Защо украинското контранастъпление не успя

Американският вестник The Washington Post публикува голямо проучване в две части за това как е подготвена и насърчавана украинската контраофанзива, започнала през лятото на 2023 г. При подготовката на материала журналистите разговаряли с повече от 30 високопоставени служители от Украйна, САЩ и европейски страни, както и с повече от 20 офицери и войници, воюващи на фронтовата линия. Вестникът описва подробно как от самото начало е имало разногласия между Украйна и Съединените щати за това как трябва да продължи контранастъплението и как американската страна е била разочарована от постигнатото в кампанията на украинските въоръжени сили.

Ключови елементи

Журналистите от The Washington Post идентифицират няколко ключови елемента, които определят хода на контранастъплението и първите резултати от него.

В подготовката за кампанията офицери от Украйна, Съединените щати и Великобритания провели осем големи военни игри на карти. "Но Вашингтон не е преценил колко бързо украинските сили могат да бъдат трансформирани в бойна сила от западен тип – особено без да предостави на Киев въздушна мощ, неразделна част от съвременната армия“, пише вестникът.

Американски и украински официални лица на моменти имали остри разногласия относно стратегията, тактиката и времето на контранастъплението. Пентагонът настоявал тя да започне в средата на април 2023 г., за да няма време Русия да укрепи позициите си. Украйна се колебаела поради липса на допълнителни оръжия и обучение.

САЩ смятали, че Украйна може да извърши фронтална атака срещу руските позиции със силите, с които разполага. Според оптимистичната прогноза украинските войски можели да достигнат до Азовско море и да отрежат руските войски на юг за 60-90 дни.

Съединените щати, въз основа на резултатите от военни игри на карта, смятали, че украинските въоръжени сили трябва да напреднат по южната ос - в посока Мелитопол към Азовско море. Украинското командване настоявало за три сектора на фронта: на юг - до Мелитопол и Бердянск в Запорожка област и на изток - до Бахмут в Донецка област.

Представители на американското разузнаване смятали, че шансовете за успех са само 50/50, тъй като Русия е създала мощна отбранителна система през зимата и пролетта.

В Украйна и на Запад подценили факта, че Русия е готова да пожертва живота на войници в мащаб, който малцина могат да си позволят.

Украинската армия се опасявала, че ще претърпи катастрофални загуби по време на контранастъплението. САЩ смятали, че без решителна офанзива в крайна сметка ще загинат повече украински войници, защото конфликтът ще се превърне в продължителна война на изтощение.

Колко цели

В Киев се надявали, че настъплението на украинските въоръжени сили може да повтори успеха на есенната кампания от 2022 г., когато украинската армия освободи част от Харковска област на североизток и Херсон на юг. Западни служители казват, че военните игри са показали, че Украйна трябва да се съсредоточи върху една стратегическа цел: достигане до Азовско море, за да отреже сухопътния път от Русия към Крим, който е от решаващо значение за Кремъл.

Съединените щати се съмнявали, че украинската армия трябва да остави голяма група войски край Бахмут в Донецка област. Украинският президент Зеленски, подкрепен от командването, се застъпил Бахмут да стане едно от направленията на контранастъплението. За целта главнокомандващият въоръжените сили на Украйна Валерий Залужни задържал повече сили край Бахмут, отколкото на юг, включително най-опитните части. Киев настоявал за провеждане на офанзива в района на Бахмут, тъй като в противен случай Русия можела да се опита да завземе райони в района на Харков и да настъпи в района на Донецк.

Освен това, според високопоставен британски служител, Залужни е предположил, че защитата на хилядакилометрова фронтова линия ще отслаби бойната мощ на руската армия, която вече изпитвала трудности с логистиката и морала. Западните представители на свой ред смятали, че украинският план ще доведе до намаляване на огневата мощ на украинските въоръжени сили във всяка точка на настъплението. Западната военна доктрина диктувала концентриран удар срещу една цел.

