Неизпълнението на приходите за 2013 г. означава много сериозно напрежение за изпълнението им през 2014 г. Разковничето е в реформите. Нереформираните сектори гълтат огромни средства и няма никаква ефективност при разходването на парите в тях. Това казва Иван Костов – бивш премиер, финансов министър и лидер на ДСБ в интервю пред Mediapool.
Излязоха предварителни данни за изпълнението на бюджета за миналата година, от които стана видно голямото неизпълнение на данъчните приходи - близо половин милиард лева. Ръководената от вас Лаборатория за управление на риска прогнозира доста преди публикуването на официалните данни, че ще бъдат събрани 400-500 млн. лв. по-малко данъци от заложените в бюджета. Драматично ли е това неизпълнение?
Неизпълнението на данъчните приходи наистина е чувствително и означава следното: икономиката не е генерирала допълнителните приходи, които се очакват от нея, и няма промени в събираемостта, което се обещаваше да се случи. Ако икономиката се беше раздвижила на практика или беше променена политиката с решителни действия, което беше обещавано, резултатът нямаше да е този.
По всички видове данъци изпълнението е под планираното, но драстично по-малко то е при акцизите. Обяснението на Министерството на финансите е, че има намалено потребление на акцизни стоки. Така ли е?
Потреблението определено се е свило, това е вярно. Тези пари, които се влагат в банките като депозити, показват, че се увелича частта от доходите на хората, които се отделят като спестявания и не излизат на пазара. Оттам намалява потреблението и съответно намалява вносът. Така че обяснението на министерството отчасти е вярно.
Намалението на потреблението не е кой знае колко голямо - в рамките на 1%, но още нямаме данните на БНБ за платежния баланс, за да видим структурата на потреблението в брутния вътрешен продукт, но смятам, че ще е някъде там.
От друга страна отдавна се твърди, че има огромен нелегален трафик на стоки, особено акцизни, които не се облагат. Обещанието беше, че като се махне този ръководен състав на митниците, който, да кажем, е имал отношение към прикриването на контрабандата, нещата ще се оправят.
Значи не виждате драма в изнесените данни?
Не, казвам само, че данните не са катастрофични. Те показват, че това е тенденция, която започна години назад. Много внимателното проследяване на тези тенденции и критичният анализ на макрорамката позволи на Лабораторията за управление на риска да предупреди в свой аналитичен доклад, че ще има неизпълнение на приходите в бюджета от около 400-500 млн. лв. Това е много сериозно сбъдната прогноза, с която се гордеем. Тя е по-реална, отколкото на Министерството на финансите и на нейните експерти.
Защо казвам, че данните не са катастрофични? Защото е тенденция за спад на приходите, която си върви от години и съпътства годините на депресия след кризата от 2009 г. Това е явление, с което никое правителство не успя да се пребори.
Какво означава неизпълнението на приходите за 2013 г.? Означава много сериозно напрежение за изпълнението им през 2014 г. Годината стартира от по-ниско ниво, отколкото е в макрорамката, при която е направена бюджетната прогноза. Тогава самият шанс да се съберат тези приходи, които са заявени, става много по-малък.
Какво може да се направи в тази ситуация?
Правителството знае, защото са два известните начини - единият е да се съкращават разходи, вторият е да се вземат кредити. Но ако се вземат кредити, ще се увеличи дефицитът.
Първият начин е много силно контролиране на разходите, защото всички знаем, че има огромни преразходи. Нереформираните сфери гълтат огромни разходи и няма никаква ефективност при разходването на парите в тях. Нашата лаборатория завърши доклад за състоянието на образованието. Там има изумителни неща. Ще ви кажа само един факт, за да си направите извода. За периода 2001-2013 г. разходите за един ученик са се увеличили близо 6 пъти. При 1.88% инфлация. Това означава, че три пъти във физическо изражение са се вдигнали разходите. Едновременно с това са се увеличили парите за частните училища. Говорим само за началните и средните училища. В частните има увеличение на приема с 46% на ученици, които не се финансират от публичните разходи. Едновременно са нараснали и разходите, които родителите плащат за частни уроци, тоест нараснало е и паралелното финансиране на обучението на един ученик.
Какво имаме от другата страна при повече от три пъти нарастване на разходите за обучение на един ученик? Имаме катастрофален спад в качеството на образованието.
С този пример искам да кажа, че в страната има много публични услуги с бюджетни средства, в които няма никаква ефективност. Обратното - превърнали са се в място за преразход на пари на българския данъкоплатец без ефект. Затова казвам, че има откъде да се направят съкращения в разходите - в МВР, в образованието, в здравеопазването.
Но в данните за изпълнението на бюджета се вижда, че в разходната част има известно "спестяване", което спомага бюджетният дефицит да е под максимално заложения от 2%.
Не сме съгласни с отчета и с обявения предварителен дефицит от 1.8%. Ние считаме, че ще има преразход на средства и известно надвишаване на бюджетно заложения дефицит (от 2%).
Тогава откъде идва предварителният разчет на правителството за дефицит от 1.8%?
Което излиза в момента за дефицита, е следствие на много силното икономисване, неразплащане на бюджета с първостепенните разпоредители с бюджетни средства. Това е причината. Истинското приключване на касова основа на бюджета ще излезе окончателно някъде през март. А първоначалните данни ще се появят тези дни и нещата няма да са такива, каквито отчита финансовият министър Чобанов. Той пак ще бъде изненадан, както ще бъде изненадан и целият кабинет.
А емитирането на дълг за балансиране?
Правителството и сега го прави, за да покрие тези два процента дефицит.
Така, че малко рано е да се твърди, че дефицитът ще е под 2%. Нека да изчакаме да видим какво е касовото изпълнение. Там има много разходи, които пое държавата вместо ЕС, а като се забавят и европейските фондове...
Каква е прогнозата ви за дефицита?
Ще изчакаме изпълнението.
А картината в резюме?
Много тежко проблемна. Много рискова. Точните думи са, че картината е много рискова. Рисковете са от недостатъчни приходи, от превишаването на дълг и най-вече от нереформиране на тези системи, където средствата се преразходват излишно, без да дават никакъв ефект и даже имат отрицателен ефект за данъкоплатеца. Това са огромните рискове в макрорамката. Защото няма как да се задвижи икономиката на страната.
mediapool.bg