"Нито Европа, нито голямата цел за европейска федерализация са даденост. Нито мирът на Балканите е даденост, нито опазването на България от това, което се случва в Турция, Македония или Босна, е даденост. Нито либералната демокрация, нито пазарната икономика. Доколкото последните две са преки производни от върховенството на закона, те у нас не просто са несигурна даденост, а още не са станали такава. Всичко това е политическа кауза на хората като нас и докато те не бъдат единни в защитаването й, те ще застрашават по-големи ценности от това властта да е независима от Пеевски. Това ни е малкото гайле. В тази среда се ражда Пеевски, той е естествен неин продукт, ако не е той, ще има друг като него", казва лидерът в оставка на ДСБ "Нова Република" Радан Кънев пред Mediapool.

Г-н Кънев, новото правителство вече е факт. Неотдавна казахте, че ако "патриотите" се държат както в предния мандат, кабинетът няма да изкара и четири месеца. Това ли е очакването ви?

Не, не очаквам "Обединените патриоти" да се държат както в предишния мандат. Най-малкото, защото позицията на преки участници във властта и позицията на подкрепящи, но не участващи във властта, е много различна. А и опитът в България показва, че преките участниците в управлението почти винаги много бързо стават мълчаливи и послушни.

Как възприемате това, че националистите са съвсем официално в правителството?

Много зависи как се държат на власт.

Както и да се държат, са националисти.

Мисля, че този тип дефиниции са в голяма степен остарели спрямо днешна Европа. По тази причина не знам дали ще се държат като крайни националисти във функцията си на участници в управлението или ще се задоволяват с дребни фишеци от типа на приказки за възстановяване на наборната военна служба, за да избягат от по-важни разговори. А в случая така избягват да говорят за отбранителната способност на Българската армия и способността й да бъде ефективен участник във военни действия на НАТО. Това е много различно от общи приказки за обучения в училище или за наборна военна служба. Запълва се медийно пространство, за да не се стигне до същностни въпроси. Иначе, при сегашното разпределение на силите в парламента, ГЕРБ трябваше да направи или голяма коалиция, или коалиция с националистите. Според мен този тип коалиция, която управлява в момента, е старо желание на ГЕРБ.

А голямата коалиция не е ли старо желание на ГЕРБ?

То беше старо желание и на социалистите, но ги виждаме в много слаба позиция. Символната фигура на подготовката за голяма коалиция – г-н Георги Гергов, е в много тежко положение. Очевидно – атакуван от различни страни. Но така и така имаме правителство. Дали то ще бъде стабилно – в този смисъл на стабилност, който познаваме от последните години, т.е. просто устойчиво, да – зависи от поведението на националистите. Към момента очакванията са, че ще бъдат тихи и послушни. Дали ще бъде успешно обаче от гледна точка на обществения интерес, зависи от това дали в ГЕРБ, като основна политическа сила, ще има желание за промяна на различни сфери на обществения живот. Към момента не се вижда желание за по- радикално реформиране. Т.е. в най-добрия случай се очертава кабинет на застоя, както го нарече ген. Атанасов.

Забелязвам, че реториката ви към ГЕРБ е по- смекчена, отколкото в края на предходния мандат. На какво се дължи това?

Аз съм в различна позиция. През цялата 2016 г. и до изборите през 2017 бях лидер на опозиционна политическа сила, а в момента съм политик в оставка. Така че каква ще бъде реториката към управлението е нещо, което трябва да реши ново ръководство и нов лидер. Това, което аз не мога да не видя е, че поради два съществени факта: поведението на БСП и поведението на реформаторското дясно, ГЕРБ успя да съхрани доверието на повече от половината десни реформистки избиратели в България. И да получи техния глас. Това е отговорност, която ГЕРБ носи. За нас е равносметката защо се случи така.

Не сте в парламента. Поехте отговорността за това. Оттук нататък обаче какво следва пред ДСБ?

Това е отговор, който не трябва да давам аз. Оттеглянето от лидерската позиция означава, че други хора, друг човек, трябва да поемат отговорността да посочат политическия курс, който да се следва в предстоящите години извън парламента. Курс, който да доведе до успешно участие на европейски, местни и парламентарни избори.

Смятате ли, че има път назад между ДСБ и партиите, останали в РБ; между ДСБ и "Да, България"?

