Спа курортите предлагат програми за постковид рехабилитация

Българските спа курорти предлагат програми за постковид рехабилитации. Българинът обаче не се възползва от тях, защото независимо че си плаща здравните осигуровки, у нас не стартира специализирана програма, която гражданите да ползват по линия на Здравната каса под формата на ваучери именно за такава рехабилитация, заяви в интервю за Mediapool д-р Сийка Кацарова, председател на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм (БСБСПА) и вицепрезидент на Европейската СПА асоциация.

Кацарова посочи, че в редица страни от ЕС такива програми се прилагат.

Г-жо Кацарова, как Covid пандемията промени спа индустрията? Появиха ли се нови продукти и процедури в следствие на нея?

В Covid ерата настъпи възраждане на спа курортите в Европа и на здравния туризъм. По време на Covid хората осъзнаха отново силната роля на природата в съчетание с медицината и се обърнаха към подготвените медикъл спа курорти, които първи започнаха да предлагат програми за постковид профилактика и рехабилитация.

Какво представлява една програма за постковид рехабилитация?

Най-общо, например един човек, който е бил затворен и обездвижен две седмици, в следствие на Covid започва да се раздвижва по правилния начин и да диша по правилния начин вследствие на лекарска препоръка. В курорта Пампорово, в който се намираме в момента, използвам възможността да благодаря на кмета на община Чепеларе за това, че ни покани, именно тук, започнаха да предлагат специализирано ходене по т. нар. "теренни пътеки" за хора, прекарали Covid. Разбира се това съчетано с основните спа процедури. Но искам да припомня, че дишането беше един от проблемите, с които хората се сблъскваха след като си изкарали Covid. Самият Пампорово е климатолечебен курорт, който чества сега 90 години от създаването си.

Д-р Сийка Кацарова е родена на 14 декември 1976 г. в гр. Чепеларе. Завършва "Маркетинг и мениджмънт" в Пловдивски университет "Паисий Хилендарски", а след това специализира "Международен маркетинг и мениджмънт" във Виена. През юли 2022 г. защитава докторска дисертация в Медицински университет "Проф. Параскев Стоянов" – Варна. Тя е председател на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм и вицепрезидент на Европейската СПА асоциация.

А българите знаят ли за тези постковид процедури и възможности за рехабилитация?

Ще ви задам контравъпрос - Министерство на здравеопазването, според вас, дали си свърши работата в тази посока? Да, медиците положиха неимоверни усилия да овладеят ситуацията. Но аз говоря за времето, след като нещата се урегулираха. Каква превенция и профилактика бе предложена на българина, който е здравно осигурен? Ваксините са превенция. Да, това никой не го отрича, но това не е единственото нещо. Тоест, за да бъдат информирани хората, те трябва освен това да имат възможност да се възползват от една такава терапия. И всъщност българите бяха тези, които нямаха тази възможност да имат специална постковид програма. Сърбия, Румъния пуснаха такива постковид програми.

Сега съюзът, на когото сте председател, призовава за стартиране на такава ваучерна схема…

Възможностите за ваучери искам да ги разделя на два проекта. Единият проект, който е в т. нар. Наредба 7 на Министерство на финансите, която позволява ваучерите за храна да бъдат ползвани за туризъм. До края на годината тази възможност съществува.

А тя работи ли?

Не мога да кажа. Трябва да се обърнете към операторите. Според мен е много малък интересът, тъй като хората, ако трябва да избират между храна и почивка или дори между здравна профилактика, ще изберат, разбира се, храната.

А какъв е вторият вид ваучери, за които работите?

Другите ваучери са вид система, която се прилага, например в Италия, и в Словакия. В Словакия си имат 3 седмична програма, която покрива от здравната каса профилактика на основните проблеми, свързани с Covid. И всъщност, благодарение на тази програма словаците най напред си подпомогнаха икономиката, защото от единия джоб парите отиват в другия джоб и хората станаха по-здрави.

Още по темата:

Държавата пак обмисля ваучери за балнео профилактика

В България нямаме нито една и към днешна дата такава програма, която да позволява с нашите здравни осигуровки, ние да правим програми по превенция чрез средствата на природата. Има програма на НОИ за профилактика в балнеоцентрове, но за едва 45 000 души годишно и достъпът до нея е труден, а бюджетът малък. Затова е време да се запитаме - искаме ли по-здрави хора? Искаме ли също така да дадем възможност на малките общини, за които туризмът е единственият поминък, да се развиват? Това е тази възможност чрез описваната сега от мен ваучерна схема. Аз лично залагам на здравния туризъм за бъдеще, защото хората стават все по-болни. И ние като държава имаме чудесен климат и минерални води. Можем да дадем възможност на малките общини на територията на цялата страна също да започнат да се развиват в тази посока.

