Има огромното неравновесие между мнозинството и градските елити. Има и още нещо: много от представителите на градските елити напускат България или пък в деня на изборите просто си остават вкъщи, казва Даниел Кадик от софийското бюро на германската фондация "Фридрих Науман".
Г-н Кадик, като премиер Бойко Борисов се провали вече два пъти, оттегляйки се преди края на мандата си. Сега получава трети шанс. Дали обаче именно той трябва да заеме отново премиерския пост?
Първо бих се запитал дали наистина се е провалил. Защото той не напусна премиерския пост в резултат от вот на недоверие. А си тръгна, подавайки оставка. Два пъти. Първият път съзря проблеми, за които вероятно е преценил, че не е в състояние да реши. Втория път подаде оставка след президентския вот, което всъщност предизвика тези предсрочни избори. А това, според мен, беше тактически ход, защото вероятно преди началото на българското председателство на ЕС Борисов е искал да разполага със стабилно мнозинство. Да излезе от властта, да покаже, че се е разкаял, за да се завърне в крайна сметка с нови сили. Само че: от 2009 страната е управлявана предимно от Борисов. А оттогава насам не сме видели никакви съществени реформи. Видяхме провала на съдебната реформа, видяхме провала и на антикорупционната реформа. Това определено не е особено добра равносметка. Всички доклади на ЕК показват съвсем ясно, че през последните десет години България не е отбелязала почти никакъв напредък.
Същевременно обаче трябва да се запитаме: каква е алтернативата? Нима алтернативата е госпожа Нинова, която демонстрира, че не харесва демокрацията, но за сметка на това одобрява Путин. Макар че заради миналото си, заради двете си оставки Борисов морално не е легитимиран за трети премиерски мандат, към момента в България няма алтернатива. А това, според мен, е трагично за страната.
Ако "Обединените патриоти" действително влязат в управлението, как би се отразило това на имиджа на България в ЕС? Както знаем, на 1 януари 2018 България поема председателството на Общността.
Това би било голям проблем. Ако анализираме реториката, която използват т.нар. патриоти, ще установим, че те говорят категорично срещу чужденците и срещу малцинствата в страната. Освен това те са силно националистически настроени, както подсказва и името им. И ако Борисов влезе в коалиция с патриотите, те ще сложат своя отпечатък върху това правителство: повече протекционизъм, ясен завой към Русия, "не" на ЕС, на което ще се гледа особено критично на фона на предстоящото българско председателство. Това би било едно наистина трудно правителство, защото много от нещата, за които се застъпват патриотите, не са съвместими с европейското право: например дискриминирането на чужденци и на малцинствата. А това означава, че независимо от мнозинството в парламента, България би останала нестабилна и не би била добре подготвена за председателството на ЕС през 2018.
В един видео-репортаж на колеги от ДВ се казва, че чуждестранните инвеститори се притесняват от възхода на националистите, че тези политически формации имат вина за спада на чуждестранните инвестиции в България през 2016. Така ли е? Няма ли и други причини, които отблъскват чуждестранните инвеститори - например правната несигурност?
Да, основните причини са действително правната несигурност, корупцията и организираната престъпност. И това не си го измислям аз - казва се всеки път в докладите на ЕК, от десет години насам. Германските фирми и конкретно Германо-българската индустриално-търговска камара посочват като спънка и мудната бюрокрация, както и проблемите в областта на образованието. Това е набор от проблеми, към които сега прибавяме и националистите.
През последните години т.нар. патриоти участваха по един или друг начин в управлението: "Атака" и Патриотичният фронт например редовно подкрепяха правителството и затова можеха да го изнудват. Това доведе например дотам, че бе гласуван закон, който затруднява дейността на чуждестранните търговски вериги. Затова можем да предположим, че ако "Обединените патриоти" влязат във властта, търговският климат в страната няма да се подобри.
А как си обяснявате резултата на партия "Воля" на Веселин Марешки? И какво е мнението Ви за представянето на новата формация "Да, България"? Първата влезе в парламента, втората - не. Означава ли това, че българите се интересуват повече от цените на лекарствата и на бензина, отколкото от съдебната реформа?