Смятам, че който и да носи отговорността за тези процеси, трябва да стъпи на сериозен анализ на един дълъг период от време, за да може каквито и да е стъпки да бъдат успешни.

Моята равносметка е много горчива. И сочи, че в реформаторското дясно липсва не само способност, но в огромна степен и желание за съвместна дейност, за реална кооперативна политика. И ако мога да се изразя по-прецизно: повече от 10 години ние си играем на затворническа дилема, средно интелигентни 7-годишни деца научават правилата на затворническата дилема за два часа, вече 20-годишни хора, за да сторят това, им трябват 4 часа. Това е научно обосновано. Очевидно, че на 40-годишните десни политици не им стигат 10 години.

Откакто в българската политика има ГЕРБ като доминираща формация, изглеждаме напълно оперирани от способността да заемем принципна позиция по отношение на ГЕРБ. И тя да бъде последователна. Защото на база на такава позиция може да се говори и за това дали тя е обща или различна между различни политици и формации. Когато ние си въртим конюнктурно позициите на принципа да се състезаваме помежду си в малкото дясно, и често пъти определяме позицията си с оглед интереса да сме в по-силна позиция от другите играчи в малкото дясно, това означава три неща: не можем нито да сме принципни, нито последователни, нито успешни. Това се отразява на цялата политическа линия, която реформаторското дясно е призвано да защитава. Т.е. линията на реална икономическа свобода, икономическо благоденствие, основано на конкуренцията, социален и икономически живот, основан на върховенство на закона, образованието като реален приоритет на нацията, и европейската интеграция разглеждана не като получаване на европейски фондове, а като силна позиция за силна и единна Европа. Всичко това е символ на няколкостотин хиляди реформаторски настроени избиратели в България.

Цялата тази политическа линия може да бъде наложена като национален приоритет, ако тези гласове отиват на едно място. Ако те отиват наполовина в ГЕРБ, а другата половина в няколко формации, които се чудят как да се прецакат взаимно, крайният резултат е, че България като държава, като нация, следва различна политика и упорито се проваля дори в благоприятна международна конюнктура.

Какво трябва да се случи? Да се обедините с ГЕРБ ли, понеже засега единствено тази формация изглежда трайно на терена?

Няма съмнение, че 10 години са достатъчен период от време, за да дадем оценка на ГЕРБ. А тази оценка е, че ГЕРБ не следва гореизложените политики. Тя ги маркира, понякога ги мимикрира, понякога ги имитира, но в крайна сметка ГЕРБ получава тези стотици хиляди гласове с ясни, десни, реформаторски убеждения, по принуда, а не по заслуги. Така че решението на задачата е тези гласове да не отиват по принуда и поради липса на алтернатива в ГЕРБ, а да отиват в единна политическа сила, която последователно и упорито да отстоява такива политически виждания. Не сме срещали такова нещо – Реформаторският блок създаде такава надежда, но не я оправда.

Казвате обаче, че откакто съществува ГЕРБ, няма последователна позиция към тази партия. И ще ви върна малко по-назад във времето: в първия мандат на Борисов ДСБ свали политическото си доверие от Цветанов и си постави за цел да не допуска ГЕРБ на власт, после ДСБ влезе в РБ с претенцията, че ще бъде коректив на ГЕРБ, като управлявате заедно. Казахте, че няма да допуснете Борисов на власт. Не просто обаче допуснахте Борисов на власт, ами и Лукарски оповести, че това е било "трик".

Като критикувам и то остро поведението на реформаторското дясно в неговия широк смисъл, включително хора, които не държат да бъдат определяни като десни, но със сигурност представляват същата политическа линия, нито грам от тази критика не спестявам на себе си или на ДСБ. Ние сме част от проблема. Макар и поведението ни да е най-малкото по-смело, по-категорично и по-принципно от това на мнозина други. Но само изброеното от вас показва, че сме част от проблема в неговата цялост.

На второ място – поради вътрешни недъзи няма съмнение, че ДСБ през всичките тези години е в положение да не може да наложи политическите си виждания самостоятелно. За да осъществява успешно политическите си задачи, винаги е била принудена да влиза в сложни коалиционни отношения, които задълбочават проблема, за който говоря, а не го разрешават.

