Специалните служби за сигурност и правоохранителната система не реагират адекватно на хибридните заплахи и затова в България има неприемливо руско влияние, демонстрирано дори от политически партии в българския парламент, казва кандидатът за вицепрезидент на Реформаторския блок ген.-майор от резерва Съби Събев.

"Евроатлантическият избор на България започва да се поставя под съмнение. За мен това е крайно погрешно. България е поела една посока на развитие с един относителен консенсус и сега има опити тя да се оспорва", посочва Съби Събев в интервю пред Меdiapool.

Ген. Събев, как си обяснявате тенденцията политическите партии да издигат генерали в кандидат-президентската кампания – с общото усещане за несигурност или с някои специфични качества, които се придобиват под пагон?

Това не е нов феномен. Последните 120 години в българската политика е имало доста генерали - след Освобождението, преди и след 9-и септември, а и сега. И някои от тези генерали са били видни държавници.

В същото време считам, че в последните години нашият политически елит се поизчерпа. Не се забелязват достатъчно ярки политически лидери, поради което партиите се обърнаха към една недостатъчно използвана ниша, особено след края на Световната война, разпадането на Варшавския договор и прехода. Считам, че това е добре, защото в тази ниша – генералитът и запасното войнство, има много добре подготвени личности с много добро образование , ръководили Въоръжените сили на едно по-високо ниво. С определени усилия те лесно могат да бъдат трансформирани в политически лидери.

Фактът, че и в момента в Народното събрание имаме депутати, председатели на комисии бивши военни, генерали, е добра тенденция. Българската държава трябва да използва този потенциал, защото в него са вложени много ресурси за подготовка.

[div class='right_orange']Съби Събев – евроатлантическият генерал на РБ

Генерал-майор о. з. д-р Съби Събев е експерт по национална и европейска съюзна сигурност и отбрана. Професионалното му развитие започва във Военновъздушните сили и има значителен принос за цялостната реформа на Българската армия.

Възпитаник на Висшето военно-въздушно училище “Георги Бенковски” в гр. Долна Митрополия и дипломант на Военната академия “Георги С. Раковски”. Завършва редица курсове и специализации за висши офицери: Военната академия “Юрий Гагарин” в Русия, школата на НАТО в Оберамергау – Германия, Центъра “Джордж Маршал” в Гармиш-Партенкирхен в Германия и Колежа по отбрана на НАТО в Рим. Събев е първият български офицер с диплом от Военно-въздушния генералщабен колеж на ВВС на САЩ в гр. Монтгомъри, щата Алабама. През 2001 г. оглавява управлението за стратегическо планиране в Генералния щаб на Българската армия. По-късно става първият военен представител на България в Главната квартира на НАТО и във Военния комитет на Европейския съюз, като участва най-активно в създаването и интегрирането на българското военно представителство в командните структури на НАТО.

От 2013 до август 2016 г. е председател на УС на Съюза на офицерите от резерва "Атлантик".

[class='right_orange' div]

Какво мислите обаче за контратезата: възможно ли е човек, прекарал почти целия си съзнателен живот в казарма, свикнал да изпълнява и дава заповеди, да смени рязко "бойното поле" с политиката и вече да трябва да обединява, да търси консенсуси?

Зависи от човека. Не трябва да се гледа само в рамката, че той само е свикнал да изпълнява и да дава заповеди. Част от българските генерали са получили образование в западни академии, колежи с по-разширен кръгозор. Аз, а и генерал Радев, сме получили образование във Военновъздушния генерал щабен колеж на САЩ, където програмата е доста богата – международна и национална сигурност, политики в НАТО. Освен това по време на кариерата си военните срещат и решават много различни въпроси. Аз съм участвал в много преговори в качеството на първия военен представител на България в НАТО, след влизането в Алианса. Имам дипломатически опит, необходим в областта на външната политика.

От друга страна, те са силно дисциплинирани и организирани хора, които могат по-лесно да създадат необходимата организация за ефективно функциониране на дадена институция, каквато е президентската. Добре е да се използва този потенциал.

Не е ли притеснително, че в най-новата история много от висшите военни веднага след излизането им от въоръжените сили се ангажираха с политически партии? Има съмнения, че армията не е напълно деполитизирана, а и непрекъснато се говори неофициално кой генерал с чия подкрепа се ползва и кои интереси защитава. Само през последните няколко години бившият началник на тогавашния Генерален щаб Симеон Симеонов стана кандидат за депутат на ДПС, Румен Радев сега е кандидат за президент на БСП, а Пламен Манушев – за вицепрезидент на ГЕРБ?

