Александър Кьосев: Няма морално мнозинство, има кресливо и объркано морално малцинство

Коронавирусът беляза неизличимо 2020 година. В същото време пандемията бе оправдание и прикритие за вземането на знакови политически решения. На прага между 2020-а и 2021-а Mediapool се обърна към изявени личности от различни професионални сфери. Днес е редът на професор Александър Кьосев. Той е преподавател в Софийския университет по история на модерната европейска култура. Води бакалавърски курсове по културна история на Просвещението и Френската революция, европейска култура на XIX век и съвременна европейска култура.

Коронавирусът изненада всички ни и обсеби 2020 година. Покрай него се роди терминът "новото нормално", с което трябва да свикнем да живеем. Но може ли да се окаже, че коронакризата ни е върнала към някои позабравени "стари" и по-важни неща?

Аз съм издръжлив човек, но и на мен започва да ми идва много от карантини и социална дистанция. Съвсем не казвам, че те са безсмислени или че са наложени с някаква конспирация. Те са реални и нужни противо-пандемични мерки, макар ефективността им да е далеч от желаната., особено когато са налагани по хаотичен начин, както е в България. Но без съмнение с времето нараства огромен психически проблем, индивидуален и социален, световен - психодемия.

Аз, подобно на мнозина други,

няма да свикна с "новата нормалност", ако под това се разбира живот в постоянен страх и хиперболични превенции, налагане стъпка по стъпка на една медицинска диктатура. Според мен новата нормалност, ако тя въобще се установи, ще бъде сложен баланс между мерки по биологично оцеляване на популации от една страна и социални политики за добър живот на граждани от друга – много труден баланс, като в идеята за добър живот трябва да се интегрира друга идея – за грижата за човека до теб. Да видим кое общество ще го постигне първо и ще даде модел на другите – досега Старият свят и Америка, които винаги са давали такива модели,

се провалят с гръм и трясък.

С кои други събития, процеси, личности или скандали ще запомните 2020 година? Какво ще е тяхното продължение или развитие през 2021-ва?

Три са основните скандала – първият и най-важният е пълното неглижиране на протестите от страна на управляващите, които все повече се оказват нагли "морални пердета". Вторият, разбира се, са видеозаписите и аудиозаписите на Бойко Борисов, който дори не отрече тяхната автентичност. Третият е късогледата политика към Северна Македония, за която смятам, че в дългосрочен план, ще доведе до трета национална катастрофа – тя подготвя враг на западната граница на България.

Коронакризата беляза и политиката тази година. Как се справиха управляващите с нея?

Аз писах за това в собствения си профил във facebook– политиката на управляващите не е насочена към овладяване и управление на пандемията, а е просто хаотичен и ситуационен кризисен PR, имащ единствено за цел медиен ефект и електорално оцеляване

Популистката нагласа на голяма част от българското общество също мина в кризисен режим и конспиративните обяснения на света избуяха като плевели, случаят с нежеланието на огромен брой хора да се ваксинират, включително лекари, е тревожен симптом за някакъв кризисен праг, който сме стигнали: в него фактите и доказателствата вече нямат значение, има значение параноичното фанатизиране на собственото мнение и агресията към всички инакомислещи.

2020-та бе и поредна година на протести. С какво по-различно ще ги запомните, ще оставят ли по-траен отпечатък от друг път и какъв ще е той?

За пореден път се установи, че частта от българското общество, която може да реагира на скандални престъпления спрямо демокрацията, законността и правата, е твърде малка и твърде суетна. Няма морално мнозинство, има кресливо и объркано морално малцинство. А повече са имитаторите, които се лепят по него, и го използват за свои цели.

2021-ва ще е година на избори. Очаквате ли те да променят досегашното статукво и в каква посока?

Надявам се, че тези избори ще бъдат първа лястовица на промяната и че балансите в Народното събрание няма да бъдат същите. Надявам се, че въпреки отчаяните си усилия (направени с цената на всичко) обединените ПатрЕоти ще си ходят, а Демократична България ще заеме полагащото й се място, тя наистина представлява определена част от електората. Предполагам, че каквото и правителство да бъде избрано, то ще бъде кратковременно и динамиката в българското общество и електорални нагласи ще продължава - трудно е да се правят каквито и да е по-дългосрочни прогнози. Но едни по-стари поколения, включително моето, постепенно ще слизат от сцената.

Вашите очаквания, надежди, страхове за 2021 година?

Очаквам да свърши това световно нещастие и безумие, искам да видя новите форми на един по-смислен живот, в който солидарността и връзката между хората са по-важни от непрекъснатия икономически ръст.

mediapool.bg