АЕЦ "Белене" беше популистки и корупционен проект

Решението по арбитража за АЕЦ "Белене" е оптималното възможно за българската страна, допуснати бяха политически грешки, а ядреният проект беше популистки и корупционен. Това заяви в интервю за Mediapool Трайчо Трайков, бивш министър на икономиката и енергетиката в първия кабинет на ГЕРБ, днес столичен общински съветник от гражданската квота на Реформаторския блок.

Според него енергетиката ни трябва да си поставя общи цели, за да е максимално гъвкава и да се възползва от развитието на новите технологии и бъдещите иновации.

След решението на арбитража за АЕЦ "Белене", според което НЕК трябва да плати 550 млн. евро на руската "Атомстройекспорт" за произведено ядрено оборудване, имаше коментари, че решението е справедливо, че е победа, че е загробване. Какъв е вашият прочит на решението?

Предвид обстоятелствата по време на проекта, след прекратяването му и по време на арбитража, това решение се доближава до оптимално възможното. Имайте предвид, че в защитата участваха само хора, участвали в проекта след лятото на 2009 г, докато основните аргументи на руската страна бяха свързани с документи, подписани преди това. В крайна сметка, решението, което ни задължава да платим 550 млн евро, е за оборудване, поръчано през 2008 г. по времето на Тройната коалиция. В допълнение, по време на арбитражния процес имаше непомагащи изказвания от политици и държавни чиновници.

Лош ход ли бяха предприетите арести на директори на НЕК заради злоупотреби по АЕЦ "Белене", разследването срещу собственика на участвалата в проекта "Риск инженеринг" Богомил Манчев, което в последствие бе прекратено? Това доведе до невъзможността те да се ангажират като защита на българската теза в арбитражното дело.

Всичко, за което говорите, стана по времето на правителството на Пламен Орешарски. Не знам какви са били мотивите за тези действия, дори да са имали своите основания, но е факт, че архитект-инженерът на проекта не участва в защитата. Неуместни бяха и изказванията на министър-председателя, че руснаците ще спечелят, както и на ядрения регулатор, че проектът е бил близо до лицензиране. Не стоеше добре и форсирането на разговорите с "Уестингхаус" за VІІ блок на АЕЦ "Козлодуй" по същото време. На ниво арбитражен процес обаче защитата се представи добре.

Сега много се коментира кой е виновен за това България да трябва да плати близо 3 млрд. лв. за проект, който няма да се реализира – кабинетът на Сакскобургготски, който взе решение на възраждането на АЕЦ "Белене", правителството на Станишев, при което се избра изпълнителят, или първото на ГЕРБ, което три години не можеше да реши дали да прекрати или да продължи проекта? Според Вас къде е вината?

Проектът бе възроден на популистка основа, за да оправдае затварянето на малките блокове на АЕЦ "Козлодуй" и да залъже хората, а също и като корупционен източник. Но истински голямата вреда беше нанесена с подписването на допълнение 5 за поръчката на оборудване с дълъг цикъл на производство през 2008 г. Фактът, че тълкуването на арбитрите е, че няма договор и на "Атомстройекспорт" (АСЕ) не са дължими ескалации на цените, неустойки за спирането на проекта и пропуснати ползи, ограничи плащането до оборудването по въпросното допълнение. Ръководството на БЕХ по това време уведомява министъра за рисковете на ситуацията и препоръчва да не се плаща аванс, но вместо това министърът внася проекторешение в МС, което е гласувано и парите - 300 млн лв - са дадени от държавния бюджет, с което капанът щраква.

Ако ГЕРБ още при идването си на власт през 2009 г. беше решила да спре проекта, а не да го замразява и три години да се бави с окончателното си решение, нямаше ли щетите за НЕК да са по-малки заради по-ранно стопиране на производството на оборудване?

Още на първата среща с руския министър и ръководството на АСЕ през есента на 2009 г поискахме да спрат да започват производството на каквото и да е, докато не се разберем за параметрите на проектодоговора - това е протоколирано и предоставено на арбитрите. В следващите месеци направихме всички възможни и невъзможни усилия да поставим проекта на икономически обоснована основа, но срещахме съпротива и неразбиране от руска страна - те смятаха, че решението е политическо и вече е взето. Така че около година по-късно, мандатът на НЕК вече беше да подпише за замразяване на проекта. Въпреки това тогавашният директор на НЕК подписа допълнение за продължаване и беше уволнен. За съжаление не всички, работещи по този огромен проект, бяха лоялни на целите, поставени от политическото ръководство на министерството и на интересите на българската страна.

