Даниел Кадик: Еврофондовете за България да бъдат спрени, ако не спазва правилата

Европа не потупва българските политици по гърба, а им зашлевява плесница през лицето, смята Даниел Кадик, директор за Югоизточна Европа на Фондация "Фридрих Науман". В интервю за Би Ай Ти Кадик каза, че трудно разбира премиера Бойко Борисов, който по думите му, понякога се държи "шизофренно". Според него в България продължава да съществува "безнаказаност за българските политици", които отказват да прилагат решения за борба с корупцията. И предлага заради това да се "спре паричният поток от фондовете за България". Повтаряемостта на написаното в мониторинговите доклани за България е единствено напомняне, че всички тези неща все още не са направени, отбелязва той и напомня, че специално за България е била въведена категорията "организирана престъпност“, в борбата с която по думите му няма почти никакъв напредък.

Ето интервюто на Даниел Кадик пред Би Ай Ти (със съкращения):

Г-н Кадик, последните избори в Германия като че ли изненадаха външно-политическите наблюдатели. “Алтернатива за Германия” спечели резултати, които не са били очаквани до този момент..Възможно ли е управляващата коалиция в Германия да промени отношението си към емигрантите и бежанците?

Не беше чак толкова голяма изненада за много политически анализатори. Мисля, че политическата класа подцени атрактивността на "Алтернатива за Германия“, а това е нещо, което тя често е правила в миналото, играейки много опасна игра. Политиците винаги са се опитвали да поставят "Алтернатива за Германия" и крайната десница в ъгъла, да се отнесат с тях като с мръсни деца и по този начин ги направиха дори още по-привлекателни за хората, които не бяха и не са доволни от сегашната политическа обстановка. А това е много опасна игра, както казах.

Медиите също се опитваха да изкарат всяка мръсна тайна свързана с "Алтернатива за Германия". Имаше статия, в която учителят на Фрауке Петри, лидерът на партията, казва, че тя е била умна, но не много блестяща ученичка. Това е нещо, което ще подхрани допълнително движението ПЕГИДА и "Алтернатива за Германия". Всички си мислят, че те наистина са алтернатива – политическата класа не ги харесва, медиите не ги харесват. Медиите и т.нар. стари партии са част от проблема и ако те не ги харесват, значи Алтернативата трябва да са добри. И по този начин, използвайки популизъм, те провокират най-първичните инстинкти в хората. Начинът, по който говорят, е много интелигентен, защото успяват да притъпят добре различни изказвания. Те не само имат много опасни, но и много завладяващи послания, защото хората ги разбират. Това е нещо, което се отнася както за ПЕГИДА, така и за "Алтернатива за Германия". Ако погледнете движението ПЕГИДА, то е най-силно, където има най-малко емигранти и мюсюлмани, въпреки че твърди, че се бори за християнските ценности и срещу ислямизацията. Но там няма мюсюлмани. И защо е така? В Източна Германия има много силна историческа обусловеност от неразглеждане на миналото. Докато в Западна Германия нацизмът е основна тема, в източната част това не е така. След като ГДР е създадена, всички там вече биват възприемани като социалисти и не се говори повече за нацизъм. Това, което също е приложимо за източната част, където ПЕГИДА и "Алтернатива за Германия" са силни, е, че там има много хора, които се чувстват като губещи от икономическия възход в страната. А това не е вярно. Те живеят много по-добре отколкото щяха да живеят в ГДР – имат повече технологични възможности, могат да пътуват, имат по-добре платена работа от това, което щяха да имат, дори спрямо социални придобивки са по-добре. Но те имат усещането, че не са участвали достатъчно в икономическия подем на Германия. Ако вземете всичко това, се създава една много опасна ситуация. Имате политическата и медийната системи, които представляват нещо, с което хората не се идентифицират. Те се чувстват като губещи от възхода, в който всички са спечелили, а те са загубили, което всъщност не са. И в същия момент те виждат как в Германия идват мигранти. Ако погледнете хората, които не са имали много контакт с чужденци, те често са тези, които се чувстват най-застрашени от тях.

