Няма да правим второ КТБ с европейски пари

Реформа в обществените поръчки – най-добро качество при най-добра цена за услуги, доставки и строителство и по-малко корупция. Такива цели преследва правителството с новия Закон за обществените поръчки (ЗОП). Той е едно от предварителните условия, които трябва да изпълним, за да има европейски пари след 2017 г. Докато бъде приет обаче, ще се направят експресни промени в ЗОП, с които да се ограничи изкуственото създаване на фирми от мними хора с увреждания за печелене на търгове. Мести се и Агенцията за обществените поръчки от Министерството на икономиката в Министерството на финансите. Реформа в еврофондовете също ще има, въпреки съпротивата от страна на чиновници за приемане на закона. Генералната промяна предвижда и актовете на управляващите органи по оперативните програми да бъдат подложени на съдебен контрол, както на всички останали държавни институции. Няма да има второ КТБ. Намеренията за създаването на мега фонд с над 750 млн. евро европейски средства са чисти, уверява вицепремиерът по управление на европейските средства Томислав Дончев в интервю за Mediapool.

Предстои важна реформа в обществените поръчки. До април 2016 г. трябва да сме въвели европейските директиви. Вече е публикуван новият Закон за обществените поръчки (ЗОП) за публично обсъждане. Ще доведе ли той до намаляване на корупцията в сектора?

Приемането на Закона за обществените поръчки е едно от предварителните условия за отпускане на европейските средства. Как го изпълняваме ще стане ясно в началото на 2017 г., когато ще се направи преглед и ще се оцени напредъкът. От него зависи възможността България да ползва европейски средства след това.

В законопроекта е заложено равнопоставено третиране на кандидатите и честна конкуренция. Когато има нагласена поръчка тя е в резултат на нарушаване на закона, а не на следването му. Основният порок идва от възлагането. Ако някой има нечисти намерения, това обикновено става през процедурата за възлагане. Изключвам случаите, когато белята е от некомпетентност.

В законопроекта е заложен принципът "най-високо качество на най-добра цена". Целта ни е да бъдат намалени злоупотребите. Предлагаме още по-улеснен достъп на кандидатите. Опростяваме правилата като въвеждаме единната декларация за обществени поръчки. Въвежда се още и служебен преглед на документите, които ги има в публичните регистри – например финансовите отчети на компаниите.

Новият ЗОП е рамков закон. Тази част от нормативната база, за която се предполага, че при прилагането може да се появи причина да бъде променена, няма да бъде част от закона. Тя ще бъде в Правилника за приложение на закона. Законът формира ред и какви да бъдат процесите.

В резултата на общественото обсъждане към момента са получени 670 предложения. От тях 400 са от ведомствата, а останалите - от експерти и организации. Освен дежурната екзотика има много добри идеи, които ще бъдат включени в законопроекта като оптимизация на някои от режимите.

Казвате по-улеснен достъп на кандидатите, но обещанието за електронните обществени поръчки го слушаме от няколко поредни правителства през последните години, на практика обаче не се случва. Какви са гаранциите, че сега ще стане?

Това означава, че този въпрос е надполитически приоритет, което е добре. За да има електронно възлагане, е необходимо да има легална база, каквато е заложена в новия закон. Също така трябва и структура – софтуерно решение, централна платформа. Не виждам причина всичко това да не се случи най-късно до 2017 г.

Променят ли се праговете за възлагане в новия Закон за обществените поръчки?

Праговете за възлагане на обществени поръчки се синхронизират с европейската директива. Тя предвижда различен праг при поръчките за доставки и услуги според вида на възложителя. За публични възложители като министерства и ведомства на централната власт прагът е 262 777 лв., а за останалите – кметове, областни управители, публично-правни организации и в частност болниците - 404 851 лв. Предстои да вземем решение дали да изравним тези прагове. Няма основание органите на централната и на местната власт да имат различни прагове и следва да се върви към един общ праг от 262 777 лв.

Какви стават праговете при поръчки за строителство?

Повишават се и са взети изцяло от новата директива. В България има един процес на достигане на европейските цени за доставки, услуги и в строителството. В този смисъл все по-малко основание има да се работи у нас с по-ниски прагове.

Въпросът с подизпълнителите в ЗОП как се решава? По време на първия мандат на ГЕРБ имаше голям проблем с тях при строителството на магистралите.