Добър въпрос, а отговорът му се крие донякъде в профила на избирателите. За господин Марешки гласуват предимно млади мъже под 25 години и хора в пенсионна възраст. И той се опита да достигне именно до тези хора - с евтиния бензин, който интересува предимно младите мъже, и с евтините лекарства, които вълнуват предимно пенсионерите. От другата страна е "Да, България", която се концентрира много силно върху градските елити. Ако човек се вгледа в резултатите по градове, ще установи, че в София "Да, България" бе една от най-силните формации. А ако обърнем внимание на това кои хора застанаха зад тази партия и ясно заявиха подкрепата си за нея в профилите си в социалните мрежи, ще видим, че това бяха все представители на градските елити. Ето тук се изправяме пред един основен проблем - огромното неравновесие между мнозинството и градските елити. Има и още нещо: много от представителите на градските елити напускат България или пък в деня на изборите просто си остават вкъщи.
Същевременно в десния политически спектър наблюдаваме силно разцепление. На тези избори имаше три десни формации, които се бореха за едни и същи гласове. И всички те накрая взеха по около 3%. Ако се бяха обединили, може би щяха да бъдат балансьорът в новия парламент. Сега в лицето на господин Борисов - най-вероятно заедно с патриотите, а и с Марешки - ще имаме един силно популистки фронт. А това не е добре за България.
Кои са основните проблеми, с които трябва да се захване новото правителство?
Проблемите, с които трябва да се заеме новото правителство, са същите, с които трябваше да се заеме и старото правителство. Това са съдебната реформа, която спешно трябва да бъде проведена, реформата срещу корупцията, борбата срещу организираната престъпност, подобряването на бизнес-климата, образованието. По време на протестите от 2013-2014 хората заявиха съвсем ясно, че им е писнало от корупцията. Оттогава насам обаче не се е случило нищо съществено. Никой не чу гласа на тези избиратели. Трябва да има реформи. Трябва да бъде възстановено доверието на гражданите в институциите. А освен това България спешно трябва да се подготви за председателството на ЕС през 2018. Искам да обърна внимание на факта, че по време на председателството си България ще бъде отговорна за договарянето на условията за Брекзита. Именно по това време ще се водят и дебати за бъдещето на ЕС - в момент, в който самата България не може да се справи със собствените си проблеми. Ето това са големите предизвикателства.
Какво си пожелава Германия, какво си пожелава ЕС за България?
Времената на пожелателното мислене отдавна отминаха. Твърде дълго време твърде много хора си пожелаваха твърде много неща за това как да се развива България. Контролният механизъм съществува от десет години насам, а ежегодните доклади на Брюксел все изразяват надежда, че нещата ще се променят. Но времето на надеждите отмина. Вече е време за изисквания - и за ясно посочване на последиците, ако тези изисквания не бъдат изпълнени. България се задължи да проведе реформи, но не изпълни обещанията си. Не успя да реализира реформите, които се изискваха от нея. Така че вече е време ЕС да промени не само тона, но и механизмите. Може например да се намалят структурните фондове за България, които са в размер на 7,6 милиарда евро за периода 2014-2020. И да се каже ясно: Ако вие не сте в състояние да проведете реформите, които обещахте да реализирате, тогава и ние не сме в състояние да подкрепяме тази система.
Г-н Кадик, какво бихте казали на българите, които смятат, че проблемите на България се дължат главно на еврочленството и на "лошата" европейска политика?
На тези българи бих казал същото, което казвам и на германци, холандци или поляци. ЕС не е отговорен за това, което се случва в страната ви. Вие си избирате правителствата. Вашите правителства са отговорни за реализацията на националните политики. ЕС създава просто една институционална рамка, ЕС гарантира свобода на придвижване за хората, стоките, услугите, капиталите. ЕС е гарант за определени основни свободи, но за проблемите във вашата страна е отговорна вашата национална власт.
И нека бъдем честни: каква е алтернативата? Често чуваме реплики като тази: "Да излезем от ЕС, да подсилим националната идентичност и родното стопанство". Само че как ще подсилите националното стопанство без ЕС, без вътрешноевропейската търговия? Държавите от ЕС са най-големият търговски партньор на България. С кого искате да търгувате? Нима искате да се доверите на Русия, която през последните години ясно показа, че умее да преговаря само със заплахи? Лично аз просто не виждам алтернатива. А най-интересното е, че и популистите нямат адекватни предложения. Те само настояват за нещо, но не предлагат концепции. Впрочем, това важи за всички популисти в Европа - списъкът им с желания е много дълъг, но списъкът с решения е съвсем кратък.
*Интервюто е публикувано на страницата на Дойче Веле.
mediapool.bg