Имам притеснения, че се занижиха критериите за деполитизация, тъй като армията от 1991 година официално е деполитизирана и военните не би трябвало да се занимават с никаква политика. Има няколко случаи на генерали, които не се съобразяваха с това, които бяха сериозно санкционирани. Те бяха уволнени от армията.

Въпросът е действително ли всички генерали са деполитизирани в дълбоката същност на това понятие? Аз имам съмнения. Има редица на генерали, които след приключване на кадровата им служба, бързо се препозиционират към определени политически лидери и партии, говоря главно за БСП. Това показва, че те много бързо се деполитизираха. При една реална деполитизация на армията не би трябвало да има такива случаи.

И в дясното пространство има някои такива. Пламен Манушев, а и не само той. Те извършиха това, след като напуснаха армията. В моя случай – десет години, след като напуснах армията, аз не съм се занимавал с политика. Не взех бързо решението да се съглася да бъда издигнат, предвид това, че съзнателно съм бягал от политиката, откакто съм напуснал армията. Очевидно търсиха подобен профил като моя и се съгласих да ми бъде обсъждано името.

Вицеадмирал Пламен Манушев също бързо се препозиционира – първо правителството на Бойко Борисов го назначи за областен управител, а сега е депутат.

Да така е, но той първо получи назначение в държавната администрация. Според мен е добре да се помисли да има законова пречка военните, които напускат кадрова служба за определен период от време да нямат право да бъдат номинирани в кандидатски листи на политически партии, движения и коалиции. Да могат обаче да бъдат номинирани като независими кандидати, издигнати от инициативни комитети, за да не се нарушават личните им права и свободи. Може би една такава мярка, ще заложи по-висок критерий за недопускането на бърза деполитизация на българските офицери.

Според анализатори симпатизантите на Реформаторския блок като че ли нямат необходимост от точно такъв профил като вашия.

Аз също съм подкрепял виждането, че кандидатите трябва да са по-млади, по-енергични хора. В Реформаторския блок се търсеше много ясен проевроатлантически профил на кандидат-президентската двойка. За да бъда номиниран, те са преценили, че аз отговарям на тези условия.

Евроатлантическата кауза е била моя лична кауза последните 20 години. Допускам още, че е добре един от кандидатите да има по-широк поглед върху проблемите на сигурността на страната. Основното обаче е евроатлантическият профил на двамата кандидати.

Убедиха ме да приема номинацията, тъй като евроатлантическият избор на България започва да се поставя под съмнение. За мен това е крайно погрешно. България е поела една посока на развитие с един относителен консенсус и сега има опити тя да се оспорва. Някои партии дори предлагат да се проведе референдум за излизане от НАТО и ЕС.

Трябва да сме лоялен член на НАТО, защото това е гаранцията за нашата сигурност и отбрана.

Бихте ли коментирали с няколко думи останалите генерали в кампанията – Радев и Манушев?

Аз ги възприемам основно като колеги, висши офицери от българската армия, които са работили за нейното укрепване докато са били на служба. Възприемам ги основно като такива. Не ги възприемам като политици в традиционния смисъл на думата, защото някои от тях, като ген. Радев тепърва навлизат в политиката. Вярвам, че след като са номинирани и ще участват в кампанията, трябва да се държат достойно за висшия ранг, който имат, и да бъдат толерантни в кампанията. Да не се поддават на партийни внушения, да започнат да нападат безпринципно своите, каквито индикации вече има по отношение на ген. Радев. Надявам се той да се коригира. Да участват в задаването на един толерантен тон в кандидат-президентската кампания и повече да излизат с аргументи, позиции и визия как да бъдат решени ключови въпроси от развитието на страната, които са в правомощията на президентската институция.

Има доста прилики между мен и ген. Радев – и двамата сме от ВВС, генерал-майори, завършили сме един и същи колеж в САЩ. Разликата обаче е, че не виждам в него ясно изразен евроатлантически профил. Той бе генерал от натовска армия, както е българската, и защитаването на някои странни тези, свързани с охраната на въздушното пространство, оприличаването й с Ньойския договор, не ги приемам.

Това не може да бъде позиция на български генерал и отправя крайно нежелателни послания към останалите съюзници. НАТО като организация е с много ясни мисии, които генерал Радев не е разбрал добре. В НАТО има два ключови принципа – за солидарността и еднаквата сигурност, която Алиансът осигурява на всички страни членки. НАТО винаги е готова да подпомогне страни, които имат проблеми. Аз бих запитал "Нима тези страни, на които НАТО досега помагаше – включително и Турция, загубиха въздушния си суверенитет? Страни членки на НАТО на два пъти разгръщаха зенитно-ракетни системи "Патриот" при кризисни ситуации на турската граница. Съвместен "еър полисинг" се осъществи и в две държави, които имат такива способности – Полша и Румъния. Това е временна мярка, която България предвижда, ако се наложи да бъде подсилена.

