Андрей Ковачев: Договорът с Македония е исторически шанс за заздравяване на раните от миналото

Подписването на договор за добросъседство с Македония е в национален интерес на България и не трябва да излъчваме сигнали, които да го саботират, казва евродепутатът от Европейската народна партия (ЕНП) Андрей Ковачев в интервю за Mediapool.

"Сега е моментът да бъдем много внимателни и умерени", подчертава Ковачев.

По думите му срещу договора действат сили от миналото и геополитически играчи, които не желаят Европейската интеграция на страните от Западните Балкани.

"Т.нар. пета колона. работи срещу европейската интеграция и срещу това да бъдем част от европейското семейство. Тяхната цел е колкото може повече граждани да бъдат обезверени, да имат въпросителни, да се погнусят и отчаят от ЕС", казва евродепутатът.

Той коментира, че европейската интеграция е единственият инструмент за преодоляване на всички рани от миналото, за всичко това, което ни е деляло – войни, несправедливи договори, тоталитарни идеологии, насилие, всички ужаси, които балканският регион е преживял.

Г-н Ковачев, и в Македония, и в България има остра съпротива срещу подписването на договора за добросъседство между двете страни. Кой и защо има интерес той да не се случи?

Тези сили от миналото, които десетилетия наред не искаха сближаване между България и Република Македония. Те в момента се опитват да плашат гражданите на двете страни, че е опасно да има сближаване. В Гърция също, защото видяхме, че и партията "Златна зора" се активизира по тази тема и то със сръбски знамена. Това е в интерес на други геополитически играчи, като Русия през Сърбия, които не искат регионът да е е ясно европейски ориентиран и мнозинството от гражданите да искат тази европейска интеграция.

За всеки логично мислещ човек обаче тя остава единственият инструмент за преодоляване на всички рани от миналото, за всичко това, което ни е деляло – войни, несправедливи договори, тоталитарни идеологии, насилие, всички ужаси, които балканският регион е преживял.

Тези рани могат да бъдат заздравени единствено чрез европейската интеграция и чрез добросъседство. Бих казал, по отношение на Македония, и с братско сътрудничество и помощ.

Това е моят прочит.

Аз следя с много голямо внимание това, което се случва в Македония, и как се опитват да използват всяко едно изречение, включително и моите думи, и да ги представят за нещо опасно, че се предава македонската история, идентичност, език и малцинство в България, че се извършва национално предателство.

От друга страна в България подобни изречения чуваме в част от БСП. Те казват, че ако ние подпишем договора, извършваме предателство, опитвайки се да втвърдят хората, които са по-податливи и наистина се страхуват, че може да се случи нещо лошо с подписването на договора.

А то е точно обратното.

За пръв път от десетилетия има исторически шанс, една малка пробойна, да отворим нова страница, след като македонският премиер Зоран Заев изрази ясно желание за преодоляване на проблемите със съседите и особено с България и с Гърция.

Не е ли странно, че аргументите, които използва ВМРО – ДПМНЕ и БСП са огледални? Анализатори дори се усъмниха, че са писани на едно и също място.

И аз се усъмнявам, че явно има един определен център, който спуска задачите. Аз нямам разузнавателна информация, но това, което наблюдаваме, е един тон на много провокативното и стряскащо понятие "национално предателство".

И то в България идва точно от партия наследник на тези, които извършиха едно наистина огромно национално предателство след 1944 година – предадоха на титовите комунисти българските войници и офицери, работили тогава за нашата национална кауза.

Сега е моментът да бъдем много внимателни и умерени. Не трябва да даваме поводи за провокации, да позволяваме наши думи да бъдат използвани за стряскане.

Видях за огромно съжаление нова декларация на ВМРО – ДПМНЕ срещу мен и много други статии. И в това интервю се опитвам да бъда максимално внимателен и умерен, за да не би някое изречение отново да излезе в нова декларация, с която да се опитват да плашат гражданите на Република Македония с това колко са опасни българите и как искат да ни вземат историята.

А каква е основата?