Въоръжението

В подготовката за контранастъплението съюзниците на Украйна обещали бронирани превозни средства: САЩ - бойни машини Bradley и танкове Abrams, Великобритания - танкове Challenger, Германия и други страни от НАТО - стотици танкове Leopard. Много по-голям проблем била доставката на 155 мм снаряди, които биха позволили на Украйна да се конкурира с огромния артилерийски арсенал на Русия. Според изчисления на Пентагона украинските въоръжени сили се нуждаели от поне 90 хиляди снаряда на месец, но САЩ произвеждат само една десета от този обем.

В резултат на това, със съдействието на Вашингтон, Южна Корея стана основен доставчик на артилерийски боеприпаси за Украйна, която (чрез индиректни доставки) прехвърли повече снаряди, отколкото всички европейски страни, взети заедно. Първоначално САЩ отказаха да прехвърлят на Украйна снаряди с касетъчни боеприпаси с калибър 155 мм от своя арсенал.

Американското разузнаване беше скептично настроено към ентусиазма, с който Пентагонът подходи към контранастъплението на украинските въоръжени сили. Разузнаването оценявало успеха на не повече от 50 на 50. В секретния доклад на разузнаването се казва, че трудностите при доставката на войници, боеприпаси и оборудване може да означават, че Украйна вероятно няма да постигне целите си в контранастъплението. Американската армия поставила под съмнение констатациите на разузнаването с аргумента, че оценката не взема предвид огневата мощ на новите оръжия, както и волята на украинците за победа.

Washington Post отбелязва, че до началото на 2023 г., според САЩ, 130 хиляди украински военни са били убити или ранени във войната, включително много от най-добрите войници на страната. Според американските разузнавателни агенции загубите на руската армия към началото на 2023 г. възлизат на около 200 хиляди убити или ранени, включително десетки хиляди добре обучени военни. Загубите на руските въоръжени сили в техника, според изтеклите документи на Пентагона, възлизат на повече от две хиляди танка, около четири хиляди бойни бронирани машини и най-малко 75 самолета.

В края на април генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг направи необявено посещение в Киев, за да се срещне с Владимир Зеленски. Според източници на WP, запознати с преговорите, генералният секретар на НАТО е попитал между другото до каква степен ще бъдат оборудвани украинските бригади до края на април. Зеленски отговори, че 80–85%. Междувременно украински официални лица продължавали да настояват, че са необходими повече оръжия, за да се постигне успех.

Кога да започне

От средата на април американските власти се опитватли да убедят Украйна да предприеме действия. През май Съединените щати и техните съюзници започнали да се тревожат, че не започва контранастъпление. Американските военни вярвали, че прозорецът на възможността се затваря: през зимата руските войски имали слаби отбранителни структури, а след загубите в Харков и Херсон духът на руснаците бе паднал. Но ситуацията се променя бързо.

Както отбелязва WP, украинските представители непрекъснато отлагали офанзивата, казвайки на американските съюзници, че тя ще започне през април, след това през май и накрая през юни. Съединените щати смятат, че руските войски са използвали това време, за да разширят минните полета, което в крайна сметка значително затрудни напредването на украинските войски. Вашингтон също се притеснявал, че украинците губят твърде много артилерийски снаряди, необходими за контранастъпление, главно в района на Бахмут.

През май, както казват източниците на изданието, представители на Киев, „пълни с енергия по време на военни игри и тренировки, рязко намалиха оборотите“. Според американски служител, участвал в планирането, е имало „някаква психологическа промяна, когато украинците стигнаха до ръба на пропастта“. Той твърди, че украинските официални лица са казвали почти месец, че всеки момент са „на път да започнат“.