Направи ли ЕС, а и Германия компромис с основни демократични ценности при преговорите с Турция за решаването на бежанската криза?

Имаме една поговорка в Германия, която гласи "Направете козата пазач“ и мисля, че това е частично това, което се случи. Видяхме, че турският министър-председател беше много самоуверен след срещата на върха. Той беше много горд от това, което той нарече "исторически компромис“. Ако наблюдаваме какво прави Турция в момента, първо във вътрешен план – смазване на гражданското общество и медиите, отменяне на демократични принципи, борба както с демократичната опозиция, така и физическа борба с кюрдската опозиция, и в същото време играене на опасна игра в Сирия като си партнират със страни като Иран и Саудитска Арабия, това наистина представлява сериозна заплаха. И в този момент те започват да изнудват Европа като казват, че тя не контролира границите си. Нещо, което мисля, че беше пренебрегнато в дискусиите е, че Турция не контролира своите вътрешни граници. Турция не се бори с криминалните структури и трафиканти. Турция позволява хора да умират в Босфора. Бежанците се качват на лодките и отплават към Гърция или България и това се случва под недотам зоркия поглед на турските власти.

Трябва да се признае, че Турция е приела над 2 милиона бежанци от Сирия, но също трябва да се каже, че Турция е една от причините за бежанската криза в Европа. Тя позволи това да се случи. Не трябва да се забравя, че Турция е държава членка на НАТО, Турция е съюзник и заедно с това тя играе много опасна игра като заплашва сигурността в Европа. Ето защо, като се имат предвид всички тези елементи, бих казал по-скоро, че Европа прави сделка с дявола.

Да се довериш на турския режим, който потъпква демократичните ценности, и да се отнасяш така все едно това все още е една демократична държава, каквато беше, ако погледнем сделката, Европа не може да бъде доволна. Ние наистина имаме нужда от европейско решение и по-международен подход в който Турция трябва да участва, но тя не може да бъде победител от една подобна сделка – да получи 3 млрд. евро, размяната на бежанци. Опитът да се представи това като победа в Европа не може да сработи. Видяхме австрийската позиция по споразумението, както и на други европейски държави, които не са доволни от него, които искат по-европейски подход. Това означава подсигуряване на външните граници, както и наличието на вътрешен механизъм за преразпределение на мигранти.

Защо смятате, че България не е готова да поеме натиска на миграционната вълна при затварянето на Балканския маршрут?

Направих много интересно пътуване в края на миналата седмица. Взех кола от Истанбул по целия път към Македония, като преминах и през Сърбия. Говорих много с различни хора - с българи от подземния свят, хора в бежански лагери и бежански организации. Това, което ни казаха е, че само една трета от местата в центровете са заети. Като видях, че хората не искат да останат в България, цялата административна тежест, която те срещат, мисля, че държавата наистина не е в състояние да приема бежанците.

Границите са много неефективно пазени. България трябваше да мобилизира определен брой войскови части, за да наблюдават границата. Това всичко ти показва, че държавата не е подготвена, а трябва да бъде подготвена. България е външна граница на ЕС, член на ЕС от 2007, което означава, че България трябва да изиграе своята роля. Тя иска да се отнасят с нея като с равна, иска механизмът за сътрудничество и проверка да бъде премахнат, ето защо тя трябва да представи решения. Това не означава задължително пазене на границата по най-добрия възможен начин, но също да позволи на Фронтекс да дойде и да подпомогне работата, както и да създаде регистрационни и преразпределителни центрове в страната. България трябва да прецени и как това да бъде представено пред обществото. Разбрах, че във Видин, където средната заплата е 150 евро на месец, виждайки бежанци, които идват и получават предполагаемо повече под формата на храна, подслон или дори пари, това може да бъде трудно възприето. Затова е много наложително българските власти не само да се справят с границата и влизащите бежанци, но също и с убеждаване на българското общество, че това е нещо, което трябва да се направи. България е част от ЕС, българите са убедени еврооптимисти, което също предполага зрял подход към този въпрос. Аз ще съм изключително щастлив, ако България покаже проактивна позиция и каже: "Това е нашето решение, Европа.“

