Деян Денев: Ниските цени причиняват недостига на лекарства

Държавите с ниски цени на лекарствата като България са първите, които усещат недостиг при проблеми с производството и доставките или свръхпотребление. Това коментира в интервю за Mediapool Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM), която представлява у нас най-големите фармацевтични компании в света. Той участва и в Специализирания съвет за контрол над лекарствоснабдяването към здравния министър, който преди два дни излезе с предложения за преодоляване недостига на медикаменти.

Според него настоящият дефицит на някои антибиотици в Европа и у нас се дължи на нарушения във веригите на доставки, съчетани със свръхпотребление заради повишената честота на заболявания, изискващи приложението на антимикробни средства.

На база опита от Covid-пандемията, когато имаше много по-мащабни проблеми с веригите на доставки, той очаква скорошно нормализиране на ситуацията. За решаване на хроничния недостиг на лекарства у нас Денев смята, че е необходимо да се преосмисли политиката по ценообразуването, но по начин, който да не повиши доплащането за пациентите. "Въпреки това, недостиг на лекарствени продукти в резултат на свободното движение на стоки в ЕС ще продължи да възниква", казва той и предлага набор от мерки, които да засилят възможностите на държавата за задоволяване на потребностите на българския пазар.

Г-н Денев, на какво се дължи дефицитът на лекарствени продукти в Европа и у нас през последните месеци?

Периодичният недостиг на определени лекарствени продукти се формира под влиянието на различни фактори. Не можем да идентифицираме една единствена причина. На първо място бих отбелязал ниските цени на лекарствата в България. На пазар със свободно движение на стоки, какъвто е европейският, стоките се движат съвсем естествено от пазари с ниски цени към пазари с високи цени. Съответно, когато възникнат проблеми с производството и доставките или има свръхпотребление поради някаква причина, първите, които усещат проблемите с недостига, са държавите с ниски цени. Понякога проблемите с недостига касаят целия европейски пазар, каквато е ситуацията с антибиотиците в момента.

А защо точно в момента наблюдаваме този недостиг в Европа, по-специално на антибиотиците?

Ситуацията с недостига на антибиотици на територията на ЕС се обуславя от проблеми с доставките на активни съставки, както и от свръхпотребление.

От една страна има проблеми във веригите на доставки,

които тръгват от страните, в които е основното производство на активни субстанции като Китай.

Знаете, че голямата част от активните субстанции се произвеждат извън територията на ЕС и проблемите се дължат както на повишената заболеваемост от Covid в Китай, така и на геополитическата обстановка и празниците. В същото време наблюдаваме свръхпотребление на антибиотици в Европа, свързано с повишената заболеваемост от бактериални инфекции. Става въпрос за заболявания като скарлатина и вторични усложнения от вирусни заболявания, които се повлияват с антибиотици.

Това е вследствие на пандемията от Covid и дълго прилаганите предпазни мерки, които бяха свалени...

Точно така.

Кога можем да очакваме нормализиране на ситуацията?

Това зависи от възможностите на производителите първо да преодолеят проблемите с доставките, да повишат производството, да отговорят на повишеното търсене. Видяхме в ситуацията с пандемията от Covid-19, че при много по-мащабни проблеми с веригите на доставки производителите успяха в рамките буквално на месец да ги преодолеят. Надявам се, в случая ще бъде значително по-бързо.

За разлика от други страни в Европа, които сега са засегнати, България е държава с хроничен недостиг на лекарствени продукти. Какви са начините той да бъде преодолян?

Казахме вече, че факторите са комплексни, затова трябва да се работи в няколко посоки. Първата посока е да се преосмисли ценообразуването на лекарствените продукти в България. Правилото за най-ниската цена (цената на лекарствен продукт на ниво производител не може да бъде по-висока от най-ниската цена в 10 европейски държави) на практика води до това, че цената в България се образува на база на някакво изключение в ЕС. Разбира се, цените на лекарствените продукти в България трябва да са ниски, не може да говорим за тяхното увеличаване, но тази политика трябва да е балансирана, така че да не води до недостиг. Съответно, промяната на това правило по начин, който да не увеличи доплащането за пациентите от джоба им, според нас е правилната политика. Това може да се случи като правилото за най-ниската цена от 10 държави бъде заменено със средната от трите най-ниски. По този начин ще бъде смекчено влиянието на изключенията. Но същевременно трябва да се увеличи реимбурсацията на продуктите с нисък процент на реимбурсация от НЗОК, да се предоставят допълнителни отстъпки на НЗОК за компенсиране увеличение на цените, ако такова има. Т.е. да има поредица от политики, които да не позволят на пациентите да плащат повече от джоба си за лекарства, въпреки промяната на това правило. Но като цяло промяната в ценообразуването би намалила лекарствените продукти, които се изтеглят от българския пазар.