Бивш високопоставен украински служител, участвал тясно в подготовката за офанзивата, казал, че украинските войски планирали да започнат операцията през май. „Но много неща се случиха“, казал той. Според украински официални лица обещаната техника е пристигнала със закъснение или в състояние, непригодно за бойни действия. Украински служители казали, че частите не разполагат с достатъчно превозни средства за разминиране и евакуация. Доставените от Запада Брадли и Леопарди имали счупени или липсващи вериги, а германските бойни машини Мардер нямалил радиостанции.

Американски служители категорично отричат, че украинските въоръжени сили не са получили всички обещани оръжия. „Те получиха всичко, което им беше обещано навреме“, каза високопоставен американски служител. В някои случаи, твърдят източници, Украйна е държала критично за офанзивата оборудване в резерв или го е изпращала на подразделения, които не са участвали в офанзивата.

Началото на контранастъплението на украинските въоръжени сили било повлияно и от времето. Топящият се сняг и проливните дъждове, които всяка пролет правят части от украинска територия непроходими, пристигнали късно и продължили по-дълго от обикновено.

Контраофанзивата започна в началото на юни, но замря на четвъртия ден

Планът на украинското командване предполагал 47-ма бригада на украинските въоръжени сили да започне настъпление на 7 юни, за да напредне повече от 14 километра за първите 24 часа до село Работино в Запорожка област и впоследствие да освободи Мелитопол, но "всичко не вървяло по план“, пише WP. Украинските войски се озовали пред огромни минни полета. Войниците напредвали под тежък огън от руски войски от високи места, както и от самолети. Някои украински войници участвали за първи път във военни действия, отбелязва The Washington Post. В първите дни Украйна загубила 20 бойни машини Брадли и шест танка Леопард. Тежките загуби подкопали морала на украинската армия.

На четвъртия ден от офанзивата командирът на украинските въоръжени сили Валерий Залужни наредил офанзивата да бъде спряна, докато руските войски още не са унищожили всички западни оръжия, получени от Украйна. Залужни отказал да води фронтални атаки с артилерийска подкрепа - украинските сили започнали да настъпват с пехота в групи от по 10, което забавило напредването им, но спасило животи и техника. Към четвъртия ден от офанзивата, посочва вестникът, планираното много месеци със Съединените щати било оставено настрана и контранастъплението се забавило. В резултат на това за почти шест месеца украинските войски напреднаха около 20 километра и освободиха няколко села.

The Washington Post прави няколко извода за това как протича контраофанзивата.

70% от военнослужещите от 47-а бригада на украинските въоръжени сили, водещи контранастъплението и оборудвани с най-новите западни оръжия, са влезли в битката без боен опит.

Провалите на Украйна на бойното поле довели до разногласия със Съединените щати за това как най-добре да се проникне дълбоко в руската отбрана.

В началото на кампанията командирът на американските сили в Европа седмици наред не могъл да се свърже с главнокомандващия на украинските въоръжени сили, което предизвикало напрежение, тъй като американците не можели да повлияят на хода на боевете. Както посочва вестникът, Валери Залужни общувал директно с генерал Марк Мили, който оглавява Съвета на началник-щабовете на САЩ.

Всяка страна обвинявала другата за грешки или погрешни изчисления. Съединените щати смятат, че Украйна има недостатъци в основните военни тактики, включително използването на наземно разузнаване (вместо това - прекомерно разчита на разузнаване с дронове) при определяне на плътността на минните полета. Украински официални лица отговарят, че Съединените щати „не разбират как атакуващите дронове и други технологии са променили бойното поле“, пише WP.

По време на контранастъплението Украйна си върна само около 320 квадратни километра територия, губейки хиляди убити и ранени. След руската офанзива в Авдеевка украинските сили преминаха в отбрана.