Дойдоха ли първите германски туристи по Северното ни Черноморие въз основа на подписания договор с една от германските здравни каси за рехабилитация у нас?

Да, дойдоха не само по Северното Черноморие. Имаме и единични случаи на българи, които имат здравни осигуровки в Германия, които са посетили курорти във вътрешността на страната ни, но това са единици. Как да дойдат, като те не знаят за тази възможност. Ние като неправителствена организация, съвместно с Германо-Българска индустриално-търговска камара, разбира се, и министерствата на туризма и здравеопазването, успяхме да достигнем до тази възможност - България да е включена в подобни програми за рехабилитация.

Още по темата:

Немска здравна каса започва програма с 4 наши спа курорта за рехабилитация на германски туристи

Но, за да разбере един германец или един българин, който се труди в Германия, че може неговата осигуровка да се ползва и в България, някой трябва да го информира. Германо-Българска индустриално-търговска камара е дала конкретен план за подобна информационна кампания в Министерство на туризма. За съжаление от две години абсолютно нищо не се прави по темата. Надяваме се в момента и имаме уверение на министъра Зарица Динкова, че ще бъде подкрепен част от този проект. Искам да й благодаря специално за нейното разбиране за втория ни проект с Австрия за рехабилитация на австрийски туристи у нас. Имам уверенията, че тази седмица ще ни дадат "зелена светлина" да стартираме информационна кампания и работа по проект - България на австрийския здравноосигурителен пазар.

Какво ще включва информационната кампания?

Информационна кампания най напред ще е насочена към институциите там, тъй като ние трябва да позиционираме страната ни първо на институционално ниво. Трябва нашата държава да бъде включена в списъка за рехабилитации. А темата с реклама на пазара е друга. Не я отварям в момента, това е тема на Министерство на туризма.

Как се рекламира българската спа индустрия в момента?

В момента рекламата основно се прави от самите инвеститори. И курорта “Албена”, и “Св. св. Константин и Елена” инвестират огромни средства, за да рекламират дестинация България, защото те реално рекламират в международен план България. Съгласете се, че не е честно само на техните средства да се залага за реклама на страната ни.

Да ви върна към германските туристи, които могат да извършват рехабилитация у нас. Вие казахте, че, ако след 1 години туристите посетили страната ни по тази програма с германската каса са малко, тя може да бъде преустановена…

Ами, да и се надявам да не се стигне дотам. Затова водим разговори както със самите одобрени 4 медикъл спа центрове, така и съм ги посъветвала да си говорят с общините, защото общините получават курортна такса. Къде я инвестират? Ще ви дам отново добрия пример с Чепеларе, тъй като аз съм жител на град Чепеларе. Вече не, но тук съм родена. Това е моят корен и аз участвам по покана на кмета Боран Хаджиев в Консултативния съвет. Курортната такса, която събира от туристи, се реинвестира в събития и рекламни кампании и въобще проекти, свързани само с туризъм.

Не е ли време за законодателна инициатива и това да се прилага навсякъде в страната?

Аз смятам, че това е много важен, ключов момент за законодателна промяна по линия за разходване на туристическата такса. Общините трябва да преценят дали туризмът им е приоритет ли не. Едни големи общини като Варна, Несебър, София, трябва да имат ясна позиция. От София специално не са ни поканили да правим нещо, свързано със СПА туризма. Предложихме един мастър план на Столична община за спа туризъм. Нищо не се случи.

Ще има ли еврофинансиране за спа инфраструктурата през започналия нов програмен период?

Не. Аз говорих с министъра на туризма Зарица Динкова, която в момента е нов министър. Нещата са изтървани от преди две, три години. Аз дадох един добър пример на конгреса с Унгария. Те са заделили 230 млн. евро в техния план за възстановяване и устойчивост, за подпомагане на общини извън Будапеща, които искат да си санират инфраструктура, свързана с развитие на балнео и СПА туризма. Ние нито стотинка. Няма как без инфраструктура да бъдем конкурентноспособни. Разходете се из редица наши балнео общини. Вижте каптажите в какво състояние са. Кметовете не винаги имат средства, за да ги поддържат.

Държавата трябва да сложи приоритет в развитието на здравния туризъм. Но трябва да се рекламираме, защото хората не знаят, че имаме модерни болници, специалисти. Много съм щастлива, че своеобразен посланик на нашата кауза в Австрия стана г-жа Меглена Плугчиева. Тя се съгласи да ни подпомогне с личните си контакти и контактите си през годините, трупани като посланик(в Германия, Швейцария и Черна гора - б.а.), за да успеем и там да реализираме проект, свързан с здравноосигурителния пазар.

mediapool.bg