2017: Еднопеевски парламент и префасониране на управляващата олигархия в диктатура

През 2017 година България изглежда е поела курс към "явна путинизация", Народното събрание отдавна не представлява народа, а "управляващата олигархия" опитва да се префасонира в отявлена диктатура. Безспорното политическо събитие на годината е "еднопеевският парламент", родил се след предсрочни избори. Положителните събития пък се случват въпреки политическите лица, а не заради тях.

Така виждат годината политологът Евгений Дайнов, карикатуристът Христо Комарницки, журналистът Мария Спирова и финансистът Никола Пенев (и двамата живеещи във Великобритания), както и юристът Иван Брегов и актьорът Владо Пенев, към които Mediapool се обърна с въпроси.

Най-положителното събитие на отминаващата година, според Комарницки е "бляскавата сватба на Волен Сидеров с Борисов, Каракачанов и Валери Симеонов", която е "триумф и апотеоз на травестията в българската политика".

За Иван Брегов най-позитивното е това, че "българските съдии не се поддадоха на натиск и не избраха спуснатите им отгоре кандидати за членове на Висшия съдебен съвет".

Най-смешното събитие на българската 2017-та според Никола Пенев, е подготовката на европредседателството с "всичкия комизъм на опита да разкажем на Европа за една битово-селска България на развален английски".

Кои са политическите събития на 2017 година?

Христо Комарницки (карикатурист):

Толкова много са, че се затруднявам да ги изброя. Успешният завършек на реформата в правосъдието, победата на обединените десни реформатори на изборите, краят на процеса срещу Цв. Василев и суровите, но справедливи присъди за виновните за фалита на КТБ, модернизирането на Българската армия и превръщането и в регионален и световен страж на мира, и пр.

Мария Спирова (журналист): Мартенските избори, които инсталираха правителство, формално известно като "Борисов 3" и парламент, в който буквално няма опозиция, а само непрестанно предоговаряни неформални интереси. В този исторически по безпардонността си парламент всяка преструвка, че в бялата сграда са събрани представители на която и да е част от народа, е отпаднала.

Възкресяването на проекта АЕЦ "Белене", като новата хранилка на статуквото. След провала на корупционния мегапроект "Южен поток", правителството имаше спешна нужда от нови парични потоци за преразпределяне - точно както императорите на западащата Римска империя, които постоянно трябва да се снабдяват с купища злато, за да тъпчат гушите на преторианската гвардия, която ги издига, крепи и сваля според капризите си. Шокиращото в нашия случай бе, че правителството си послужи с името на БАН като с тоалетна хартия, фалшифицирайки доклада на Академията, за да бъде публично обявена "жизнеспособността" на един пладнешки обир - на опасен и фундаментално безперспективен проект, обслужващ интересите на чужда сила.

Никола Пенев (финансист): Вече явната путинизация на властта. Борисов не крие, че е в коалиция с Пеевски и Цацаров, а прокуратурата и т.нар. медии организирано и по план вършат мръсната работа на властта. Фактическата капитулацията пред руските интереси и отварянето на все повече канали, по които текат пари към Русия. Саботажът на модернизацията във военната авиация, възраждането на руските геополитически енергийни проекти, засилващата се антиевропейска реторика сред втория ешелон на властта. Засилената външнополитическа дейност на правителството, Борисов сякаш е навсякъде, работи неуморно по дооформянето (вътрешно) на образа на световен играч и (външно) на партньор, който не създава проблеми.

Евгений Дайнов (политолог): Парламентарните избори и победата на ГЕРБ във формат, при който вече във властта няма никой, който да контролира поведението на управляващата партия. Влизането на прото-нацисти в управлението на държавата; не-влизането в парламента на партиите на демократично настроените модерни граждани.

Най-важното обаче е след всичко това: интензифицирането на опитите на управляващата олигархия да се префасонира в някакъв вид авторитарна диктатура; официалното обявяване на ПП Зелените (и малко по-късно – на ПП Да, България) за врагове на трудовия народ.

Иван Брегов (юрист): Еднопеевският парламент е безспорното политическо събитие, не защото е нещо ново за българина, а защото вече е приело изразителна форма. И според мен това е едно ободряващо и весело събитие - ние имаме не само назован, но и видим проблем - ГЕРБ, ДПС, Патриоти, БСП и обслужващият персонал на Марешки са болнавите политически деца на тоталитарния режим. Те имат еднакви наследствени болести, които, за жалост, се предават в обществото ни - европейските ценности са им чужди, властта като умение да управляваш в полза на гражданите им е непозната. Те са алчни, тесногръди и безпросветни.