Въпросът за подизпълнителите е безкрайна тема за анализ. Проблем с явните подизпълнители няма. Проблемът е със скритите. Много често проблемите са свързани с доставчиците на материали. Те не са подизпълнители. Този, от който купуваш бетон, не е подизпълнител. Проблемът е, че стриктното регулиране на отношенията между основния изпълнител и подизпълнителя представлява навлизане на държавата в частно-правната сфера. Основното, което трябва да я интересува държавата, е да получи сграда или път на най-добра цена с най-доброто качество.

В новия ЗОП не се предвижда Агенцията за обществените поръчки да прави предварителен контрол на всички поръчки, защото ще ни трябва армия от чиновници. Ще има обаче предварителен контрол на извадков принцип. Например от 100 процедури, ако 60 са под праговете от тях на извадков принцип ще бъдат проверени 5. Това гарантира възпитателен ефект. Така всеки ще знае, че има опасност да бъде проверен.

Все още е спорен въпросът за въвеждането на едноинстанционно производство за обжалване на процедурата под националните прагове. Съгласно директивата нямаме задължение под националните прагове да има каквато и да е процедура по обжалване. Все пак за българските условия сумите не са ниски и затова се дава възможност на кандидатите да обжалват пред Комисията за защита на конкрунцията.

Защо се налагат експресни промени в ЗОП, не можеха ли да изчакат?

Тези промени не търпят отлагане и трябва да се случат веднага. Целта е да се сложи ред при провеждането на обществени поръчки с участието на фирми, в които работят хора с увреждания. Свидетели сме на растящ брой на такива кооперации. Въпросът е до колко там работят хора с увреждания. За да се преодолее заобикалянето на закона от недобросъвестни фирми, предлагаме поне 80% от предмета на поръчката да се изпълнява от специализираното предприятие или от кооперация на хора с увреждания със собствено производство или ресурс, или от подизпълнители, които също са такива предприятия или кооперации. По този начин ще бъдат премахнати фирмите посредници, които се ползват, за да спечелят поръчката, а след това работата се прехвърля на компании, в които няма хора с увреждания.

Освен това в търговете за поръчки, запазени за предприятия с хора с увреждания, ще могат да кандидатстват и други фирми. Така ако специализираните предприятия не могат да изпълнят поръчката, тя ще се дава на друга компания, без да се налага да се прави нов търг. Дава се и възможност на възложителя да поставя изисквания за техническия и финансовия капацитет на специализираните предприятия или кооперации на хора с увреждания.

Другата промяна, която се прави, е свързана с преместването на Агенцията за обществените поръчки (АОП) от Министерството на икономиката в Министерството на финансите. Това се прави, за да се подобри контролът. В момента няколко звена, които са част от процеса на обществените поръчки, се намират в Министерството на финансите. Там са Агенцията за държавна финансова инспекция и Изпълнителна агенция "Одит на средствата от ЕС", които правят последващия контрол. Освен това единственият действащ Централизиран орган за обществени поръчки (ЦООП) също е към Министерството на финансите, което прави политиките по разходване на бюджета и е заинтересовано да има пряк контрол върху качеството и изразходването на публичните средства. Целта на промените е целият контрол да бъде на едно и също място, за да действат еднакви правила. Когато АОП бъде заедно със всички контролни органи, очакваме да има много по-голям синхрон в работата.

По времето на първия мандат на ГЕРБ имахте амбицията за генерална промяна в управлението на еврофондовете. Подготвихте и законпорект, но времето не стигна. Правителството на Пламен Орешарски се отказа заради съпротивата в държавната администрация. Сега обещахте законопроектът да влезе в парламента през пролетта, а се бави. Каква е причината и ще се предадете ли пред съпротива от страна на чиновниците, както направи предшественикът ви Зинаида Златанова?

В последно време говорим само за реформи и се състезаваме кой е по-голям реформатор. Законът за еврофондовете е готов от началото на 2013 г. Тук става въпрос за истинска реформа на начина, по който работи системата. В момента процесът на разпределяне на парите, кандидатстване, отчитане, допустимост на разходите, на баланс на правата между управляващи и контролни органи и бенефициенти се урежда с около 30-тина постановления на Министерския съвет. Това е най-динамичната нормативна база. Няма никаква гаранция за прогнозируемост. Всяко ново правителство може да опита да въведе нов ред.