На трето място – демократичната политика е занимание на преговори и компромиси. Тя е измислена като такова, това не е неин недостатък. Демократичната политика преди всичко е средство за запазване на мира в обществото чрез сложни преговори между безбройните социални и икономически интереси, които изтъкават едно общество. Така че не съжалявам, че съм преговарял с Борисов и Цветанов. Съжалявам за това, че никога реформаторското дясно не е имало силата да преговаря ефективно поради липсата на общи позиции – това пак е затворническата дилема.

Възможно ли е, според вас, от всички тези партии, определящи се като реформаторски, да се сглоби единен субект? И ако това все пак е невъзможно, както показва досегашният опит – това не е ли омагьосан кръг: стига се до някакъв вид обединение, което в крайна сметка да се разпада?

Опитът сочи, че неблагоприятната прогноза е вероятната. Защото опит се натрупа много и в момента, давайки си равносметка, често пъти се замислям, че не просто недостатъците на лидерите и ръководствата в дясно са причината за тази липса на кооперативност, но и особеностите на активистите и по-активната част от избирателите.

Обществото ни е съставено от крайни индивидуалисти, със сигурност от времето на Възраждането. И това е задълбочено в комунистическия режим. Помня как градската интелигенция в България бе постигнала съвършенство в индивидуалното и семейно оцеляване. Това, естествено, води до рязко намалена способност за кооперативно действие. Става дума за хора с капацитет, самочувствие и оперирани от способност за сътрудничество, което се проектира прекрасно и в лидерството на тези формации. Не мисля, че трябва да се примиряваме. Мисля, че за пореден път трябва да дадем оценка на това, което не успяхме да постигнем.

Оценката не е ли ясна?

Десните избиратели в България на тези избори гласуваха не по три, а по четири писти. Най-голямата от тези писти е ГЕРБ. Най-много такива хора гласуваха за ГЕРБ. Има още три писти: това са коалициите "Нова Република", "Да, България" и Реформаторски блок.

Нямам никакво съмнение, че ако "Нова република" и "Да, България" бяха изпълнили едно обещание към симпатизантите си от преди да съществуват тези абревиатури, а то е да създадат общ, единен проект, който да бъде алтернатива на ГЕРБ, или дори ако се бяха коалирали след създаването на двете формации, Реформаторският блок нямаше да има и половината от гласовете, които получи.

Така че щетите от липсата на коалиция между двете формации, заявили себе си като алтернатива, са неизмерими и със сигурност не се измерват в аритметичния сбор на гласовете.

Идеята на новата партия не е ли да е нова партия със своите съмишленици и симпатизанти? Защо тогава, според вас, трябваше да се създава нова партия, която като кука да издърпа ДСБ от потъване, тъй като вие сам казвате, че ДСБ има проблем с налагането на политическите си виждания.

Претенцията за единственост на новосъздадена политическа партия в това пространство може би започва с ДСБ. Със сигурност след няколко по-неуспешно опита, продължава с ДБГ и в най-добрите си традиции към момента завършва с Да, България. Но ако продължаваме да разсъждаваме по този начин, ще има още много последователи на тази концепция. Резултатът е бил винаги неуспешен. Като искам да припомня, че от тези опити само ДСБ е влизала в парламента. Но искам да припомня, че тогава нямаше ГЕРБ. Ако изборите не бяха 2005, а бяха 2007-2008 и ДСБ щеше да има същия резултат на ДБГ и Да, България – т.е. около 3%.

Ако съдим по опита на ДБГ, огромна част от гласувалите очакваха партията да влезе в парламента. И тя губи половината си влияние в изборната нощ.

Така че логиката дали правим нещо ново, което е съвършено по същността си, не страда от недъзите от нищо предишно или правим обединителни усилия, е напълно различна. Аз съм участвал в правенето на нещо ново и съвършено през 2004 година. Опитът 13 години по-късно ме е научил, че тая работа не става.

РБ имаше обща позиция да не допуска Борисов на премиерския пост, но Лукарски нарече в последствие този ангажимент "трик".

Божидар и Меглена подписаха тази позиция, но още в кампанията, те не защитаваха това, което Божидар нарече трик.

Това не ви ли смути?

Много меко казано ме смущаваше.

Година и половина обаче вие останахте смутен в РБ?

