

Нашите принципи са много ясни и се основават на прозрачност и отговорност във всеки аспект от нашата дейност. Пълното предимство от качествен продукт на оптимална цена отива при потребителя, без да е за сметка на доставчика.

Как действащото от 13 март извънредно положение се отрази на бизнеса ви - с мерките за дезинфекция, прозорците за пазаруване? Има ли служители, които отказаха да работят на другата своеобразна фронтова линия – за снабдяването на населението?

Всички се адаптираме в движение спрямо мерките срещу разпространението на коронавируса. Предизвикателствата са всекидневни навсякъде, но в тази нова за всички ситуация правим всичко възможно, за да запазим основното, за което хората ни се доверяват – свежи и качествени продукти, добра организация и отношение и най-вече сигурност.

За наше голямо удовлетворение, на този етап нямаме нито един случай на служител, който е отказал да изпълнява задълженията си или е напуснал заради извънредното положение. Не сме неоправдани оптимисти, наясно сме, че при такива големи екипи и при толкова продължителна извънредна ситуация, ще имаме различни реакции, затова се опитваме да се подготвим за всякакви сценарии, включително и ако имаме случаи на инфектирани служители в магазините и складовете и това важи не само за нас, но и за всички колеги членове на Сдружението за модерна търговия.

Нашата компания предприе предварителни мерки още през февруари, когато вирусът не беше стигнал България. Въведохме задължителна карантина след посещение в чужбина, преустановихме командировките в Китай, а впоследствие и Италия. Малко по-късно изцяло ги спряхме.

Наясно сме с отговорността, която носим и ние като компания, най-вече тези от нашите служители, които са на първа линия, наред с медицинските и социалните професионалисти, хората в транспорта и логистиката, куриерските служби. Отблагодарихме се на служителите в магазините и складовете за понесения извънреден стрес в средата на март с извънредна премия от 200 лв. на човек.

Какви са наблюденията на Сдружението за модерна търговия, чийто член сте, за въздействието на коронавируса върху оборотите в страната?

Противно на очакванията, че нашата индустрия ще остане незасегната от кризата, защото има увеличение на пазаруването, фактите за съжаление сочат друго. В първите дни от обявяването на извънредното положение пазаруването се засили, вероятно като спонтанна човешка реакция на кризисна ситуация. В този период отчетохме нарастване в търсенето на определени продуктови категории, но то беше съсредоточено в дните преди и малко след обявяването на извънредното положение. Веднага след този кратък пик наблюдаваме спад в броя на клиентите и оборотите, който се дължи на съвсем ясни причини – от една страна, заради въведените мерки за дистанция и пропускателния режим потокът на клиенти рязко намаля, а и се променят навиците за пазаруване – хората разреждат посещението на магазините, купуват само най-необходимото, може би защото се опасяват от несигурната ситуация.

Подготвени сме за траен спад на оборотите и свиване на потреблението. Това в съчетание с увеличените разходи, които правим за допълнителните предпазни мерки и за да осигурим логистично навременни доставки, ни поставя в трудна ситуация. Спецификата на работата ни изисква дългосрочно планиране на доставките и обемите – с месеци напред.

Ситуацията обаче налага да преосмислим сериозно стъпките напред и това неминуемо оскъпява процесите.

Не се оплакваме, защото почти няма незасегната икономика или бранш, затова не е време нито за песимизъм, нито за напразни илюзии. Нужна е концентрация във всеки детайл - предстоят трудни времена и от всеки от нас зависи как да направим така, че да преминем възможно най-плавно през тях. Сигурно е, че солидарността е важна част от уравнението на оцеляването, но тук се поставя въпросът кой как разбира солидарността и това е един важен консенсус, който трябва да постигнем като общество.

Кои са най-пазаруваните стоки в началото на кризата и сега? Наблюдава ли се повишение на цените на ниво производители като цяло и на конкретни продукти?

В първите дни хората масово пазаруваха предимно трайни хранителни продукти - брашно, паста, консервирани храни. Сега категорично наблюдаваме успокоение в моделите на пазаруване и завръщане към нормално до свито като количества и асортимент потребление, което включва и намаляване на интереса към нехранителните стоки като естествена реакция при очакване на спад в доходите.

По отношение на цените, ще говоря с конкретни примери – цените на свинското месо не са променяни от преди Нова година и няма предпоставки за изменения за настоящия месец. Нямаме увеличение на цените и на основните хранителни продукти с изключение на захарта от началото на февруари. Брашното и олиото продължават да бъдат на едни и същи нива.

Наблюдаваме леко увеличение на цените при пилешкото месо и малко по-осезаемо при агнешкото. Най-чувствително беше увеличението при рибата, около 6% от края на януари, както и при някои колбаси и месни консерви от края на същия месец. Промяна нагоре има и при картофите и лука заради почти двойното покачване на цената на транспорта в Европа.

Същевременно други артикули като ягоди и грейпфрути падат ценово поради слабо търсене. Част от продукцията изобщо не се натоварва на камионите от Италия и Испания например.

Родила ли е кризата нови продуктови ниши на търсене или предлагане?

Лимони, чесън и джинджифил са сред хранителните продукти, при които търсенето значително надхвърли предлагането и това доведе до покачване на цените, което обаче няма нищо общо със спекула. Другата очаквана и отчетлива тенденция е засилен интерес към цялата продуктова група за дезинфекция и хигиена, където няма поскъпване.

Как са повлиява от кризата износът на местни продукти за европейския пазар, който "Лидл България" осигурява за българските производители?

Не започваме днес, защото някой ни е задължил, а продължаваме твърдо да стоим зад българските производители, особено в условия на криза. Броят на български производители, които изнасят благодарение на партньорството си с нас, расте всяка година, съответно и стойността на реализирания износ. Само за последната финансова година (от март 2019 до февруари 2020) ръстът на износа нараснал над 40 млн. лв. спрямо 30 млн. за финансовата 2018 г.

Сред приоритетите ни е да успеем да задържим планираните количества износ за европейски държави в следващите месеци, което би било реална подкрепа за местните доставчици при задаващата се икономическа стагнация. Допълнителни усложнения възникват и от факта, че при криза някои контрагенти, доставчици на суровини, втвърдяват финансовата си политика и не толерират отложени плащания, което допълнително затруднява българския производител. Затова и ние подхождаме с разбиране и отговорност към българските си доставчици и скъсяваме сроковете за плащане, за да можем да облекчим ситуацията за тях.

Казано накратко, предизвикателствата са много и в различни посоки, но за нас е не само бизнес, но и израз на социална отговорност да направим всичко възможно да подкрепяме българските производители, българската икономика и всеки един от нас.

Ще направим всичко възможно да задържим договорените нива, както по отношение предлагането както в търговската ни мрежа у нас, така и за външните пазари. Освен това с някои от тях разработихме нови продукти, които вече пуснахме по рафтовете си, така компенсираме спада в търсенето на други продукти от портфолиото на даден производител.

mediapool.bg