Но нищо от това нямаше да се случи, ако не бяха поръчали оборудване за 670 млн. евро, без да има нито договор, нито пари.

Вече нещата са ясни – трябва да платим произведеното оборудване. В публичното пространство се обсъжда продажбата му в Иран, Индия или Йордания, рестарт на проекта. Кой, според вас, е най-оптималният вариант?

Всички варианти за монетизиране на произведеното оборудване - след като се види какво всъщност е налично - трябва да бъдат детайлно изследвани в максимално кратък срок. За това се настояваше от българска страна още по времето на арбитража, но АСЕ твърдеше, че това е невъзможно - вероятно с цел да подсили аргументите си, че понася щети.

Тоест те не смятат, че могат да го продадат?

На онзи етап от делото - да. Но сега е изключително важно да се положат вече искрени усилия в тази посока, с активно българско участие.

Но руснаците, ако решат, може да не се съгласят, тъй като без тяхното съдействие няма как да стане внедряването на беленското оборудване в изпълнявани от тях проекти. Ние не можем ей така да го продадем за "резервни части".

Мисля, че трябва да ги убедим да проявят кооперативност, защото така най-лесно ще си получат парите. В противен случай, ако ние решим, също можем да създаваме пречки с изпълнението на арбитражното решение.

Да обжалваме?

Доколкото знам има опции в такава посока, трябва да кажат юристите.

Впрочем експертът по арбитражни дела Първан Първанов смята, че това е задължително, за да има козове българската страна.

Всички възможни ходове, които могат да доведат до добър резултат за нас, трябва да бъдат анализирани.

С днешна дата рестарт на АЕЦ "Белене" възможен ли е и има ли нужда от такъв проект? Управляващите твърдят, че ни трябва нова ядрена мощност, а според експерти по-добре това да е по-подготвеният проект за АЕЦ "Белене", вместо разработваният в момента VІІ блок на АЕЦ "Козлодуй". Какво мислите Вие за това?

Всичко, което може да се каже към днешна дата е, че след 30 години, когато свърши експлоатационният живот на АЕЦ "Козлодуй", може би - под много условия, зависи от развитието на технологиите (включително ядрените) и състоянието на пазара - би ни трябвала заместваща мощност. Иначе министерството на енергетиката сравнително добре е формулирало при какви условия може да се работи по ядрен проект сега от страна на частен инвеститор.

Дали може да се постави отново на дневен ред АЕЦ Белене в пълния му мащаб? Това е хубавото на изминалото време, че може да се види колко несъстоятелни са били прогнозите, с които е оправдано навремето възраждането на проекта - грубо два пъти са надценили днешното потребление и износ. Ако сега имахме централата, щяхме да имаме много по-голям проблем от този с двете въглищни централи в Маришкия басейн.

Тезата на проядрено настроените е, че за времето от спирането на АЕЦ "Белене" са реализирани ВЕИ-проекти за същата мощност като ядрена централа при не по-малки корупционни схеми.

Смята се, че има корупционно реализирани ВЕИ проекти, но има достатъчно органи, които могат да го установят и санкционират. Иначе дискусията за развитието на ВЕИ в България е по-широка и съвсем не еднозначна, но най-малкото там не са използвани държавни пари и не са създадени геополитически зависимости. ВЕИ-технологиите се развиха в неузнаваема степен, вече са несравнимо по-евтини и със сигурност ще имат все по-голямо значение в бъдеще.

И какво излиза, че от АЕЦ "Белене" спечелиха само консултантите и изпълнителят "Атомстройекспорт?

Горе-долу така излиза, плюс без съмнение и някои хора, призвани да защитават държавния интерес. Но все пак добре, че проектът беше спрян достатъчно рано, убеден съм, че цената му щеше постоянно да расте, а пусковият срок да се отлага във времето.

В този ред на мисли значи нямаме нужда и от VІІ блок на АЕЦ "Козлодуй"?

Не и към този момент.

А може ли след 20 години например АЕЦ "Белене" да възкръсне за трети път?

След 20 години състоянието на енергийните, строителните и транспортните технологии, градоустройствените и промишлените решения, вероятно ще е много различно.

Много хора например смятат, че заради очакваното развитие на електромобилите трябва да се строят нови енергийни мощности. А е по-скоро обратното, защото определящо за необходимостта от генериращи мощности е не общото количество потребена енергия, а максималният възможен товар. При нас максимумът е около два пъти по-висок от средния товар и за да можем да гарантираме този максимум поддържаме двойно повече генериращи мощности, половината от които бездействат през повечето време.