В целия процес на разпределяне на европейските пари, който е значителен паричен ресурс, няма възможност да бъде обжалван нито един административен акт. Може да обжалваш заповед на кмет, на министър, дори решение на Народното събрание, но не може да жалиш решение на управляващ орган на европейска програма. Може да го направиш само по реда на Гражданско процесуалния кодекс, след като платиш държавната такса, която е доста солен депозит. Отделно разглеждането на жалбата ще ти отнеме две или три години. Голямата реформа, която ще направим, е всеки акт на всеки управляващ орган вече ще бъде отделен административен акт, който ще може да се обжалва по реда на Административно процесуалния кодекс.

Сигурно има вълнения в държавната администрация по повод закона, но съпротива не съм усетил. В момента тече тежко междуведомствено съгласуване. Сега сме на ниво шлифоване на финни технически детайли. Притесненията на колегите са от възможността, ако се даде право на всеки да обжалва всичко, дали това няма да доведе до хаос в системата. Тук възниква въпросът – ние винаги сме прави, искаме да сме специални или защитени от съдебен контрол, притесняваме се от съда – кое от всичките неща. Всяко друго решение на държавен орган може да бъде обжалвано, не може еврофондовете да са отделен неприкосновен остров, който е защитен от съдебна форма на контрол. Какъв е балансът на този, който отпуска парите и контролира, и този, който ги харчи и трябва да ги превръща в права, никой не знае. В крайна сметка този, който се произнася по законността е съдът - това е, точка.

Все още не е договорен нито лев от настоящия програмен период, а обявихте, че ще разплатите 1 млрд. лева до края на годината. Как ще се случи това?

Прогнозите, дадени от управляващите органи на оперативните програми, сочат 1.5 млрд. лв. плащания през 2015 г. Само по програма "Човешки ресурси" до края на годината ще завъртим минимум 200 млн. лв. При малко повече късмет по "Иновации и Конкурентоспособност" могат да се платят между 70 – 100 млн. лв. Оттук нататък зависи какво ще се случи и успее да се плати по програмите "Транспорт", "Регионално развитие", "Околна среда". Програмата за развитие на селските райони тръгна много амбициозно и очаквам да плати най-малко 300 – 400 млн. лв. до края на годината.

Правителството се готви да прави фонда на фондовете с европейски пари. Притесненията на Европейската комисия, а и на банкери, с които съм разговаряла, са, че се прави опит за второ КТБ. Разрешили ви Брюксел държавна фирма без опит, поне така обяви финансовия министър Владислав Горанов, да управлява този огромен финансов ресурс от над 750 млн. евро, който с помощта на банките се очаква да бъде утроен?

Имаме 750 млн. евро от финансовите инструменти по всички европейски програми. За разлика от безвъзмездното финансиране, при тях е възмездно, като най-често средствата се използват за улеснен кредитен ресурс при атрактивни лихви както за малките и средните предприятия, така и във всяка сфера – земеделие, човешки ресурси, околна среда, регионално развитие.

Досега огромната част от ресурса беше управлявана от Европейския инвестиционен фонд по инициативата "Джеръми". Това има предимства, като основното е, че се работи по стандартизиран модел, който е одобрен от ЕК. Недостатъкът е, че в страната не остава експертиза свързана с финансовите инструменти. В предишни години е имало коментари да бъдат по-добре адаптирани към спецификата на страната, както и към един или друг сектор.

За това за този програмен период 2014-2020 г. ще направим следното. Използваме 102 млн. евро от общия ресурс за инициативата за малки и средни предприятия. Преговорите с ЕК са започнати. Взето е решение от правителството да има отделна оперативна програма за тях под контрола на Министерството на икономиката. След ратификация на финансовото споразумение от Народното събрание, се надявам парите да бъдат максимално бързо на пазара и достъпни за българския бизнес при улеснен достъп за кредити с ниски лихви. Предстои да видим какъв ще бъде допълнителният финансов ресурс, който ще мобилизират Европейската инвестиционна банка и ЕК към тези 102 млн. евро, които даваме ние. Те могат да дойдат от програмите "Косме" и "Хоризонт 2020".

