Сърбия след изборите "три в едно"

Сърбия преизбра новия си стар президент Александър Вучич, каквито бяха и прогнозите, определи състава на Скупщината, който ще бъде доминиран отново от партията на Вучич, и гласува за местните власти в 14 градове и общини, включително Белград.

Какво характеризира изборите от 3 април

Висока избирателна активност –58,7 процента, най-високата за последните шест години. Това е с около 10 процентни пункта повече спрямо предходните парламентарни избори, състояли се на фона на бойкота на опозицията през 2020 година. В края на изборния ден пред някои избирателни секции дори се извиха опашки от желаещи да гласуват.

Броят на наблюдателите на тези избори "три в едно“ бе рекорден – над 5200 от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Съвета на Европа и неправителствени организации. Според наблюдателската мисия на ОССЕ опозицията и правителството не са били поставени при равностойни условия на изборите, като е отчетена значителна пристрастност към управляващата Сръбска прогресивна партия (СПП) в медиите. В деня на изборите лидерът на Движението на свободните граждани (ДСГ) Павле Гърбович бе бит от активист на СПП. Подадени са сигнали и за нападения срещу няколко активисти на коалиция "Морамо" (Длъжни сме).

Друга особеност бе, че Републиканската избирателна комисия (РИК) обяви, че няма да съобщава резултати във вечерта на изборите, а едва на следващата вечер, като същевременно обаче предостави възможност на сайта й да се следи онлайн как вървят изборните резултати.

Какво говорят числата

В президентството на Сърбия до промяна не се стигна. Вучич бе избран за втори президентски мандат още на първи тур с 58,54 процента от имащите право на глас. Преди изборите той заяви, че резултат под 60 процента за него би бил едва ли не поражение. Неговият основен опонент, кандидатът на опозиционната коалиция „Обединена Сърбия“ Здравко Понош, получи подкрепата на 18,42 процента от гласуващите.

В парламента обаче изборите донесоха известни промени. СПП на Вучич, която управлява от 2012 година, отново е победител с 43 процента от гласовете, но има 300 000 по-малко спрямо изборите от 2016 година, в които опозицията участва. Социалистическата партия на Сърбия (СПС) на покойния Слободан Милошевич, която беше коалиционен партньор на СПП в управлението на страната досега, печели над 11 процента от гласовете и на практика може да отчете изборен успех, тъй като спечели повече гласове отколкото през 2016 година. Сегашният лидер на партията (СПС) Ивица Дачич издигна като предизборен лозунг "Ивица Дачич - премиер", но участието му в бъдещата изпълнителна власт все пак зависи от това какво мнозинство предпочита да има СПП.

Партията на Вучич печели 120 места в 250 местния парламент според неправителствената организация ЦеСид. Опциите са коалиция със СПС, която разполага с 32 места, или с партии на малцинствата като Съюза на унгарците от Войводина, който има шест места.

Част от опозицията успя да се коалира за изборите под името "Обединена Сърбия“ и получи подкрепа от близо 14 процента от гласовете, което са 38 места в парламента. Лявата екологична коалицията Морамо (Длъжни сме) спечели близо 5 процента или 12 места в парламента. Това, което ги сближава е, че са проевропейски ориентирани.

На тези избори най-голямата дясна и проруски ориентирана партия Сръбска радикална партия, чийто член Вучич бе до 2008 година, не успя да премине изборния праг от 3 процента. От нейния политически спектър в Скупщината влизат обаче коалициите Двери (10 места) и НАДА (15 места) и партията Заветници (10 места).

Така очерталата се следизборна ситуация не предвещава промяна в курса на Сърбия начело с Вучич. Неговите избиратели като цяло подкрепят Русия, а бомбардировките от 1999 година на НАТО все още са болезнен спомен. Здравите връзки между Белград и Москва са не само исторически, но и икономически, особено в енергийния сектор. Затова и още в нощта, когато обяви победата си, Вучич заяви, че Сърбия ще поддържа военен неутралитет, няма да влиза във военни съюзи и ще се стреми да запази приятелските си отношения с Русия.

В следизборно интервю за сръбската национална телевизия РТС той обаче подчерта, че Сърбия е военно неутрална страна, “но не сме политически неутрална държава, ние сме на европейския път”.

Белград, въпреки че подкрепи резолюциите на ООН, осъждащи руската инвазия в Украйна, е единствената страна кандидат за членство в ЕС, която не се съобрази с единната политика на евросъюза за налагане на санкции срещу Москва.

Този факт нееднократно е подчертаван от високопоставени представители на ЕС и на страни членки на евросъюза.

Последно това се случи тази седмица след срещата на външните министри на страните от ЕС, когато външната министърка на Германия Аналена Бербок каза на Сърбия, че ако иска да стане член на евросъюза трябва да подкрепя европейската външна политика, включително санкциите. А германският президент Франк-Валтер Щайнмайер, честитейки победата на Вучич, не пропусна да изтъкне, че Германия подкрепя Белград по пътя към ЕС, но от ключово значение е Сърбия да въведе санкции срещу Русия.

Милош Дамнянович, анализатор от Балканска мрежа за разследваща журналистика BIRN, посочи пред вестник “Файненшъл таймс”, че е малко вероятен бърз обрат в Сърбия по отношение на санкциите срещу Русия.

"Вучич ще се стреми да печели време и да избягва присъединяването към санкциите срещу Русия възможно най-дълго, надявайки се, че войната в Украйна ще приключи", каза той.

Интригата при местните избори

Белград се оказа най-оспорван в изборната надпревара “три в едно”.

Според предварителните резултати на неправителствената организация ЦеСид трите формации, които печелят най-много места в градския парламент, са "Заедно можем“ на Вучич - 48 места, листа "Обединени за победа на Белград“ на опозиционната коалиция "Обединена Сърбия" с 26 места, и коалицията около „Морамо“ – 13 места.

Представители на опозицията издигат искане за повторни избори в Белград.

Решението по този въпрос Вучич ще вземе въз основа на обществено допитване, т.е. "опипване на пулса на избирателите", след срещите му с лидера на опозиционната Партията за свобода и справедливост Драган Джилас, които трябва да приключат този петък, съобщи тази седмица в. "Данас“, позовавайки се на източници от СПП.

Изборният процес в Сърбия ще приключи на 25 април, дотогава всички официални окончателни резултати ще бъдат обявени. В рамките на месец след това трябва да бъде конституиран парламентът, след което президентът има един месец да определи премиер и следва период от 60 дни за съставяне на правителство. В интервю за РТС Вучич каза, че това ще се случи по-рано, т.е. Сърбия би трябвало да има ново правителство преди август.

mediapool.bg