Оптимистичният вариант е да се върнем към нормалния си живот през лятото

Въведените у нас мерки срещу разпространението на Covid-19 са навременни и адекватни, но трябва да се спазват. Наивно е да се сравняваме с държави като Великобритания, възприели по-либерални мерки, защото българската здравна система не може да издържи по едно и също време да лекува много тежко болни, така че нямахме друг избор освен да въведем по-рестриктивни мерки, казва в интервю за Mediapool д-р Валери Велев, специалист по инфекциозни болести, който работи в детската клиника на столичната Инфекциозна болница. Няма нужда обаче те да стават по-крути, а за да не се притесняват хората за гражданските си права в извънредната ситуация, е по-уместно главният прокурор да не се обажда и да остави думата на медиците в оперативния щаб, смята той.

Според Велев изненадата и паническите мерки са дошли, защото всички са били изненадани, че Covid-19 се е пренесъл в целия свят, като първоначалните очаквания са били той да остане локализиран основно в Китай, както други предшестващи го подобни вируси.

Прилаганите математическите формули дават основание да се смята, че рестриктивните мерки, наложени в момента, трябва да продължат за около месец и половина-два. А най-оптимистичният вариант е, че към лятото ще можем да се върнем към нормалния си начин на живот, смята той.

Според него държавата се е забавила логистично и организационно за това как ще се обезпечи лечението на заразените в болниците и е закъсняла в осигуряването на защитни средства. А в момента се бави във въвеждането на бързите тестове за Covid-19 във всички болници в страната.

Д-р Велев, адекватни ли са и навреме ли бяха въведени мерките срещу разпространението на коронавируса у нас – извънредното положение, затварянето на заведения, търговски обекти и т.н.? В обществото много се спори дали са прекомерни, недостатъчни или на място?

От гледна точка на мерките съществуват две алтернативи в света – едната е по-строга дисциплина на социална изолация и другата е либерална, която виждаме в Англия, Швеция. Смятам, че сме започнали абсолютно навреме. Защото още с първите позитивни случаи на коронавирус у нас, мерките се затегнаха. Самият факт, че епидемията се придвижва по-бавно от Западна към Централна и Източна Европа, ни помогна, образно казано, да видим какво се случва на Запад и да затегнем мерките отрано. Така че на мен ми се струва, че съвсем навреме го направихме. Дали това ще има вече достатъчно позитивен ефект предстои да видим.

От епидемиологична гледна точка налага ли се да има още по-крути мерки като военно положение, за което заговори главният прокурор?

За мен мерките са съвсем на място. Те не са чак толкова строги, така и би трябвало да бъде. Все пак, има дефиниции за особено тежки и опасни инфекции, които са със страшно висока смъртност и Covid-19 не е сред тях. Основната идея на мерките при едно такова респираторно заболяване е да се сведе до минимум придвижването на хората, за да не разпространяват вируса помежду си и така той да изчезне в популацията. Така че мерките са съвсем адекватни, не трябва да стават по-строги, но трябва да се спазват. Едно е да имаме писани мерки и съвсем друго е да се спазват на практика.

Има ли друг случай в историята, при който да са взимани толкова масови ограничителни мерки по цял свят и защо този път реакцията е такава – със затваряне на бизнеси, градове, цели държави?

Определено не са налагани такива строги мерки досега, най-малкото защото досега появяващите се вируси оставаха на локално ниво. Говоря главно за вируси, защото бактериите по-рядко имат такъв пандемичен потенциал в по-новата ни история. И другите коронавируси оставаха в Азия, Близкия Изток, затова не се е налагало да се взимат такива мерки. Испанският грип, който е върлувал през Първата Световна война, който на практика е бил една безобразно тежка пандемия, много по-тежка от сегашната, всъщност тогава заради войната не е имало как да се наложат подобни мерки. Пък и индустрията е била структурирана по друг, по-примитивен начин.

Понеже преходът от "това е една обикновена вирусна инфекция" до паническото затваряне на граници стана много рязко, което плаши хората и оставя впечатление у някои от тях, че нещо им се спестява и ситуацията е много по-страшна, отколкото се съобщава.

Всъщност всичко се казва. Истината е, че всички се изненадахме, защото очаквахме този коронавирус, макар и доста заразен, да се локализира в мястото, където се беше появил. Т.е. да не напуска много континентален Китай, така както се беше случило с предишния SARS вирус, който отново се беше появил в Китай. Това са пандемични вируси, които обаче остават ограничени, защото поради някаква тяхна биологична особеност, не могат да се развиват на всяко географско положение. Затова всички смятахме, че този щам ще подходи биологически така както неговия предшественик. Това ни изненада, че той успя да стигне навсякъде по света и затова мерките се наложи да станат коренно по-различни. Говоренето също, разбира се.