И тук е време да не подминем и определящите се като алтернатива на еднопеевския парламент. Те така организираха поведението си като политически фактори, че накрая се озоваха извън 44-то Народно събрание. Това показва нещо много тъжно. Т.нар. дисидентска интелигенция от 80-те и 90-те не успя да отгледа и остави в наследство здрава демократична партия и изграждаща се около нея политическа култура. А новите модерно и проевропейски ориентирани политици - загатват, че щом не могат да намират съюзници, значи няма да бъдат носители на обществен консенсус накъде да върви България.

Владо Пенев (актьор): Не искам да влизам в разговор за политика. Политиката е нещо сложно и многопластово и не съм аз човекът, който ще каже кое е политическото събитие. Но със сигурност бих искал тези политици, които се чувстват актуални в момента, в чиито ръце е властта, опозицията да кажат кои са културните събития на изминлата година, които тях лично са ги докоснали, или те са били преки участници в тях.

Кои политически събития могат да се приемат за положителни?

Христо Комарницки: Безспорно най-положителното политическо събитие през изминалата година бе бляскавата сватба на Волен Сидеров с Борисов, Каракачанов и Валери Симеонов - това бе триумф и апотеоз на травестията в българската политика.

Мария Спирова: Упоритата и успешна гражданска съпротива срещу заграбването на Корал и Пирин, която непрестанно изобличава безпринципната алчност на управляващите и тяхната престъпна обвързаност с икономически групировки, които са над закона. Тази съпротива е ключова за постепенното възвръщане на политиката в нормите на приемливото и легитимното. Тази битка е дългосрочна и неравна, но след като я поддържаме в такъв труден момент, значи имаме път напред.

Никола Пенев: Сближаването с Македония е положително развитие, което, ако продължи, ще донесе много спокойствие и в двете страни. Външнополитическите игри на премиера могат да донесат ползи. Борисов е умел играч и е оставил достатъчно пространство за маневри, някои от тях могат да донесат икономически или други ползи. Мигрантският поток все пак ни подмина (а не сме общество готово за миграция), отварянето на нови пазари също ще е от полза.

Евгений Дайнов:

Оправянето на отношенията с Македония. Референдумите (Трън, Ъглен, Генерал Тошево и пр.) при които местните хора пребориха хищни апетити към своята природна среда. Продължаващият провал на опитите Пирин да бъде подарен на изедници. Първият неуспех на властващата олигархия да погълне чужда собственост ("Дунарит"-"Емко"). Провалът на опитите на властта да докара Путин тук за 3 март догодина.

Иван Брегов: Като оставим настрана законодателната власт и изпълнителната, тоест НС и Министерски съвет, трябва да отбележим, че в съдебната власт се случи най-важното събитие. Българските съдии не се поддадоха на натиск и не избраха спуснатите им отгоре кандидати за членове на Висшия съдебен съвет. Напротив, в голямата си част те излъчиха достойни свои представители в Съвета и това ги потвърждава като една от малкото сравнително здрави общности в страната. Затова и страхът от това те да бъдат независими и да имат позиция пред народа силно страхува казионните политически безпросветници - защото съдиите стават легитимна алтернатива на простащината, окупирала властта.

Владо Пенев: Положително е само това, което се случва в българската култура, обществен живот, спорт. Събития в тези области, за съжаление, се случват не защото българската политика предполага да се случват такива чудеса, а точно обратното - въпреки политическия живот живот се случват чудеса. И тези чудеса са значителни и важни, заслуга за тях няма нито един политик, нито един човек, който си мисли, че управлява. За мен по-важно и по-стойностно от това, което се случва в културата и спорта няма. Ето – Григор Димитров се случва въпреки всичко. Тази година бях на лекция на Кристо и си дадох сметка, че той е това, което е не защото е българин, а въпреки това, че е българин.

Кои са негативните събития?

Христо Комарницки: Опитите на управляващите да отвлекат общественото внимание от проблемите на настоящето и бъдещето, и да го фокусират в ревизиране на близкото минало, носят потенциални рискове с непредвидими последици.

Мария Спирова: Всичко, което изброих в първия въпрос.

Никола Пенев: Отказът от модернизация на армията е огромна заплаха за националния интерес. Възраждането на АЕЦ "Белене" и всичките газови потоци могат да доведат до огромни разходи, де факто колониални плащания към Москва. Те водят до хронична липса на пари в бюджета и затвърждават мизерията сред най-бедните.

