Тео Ушев: Творецът не трябва да се чувства комфортно, иначе рискува да стане прасе

Българският аниматор с канадски паспорт Теодор Ушев откри инсталацията си "Като в тъмно огледало" във вторник в Софийската градска художествена галерия. Това е първа негова изложба у нас след емиграцията му преди близо 20 години. През миналата година бе на крачка от "Оскара" за анимацията "Сляпата Вайша" по разказа на Георги Господинов. Много от филмите му са награждавани в чужбина. Стана Кавалер на ордена на изкуствата и културата на Франция, но в родната си България изпадна от културната програма на европредседателството.

Защо избяга през 1999 г. от България?

Много пъти съм разказвал тази история. Бях стигнал до някакъв лимит, в който всичко ми тежеше много. Беше много депресивно и трябваше да се махна, за да спася самия себе си.

Ако беше останал тук, щеше ли да постигнеш това, което си днес?

Абсолютно не. Със сигурност щях да пропадна, да деградирам. Усещах, че започвам да зациклям. Много е важно човек да усети, че нещата не вървят. В този смисъл това завръщане сега в България може би по някакъв начин е бягство за момента от Канада.

Аз мисля, че прекалената подреденост, прекалената сигурност, защото там всичко е сигурно, е довело до това да започна да губя чувствителност към проблемите, към конфликтите.

Може би завръщането тук беше провокирано от това, че аз искам по някакъв начин да имам конфликт с реалността. Когато е много подредено, това започва в един момент да тежи.

Един творец не трябва да се чувства комфортно. Той трябва да има една несигурност, един антипод, един антагонист, за да може да се развива, в противен случай зацикля и става доволно прасе.

Има ли много самодоволни прасета в България?

Има, това е много странно, но го има. И причината е, че хората се страхуват.

Когато хората не са уверени в собствените си сили, те се стремят да търсят упование и увереност в религията, в национализма, в расата и така се зараждат изолационистки движения, които в момента тресат цяла Европа.

Когато вие имате по-малка увереност в себе си, в това, което работите, което вършите - тогава търсите упование в неща, които са извън нас.

Двадесет години по-късно как намирате България?

Аз си идвах често, така че за мен не е шоково това, което се случва тук. В един момент нещата бяха по-добри. Това беше около 2007 г., когато България стана член на Европейския съюз. Тогава имаше много оптимизъм и надежда.

Сега усещам и по хората, едва ли не има някаква кризисна ситуация, която идва от кризата с моралните ценности. Това, което виждам в държавата, е агресия.

Хората се съмняват в посоката. Съмняват се, че ние сме европейци, което е пълна глупост. България винаги е била европейска държава. Няма смисъл да я ръгаме и бутаме обратно към Азия и Русия и не знам си къде. Макар и в периферията, България винаги е била европейска държава и ще си остане такава. Няма смисъл да пречим да се развива, няма смисъл да плашим хората, които са навън. Няма смисъл да демонизираме всичко живо наоколо, да се капсулираме и да мислим, че сме единственото островче на нормалността. Това не е вярно. Хората в България не са по-малко нормални от тези в останалия свят. Ние сме едно и също.

Казахте че в момента има три Българии – мислеща, ретроградна и индиферентна към останалите две. Коя България ще вземе връх?

Мислещата България е на тези, които искат страната да върви напред. Ретроградните се борят да запазят статуквото, но самите не са убедени, че това е възможно. Индифирентните са се затворили в своя пашкул, в еснафския си живот. Целта е да се преживее катарзис, да се замислим как може да изплуваме.

Аз съм оптимист и наистина вярвам, че мислещите хора, които движат нещата напред, макар и трудно ще продължат и нещата ще се случват.

Не смятате ли, че те са малцинство?

Не са малцинство. Смятам, че са загубили малко вяра. Много обичам да правя аналог с "Властелинът на пръстените". Да го кажем така – няма безнадеждна ситуация. Макар и наивно да звучи, аз смятам, че доброто винаги побеждава. Смятам, че интелигентните и добрите хора ще съумеят да се обединят, ще престанат да се карат със себе си и ще победят.

Ретроградната България няма много почва под краката си. Тя е временно явление и ще мине. В момента, в който загубят спонсора си, когато загубят силните хора, които я влачат и подкрепят, тя ще отпадне от само себе си. Защото хората, които работят за тази ретроградна България, самите те не вярват на своите господари. Те просто го правят, защото са загубили независимостта си. Пише го на един от надписите на изложбата – "Зависимостта може да бъде купон за храна".

Като че ли мислещите поемат пътя зад граница?

Това не е вярно. Митологията, че всички умни и интелигентни хора били избягали навън, не е вярна. Процентът на талантливите, които са останали в България, е по-голям от тези, които са навън.

Сравняват ви с Кристо Явашев – какво е общото и различното между вас?

Общото е, че създаваме изкуство на мига. Различното е, че той финансира проектите си, продавайки картини. Аз отказвам да продавам картините си, защото не вярвам на пазара, който функционира в момента. Финансирам инсталациите си с грантове, с помощ от различни държави, дарители и т.н. Това е разликата.

Иначе аз съм нищо в сравнение с него. Кристо Явашев е човек, който е постигнал много, прави страхотни неща и аз страшно много го уважавам. Един от най-големите български художници, който някога се е раждал. Така че това сравнение е неуместно.

Според определението на някои български медии излиза, че си един "грантаджия". Обижда ли те това?

Чудесно! Естествено, че съм грантаджия. Използвам грантове от всички държави, в които ходя. Аз съм грантаджия на Канада, грантаджия на Япония, грантаджия на Франция. Вече съм и грантаджия на България. Нямам нищо против да ме наричат така.

Какво лошо има в това да получаваш грантове? Изкуството е базирано на това получаваш грантове. Цялото съвременно концептуално изкуство не може да съществува без да получава помощ от обществото и държавата. Дори в САЩ е така.

Нина Добрев или Теодор Ушев е по-популярен в Канада?

Разбира се, че е Нина Добрев и е нормално да бъде така. Един актьор е по-популярен от един художник. Ако не е така, значи има нещо сбъркано.

Аз съм широко известен, но в тесни кръгове. Познават ме кинаджиите. Покрай "Оскар"-ите придобих популярност, защото историята е абсолютно същата, каквато е и днес и ме връща една година назад, когато ставах сутрин в 5 часа и започвах да давам интервюта. Прибирах се изтощен и дори не беше възможно да рисувам. Да, номинацията за "Оскар" ми помогна за по-голяма видимост и известност и аз сега успявам да я експлоатирам.

Следващото предизвикателство?

Работя по много проекти. Продължавам с работата по филма "Физика на тъгата", защото с инсталацията "Като в тъмно огледало" бях спрял за известно време по този проект. Имам много работа - филми, инсталации, дори не ми остава време да се огледам.

Планове за изложба в родния Кюстендил?

Много хора ми задават този въпрос. Следващите четири години са ми тотално ангажирани, всичко е разписано. Ако трябва да правя някакъв проект, трябва да е за след четири, пет години. В България е много трудно политиците и хората на изкуството да мислят дългосрочно. Трябва да спра някакъв проект, за да направя нещо в Кюстендил, което по принцип не е невъзможно.

mediapool.bg