Въпреки това, недостиг на лекарствени продукти в резултат на свободното движение на стоки в ЕС ще продължи да възниква. Държавата има право по закон да реагира в случаите, в които здравните потребности на населението не са задоволени. Това става чрез т.нар. мониториране на пазара и генериране на забранителни списъци за износ. Това, което може да се направи, е по-добро наблюдение на пазара и по-добро използване на Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти (СЕСПА), която и в момента работи. Прагът, на базата на който се определя недостига, би трябвало да се завиши. В момента ако наличностите от даден лекарствен продукт в складовете паднат под 65% от средномесечното потребление за последните 6 месеца, той влиза в хипотезата за недостиг и попада в забранителния за износ списък. Това на практика означава, че ако средномесечното потребление е 100 опаковки и наличностите паднат под 65, тогава се забранява износът. Малкото завишаване на този праг означава например той да се повиши до 90% от средномесечното потребление. Така когато наличностите паднат под 90 опаковки при средномесечно потребление от 100, тогава лекарството ще се включва в забранителния списък. Без, разбира се, да се ограничава като цяло паралелният износ.

Друго предложение, което се дискутира в съвета е забранителният списък за износ да се разшири и към продукти без аналог, които са извън позитивния лекарствен списък. В момента на мониторинг и забрана за износ подлежат само лекарствата в позитивния лекарствен списък. Ако това предложение се приеме, търговците на едро и дребно ще трябва да докладват доставките и продажбите и за продуктите извън позитивния списък, които са без аналог. В момента търговците докладват към СЕСПА данни само за лекарствата от позитивния списък.

Освен това се обмисля за база да се взима не 6-месечното потребление, а 12-месечното потребление на даден лекарствен продукт. Това би трябвало да даде по-добра картина за потреблението и да обхване и сезонните колебания.

Също така трябва да се контролира и предписването и отпускането на лекарствени продукти. За съжаление в България практиката да се отпускат лекарства без рецепта все още е широко разпространена. Това определено е посока, в която трябва да се работи. По-широкото използване на електронната рецепта е един от начините това да се случи.

По-широкото използване на електронната рецепта обсъжда ли се в Специализирания съвет за контрол над лекарствоснабдяването към здравния министър, в който и вие участвате?

Беше поставен този въпрос, но няма формулирано в момента конкретно предложение как да се насърчи употребата на електронната рецепта за лекарствата, които не се отпускат по линия на НЗОК. Знаете, че за лекарствата, които не се реимбурсират от НЗОК, има възможност лекарят да ползва електронно предписание или хартиена рецепта. Със сигурност трябва да се запази възможността в определени случаи лекарят да изписва на хартиена рецепта, но също така електронната рецепта трябва да се използва много по-широко. Това дава възможност за проследимост, за по-добър контрол и за реакция в случаите, когато пациентът е получил лекарство по лекарско предписание без рецепта.

Има ли данни за мащабите на това явление лекарствата по лекарско предписание да се отпускат без рецепта у нас?

Няма как да има данни. Съпоставка между броя рецепти на хартия и реалния брой отпуснати лекарствени продукти няма как да бъде направена. Знае се какъв е броят на продадените лекарства в България, но няма кой да преброи на ръка всички хартиени рецепти, които са издадени в страната и съответно са изпълнени.

Фирмите производители на лекарства задължени ли са и поддържат ли някакъв ангажимент да задоволяват потребностите на пазара с достатъчни количества?

В директива на ЕС и в българския закон пише, че притежателите на разрешение за употреба трябва да доставят достатъчни количества за задоволяване здравните потребности на населението. Няма, обаче, никъде определение какво значи достатъчни количества. За да знаеш какви са достатъчните количества, трябва да разполагаш с данни за потреблението на лекарствени продукти на съответния пазар. В България притежателите на разрешението за употреба имат данни само за реимбурсираните от НЗОК лекарства, но не и за потреблението извън това. Институциите също нямат тези данни.

Как тогава да се изчислят здравните потребности за лекарствата, които не се покриват от НЗОК?

Може да се изчисли като системата СЕСПА се използва за всички лекарствени продукти по лекарско предписание, събират се данни за тяхното потребление от пазара и по възможност това трябва да става по автоматичен ред чрез Националната здравно-информационна система (НЗИС).

Може ли проблемите с дефицита на лекарства да се решат на общоевропейско ниво, каквито призиви има?

Има процес на ниво ЕС за укрепване на производството на лекарства в Европа, така че да не сме зависими от други пазари, както и за поддържане на производствени мощности и наличности на лекарства с установен недостиг. Тук трябва да отбележим, че наше предложение е в списъка със забранени за износ лекарства в България автоматично да се включват и всички лекарства, за които Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) е установила недостиг.

Предвид това, че предложенията на ниво ЕС изискват промяна в европейското законодателство, те не могат да се случат бързо.

mediapool.bg