Санирането на панелките ще се изплати със зелени сертификати

Оперативната програма "Регионално развитие" (ОПРР) приключва годината без загуба на средства. Европейската комисия възстановява плащанията по двете спрени оси на ОПРР – за градско възстановяване и за туризъм срещу финансова корекция от 102 млн. лв. Тези средства ще се договорят в началото на 2015 г. за да не бъдат загубени. Част от парите ще отидат за дофинансиране на Северната скоростна тангента като 17 магистрални километра могат да бъдат построени през следващата година. Това каза в интервю за Mediapool министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.

Обявихте програма за саниране от 2 млрд. лева, но за 7 години има два блока и риск за реализацията на настоящата програма за най-големите области София и Пловдив. Какви мерки се предприемат това да не се случи? Ясен ли е вече моделът, по който ще се работи до 2020 г.? Не лъжем ли хората като им обещаваме безплатно саниране, знаем че няма нищо безплатно?

Към момента действително има готови само два блока в София. Последната година и половина е отишла в подготовка за търгове, но договори все още няма. За четири седмици успяхме да платим на изпълнителите на двата блока дължимата сума от около 400 хил. лв. Подписахме 52 анекса и изменения на споразуменията с етажните собственици за увеличаване на съфинансирането от 50 на 75%, удължаване на срока за саниране и механизмите за разплащане. Няма проблем с парите на хората в КТБ по сметките им за съфинансиране. Получих писмо от квесторите и от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, с което ме уведомиха, че няма да има проблем да получат достъп до сметките си. Подписахме нови 42 споразумения с етажни собствености. Крайният срок за подаване е 15 януари. Активността на гражданите е голяма. Теоретично имаме възможност да обновим повече сгради през 2015 г. отколкото са заложените в проекта.

На теория е така, но на практика нещата изглеждат различно.

Сега проблемът е в двата големи района – София и Южен централен. В София се обжалва поръчката за проектант от една от избраните фирми в рамковото споразумение. Тя смята, че трябва да прави всички сгради в столицата. Според рамковото споразумение обаче поръчката трябва да бъде разпределена между избраните изпълнители.

В Южен централен район избраните проектанти се отказаха, защото не бяха разбрали, че проектирането е до 5% от стойността на строителната дейност. Документацията на тръжните условия е подвеждаща. Тя е подготвена от правителството на Пламен Орешарски, което е провело и търга. Сега предстои да се обяви нова процедура за Южен Централен район., защото при тези условия фирмите не искат да работят. Ще поканим фирмите още веднъж на среща, за да им обясним какво означава рамковия договор. Надяваме се на феърплай между изпълнителите. При липса на обжалвания ще може да изберем изпълнителите и в началото на лятото санирането да започне, за да приключи до края на октомври.

Паралелно с това работим в две направления. Едното е договарянето на новата оперативна програма "Региони в растеж", в която има заделени 356 млн. лв. за саниране. Другото е националната програма за безплатно саниране на панелните блокове на основата на енергийно и конструктивно изследване. За целта променяме модела като делегираме дейността изцяло на общините, а не както е сега да минава през Министерството на регионалното развитие да избира изпълнителите, защото виждаме, че става много бавно.

Затова сега държавата ще осигури средства, ще ги даде на общините, а местната власт ще избира изпълнителите. От собствениците на сградата ще се изисква да направят сдружение и да дадат съгласие за влизане на строителната фирма в тяхната собственост, за да направи санирането за сметка на общината. Това ще се случи само, ако всички собственици на жилища в блока искат да участват, тогава разходите по санирането се възстановяват на 100% от държавата.

Кандидатствали сме по плана "Юнкер", но няма да чакаме дали по него ще може да се осигури ресурс. Паралелно са проведени преговори с всички финансови институции – ЕБВР, Световна банка и ЕИБ. Те са готови да предоставят ресурс за такъв тип проекти. Сега трябва да създадем фонда в началото на 2015 г., за да имаме въпросният привлечен ресурс. Паралелно в този процес се надяваме общините да избират фирми, които да правят санирането. Графикът е до лятото на 2015 г. фондът да е създаден, общините да са напреднали с етажната собственост и избора на изпълнители и от лятото да започнат дейностите по санирането.

Това обаче означава, че няма да е безплатно, след като ще се взимат заеми от международни финансови институции, а ще е за сметка на всички български граждани, защото тези заеми ще трябва да се плащат?