В последните няколко години резолюции на Европейския парламент за напредъка на Македония, приемани с огромно мнозинство, казват едно и също. Трябва да има общо разбиране за общата история на двете страни, общо честване на общи събития и личности от двете страни на границата. За това е и добра идея да има експертна, академична комисия от двете страни, която да има ясен мандат за въпроси от нашето общо минало. Тези въпроси да не бъдат разглеждани от политици, а от експерти и академичен състав. Това са препоръките на Европейския парламент.

Очаквате ли, след като Черна Гора се присъедини към НАТО и след обявения от Скопие нов курс, Москва да активизира дейността си в региона?

Защо да очакваме? Това е вече факт. Със сигурност в следващите седмици и месеци ще видим още активни прояви в тази насока. Важното е да държим на истината и да не се поддаваме на истерии. Пропагандата си върви и дори ще се усили.

Т.нар. пета колона работи срещу европейската интеграция и срещу това да бъдем част от европейското семейство. Тяхната цел е колкото може повече граждани да бъдат обезверени, да имат въпросителни, да се погнусят и отчаят от ЕС. Той е виновен за това, онова, забранява православието и нашите традиции ... Темата не е свързана само с Македония, а и с фалшивите новини, с десетките сайтове, които разпространяват тези неверни информации, които по методът на китайската капка малко по малко, както е изразът в ДС и КГБ, да разложат врага. И, разбира се, след това показването на верния път, къде принадлежим ние, в коя част на евразийската цивилизация.

Изборът на новия сръбски премиер (Ана Бърнабич – бел.ред.) също е много интересен, колкото и да беше странен за подобна страна. Тази жена има смелостта да каже нещо, което е много сериозно за Сърбия: че при избор между Русия и ЕС, Сърбия би избрала ЕС. Със сигурност на определени среди в Сърбия това не се харесва. Много е важно Европейският съюз да помага на проевропейските сили в Сърбия.

Сърбия трябва да утвърди своя проевропейски курс не само на думи, но и на дела, защото винаги се е смятала за най-близката до сърцето на Москва.

По-рано тази седмица Белград се извини на Гърция, че е признал името Македония.

Странна изява на външния министър Ивица Дачич, която трябва да анализираме в следващите дни и седмици какво точно иска да ни каже. Също така и присъствието на сръбски знамена на демонстрацията на "Златна Зора" в Солун. Алианс Сърбия-Гърция, който ние познаваме от миналото като антибългарски, не е добре. Надявам се, че Гърция като дългогодишен член на НАТО и ЕС е превъзмогнала някои рефлекси от миналото и правителството на Ципрас или Нова демокрация на Мицотакис, ако спечели следващите избори, ще се стремят към добросъседство с България.

Странно е още, че Дачич казва, че Сърбия нямала териториални претенции към Гърция, защото те нямат обща граница.

В тази връзка бихте ли коментирали и едно друго специфично отношение към Македония в някои български среди - със сарказъм, подигравки, непрекъснати провокации включително и от държавни представители? Как това поведение влияе на двустранните отношения?

Изключително лошо. Аз апелирам към всички, които говорят по темата, да се отнасят с уважение към нашите съседи, нашите най-близки хора от Република Македония. Независимо от това, че цели поколения са били под една друга идеология, налагано им е друго разбиране и в училището, и в медиите, те са нашите най-близки хора в региона. Те са повече от наши съседи, ние сме делили една обща история. Всичко трябва да става внимателно, с такт, с уважение един към друг, а не с гръмки изрази, които може би на определени хора в България ще се харесат, но ще направят много бели пред нашето истинско сближаване.

Не трябва да излъчваме такива подигравателни или унизяващи сигнали. Това е срещу българските интереси.

По същия начин не трябва и да си затваряме очите, когато се извършват кощунства срещу българската история. Трябва обаче да се отнасяме с уважение. И ако има желание от другата страна, каквото новите управляващи показват, да си стиснем ръцете и да се опитаме да превъзмогнем раните от миналото чрез сътрудничество и европейска интеграция.