Смутен е меко казано. Скандализиран е по-точно. РБ влезе в 43-я парламент разцепен. И остана неспособен да взема единни политически решения през целия мандат, поради което не успя да наложи и нито една от политическите си цели. Дали ДСБ трябваше през октомври 2014 г. да не влиза в парламентарна група с коалиционните си партньори – т.е. да заеме самостоятелна позиция още тогава е въпрос, на който всеки може да си има отговор. Моето мнение е, че тогава щяха да бъдат предизвикани предсрочни избори, без съставяне на правителство и ефектът от март тази година щеше да бъде постигнат още тогава.

Има ли път за нови разговори с бившите ви партньори от РБ?

Нямам политическо право да отговарям на този въпрос. Това трябва да е дебат на националното събрание на ДСБ, на което се очертава да има няколко кандидати за председател. Това трябва да е част от платформата на тези кандидати. Аз няма да бъда сред тях. Именно концепцията трябва да бъде причината някой от тях да спечели. Концепция – какво ще бъде отношението към правителството, към РБ, към "Да, България", ще се търси ли обновяване и обединение или коалиционна формула.

Имате ли амбиция да оглавите не ДСБ, а формирование- шапка над реформаторските партии?

Категорично не.

А искате ли?

Човек в живота може много неща да иска. Но аз съм убеден, че трябва да се търси път към реално политическо единство и на база натрупания опит – доверие, недоверие в нашето пространство, смятам, че моето лидерство е пречка, а не помощ за такъв процес. Нямам лидерски амбиции. Същевременно оставам в активната политика и бих подпомагал лидерите или лидера, които имат смелостта да тръгнат в тази посока.

Знам как да работя и без да съм лидер, как да подпомагам хора, как да се изготвят позиции по важни въпроси и се изказваш публично по-рядко, тогава, когато смяташ наистина, че са засегнати ключови интереси. Т.е. че е момент, когато трябва да се чуе силен глас.

Ето момент, в който трябва да се чуе силен глас – ЦУМ-гейт. Откъм коментари и активност по темата останахте в периферията на този скандал, а той вече успешно се замете и се сведе до кухненска драма в БСП. Каква е вашата позиция? Защо този път темата темата за реформа в прокуратуата някак ви се изплъзна или вие не проявихте достатъчно интерес?

Не сме оставили темата. Имаме ясна позиция. Това, че госпожа Нинова успя да използва този скандал, за да се захване с някаква, на пръв поглед сериозна схватка вътре в партията си и това, че нейната партия е по-интересна на обществото от нас, са обстоятелства, които са си нейно постижение. Тя успя да извлече публични ползи от този скандал.

Силно бих оспорил, че който и да било и да е от извънпарламентарните партии успя да извлече публични ползи. Мисля, че живеем в много малък мехур, в който фейсбук-статусите на ДСБ и "Да, България" се четат. Голямата публична полза от скандала извлече Корнелия Нинова, пак казвам.

Къде обаче е общественият интерес?

Нямаме инструмент да защитим обществения интерес като последица от този скандал. А нямаме инструмент, защото сме извън парламента, а сме извън парламента, защото не сме заедно. Не разполагаме с депутати, които да поискат анкетна комисия, които да направят дори само изказване от парламентарната трибуна, но такова, че да бъде чуто от всички.

Това означава ли, че когато не може да е от парламента, изобщо не трябва да бъдат правени изказвания, пресконференции, искания за анкетни комисии?

Не, напротив. Ние подкрепихме искането за анкетна комисия, което тръгна от "Да, България" и директно призовахме Цветанов, който заяви, че десните в България се призовават от членката на ЕНП – ГЕРБ, да поиска такава анкетна комисия. Получихме от Борисов ясен отказ. Не че е изненада. Тази членка на ЕНП, която е в парламента, е казала, че с Цацаров няма да си създава проблеми.

Припомнихме и още нещо, което не е в обхвана на проверката, която инспекторатът започна и то е, че миналият парламент по наше настояване прие задължение магистратите да декларират членството си във всички организации, включително в масонските ложи.

Нямам нищо против масоните, познавам сума ти доста симпатични масони, но съм убеден, че тези връзки, когато са в магистратските среди, трябва да бъдат декларирани. Обърнете внимание, че срещата в ЦУМ е между трима български граждани, които многократно в медиите са обсъждани като влиятелни представители на българското масонство. И точно това е механизмът, по който подобни организации, които не официализират членството си, представляват риск за съдебната система, а и за други обществени системи. За мен е много важно да се изясни дали става дума за среща между трима "братя". Защото ако е така, това предполага, че множество такива срещи на различно ниво се провеждат всеки ден, някъде в България и само, когато хората са толкова високопоставени – ходят в ЦУМ.