За останалите 650 млн. евро трябва да бъде съставена структура, която ще управлява другите финансови инструменти. Какъв ще бъде моделът на управление с всички подфондове, които имаме по околна среда, човешки ресурси, регионално развитие, конкурентоспособност, селски райони е рано да се каже. Няма да правим експерименти.

Е, това, което правите, е експеримент.

Не е експеримент, доколкото една трета от държавите членки се опитват да правят същото. Някои се справят добре, някои не се справят. Искам ние да сме от страните, които се справят добре. Ще ползваме експертиза от международните финансови институции – ЕИБ, ЕБВР, Световна Банка.

Относно притесненията, че държавата ще прави второ КТБ, ги чувам за първи път. Този, който реално предоставя услугата на клиента по финансовите инструменти ще е банка. Всички банки се избират с конкурсна процедура. Същото ще бъде и във фонда на фондовете. Няма как някой на базата на симпатии да си посочи банката, с която да работи.

И КТБ беше избрана с конкурсна процедура и 13 млн. лв. от европейския фонд за регионално развитие отпуснати за обновяването на българските домове потънаха.

Това е така, но това едва ли противоречи на факта, че в конкретната процедура банката сигурно е дала добри условия, без да знам детайлите. Ако някой има съмнение в добрите намерения на правителството, то нека обясни защо ни е да правим такова нещо. Звучи като глупост. Въпреки че парите се управляват в България, те ще бъдат подложени на същата степен на контрол като всички останали европейски пари. Това означава ежегодни одитни процедури. Така че дори някой да иска да направи някаква вопиюща глупост, това ще бъде невъзможно. Защо му е на някой да прави нещо подобно?

По същата логика защо му трябваше на някой да прави нещо подобно с КТБ? Очевидно за да прибере активи на безценица, които продължават да се разграбват.

Въпросът е основателен, ако драмата с КТБ беше станала, когато ние управлявахме.

ГЕРБ участва в помпането на КТБ с държавни пари.

Това, което се опитваме да правим, е да намалим до минимум последиците от щетата, доколкото е възможно.

След като се опитвате да намалите максимално щетата, защо се бавят стрес тестовете на банките, за които настоява ЕК?

Нямам данни за някакво значимо забавяне.

Означава ли, че чакате да стане смяната на шефа на БНБ, за да бъдат направени стрес тестовете на банките? Говори се само за шефа на БНБ, но какво правите с останалите регулаторни органи – КФН, КЗК в същото време валят осъдителни присъди срещу страната ни от ЕК...

Чакайте малко. За КЗК мандатът изтича през втората половина на годината, така че там предстои избор на ново ръководство. За БНБ трябва да повторя думите на премиера Бойко Борисов...

Добре октомври гуверньорът на БНБ Иван Искров дори да не иска, ще трябва да си ходи. Ще го назначите ли на някой пост за добре "свършената" работа? Говореше се, че ще бъде изпратен в Черноморската банка за търговия и развитие. Има ли още г-н Искров такива щения.

Не е споделял с мен.

Вие сте се срещали с него, така ли да разбирам?

Имаше среща на финансовите министри и гуверньорите от т.нар. холандска група и там видях г-н Искров.

В ръководството на Комисията за финансов надзор ще има ли промени?

Не си спомням кога изтича мандатът на настоящия управител.

С две думи чакаме да изтече мандатът на сегашните ръководства на регулаторните органи и тогава да очакваме смени или може да останат да карат и следващ мандат. Каква е позицията на правителството?

Ръководството на тези институции ги избира Народното събрание. След такава криза като с КТБ нямам основание да кажа, че те работят добре. Освен изпълнителната власт - финансово разузнаване, служби, ДАНС и т.н., отговорност за случая КТБ имат и регулаторните органи. Да твърдя, че регулацията в България е на ниво при тази криза, няма как да го кажа. Не мога да кажа обаче в аванс как ще завърши една процедура след четири месеца (бел.ред. – става въпрос за смяната на шефа на БНБ).

Аз не искам да ми казвате конкретно име, а принципно – сменяте ръководството на регулаторите, защото не са си свършили работата или много добре работят и остават на постовете си.

Опитвате се да произведем някаква сензация, но няма да се получи.

_______________

Този документ е

създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация ‟Инфо спейс“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.

mediapool.bg