Не е така. Това не е заемен капитал и идеята е да не взимаме пари от държавния бюджет. Договаряме връщането на средствата да става с т.нар. зелени сертификати. Този механизъм е прилаган и на други места по света. Сградата, която е постигнала определен клас енергийна ефективност за сметка на спестените емисии, получава зелен сертификат и с него изплащаме привлечения ресурс от международните финансови институции. Този фонд е за големите панелни сгради, докато за по-малките ще се използва ресурсът по новата оперативна програма "Региони в растеж". Тук отново ще променим механизма, като ще възложим тази дейност на общините, а не както е сега министерството да избира изпълнителите.

Министерството трябва да възстанови доверието на Европейската комисия (ЕК) и плащанията по оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013 г. Пускането на парите от ЕК по двете спрени оси на програмата – за градско възстановяване и за туризъм ще стане срещу финансова корекция от 100 млн. лв. За чия сметка ще бъде тя – на държавата или на общините?

Успяхме да подадем окончателния сертификат за плащане за 2014 г. по правилото n+2 и вместо 106 млн. евро, сертифицирахме 122 млн. евро. Така няма да има никаква загуба на средства. Налагаме плоска финансова корекция. След това тези средства ще бъдат върнати в програмата. На Комитета по наблюдение по ОПРР се взе решение ресурсът от около 100 млн. лв. да бъде договорен с резервните проекти за градска среда, по които има избран изпълнител, за новите автобуси за градския транспорт на Стара Загора, за изграждане на социални жилища във Варна и Тунджа, както и за допълване на недостигащите средства за изграждането на Северната скоростна тангента.

Северната скоростна тангента няма шанс да се случи. Три години се строят 15 км от магистрала "Струма" и обектът е изпълнен наполовина, а за пет месеца трябва да бъдат построени 17 км как ще стане това?

Абсолютно има шанс да се случи. Северната скоростна тангента трябва да е готова до края на 2015 г. , което означава че има повече от пет месеца. Тя не е сложен проект. Има четири инженерни съоръжения, всичко друго е прав линеен обект, който при добра организация може да стане.

Как решихте проблема със спорните 67 града по ОПРР 2014-2020 г. с Европейската комисия? Какви са шансовете новата програма да сеотвори през 2015 г. и с кои схеми?

Проблемът все още не е решен. Въпросът отпадна от Споразумението за партньорство 2014-2020 г. с ЕК. Въпросът остана за решаване чрез ОПРР. Служебното правителство потвърди, че разделя градовете на две групи. В първата остават 39 големи града, а във втората – останалите 28 по-малки. За да бъде одобрена от ЕК, програмата остава да се договори как точно ще бъдат определени проектите, които ще се финансират в 28-те града. Необходимо е те да бъдат подредени по важност и да се види кои от тях имат най-голяма добавена стойност. Това трябва да стане до края на януари.

Хвърлихме толкова много усилия за едни 100 млн. евро, които забавиха програмата. Реално за 28-те града за 7 години това са по 14 – 15 млн. евро годишно – средства, които можеха да се заделят и от държавния бюджет. В същото време ние имаме забавяне на програмата и риск от втора нулева година. Струваха ли си тези усилия?

Сто милиона евро са си сто милиона евро. Правителството няма такъв ресурс, който да отпусне. Това, което правим, е една нова целенасочена програма за слаборазвитите региони, която трябва да е готова през 2015 г. По тази програма ще се финансират целево с държавни средства Северозападният регион, Северен централен, Странджа, погранични региони и т.н. В момента Северен централен район по някои показатели изостава дори от Северозападния.

Как ще решите големия проблем с обжалването на обществените поръчки, който от една страна бави изпълнението на оперативната програмата, от друга страна заради нарушения в правилата обществените поръчки са повод за санкции от страна на Брюксел?

Не мога да приема докрай, че след като една обществена поръчка е минала през контролен орган – КЗК, ВАС и той е потвърдил, че процедурата е законосъобразна да се налага финансова корекция, защото одитната методика на генерална дирекция "Регионално развитие" в ЕК казва, че не може да бъде такъв критерият.

Може би Еврокомисията няма доверие на съдебната ни система.

Имаме български Закон за обществените поръчки, който е напълно синхронизиран с европейските правила. Сега трябва да синхронизираме закона с новата директива и да довършим разработването на типовите проекти. За целта е създадена работна група начело с вицепремиера по еврофондовете Томислав Дончев, която работи по въпроса. Строителната камара е готова с типизираните документи.