Кое е водещо в темата: мястото, участниците, обсъжданите теми?

Водещото е ЦУМ. Защото ЦУМ дава възможност за срещи, чиито съдържание не можем да установим. Защото, ако става дума за поверителна среща, които имат помежду си по-различни нива на доверие от обичайните, организирана в офиса на единия тайно, ние не можем да се доверим на нито един от тримата участници за съдържанието на разговорите. И нямаме причина да се доверяваме на нито един от тримата. Затова такива срещи не трябва да има.

Как си обяснявате факта, че назначението на Делян Пеевски предизвика масови протести заради задкулисието, а този скандал и подобни нему – не, въпреки че естеството изглежда да е същото?

Не е същото. Не казвам кой скандал е по-голям. Имам моето обяснение защо стана с Пеевски, а защо не стана неколкократно след това при много тежки скандали. Първото е, че изборът на Пеевски бе брутална демонстрация. Той казваше, че мачът е свършил и че олигархията в България е установила тотален контрол не просто върху лостовете на властта, но и върху публичния политически процес. Очакването бе, че няма да има обществена реакция и че това ще затвърди победата в публично-политическите отношения.

Кого смятате, че вижда Борисов в огледалото? Пеевски ли?

Не знам Бойко кого вижда в огледалото по принцип. Включително и когато стана този скандал с Иван Киселов, който го попита кого вижда. Не знам дали и тогава е виждал Пеевски. Въпреки че в личен разговор Борисов ми каза: "Разбрах, че това момче е право и спрях на Пеевски всички поръчки".

Предвид позициите, които Пеевски има в момента и в икономиката, и в новото българско правителство, ако тогава е виждал Пеевски, сега трябва да вижда двама Пеевски.

За Емил Караниколов ли говорите?

Съвсем не само. За целия процес, който протича в приходната администрация. Издигането на Бойко Атанасов на позиция заместник-министър, отговарящ за двете приходни агенции, назначаването на заместничката му за шеф на НАП и на господин Костов за шеф на агенция "Митници". Всичко това говори за едно яко стабилизиране на статуквото в българската администрация. Такова, каквото трайно го познаваме от 2010 – 2011 година насам. Говори за засилване на модела "КОЙ", ако трябва да използвам тоя до болка втръснал израз. Но той не е заменен с нещо по-добро към настоящия момент.

Понеже споменахме министъра на икономиката – ексбанкерът Цветан Василев каза, че вашият бивш партньор в РБ и министър на икономиката Божидар Лукарски е квота на Пеевски. Така ли бе според вас?

Чувал съм го от много хора. Не съм го виждал, не съм имал никаква подобна информация в момента, в който Божидар стана министър.

А от действията му можете ли да направите такъв извод ?

За съжаление не повече отколкото действията на много други министри.

Които са?

Ивайло Московски, Лиляна Павлова...

Пеевски е имал доста голяма квота, това ли казвате?

Ако Пеевски има квота в изпълнителната власт, тя е на министър-председателския пост.

Ако това, което казвате, е вярно, то затихването на активната критика към Борисов и ГЕРБ изглежда още по-необяснима?

Напълно обяснима е от гледна точка позицията, в която се намираме. В крайна сметка какви политически реалности не просто има в държавата, а какви ние сме създали с активното си поведение – още веднъж казвам: неспособността на десните да бъдат заедно и да имат общи позиции, поне от моя гледна точка, ни лишава от моралното право да съдим резултата от нашите собствени действия. Днешното правителство е пряк резултат от нашите собствени грешки. В момента да се върнем в позицията на язвителни фейсбук-коментатори, а и да си играем на "модела КОЙ", кой бил "10", кой бил "ДП" и кой чий човек бил – е цинично към хората, които са ни се доверявали и доверили на последните избори.

Какви ще бъдат приоритетите на "Нова Република" до избора на нов лидер? Формацията имаше инициатива във връзка с позицията за "Газпром"?