Но премиерът Бойко Борисов казва, че България е еталон в справянето с мигрантската вълна…

Понякога имам много големи трудности в разбирането на вашия министър-председател Борисов - не само, защото той говори на български, а аз на немски, а и защото понякога не мога да разбера какво иска да каже. Понякога е шизофренно. Това е нещо, което може да се види по време на неговата кампания през 2014-та, когато казва "Сега ще работим за България!“ Логично идва въпросът – бяхте министър-председател за четири години преди, за кого сте работили тогава? Сега той казва, че България се справя с бежанската криза. Аз не виждам това. Голям брой хора преминават през държавата и тя не е в състояние да се справи с това. Бдителен въоръжен мъж обикаля и арестува бежанци и хората му се радват. Българските власти не се занимават на практика с този проблем. България не може ефективно да контролира границите си или да задържи хората, които са регистрирани тук, в страната. И къде по-точно България се справя с бежанската криза? Господин Борисов отново изглежда леко шизофренно с такива изказвания.

От няколко дни се чуват гласовете на евродепутати и различни партии, които искат да бъде прекратено мониторинговото наблюдение на България. Вие как оценявате това желание?

Това също е нещо, което напълно не мога да разбера. Разбира се може да се твърди, че това, което пише в мониторинговия доклад е едно и също и затова нямаме нужда от него – всяка година знаем какво пише там. Мисля, че това е напомняне, че все още има неща, които трябва да се направят. Имаме проблеми в съдебната система, с корупцията и искам да напомня, че специално за България беше въведена и категорията "организирана престъпност“. Там има малко или почти никакъв напредък. Всъщност в последните години, когато става дума за съдебна независимост и борба с корупцията, се наблюдава връщане назад.

Не разбирам как някой нормален човек може да твърди, че механизмът трябва да бъде премахнат. Това е единственото време в годината, когато властите трябва задължително да се сблъскат с проблемите. Дори бих отишъл и по-далеч. Трябва да има конкретни последици от това, което пише в докладите. Една от тях например трябва да бъде разделянето на Румъния и България, както и прекратяване на самия механизъм за Румъния, която трябва да влезе в Шенген. Отделно европейските фондове за България трябва да бъдат спрени, ако тя не изпълнява необходимите правила. Ако България не се справя с борбата срещу корупцията, възпрепятства закона за борба с корупцията, както стана миналата година, ако съдебната реформа е осакатена и се превръща в бегла сянка на това, което се планираше в началото, както е сега, ако няма адекватна борба с корупцията и организираната престъпност, тогава не виждам никаква причина за премахване на мониторинговия доклад на Брюксел.

Не виждам причина защо да не се спре паричният поток от фондовете за България. Не разбирам и нито един човек, който казва, че сте били част от този механизъм достатъчно дълго и затова трябва да се отървете от него. Ако политик казва нещо такова, тогава трябва да го попитаме какво е направил той, за да може България да излезе от мониторинга на Брюксел. Българите не трябва да бъдат засегнати. Те не трябва да бъдат спирани да пътуват свободно в Европа. Българските политици обаче са създали среда, заради която страната не заслужава да бъде извадена от мониторинга.

Мисля, че има фундаментално неразбиране между Брюксел и София. Поощряването и засилването на играта не означава, че се справяш добре. Поощряванетo трябва да се разчита като "направи нещо най-накрая“. Мисля си, че понякога дипломатичните речи и разговори не са това, от което България се нуждае. Има слухове, че госпожа Меркел е крещяла на Бойко Борисов за това, че не е присъствал по време на гласуването за съдебната реформа в българския парламент. На мнение съм, че има няколко човека, които се обръщат много открито към лидерите, но те не го правят публично. В последствие тези лидери излизат и заявяват как са им казали едно, когато са били насаме и нещо съвсем различно, когато са в публичното пространство.