И през този програмен период ли ще има фирми с неясни собственици, които ще печелят търгове с нарушения според ЕК, а после всички ще плащаме за тях? Какви стъпки ще предприемете за решаване на този проблем?

Не знам кои фирми имате предвид.

Например при строеж на магистрала "Марица" вторият лот от Димитровград до Харманли се строи от компания, собственост на офшорно дружество. Правителството на Пламен Орешарски имаше амбиция търговете да не се печелят от офшорни компании, прие се специален закон, но съмненията останаха. ГЕРБ публично не е обявил позицията си за офшорните компании.

Във всеки търг има изискванията кои фирми могат да кандидатстват. Това, което виждаме като тенденция, но трудно може да бъде преодоляно, защото не е незаконно, е компания с ясен собственик наема доставчици с неясен собственик. Законово ние нямаме право да отстраним този участник. Тук говорим за условията за кандидатстване и прецизиране на документацията, за да имаме максимално обективна оценка за избор на изпълнител.

Водната реформа е друга болна тема. Три редовни и две служебни правителства не успяха да я направят, включително и предишният кабинет на ГЕРБ. Сега до 2017 г. не може да започне усвояването на европейски пари за ВиК мрежите в градовете. Какъв е екшън планът за решаване на проблема?

Това е целта ни, когато започнахме водната реформа – тя да се случи. Поставихме началото, направихме стратегия на договорите за управление с водните оператори. Действително има забавяне, но няма как да се случи много бързо, когато нашите партньори ВиК дружествата не са много щастливи да бъдат реформирани.

Депутатите от ГЕРБ ви саботираха за водната реформа през 2009 – 2013 г. и сега няма пари.

Депутатите от ГЕРБ, които са от регион, в който има няколко ВиК дружества, казват как ще закриваме, като хората ще останат без работа. Това е неразбиране на процеса, но сега вече е ясно, че трябва да има окрупняване и то е заложено в закона въпреки несъгласието. Второто важно условие е прехвърлянето на активите. След генералните плановете за всяко ВиК дружество, сега предстои изработването на 28 регионални инвестиционни стратегии. Те предстои да се възложат по новата оперативна програма "Околна среда" (ОПОС). Така всяка една от 28-те области трябва да има един оператор и един воден инвестиционнен план, който да даде отговор каква инвестиция е необходима на целия регион за водната инфраструктура. Двата милиарда лева, които имаме по ОПОС, не стигат за покриване на необходимите 11 млрд. лв. и затова във всяка една от областите трябва да се определят приоритетите, които ще се изпълняват.

Преди това да е направено не може да се започне. ЕК казва първо си направете доброто планиране, окрупнете дружествата и тогава започвайте. Това, което ние се опитваме да договорим с ЕК е, че имаме яснота във всеки един регион кои са безспорните проекти. Така паралелно с изготвянето на 28-те регионални плана да започнем реализацията на няколко безусловни проекта, които трябва да се случат в три-четири региона.

Не мога да си представя как ще убедите ЕК, като Брюксел чакат това да се случи вече девет години и нищо не става.

И те така ни говорят.

Два млрд. лв. публични инвестиции в инфраструктура през 2015 г. при средно между 4 и 5 млрд. лв. през последните години. Защо парите падат двойно?

Защото няма да има финансиране от новата програма "Региони в растеж". През следващата година основно ще се договаря по нея. Планираните 2 млрд. лв. са за довършването на магистралите "Марица" и "Струма", пътищата с европейски фондове и с държавни инвестиционни заеми. По програмата "Транзитни пътища V" са предвидени 120 млн. лв., а по програмата за водната инфраструктура по заема от Световната банка – около 30 млн. лв. Така със сигурност започва строителството на язовир "Пловдивци", а през лятото още един от другите два – "Луда Яна" или "Студена".

Ще има ли промени на шефове в агенции и дружества под шапката на Министерството на регионалното развитие?

Няма да има смени в Агенцията по кадастъра. Промени има в някои държавни предприятия и ВиК дружества, в чието управление има партийни ръководни кадри. Това беше причината за смяната на управителите на ВиК дружествата в Перник, Стара Загора и Плевен.

На тяхно място кадри на ГЕРБ ли слагате?

Не ги заменяме с партийни кадри на ГЕРБ. Назначаваме експерти и професионалисти в съответната област.

mediapool.bg