Колко време трябва да сме в изолация за да проработят мерките? Кога можем да очакваме резултат?

По специфични математически формули се изчисляват мерките за изолация в зависимост от това какъв е инкубационният период на всяко заболяване. В конкретния случай е изчислено, че е 14 дни максималният инкубационен период. Като се вземе предвид, че човек е контактувал и с други хора, във веригата трябва да изолираме и тях. Тази формула дава основание да се смята, че за около месец и половина-два би трябвало да продължат едни такива по-рестриктивни мерки.

Кога е реалистично да се достигне пика и заболеваемостта да започне да спада? Ще можем ли след това да се завърнем към нормалния си ритъм на живот или опасността остава и трябва да продължим да спазваме известна изолация?

Така както се държи до момента заболеваемостта у нас и със затоплянето на времето на мен ми се струва абсолютно реалистично да достигнем пика април месец и към началото на май да започне да спада кривата.

Най-оптимистичният вариант е, че към лятото ще можем да се върнем към нормалния си начин на живот. Колкото и все още да не ни е ясна биологията на този вирус, всеки респираторен вирус, образно казано, се страхува от топлото. Така, че през лятото ще можем да се върнем към нормалния си начин на живот и ще трябва да спазваме нормалните хигиенни мерки, които по принцип трябва да спазваме в живота си. Но ми се струва, че социалната дистанция тогава няма да има особен смисъл. Защото тя върши работа тогава когато един вирус е силно разпространен в обществото. Тогава когато се срещат единични заболели, тя е безсмислена и няма да се говори за нея.

Къде е тънкият баланс между медицинските, икономическите съображения и защитата на гражданските права и спазен ли е той у нас?

От гледна точка на икономическите мерки аз не мога да кажа много, защото не разбирам много от тази материя. Безспорно ще пострадаме както чисто медицински, така и икономически. Това са неминуеми неща и тук държавата трябва да влезе в ролята си. За момента не смятам, че е чак толкова драматично положението като ограничителни мерки спрямо бизнеса, като се има предвид, че е прието те да продължат около месец.

От гледна точка на гражданските права ми се струва, че ще бъде много уместно ако главният прокурор не се обажда в такава ситуация, просто защото той няма функция тук. И тогава може би хората ще бъдат много по-спокойни за гражданските си права. Те за момента не ми се струва да са нарушени по някакъв начин. Но това е нещо, в което ние никога не можем да бъдем сигурни в ситуация на извънредно положение. И за да можем да бъдем по-спокойни е хубаво някакви органи, които имат съвсем друга функция в държавата да не се намесват в тази ситуация. Има си медицински щаб, в него влизат главно медицински лица, редно е те да взимат отношение по темата.

Много хора се питат също дали е можело да проявим хладнокръвието на Великобритания с по-свободните мерки и стратегията за стадния имунитет, както и дали апокалиптичния италиански сценарий е възможен у нас.

Наивно е да се сравняваме с Великобритания защото нашата здравна система е на съвсем друго ниво, категорично не по-добро. Затова ние не можем да си позволим струпването на страшно много болни, особено критично болни в болниците по едно и също време. Така че ние нямахме избор, трябваше да предприемем по-рестриктивни мерки. Не можеше да оставим на либерален режим и ми се струва, че сме взели правилното решение. Във времето ще видим какво се случва във Великобритания. Но ми се струва, че ние сме взели по-правилното решение с оглед на това какво представлява българската здравна система в момента и какви са възможностите й.

По отношение на Италия много неща чета и чувам защо се е стигнало дотам от епидемиологична гледна точка. Все още не е много ясно. Защото много страни приличат като социална структура, манталитет и демография до Италия и въпреки това не се стига до чак толкова драматична ситуация. И честно казано може никога да не разберем защо точно в Италия се е стигнало до този драматичен сценарий.

Ще ми се да вярвам, че ние няма да стигнем и поне до момента се движим с една доста лека картина на заболеваемост Аз очаквах много по-рязко да скочи кривата. Това е оптимистично.

Оказва се, че в тази ситуация никоя държава, колкото и богата и уредена да е, не е достатъчно подготвена. Колко подготвена е българската здравната система откъм кадри, апаратура и ресурси и докъде ще може да удържа на извънредната ситуация? Къде са най-слабите звена?