Освен това при критична ситуация във въздушното пространство със средствата, с които разполага, България няма да може да отговори адекватно. По отношение на далечина на полета, продължителен престой във въздуха, възможност за дозарядка и други технически въпроси. България няма такива способности, но НАТО е налице да подпомогне страната.

Как виждате функциите на президента като върховен главнокомандващ? Той може ли да бъде коректив на политическото управление на въоръжените сили?

Категорично считам, че президентът като върховен главнокомандващ, а и не само като такъв,

трябва да бъде коректив на всяко едно правителство, независимо от какви политически партии е излъчено. Президентът трябва да е гарант на правата и свободите на всички български граждани. Той олицетворява единението на нацията и няма начин, когато дадени политики на правителството, отиват в погрешна посока, в противовес на интересите на гражданите, той да мълчи. Трябва да има способността и експертизата да се намеси и предупреди. Той има няколко лоста, включително правото на вето, назначаването на висши военни, свикването на КСНС, където може да се обсъждат всички въпроси, касаещи сигурността на страната – не само, военна, енергийна, а и демографският проблем.

Аз вече имам предложение към президентската институция да се формира Съвет за демографско развитие и този проблем да се изведе от правителството и да отиде на по-високо равнище, където всички власти да се съберат и да търсят адекватно решение. Президентът Първанов не направи нищо за десет години в това отношение.

Чрез участието си в срещи на високо ниво и КСНС президентът може да предлага важни насоки за развитието на въоръжените сили, за да може страната да е адекватен член на НАТО и ЕС и да си изпълнява ангажиментите. Президентът има ключова роля като коректив на всяко едно правителство.

Вие сте номинация на БЗНС - партията на министъра на отбраната Николай Ненчев. Какво най-много ви притеснява в политическото управление на сектора? Готов ли сте да критикувате партията, която стои зад кандидатурата ви?

Разбира се. Приветствам приемането на програмата и плана за развитието на способности на въоръжените сили, но започва да ме смущава забавянето на старта на модернизационните проекти. В личен разговор с министъра на отбраната няколко пъти съм изразявал мнението си, че не трябва да се чака. Доколкото разбрах от разговорите ми, включително с експерти, проектите (бел. ред. за придобиването на нов тип изтребител, патрулни кораби и бронирани машини) са близо до финализиране, преглеждат за последно, за да се гарантира, че отделеният за тях обществен ресурс ще даде максимален ефект.

Има индикации, че някои от проектите умишлено са тласнати към определен тип техника, въоръжение.

И фирми..

Точно така и това трябва да бъде отстранено.

БЗНС е партията "ястреб" сред управляващите. Достатъчно е само да се прочетат посланията на интернет страницата й. Вие как виждате отношенията между България и Русия? Смятате ли, че България реагира адекватно на хибридните заплахи, че този проблем наистина е разпознат на национално ниво.

Не смятам, че БЗНС е партията- "ястреб". Просто ръководството на МО, начело с министър Николай Ненчев, много остро и настоятелно поставя въпроса за стартиране на модернизацията и вземане на мерки за извеждане на армията от сегашното й положение. Това е положително.

Винаги съм критикувал екипите на МО, когато не провеждат адекватна политика, но в този случай подкрепям политиката и се надявам скоро да стартират проектите.

Не е само национална оценка, че Русия генерира заплахи не само срещу България, но и срещу редица други страни, в които те се чувстват много по - осезателно. Има оценки на ЕС и НАТО, че Русия все повече става проблем, предвид агресивната политика на съвременното руско ръководство. Ние като страна не би следвало да идентифицираме Русия, като цяло, с политиката на нейното ръководство начело с президента Путин.

След края на Студената война няма друга страна, която така агресивно и арогантно, да отнема чужда територия на държава, официално призната от ООН. Намесата в Източна Украйна и поддържането на части от територията на Грузия и Молдова под руски контрол – подобно поведение не се забелязва сред другите държави.

Жалко е, че Русия, която е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, предприема политика, която се оценява почти единодушно от западните демократични държави като неприемлива.