Това, което мисля, че трябва да се направи, беше направено миналата година от Търговско-промишлената палата на европейските държави в България. Те излязоха и казаха, че има проблем с корупцията и бизнес климата в страната, който трябва да се промени. Бившият германски посланик, френският посланик, излизайки от ролята си, заявиха, че има проблем. И отново не мога да разбера тази шизофрения, в която политиците си мислят, че Европа ги потупва по гърба. Не, Европа им удря плесница по врата. Но за съжаление политиците го разчитат като потупване.

Какви сигнали дава българското правосъдие за това, че към този момент в България имаме един осъден политик за хулиганство, а нямаме нито един осъден политик за корупция или конфликт на интереси?

Вие споменахте основен проблем. ​Изглежда има една безнаказаност за българските политици. Някои изглежда са въвлечени в корупция, организирана престъпност, връзкарство, но няма истинско разследване или присъда за тези хора. Това е проблемно и навежда на мисълта, че те са свързани с хора от съдебната система - както с прокурори, така и със съдии. Тези хора, които са съдени, изглежда не са разследвани качествено, което също изпраща много лоши сигнали към обществото – тези хора на върха могат да си правят каквото искат и нищо няма да им се случи. Видяхме колко отвратени бяха българите, когато излязоха по улиците през 2013-та и 2014-та година, как крещяха "мафия“. Това трябва да говори нещо на българските законодатели.

Хората не са щастливи от това, че няма нито една осъдителна присъда за български политик дори когато има ясни доказателства за това, че има нещо нередно. Това обяснява защо хората не гласуват и нямат доверие в институциите, защо хората напускат България. Лекари карат курсове по английски език, за да станат медицински сестри във Великобритания. Това е нещо, което българските законодатели също трябва да разберат – те разрушават една страна. Има нужда от независима съдебна система, има нужда от честни политици, има нужда от надежда в България, но няма да има надежда, ако има безнаказаност за хора, които вършат лоши неща.

Как оценявате медийната свобода в България?

Просто вземете доклада на "Репортери без граници", който твърди, че България е страната с най-малко свобода на словото в Европа, или поне в ЕС. Мисля, че има всъщност два основни проблема – неясна медийна собственост, автоцензура, качество на медиите, както и нивото на недоверие към медиите от страна на обществото. Не знаем кой държи медиите в България. Същото е като в политиката – има само слухове. Това е отново много опасно. Българската политика работи само със слухове, не толкова с факти.

Формулирахте толкова много проблеми в България, а какво Ви харесва тук?

Нека ви разкажа кратка история. Моята дъщеря е родена в България. Хората тук понякога изглеждат много затворени, сякаш имат маска на лицето си. Но хубавото нещо е, че когато имаш дете, тази маска пада. Всеки път, когато излизам навън с дъщеря си, виждам колко приятелски настроени по отношение на децата са хората. Дори възрастни мъже, които изглеждат много ядосани, когато видят дъщеря ми, се усмихват и започват да махат й за здрасти. Има една красива България, която е погребана под купчина проблеми. Това е една от причините да съм тук с моята фондация, за да помогна на българите да я изкопаят и покажат отново. Имате красива страна, имате красиви планини, море, хубаво вино, прекрасна храна, страхотни хора, умни хора - ето защо харесвам България толкова много и затова ме боли, че има такива проблеми. Не искам да говоря за проблеми, но се налага, защото те са там. И ако не говорим за проблеми, не можем да говорим за решения. Затова съм тук – да помогна на българите да намерят решения на проблемите, които са толкова очевидни за всички. Правя го, защото харесвам българите. Това е моят осиновен дом. Живея тук от три години и половина вече. Ще продължа да живея тук. Моята дъщеря е родена тук – моята дъщеря и семейство, имаме приятели българи тук. Както казах, виждал съм зад маската на България и това, което е там, е много хубаво.​

mediapool.bg