Истината е, че българската здравна система заради това, че няма реформи от 2000 година насам е изключително неподготвена и в нормална ситуация, какво остава за извънредна. Най-тежко е положението откъм обезпеченост с кадри. И тук не ви говоря само да високо специализирани кадри от сорта на реаниматори, инфекционисти и пулмолози. Говоря за кадри от сорта на лични лекари, медицински сестри, лабораторни специалисти. Много сме зле в това отношение и всички го знаят.

Организационно здравната ни система също много куца в такава ситуация.

Но най-тежко ще бъде положението в реанимационните звена, ако стигнем до италианския сценарий или се доближим до него – много реанимационно болни да се струпат по едно и също време върху здравната система. Нито имаме толкова много реанимационни легла, нито имаме толкова много лекари реаниматори. И това естествено, дори богати държави нямат много.

Когато говоря за реанимационно легло говоря не просто за едно легло, а за такова, което е обезпечено с апаратура и медицински екип. Не всеки лекар може да работи това и не му е работа.

От изнесените от МЗ и щаба данни за това с колко инфекциозни и реанимационни легла и апаратура разполагат болниците, на какво натоварване ще може да издържи системата?

Ние с инфекциозни легла разполагаме достатъчно. За жалост в някои доста големи болници инфекциозните отделения се закриха поради липса на персонал, но ми се струва, че там по-бързо може да се намери решение. Трябва да е ясно, че в инфекциозните легла ще влязат средно тежко болните, но не и тези, които се нуждаят от апаратна вентилация. Така че, няма спор, гръбнакът на системата ще бъдат инфекциозните звена, защото те ще поемат най-големия брой болни, които се нуждаят от болнично лечение. Но реанимационните звена, тези които имат апаратурата да спасят критично болните и реаниматорите съответно, те ще бъдат проблем, защото там ще е най-високата смъртност.

В София реанимационните легла са най-много и в някакъв момент няма да имаме избор и ще се стигне до неприятната ситуация от една част на страната критично болни, въпреки че те са заразни, да се карат към София и до другите големи университетски градове. Ще има 7-8 големи реанимационни центъра в страната и те ще приемат основното натоварване.

Това че имате една областна болница не означава, че там можете да сложите няколко реаниматора, докарани отнякъде, трябва ви допълнителна апаратура. Тази апаратура трябва да има грубо казано изводи от стената, където да се включат кислородните апарати и т.н. Не става само да докараш едни апарати от някъде и да ги сложите на нощното шкафче на болния. Не може едно звено, което до вчера е било за 5-10 реанимационни легла да го направите за 20. Ако някой си мисли, че ще го направи, дълбоко бърка.

А някой мисли ли си, че може?

До мен не стига информация от чак толкова високо ниво, но се надявам, че никой не мисли.

А като цяло имаше ли предварителна подготовка и логистика от страна на държавата за наличните в болниците ресурси, за това кой какви случаи ще приема, доколко са осигурени с предпазни средства? Защото в момента има напрежение сред ваши колеги, че са оставени незащитени пред опасността от зараза.

Струва ми се, че това се направи малко хаотично и се направи в последния момент. И продължава да се мисли по този въпрос, да се създават нови звена и да се мисли за създаването на нови звена. Това трябваше да бъде направено малко по-рано.

На много места, да не кажа на повечето места в страната, всъщност доставката на достатъчно адекватно защитно облекло – защитни екипи, маски и т.н. се случи в последния момент и това е реалността. Това беше грешка, не беше отчетено как да се направи тази логистика. В по-големите инфекциозни звена, каквото сме ние в Инфекциозна болница – да, ние имахме навреме доставени такива екипи, но съвсем не е достатъчно това да стане само в големите инфекциозни звена. Това трябваше да стане на много места, доста по-рано.

Какво показва случаят във Втора градска болница, където десетки хора от медицинския персонал подаде оставки и не пожела тя да бъде превърната в инфеккциозна. Вие работите в истинска инфекциозна болница, сериозно ли е, според вас, преустройването за няколко дни на една градска болница със съвсем друг профил в инфекциозна?

Не е сериозно, това нямаше смисъл да се прави или ако се прави, не трябваше да бъде по този начин. Първо трябваше да бъде разговаряне много по-рано с персонала. Предполагам, че не е разговаряно достатъчно с персонала, предполагам че както става обикновено нещата просто са спуснати отгоре изведнъж.

