Риск от постоянно висока инфлация все още няма

Обикновено инфлацията се превръща в проблем, когато икономиката произвежда повече, отколкото е потенциалът й, а сегашната ситуация не е такава. Най-вероятно тя ще започне да се нормализира през следващата година, прогнозира в интервю за Mediapool главният икономист на УниКредит Булбанк Кристофор Павлов. По думите му преходът към зелена икономика ще влияе в посока покачване на цените. Павлов препоръчва социални мерки за компенсиране на ефектите от поскъпването на електроенергията и природния газ.

Г-н Павлов, колко сериозен е проблемът с увеличаващата се инфлация?

Инфлацията, която наблюдаваме в момента, се дължи на комбинираното действие на няколко фактора, които изглежда ще действат само временно. Затова смятам, че инфлацията няма да се превърне в траен проблем за българското стопанство и ще отшуми в хода на следващата година.

Какво ви кара да смятате, че поскъпването няма да продължи дълго?

Опасно е, когато инфлацията идва от затегнат пазар на труда и от надигане на инфлационните очаквания. В момента ситуацията не е такава. Затова мисля, че рискът от постоянно висока инфлация все още не е реален.

Какво имате предвид?

Обикновено инфлацията се превръща в проблем, когато икономиката произвежда повече, отколкото е потенциалът й. Тогава на пазара на труда безработицата спада под нивата, които са характерни при пълна заетост. Недостигът на работна сила обхваща повечето сектори на икономиката и се формират условия на пазара на труда, при които работниците са в по-силна позиция при договаряне на работните заплати от работодателите. Тъй като условията на пазара на труда стават все по-затегнати, цената на работната сила започва да нараства. Едва когато заплатите нарастват с темпове, изпреварващи производителността на труда достатъчно дълго, по-високата цена на труда започва да се пренася в цялата икономика и в крайна сметка се стига до по-висока инфлация. Тоест, без затегнат пазар на труда инфлацията, която наблюдаваме в момента, е малко вероятно да пусне корени и да се окаже трайна.

Другият случай, в който инфлацията се превръща проблем, е когато инфлационните очаквания нарастват и има риск да започнат да се самоизпълняват. Особено опасно е, когато домакинствата и фирмите разполагат с финансовата огнева мощ да материализират тези инфлационни очаквания, тоест когато имат значителни свободни парични средства.

Не сме ли тъкмо в това положение? Последните данни са за 14% ръст на заплатите – 12% в частния и 19% в публичния сектор.

Не, не мисля. Безработицата е 5.6%, тоест все още не е спаднала до нивата от периода 2018 и 2019 г., когато икономиката достигна пълна заетост. В публичния сектор действително заплатите нараснаха с 19% през тази година, но заетите в публичния сектор са около една-шеста от общо заетите. Освен това, не виждам индикации по-високите заплати в публичния сектор да се пренасят към частния сектор, поне не и в пропорции, които да са значителни.

Повечето заплати за тази година бяха договорени в разгара на втората вълна на пандемията. В този момент очакванията за перспективата пред българското стопанство бяха негативни. При тези обстоятелства фокусът на работниците беше по-скоро върху стабилността на работните места, а не върху това да се договорят значителни по размер увеличения на заплатите, близки до тези преди започването на пандемията.

Отчетеният от статистиката ръст от 12% на заплатите в частния сектор не отразява действителната картина, тъй като е деформиран от спада в недекларираните доходи в секторите, най-силно засегнати от пандемията. Например, сектор "Хотелиерство и ресторантьорство" отчита 45% увеличение на средната заплата през второто тримесечие на 2021 г. спрямо година по-рано. Друг сектор, засегнат от пандемията - "Култура, спорт и развлечения", отчита 25% ръст за същия период. В сектор "Административни и спомагателни дейности", където са включени и туристическите агенции, ръстът е 18%.

Аз не смятам, че средните заплати в тези сектори реално са нараснали толкова много. По-скоро заетите в съответните браншове започнаха да отчитат заплати, по-близки до реалните, защото от това зависи размерът на помощта, която получават от бюджета.