Не е ли илюзорно, че спорните въпроси в историята могат да бъдат изяснени с договор?

Каквото и да се подпише, много по-важно е отношението, поведението и политическата воля.

Един добър сигнал бе общото почитане на Цар Самуил в София. Сега, живот и здраве, когато българският премиер Бойко Борисов отиде в Македония, такъв жест (почитането на Илинденско-Преображенското въстание – б.ред.) ще бъде много навременен и в добра посока.

Уважението към нашето минало е много важно, но трябва да се обърнем и към младите хора в Македония. Да не бъдем свързвани единствено с това, че искаме да почитаме нашите паднали воини, което е задължително да го правим съвместно и на Каймакчалан, и на Дойран, с възстановяването на гроба на полковник Каварналиев. Това е много важно, но не трябва да се ограничаваме само с него.

Българските медии също са призвани да имат присъствие на пазара в Македония. Защо да няма и повече български телевизионни канали, които да се излъчват там, да има участие в различни телевизионни формати, театър, изложби, концерти.

Трябва културна програма и повече връзки с младите хора на Македония.

Хубаво е, че един от приоритетите на българското председателство на ЕС е перспективата на Западните Балкани. Трябва да се обсъдят роуминг таксите, да се търси финансиране за коридор 8, за жп линията.

Какво очаквате да се случи по време на българското ротационно председателство по линия на приближаването на Македония към ЕС?

Ние не можем да очакваме някакви огромни стъпки напред, защото за това трябва да има желание и в мнозинството страни членки, а в момента има една умора от разширяването и има забавяне.

Самият акт на разширяването на ЕС може и да не се случи през следващите няколко години, но е важно да има ясен ангажимент на Европейския съюз, че Западните Балкани, и в частност Македония, не са изоставени. Когато Македония е готова сама да си помогне, ЕС ще й помага.

Когато Македония се самоизолира и 11 години затъва и върви в една задънена улица, както досега, няма как някой да може да й помогне, защото нейните управляващи не са успели да намерят пътя към европейската интеграция, който минава и през добросъседство.

Очаквате ли още провокация от България в оставащите три седмици до планираното подписване на договора? Вие ориентирахте ли се каква е позицията на основната опозиционна партия БСП, тъй като към момента само отделни нейни представители излязоха с доста стряскащи коментари?

Много се надявам, че от българската страна повече няма да излизат такива непремерени коментари като тези на депутатите Валери Жаблянов и проф. Иво Христов. Те бяха изключително непремерени и непознаващи същината на въпроса.

Освен това мисля, че след писмото на премиера Бойко Борисов трябва да се е изяснило на г-жа Корнелия Нинова каква е ситуацията. Ако иска, може да прочете проектодоговора.

Разбира се, в последния кръг от преговорите може да са настъпили някои малки промени. Това със сигурност ще бъде обсъдено по време на ратификацията на договора в Народното събрание.

Гръмки думи, че става въпрос за национално предателство, че някой признава език или етнос, са абсолютно безпочвени. И ако от българска страна бъде осуетено подписването на този договор, това ще бъде националното предателство.

Този договор отваря нова страница. Много често се злоупотребява с думата исторически, но това наистина би било отварянето на нова страница. Колкото и договорът да е хартия и най-важното да е поведението на двете страни, той все пак е правнообвързващ и дава в по-голяма степен защита отколкото декларацията от 1999 година.

Изключително важно е да не излиза нищо от българска страна, което да провокира напрежение в Скопие и да бъде използвано за саботиране на подписването на договора. Това е много важно да се разбере.

Какво очаквате да залегне в договора по някои от най-спорните въпроси – общата история и претенцията за македонско малцинство у нас?

Нямам възможност да се запозная с последния вариант на проектодоговора, но той въобще не се отнася за македонско малцинство в България и има много ясно заявено желание, че ще бъдат повторени елементите от декларацията, че Конституцията на Македония не представлява заплаха за България. Това е основното.

Общата наша история за мен е много важен елемент, който смятам, че присъства в договора.

mediapool.bg