Абсолютно несериозно е многопрофилна болница със съвсем различни профили от днес за утре да стане инфекциозна болница. Трябва да има нива на изолация , трябва да има квалифициран персонал, защитни средства, мотивация на персонала да работи с такива болни. Аз не казвам, че лекарите там не могат да работят със средно тежко болните с Covid-19. Но трябваше да стане постепенно, първо да се обособи едно звено и отделение. Там да бъде сложен съгласен, квалифициран и мотивиран да работи персонал, обучен да се справя със средно тежките форми на заболяването.

От доста време се говори, че леките случаи трябва да се лекуват вкъщи, докато до момента, както се изрази и началникът на щаба ген. Мутафчийски "си позволяваме лукса" да ги лекуваме в болница. Защо се възприема този подход и не ангажира ли това прекомерен ресурс на болниците ненужно, поставяйки в същото време медицински персонал в риск?

Категорично са прави хората от щаба и това е принцип на медицината изобщо – има си клинични показания, при които един пациент трябва да се приеме в болница. Леките случаи на тази респираторна инфекция, каквато е Covid-19 трябва да се лекуват у дома. До момента наистина е така както вие казвате, по-голямата част от случаите, които са приети в болница, са леки, те могат да се лекуват у дома. За мен е неясно защо са приети. По-скоро се цели те да бъдат изолирани в болнична среда. Но болниците не са места за изолация, а места за лечение. Такива хора трябва да се изолират вкъщи и да се проследяват дали са си вкъщи с целия ресурс, който има държавата.

От гледна точка на човек, който работи в системата и който вижда какво се случва всеки ден, включително и в нашата болница, мога да предположа защо колегите са приели такива хора. От една страна, особено в по-малките населени места има натиск от общественото мнение такъв човек да е в болница. Може да се страхуват това, че той е навън от епидемиологична гледна точка. Но от друга страна, големият натиск е от самите пациент, които се страхуват от диагнозата и настояват да бъдат приети в болница. На това нещо трябва да се сложи край. Преди два дни министърът издаде заповед с доста по-категорични критерии кога един човек трябва да остане за домашно лечение.

Аз не мога да оспорвам в работата си заповедта на министъра, защото това е заповед, но ако аз трябваше да го съветвам как да я напише, за мен мерките за прием все още са доста разхлабени и според нея пак ще се приемат хора, които не са за болнично лечение.

Много се спори какъв да е обхватът на тестовете за Covid-19 и дали у нас не се изследват твърде малко хора и затова, както и вие споменахте, няма такъв скок в откритите болни...

За мен това е една от грешките на мерките, които са предприети. Трябва да се изследват повече хора, няма спор, че болните у нас са в пъти повече от това, което се изнася като данни, просто защото изследваме много таргетно, целенасочено определена група болни и контактни.

Използвайки този много точен, но доста специализиран и трудоемък метод като PCR ние пропускаме много болни и не правим достатъчно адекватна изолацията на такива хора. Повечето от тези хора ще прекарат инфекцията леко или безсимптомно, но това, че са положително е хубаво да се знае и от тях, и от системата, за да може те да спазват още по-строго мерките и да се наблюдават контактните им лица. Затова бързите тестове са добро решение, те затова са създадени и трябва да се ползват. За мен е абсолютна грешка, че те не са налагат като скринингов метод, с който да се обхване по-голямата част от хората, които имат някаква клиника на респираторно заболяване или са контактни.

Т.е. ако се разширява групата на тестваните, това трябва да е насочена към хора със симптоми и контактни лица, а не просто по принцип.

Безспорно, аз не смятам, че трябва да се тества всеки, който се срещне на улицата. Освен ако самият той не пожелае. Той няма как да натовари с бързите тестове системата, защото частни лаборатории вече започнаха да ги предлагат .но тази методика трябва да се регламентира от държавата, за да се купят такива тестове за всички болници. Подчертавам за всички, а не само за болниците, които ще приемат пациенти с Covid-19. Защото такъв пациент може да дойде от всякъде. Бързите тестове имат и още едно огромно предимство пред PCR освен, че са бързи и по-евтини.

PCR тестовете показват, че в момента отделяте вирус и сте болни в остра фаза. Бързият тест може да покаже и че сте го преболедували. Т.е. ако в момента ви няма нищо, но преди един месец сте изкарали респираторна инфекция на крак, можете да излезете положителни за т.нар. Бавни антитела и че сте преболедували Covid-19. Което не е лошо за вас, защото ще знаете, че имате някакъв имунитет. А ако това се прави по-масово, държавата ще има и някаква яснота каква част от населението е изградила имунитет към заболяването.

mediapool.bg