Основната сила за пробив на украинските въоръжени сили била 47-ма бригада, която беше обучена на Запад и получи западно оръжие. Включвала млади войници, много от които без боен опит. Когато войниците от 47-ма бригада се върнали в Украйна, те очаквали почти веднага да започне контранастъпление. В началото на май бригадата била преместена по-близо до фронтовата линия, укривайки западна техника в горите на Запорожка област. Впоследствие те изчакали няколко седмици, преди да им бъде наредено да атакуват. Мнозина в бригадата вярвали, че са загубили елемента на изненадата.

По време на контранастъплението украинските войски били изправени пред факта, че в първите дни около 60% от военното оборудване за разминиране било повредено или унищожено. В резултат на това екипи от сапьори започнали да работят по здрач, за да разчистят района на ръка, последвани от пехота. Друг проблем за украинските въоръжени сили били FPV дроновете. „Те улучват точно целта и причиняват сериозни щети. Те могат да извадят от строя „Брадли“ и може би дори да го взривят“, каза пред репортери командирът на взвод на 47-ма бригада, режисьорът Олег Сенцов.

Украинските сили успяха да си върнат Работино в района на Запорожие на 28 август. В този район бяха прехвърлени щурмови части на 10-ти украински корпус, но не успяха да освободят други села. В паралелна посока - към Бердянск - украинските военни не постигнаха успех, след като през юли и август освободиха селата Старомайорское и Урожайное.

В задънена улица

През цялото лято едни от най-ожесточените боеве се водят в Бахмут, в третото направление на украинските въоръжени сили, където украинските войски се съсредоточават върху освобождаването на село Клещеевка. Видеозаписи на украински войници и интервюта с офицери показват напрегната и на моменти хаотична ситуация на бойното поле в този район. „Клешчеевка всъщност е гробище за руска техника и войски. Но всеки квадратен метър освободена земя е напоен с кръвта на нашите войници“, казва командирът на бригада Александър Нетребко.

Докато украинските войски не успявали да направят голям пробив, американските служители ставали все по-ядосани, че Украйна не изпраща достатъчно сили в едно от южните направления, пише WP. Сред изразилите недоволството си бил и председателят на Съвета на началник-щабовете на САЩ генерал Марк Мили. „Той започна да казва на Залужни: „Какво правиш?“, разказал високопоставен служител на Белия дом. През август американските военни се срещнали със Залужни на границата между Украйна и Полша. Те настояли Украйна да концентрира удара си в една посока. Залужни отговорил, че украинските въоръжени сили нямат въздушно прикритие, има повече мини от очакваното, а руските сили са създали добра защита и ефективно преместват резерви.

През юли, когато Украйна изчерпа артилерийските снаряди и контранастъплението спря, Съединените щати променили позицията си и се съгласили да прехвърлят на Украйна касетъчни боеприпаси. Решението беше одобрено през септември, но, както твърдят украински официални лица, предаването на тези боеприпаси не помогнало на украинските въоръжени сили да излязат от задънената улица на бойното поле.

В края на септември Володимир Зеленски бил попитан защо украинската армия продължава да изпраща толкова много сили на изток, а не на юг. Според източник на WP Зеленски отговорил, че ако руските сили загубят източното направление, те ще загубят войната, въпреки че много командири смятат обратното. Повечето високопоставени украински военни продължавали да смятат, че прехвърлянето на допълнителни войски в един сектор на фронта няма да доведе до пробив.

През октомври руските сили започнаха офанзива срещу Авдеевка в района на Донецк, претърпявайки сериозни загуби в жива сила и техника. 47-ма бригада на украинските въоръжени сили, която участва в атаката срещу Работино, е прехвърлена в Авдеевка (а заедно с войските и бронираните машини, получени от западните страни). Предислоцирането в Авдеевка било изненада за бригадата и показало, че операцията в Запорожието е замръзнала на почти непроменени линии, пише The Washington Post. В същото време Русия продължава да изгражда отбранителни укрепления, както показват сателитни снимки. На 1 ноември в интервю за списание Economist Валери Залужни призна, че войната е стигнала до задънена улица.

mediapool.bg