Евгений Дайнов: Рестартирането на АЕЦ "Белене". Поставянето на бойната авиация в зависимост от руската държава. Продължаващата конспирация около магистрала "Струма": с парите (отпуснати от ЕС) за една магистрала да бъде построена половин такава. Успешният засега опит на държавна институция, действаща като бухалка на мафията, за "опраска" Иво Прокопиев. Ползването на нещастни крепостни на разни крупни изедници като "протестиращ трудов народ". Агресивното налагане на невежеството като обществена норма и омаскаряването на експертността. Поредицата уволнения в частните телевизии. Утвърждаването на лъжата като норма в говоренето на държавници (случаите с Калиакра, "Струма", Пирин, "Емко", Прокопиев). Мащабната офанзива против "приватизацията", която има за цел отслабването на частната собственост и налагането на идеологията, че само "държавното е добро" по Мусолини: "Всичко в държавата, нищо вън от държавата, нищо против държавата". Продължаващата политическа импотентност на партиите представителки на "демократичната общност".

Иван Брегов: Най-натъжаващото е, че времето не е като през 1990-те - да знаеш, че тоталитарната диктатура е зад гърба ти и оттук насетне всичко е предстоящо и обнадеждаващо. Днес ще бъде много по-трудно да покълне и заживее демокртична общност, защото сегашните политически играчи ползват цялата институционална и медийна машина за репресия и потисничество на инакомислещите.

Владо Пенев: Тъжният факт, че се разделихме с Кристиан Таков е най-тъжното събитие в българската политика. За мен той бе истинско вдъхновение, без да го познавам. Беше човек, който превръщаше неща, които за други в политиката са рутина, в ценност. Можеше да каже най-верните и точни думи, без да засегне и унизи хората, за които говореше. Ужасно ми липсва и страшно съжалявам, че си отиде толкова рано.

Какво в политиката у нас през тази година ви разсмя?

Христо Комарницки: Всеки от политическите пируети на Първия държавен и партиен ръководител Бойко Борисов носи голям комедиен заряд.

Мария Спирова: Туитър кампанията на европредседателството, която е неволна, но съвършена пародия на политическите стандарти у нас, съчетавайки екзалтирани балкантуритски клишета с жалостиво несполучлив превод, заплатени щедро от невзискателните данъкоплатци. Изобщо, най-смешното в отколешната българска мания да не се изложим пред чужденците е именно неминуемият провал в това начинание. Отрезвяващо е, обаче, че само този - очевидно отслабващ - страх досега държеше политиката у нас над водата - понякога. Разпадането и на този последен, повърхностен инстинкт към приличие, е изключително опасно за нашата демокрация.

Никола Пенев: Подготовката за европредседателството с всичкия комизъм на опита да разкажем на Европа за една битово-селска България на развален английски.

Евгений Дайнов: Как Корнелия Нинова успя, с две глупави реплики, да загуби вече спечелени избори. Истерията покрай "председателството", в съчетание с протичането на покрива на "НДК-то на Председателството". Истерията покрай турския доклад за контрабандата на "Булгартабак". Как народната милиция тарашеше цяло лято палатките на "Корал"-ци. Признанието, че ББ няма достъп до "собствения" си профил във Фейсбук. Скоростното укротяване на Марешки от ГЕРБ. Изцепката на Главчев да накаже Корнелия Нинова за четенето на парламентарна декларация. Гламави реплики от типа (на шефа на КОНПИ) – "В коя европейска държава всеки може да се изказва чрез медиите?"; или на Данаил Кирилов, че законното забогатяване трябва да бъде наказвано със силата на закона.

Иван Брегов: Безспорно антикорупционното лаладжийство. Тези, които гласуваха срещу реформа на прокуратурата с промените в Конституцията през 2015 г. през 2017 г., се опитват да се обявят за борци за справедбивост. Разчитат, че грехът им от преди две години не отлежава в паметта на много хора, но грешат. Защото всеки български граждани започва да разбира, че институциите не работят в негов интерес, тъй като са проядени от корупция и политически назначения. Така всеки гражданин финансира по вторичен път държавата, която му е нужна - плаща двойно за образование, макар и то да е безплатно, плаща много за здравеопазване, тъй като не получава сигурност, че е лекуван правилно. И идва моментът, в който хората разбират, че така не може да продължава. Че пътят към по-добрия живот идва, когато имаш изразена съпротива - днес за чист въздух, утре за некачествения ремонт на кварталната улица.

Владо Пенев: Чувството ми за хумор се е изпарило тотално, когато става дума за политика. Не виждам нищо смешно, а само трагично. Понякога са фарсови нещата, понякога трагични, но не могат да се нарекат смешни. Нито едно от тях.

mediapool.bg