Особеност на опозицията, най-вече на извънпарламентарната опозиция е, че не задава дневния ред – т.е. кои са важните теми няма да определяме ние. Но със сигурност има теми, по които задължително следим и реагираме.

Изключително достойнство на "Нова Република" е, че ние водим обществения дебат по темата "Газпром" в момента в България. Извадихме я изпод масата, където бе скрита, накархме служебния кабинет да говори публично за нея, накарахме ГЕРБ да говорят публично за нея и ще продължаваме, защото резултатите към момента са крайно незадоволителни. Това, което служебният кабинет изпрати в Брюксел, бе нещо средно между нищо и програма минимум. Искрено се надявам, че сегашното правителство ще има по-категорична позиция по този въпрос. Това е една от съществените теми. Друга ще бъде доказаният от "Нова Република" монопол на "Лукойл" на пазара на едро на горива у нас. Тема, която за разлика от "Газпром", засега успешно се замита.

Темата за избор на нов Висш съдебен съвет и на последващите негови кадрови решения също ще бъде във фокуса ни. Макар да сме лишени от възможността да контролираме процеса на избор на парламентарната квота, който предстои – и там за съжаление очаквам консенсус от типа на консенсуса от 2011-2012 година. Тогава поне в НС имаше петима депутати от ДСБ, които не влязоха в консенсуса.

Какво се случва с "Нова Република" оттук нататък? За изборите ли бе създадена или ще я съхраните?

"Нова Република" не е създадена за изборите. Всички ангажименти, които сме поемали политически в хода на кампанията бяха, че това е траен политически проект, който цели да обедини хора, които се занимават с партийна политика и хора, които не членуват в партии, но споделят солидна политическа платформа. За мен няма съмнение, че платформата на "Нова Република" е най-сериозният политически документ в последните 10 години. Той не е дълъг, прост е, но засяга ключовите сфери в обществото. Без всякаква претенция за изключителност, дава важна плоскост за дебат и обединение на хората, които искат България да се развива.

Т.е. оставате в "Нова Република"?

Решението дали ДСБ ще бъде част от НР и ще развива този проект ще го вземе националното ни събрание. Аз лично ще се боря в този един месец ДСБ не просто да потвърди ангажимента си към "Нова Република", но и да го засили. И аз лично като член на ДСБ ще се радвам да полагам големи усилия този проект да се развива и засилва.

Как четете хода да има вицепремиер по съдебната реформа в правителството – Екатерина Захариева и министър на правосъдието в лицето на Цецка Цачева?

За мен това е дребнотемие, защото причините за подобно нещо са изключително дребни – някаква кадрова игра в ГЕРБ със съдбата на две министерства, която не смятам че има съществено значение.

Тревожат ме по-сериозни неща – каква ще бъде политиката в сферата на правосъдието вътре в България, и каква ще бъде външната политика. Говоря за ресорите на Цачева и Захариева.

Ако е вярно твърдението ви, че Пеевски има министър-председател, вие имате отговор на този въпрос. Не е ли така?

Живеем в свят, който се променя с бързи темпове. Не се разпада, както на мнозина им се иска, но се преобразува. Живеем във война за запазването на либералната демокрация в Европа, на конкурентната пазарна икономика, на самата представа за общества, изградени на базата на човешки права. И доколкото системно се поставя на карта интегритета на ЕС, говорим и за мира на континента, защото този континент никога не е бил мирен преди ЕС. Това, което виждаме е, че Западна Европа успява да победи в тази схватка – да запази ЕС, да запази либералната демокрация и пазарната икономика. Видяхме го на изборите в Холандия, Франция и провинциалните избори, които се провеждат в Германия. Само че добрите новини за Западна Европа не ги виждаме тук на Балканите.

Нито Европа, нито голямата цел за европейска федерализация са даденост. Нито мирът на Балканите е даденост, нито опазването на България от това, което се случва в Турция, Македония или Босна, е даденост. Нито либералната демокрация, нито пазарната икономика. Доколкото последните две са преки производни от върховенството на закона те у нас не просто са несигурна даденост, а още не са станали такава.

Всичко това е политическа кауза на хората като нас и докато те не бъдат единни в защитаването й, те ще застрашават по-големи ценности от това властта да е независима от Пеевски. Това ни е малкото гайле. В тази среда се ражда Пеевски, той е естествен неин продукт, ако не е той ще има друг като него.

mediapool.bg