Парадоксалното е, че това е една миниреволюция, която се случи по естествен път, след като години наред държавата не успяваше да се справи с проблема с укриването на доходи и неплащането на осигуровки.

Да, така е. Намаляха стимулите да се крият доходи. Хората видяха, че не е в техен интерес да се осигуряват на минимална заплата, защото не само пенсиите им ще са ниски, но и когато дойдат лошите времена, няма да получат в пълен размер осигурената от бюджета помощ.

Какъв тогава според вас е реалният ръст на заплатите в частния сектор в момента?

Ако искаме да се ориентираме какво се случва, трябва да погледнем към секторите, които бяха най-малко засегнати от пандемията. Там статистиката отчита далеч по-скромно увеличение на заплатите. Например, в сектор "Финанси" ръстът на средната заплата е 4%. В енергетиката е 6%, а в търговията и в транспорта - около 8%.

Не изглежда логично при безработица от 5.6% в момента заплатите в частния сектор да нарастват с 12%, при положение, че през 2018 и 2019 г., когато безработицата беше около 4% и икономиката достигна пълна заетост, те са нараствали с около 10 -11%.

Ако вземем като отправна точка случилото се в годините на пълна заетост - 2018 и 2019, моето най-добро предположение е, че ръстът на заплатите, изчистен от ефекта на изсветляване на икономиката в резултат на пандемията, трябва да е от порядъка на 6-8%.

Висока ли беше инфлацията през 2018 и 2019 г., когато икономиката достигна пълна заетост?

През 2018 и 2019 г. инфлацията в българската икономика беше около 3%.

Това е важно, защото ни дава индикация за това кое е здравословното ниво на инфлация, към което трябва да се стреми икономиката. Всяка инфлация, която е под 3%, означава, че ние сме пропуснали възможността да имаме по-силен растеж на доходите и заетостта, без това да води до появата на рискове за макроикономическата стабилност.

А сега какво се случва?

Сега ситуацията е различна. Инфлацията е 3.7% - тоест малко над препоръчителното ниво от 3%, но зад това не стои икономика, приближаваща се до пълна заетост, а редица други фактори.

Не са ли виновни централните банки, които напечатаха много пари?

Връзката между количеството пари, които печатат централните банки, и инфлацията не е автоматична. Само по себе си печатането на пари не е задължително да доведе до по-висока инфлация. За да се стигне дотам, напечатаните пари трябва да бъдат похарчени. Но преди това, те трябва да отидат в хора, които ще ги похарчат, а не в такива, които ще ги спестят.

Освен това пари печатат централните банки на развитите икономики, не и БНБ. У нас парите в обращение нарастват с темпове, близки до тези, наблюдавани в годините преди пандемията. В същото време ръстът на кредита остава далече от стойностите, отчетени по време на кредитния бум, в периода между 2006 и 2008 г. Данните от платежния баланс също не предизвикват безпокойство, за разлика от периода на бум в кредита и недвижимостите преди повече от десетилетие, когато икономиката беше заливана от значителни външни капиталови потоци, търсещи бърза печалба в имотния сектор.

По-високите цени на енергията ли са основният фактор за по-високата инфлация в момента?

Да, цените на природния газ се повишиха шоково.

Ръстът на световната икономика и преходът към икономика с нулеви емисии на парникови газове предизвикват значителен ръст в търсенето на електрическа енергия. Първоначално, преди да бъдат построени нови мощности, произвеждащи чиста електрическа енергия, тези допълнителни нужди ще трябва да се посрещнат, чрез по-голямо използването на съществуващи мощности, включително тези, използващи въглеводороди и най-вече газ. Проблемът е, че в Европа и Русия няма излишен капацитет за добив на газ. Има много нови находища, но е неизгодно да се разработват, защото няма да могат да се използват достатъчно дълго, за да са рентабилни.

В краткосрочен план натиск върху цените на газа оказва и лошото качество на газопреносната мрежа през Украйна, както и ограниченият внос на втечнен газ, най-вече поради голямата конкуренция от Китай и други страни потребители на газ в Азия.