Една от насоките на новите технологии е именно изравняване на натоварванията на системата и електромобилите могат да бъдат компонент от умните мрежи на близкото бъдеще. Например един многоетажен паркинг с паркирани 500 автомобила на практика става електроцентрала, достатъчна за потребностите на малък град. Към това можем да добавим също водородните клетки и технологиите за съхранение на енергия.

Това не изглежда ли като фантастика?

Не, това са конкретни проекти, в които инвеститорите влагат все по-значими средства. Бъдещето в енергетиката ще дойде по-бързо, отколкото някои си мислят, по същия начин както телекомуникациите се развиха експлозивно и изненадаха старите телекоми, докато те полагаха медни кабели в земята.

Затова трябва да се стараем да сме максимално гъвкави. За съжаление ядрените централи са шампион по негъвкавост - и оперативно, и като инвестиционно предложение. Преди една АЕЦ да е произвела първия киловатчас енергия, инвеститорът вече е предплатил 80% от производството й за следващите 60 години. Трудно ми е да се сетя за друга стока с такова предплащане, затова и АЕЦ се финансират изключително трудно без някакъв вид гаранция. Към това се добавят неизвестните все още разходи за окончателно обезопасяване на отработеното гориво, разходите за демонтаж и непредвидените разходи в случай на авария. Безспорно имат и добри страни - нисковъглеродни, стабилни като базова мощност.

Както вървят нещата изглежда, че решенията за енергийна ефективност и децентрализирано производство са по-перспективни. Сигурен съм, че в енергетиката предстоят интересни и положителни неща.

Много хора у нас обаче са притеснени как всичко това в комбинация с либерализацията на пазара ще се отрази върху цените на тока. У нас за освобождаване на пазара се говори отдавна, но едва в последната година се правят реални стъпки и това се очаква да стане факт от 2017 г. Как оценявате предприетите мерки от правителството – достатъчно ефективни ли са те за системата и за потребителите?

Тези мерки бяха задължителни не само заради ангажиментите ни към ЕС, но и заради развитието на конкурентен пазар, от който по принцип печелят потребителите.

Традиционните енергийни компании по света въобще не горяха от желание да излизат на конкурентен пазар. У нас процесът на либерализация започна през 2007 г и индустрията отдавна се възползва от предимствата му. Най-деликатен е моментът с премахването на кръстосаното субсидиране и освобождаването на битовите клиенти и затова там се действа много внимателно и с подходящи мерки за защита. И там обаче в крайна сметка хората ще получат по-добри оферти и това вече се случва.

А как гледате на проекта за газов хъб край Варна, който бе посрещнат първоначално скептично, но изглежда Брюксел го подкрепя? Имаме ли нужда от такъв газоразпределителен център?

Трябва да се внимава с дефиницията за газов хъб. ЕК обикновено го разбира като система за свободен и свързан газов пазар, където физическата инфраструктура се явява необходим елемент, но не достатъчен сам по себе си. При нас пък сме свикнали да мислим основно за тръби. Така или иначе, България трябва да се възползва максимално от географското си положение за привличане на разнообразни газови потоци.

В тази връзка ще е интересно да се види как Русия ще погледне на идеята в новия й вид. Първоначално "Южен Поток" беше замислен като начин за запазване на пазарния монопол на Газпром в страните, през които преминава и респективно като геополитически инструмент. Европейските правила пък изискват достъп и на други доставчици. Въпреки това Москва разчиташе, че ще постигне промяна на правилата чрез свои приятелски правителства или ще се намери начин за заобикалянето им при формално спазване. След анексирането на Крим това стана невъзможно (поне преди Брекзита) и "Газпром" реши, че няма нужда да инвестира, за да си докара конкуренция. Това се крие зад всички театрални лупинги на руската позиция.

Те и от "Газпром" разбраха, че ако искат да останат на европейския пазар, трябва да се съобразяват с правилата му...

Те не само, че проумяха това, но и видяха как в периода 2010-2014 г. потреблението на газ в Европа намаля напук на всички прогнози заради енергийната ефективност и ВЕИ и се върна до нивата от преди 20 години. 2015 г беше първата с ръст от едва 4 процента, който се дължи на ниските цени на суровината. При това положение няма икономическа целесъобразност да инвестираш в дублираща инфраструктура, а е по-добре да се използва съществуващата и изплатена.

Тъй като обаче в "Южен Поток" са инвестирани вече много пари за проектиране, тръби, техника - не е изключено руснаците да преценят, че биха искали да инвестират в морски газопровод, който да се свърже с газовия хъб - без геополитически амбиции, на пазарен принцип. Но да видим, вероятността е в най-добрия случай 50:50.

mediapool.bg