Александър Кьосев: Страшно е, когато едно общество загуби страх от Истината

С какво ще запомним отминаващата година, какви ще са нейните отражения в следващата? На прага между 2019-та и 2020-та Mediapool се обърна към няколко изявени личности от различни професионални сфери. Днес е редът на професор Александър Кьосев. Той е преподавател в Софийския университет по история на модерната европейска култура. Води бакалавърски курсове по културна история на Просвещението и Френската революция, европейска култура на XIX век и съвременна европейска култура.

Ако трябва с една дума да характеризирате 2019 година, коя дума бихте избрали и защо?

Ще рискувам с една чужда дума, а после ще се опитам да обясня как я тълкувам: това е думата резигнация. В мой свободен превод – уморен гняв, примесен с безнадеждност, навик и конформизъм.

С кои събития, процеси, личности или скандали ще запомните 2019 година? Какво ще е тяхното продължение или развитие през 2020-та?

Аз се занимавам с по-бавни процеси в културата и затова събитията, които са върхът на айсберга, ми правят по-малко впечатление. Повече се впечатлявам от отсъствието на събития – например от отсъствието на масов протест по повод избирането на Гешев. То беше сравнимо с опита да се избере Пеевски за шеф на ДАНС, но тогава на улицата излязоха спонтанно хиляди хора. Сега отсъстваше такава спонтанна масовост и протестът придоби вид на морален бутик.

Какво показа изборът на тандема Цацаров-Гешев през тази година? Ще донесе ли той "радост" и "богатство" (както бяха определени двамата от техни поддръжници) и за кого?

Съмнителното тук е не само, че не направиха нищо по повод кражбата на века КТБ, че се подозира тяхната силна зависимост от определени кръгове в България, че на контрапротестите бяха подкрепени от хора, които удивително приличаха на мутри, и че те открито атакуват и заплашват своите критици. Най-тревожното е, че Гешев също така открито омаловажава разделението на властите. Веднъж споменато от неговите уста, това вече се повтаря от мнозина – току-що чух Йовчев по БНТ да твърди, че не е възможно партиите, които са избрани и овластени от народа, да не контролират съдебната власт. Такива изказвания, в разрез със самите приниципи на демокрацията, но нахално направени "в името на демокрацията",

на които самият главен прокурор е дал тон, са скандал. Но те вече минават незабелязано. Говоря за българската публичност, в чужбина ги забелязват.

С какво ви впечатли изборът на българите в годината, в която имаше местни и европейски избори?

Живеех с илюзията, че има скрито морално мнозинство, което не гласува, защото не може да търпи политическата класа. След системните резултати на няколко изборни кръга поред, бях принуден да се разделя с тази излюзия – по-голямата част от българите са просто в апатия, която пред себе си представят като лична незавимимост.

Изборите демонстрират, че от десетина години се пази определено статукво на едно клиентелистки зависимо и клиентелистки поделено общество, т.е. нищо не се случва. И ако някои случайно губи гласове

– както успява да постигне ръководството на БСП например - това е поради лично бездарие.

И 2019-та имаше свой "хит" в полето на манипулациите и фалшивите новини: "Норвежците отвличат децата ни". Нарастват ли или намаляват шансовете на здравия разум срещу плашилата на национализма и популизма?

Всъщност най-важният процес, продължаващ, който не е започнал, но продължава и се усилва през 2019 г., е нарастващият популизъм, който избуява в условия на хибридна война, пост-истина и конспиративни теории. Това е официално култувиран, поливан от определени среди, "народен гняв", който не се интересува от фактите, нито от законите.

Навремето се е казвало, че е страшно, когато някой загуби страх от Бога. Сега можем да перифразираме това по съвременен начин – страшно е, когато едно общество загуби страх от Истината. И този ужасен процес се изразява по-малко в мултиплицирането на прослойката на зависимите журналисти, медийните манипулатори, платени и безпплатни тролове, и далеч повече – в това, че обикновения човек е приел за нормална нагласа всеобщия циничен релативизъм по отношение на факти и ценности. Най-яркият пример за всичко това е историята около стратегията за детето, която беше обществено обругана и поради тази причина – позорно оттеглена, но истерията около нея не прекъсна, а се увеличи. Голяма част от общестото деградира до състояние, в което единственото важно нещо са налудничавите конспиративни теории, фобиите и гнева. А те имат прости механизми на задвижване и подклаждащите хибридната война ги знаят. И за най-голямо съжаление това дори не е българско, а световно явление. Чудя се дали самите норвежци не са завладени от фобии и конспирации.

Докъде стигна българската демокрация 30 години след събитията от 1989-та?

До мека форма на клиентелистки авторитаризъм, все още правещ поклони на демокрацията и затова приеман и поддържан и от ЕС.

Да видим дали няма да отиде по-нататък. За моето поколение важи фразата: каква я мислехме, каква стана.

mediapool.bg