Всичко това сочи, че цените на газа вероятно ще достигнат пикови стойности през тази зима. С настъпването на пролетта цените ще паднат, но вероятно ще останат доста по-високи от средните нива, които наблюдавахме през последните няколко години.

Какво е въздействието на пандемията от коронавирус?

Пандемията доведе до прекъсване на производствените вериги. Особено уязвими се оказаха производства, които са силно концентрирани едва в няколко фабрики в света, като производството на чипове, например.

Има и други интересни примери, като цените на корабните превози. В момента превозът на един контейнер от Китай до Европа струва над 14 000 долара, което е ръст от повече от четири пъти за последната година.

Проблемът се оказа в това, че пандемията води до затваряне на пристанища. Това накара компаниите да пренасочат товари към други пристанища, които пък често се задръстват, тъй като по дизайн са проектирани с малък излишен капацитет. Това прави превозите по-дълги и несигурни, което в крайна сметка засяга цените на почти всички стоки, тъй като 80% от световната търговия се извършва с кораби.

Има ли и други фактори, който оказват натиск върху цените на суровините?

Изглежда преходът към зелена икономика също започва да се превръща във фактор, който влияе на цените на суровините, най-вече през канала на очакванията.

Зеленият преход ще промени начина, по който произвеждаме стоки, тъй като технологиите, използвани в момента, генерират големи емисии парникови газове. Поне първоначално тези нови технологии ще доведат и до по-високи цени. Например, виждал съм прогнози за САЩ, че цените на електрическата енергия ще нараснат с 15%, на етилена - между 10% и 15%, на стоманата - между 16% и 29%, а на цимента - между 75% и 140%.

Добрата новина е, че ръстът в цените ще се случва много бавно, защото преходът към зелени технологии ще продължи повече от две десетилетия. Все пак, възможно е очакванията на някои от участниците в производствените вериги на тези стоки вече да са започнали да се повишават, което изглежда оказва допълнителен натиск върху цените.

При положение че природният газ от 1 октомври се увеличи с 36%, трябва ли да ни успокоява обстоятелството, повтаряно от КЕВР, че цената е с 25% по-ниска от средноевропейската, при положение че доходите на българите са 50% по-ниски от средноевропейските?

Енергийно бедни са 27.5% от домакинствата в България, при средно 7% за ЕС. Наличието на толкова голям брой енергийно бедни ще усили тежестта на шока за българската икономика, който високите цени на енергията предизвикват. Това засилва аргументите в полза на политики за компенсация на този шок върху най-уязвимите.

Според мен трябва да се увеличи размерът на помощта за енергийно бедните, така че да се покрие пълният размер на допълнителните разходи, пред които те се изправят. Също така, трябва да се огледат критериите за достъп до този вид помощ, за да не се окаже, че има нуждаещи се, които няма да бъдат обхванати от мярката. Ще бъде много важно да се продължи с политиката на изпреварващо нарастване на минималната работна заплата, както и да се помисли за допълнително подпомагане на пенсионерите и през 2022 г.

Добра идея ли са представените от служебното правителство компенсации за бизнеса, които обаче са чак за догодина?

Помощ от бюджета трябва да получат само най-уязвимите. В икономика, в която енергийно бедни са толкова много хора, доминиращата част от помощта трябва да бъде насочена към тях.

Що се отнася до бизнеса, струва ми се, че ако се предоставя някаква помощ на бизнеса изобщо, то това трябва да става много селективно. Повечето бизнеси ще са в състояние да прехвърлят голяма част от увеличените разходи в резултат от шока с цените на енергията върху крайните си клиенти, тъй като крайното търсене остава силно. Според мен помощ трябва да получат само тези бизнеси, които нямат такава възможност и има опасност да бъдат изтласкани от важни външни пазари.

Принципът би следвало да бъде, че помощ ще получават само тези, които не могат да си помогнат сами. Освен това, помощта от бюджета следва да бъде ограничена по време и размер, за да се овладее натискът за допълнително натоварване на публичните финанси.

mediapool.bg