Трябва да сме наясно, че Русия не притежава необходимата мощ за конфронтация с НАТО. Тя обаче използва и други лостове, включително хибридни заплахи, и се опитва чрез съвременни методи без задължително използване на военна сила да постига политически цели. Въоръжената сила обаче също не е изключена от характера на този тип заплаха. Това беше демонстрирано и в Крим, и в Източна Украйна. Изправяйки се пред тази комплицирана хибридна заплаха, всички страни от ЕС и НАТО бяха принудени да предприемат адекватни мерки. НАТО бе принудена да вземе адекватни мерки, за да гарантира сигурността на своите източни съюзници – прибалтийските републики, Полша, Румъния, България с доразвиване на военна структура, най-вече командна, и разполагане на ограничени контингенти на ротационна основа. Техният размер не представлява заплаха за Русия, но Москва третира всичко това като "агресивни намерение". Случаят обаче е точно обратният. Русия с агресивната модернизация на въоръжените си сили, със силното милитаризиране на Крим и военното си доминиране в Черно море, с изграждането на настъпателен потенциал на армията, включително сформирането отново на гвардейска танкова армия, сериозно генерира несигурност.

Какви конкретни мерки трябва да предприеме България, за да отговори на тези специфични заплахи?

Трябва да се използва комплексен подход, защото атаките не са насочени предимно към въоръжените сили и отделни сектори, а имат за цел да подкопаят, например, финансовата и енергийна зависимост, да поставят в определена зависимост сектори от икономиката на страната. Има определени индикации, че дори културното влияние може да представлява заплаха. Включително създаването на паравоенни формирования, за чието идентифициране и оценка дали са в рамките на закона, за съжаление, не се взимат адекватни мерки. В този комплекс от мерки се налага да се включат всички институции и преди всички службите за сигурност, правоохранителните органи, които на достатъчно ранен етап трябва да откриват индикациите за подобни заплахи, за да могат да ги неутрализират. Считам определено обаче, че нашите служби за сигурност и правоохранителната система не реагират адекватно на този тип заплахи, дори ги подценяват и игнорират. За това днес в България имаме едно неприемливо руско влияние, демонстрирано дори от политически партии в българския парламент.

Разделението на общественото мнение по отношение на Русия в България вече се превръща в заплаха за националната сигурност. Как виждате изхода от тази ситуация?

Споделям оценката, че в нашето общество има разделение по отношение на Русия. То започва още след Освобождението на страната. Русия обаче на два пъти е обявявала война на България – както през Първата Световна война, така и в края на Втората Световна война. Русия се е държала агресивно към нашата страна. В периода на Варшавския договор бяхме съюзни държави. Тогава Русия налагаше поддържането на много голяма българска армия, която не беше изцяло по икономическите възможности на страната. Този период вече е минал и след края на Студената война Русия прие враждебно влизането на България в НАТО. Русия не можеше по нейни съображение да приеме това. Разделението продължава включително чрез хибридни действия.

Нашето общество трябва да знае цялата истина за отношенията между България и Русия както в миналото, така и сега. Къде в българското политическо-икономическо пространство Русия се опитва да доминира, с какви цели. Президентската институция чрез КСНС може да събере всички български институции и да се постигне консенсус до колко заплахата е реална и по какъв начин да й се отговори. Това не значи, че трябва да прекъснем отношенията си с Русия. Добре е да развираме икономически и други връзки, но на равноправна основа.

България трябва да подкрепя санкциите срещу Русия, докато не се премахнат причините за налагането им. Аз мисля, че те са оздравителни за Русия независимо, че й причиняват щети.

Чрез изграждането на национален консенсус трябва ясно да се идентифицира кога Русия е действала и действа в интерес или против България и какво трябва да се направи за развиването на едни нормални отношения, каквито България развива с всички държави.

Как бихте коментирали ситуацията, в която президентът Росен Плевнелиев следва една принципна и ясна позиция по отношение на Русия, а в следващия момент премиерът Бойко Борисов го обвинява, че е развалил отношенията с Москва?

Това не е лична политика и позиция на президента Плевнелиев, а на ЕС и НАТО и държавният глава се придържа към опасенията им. Не може да се каже, че той е бил агресивен към Русия. Президентът Плевнелиев просто изнася факти, които за съжаление някои от другите власти, се въздържат да изнесат, включително по отношение на хибридните заплахи. Считам позицията му за правилна. Всички тези интерпретации на премиера за съжаление разколебават съюзниците ни коя е нашата официална позиция по тези въпроси.

Разбирам миролюбивите стремежи на нашия премиер, но нека той първо попита дали Русия е съгласна с демилитаризацията на Черно море, дали Турция е съгласна. Няма начин да бъдат съгласни. Ние трябва да поддържаме военен баланс в Черно море. Трябва да се поддържаме към съюзните оценки и политики за гарантиране на сигурността ни.

Мигрантската заплаха е основна тема в кампанията. Не се ли преекспонира прекалено много на фона на реалната ситуация?

Действително у нас се насаждат доста страхове за мигрантите. Действително има мигранти, които влизат незаконно в нашата страна. Правоохранителните органи не успяват своевременно да ги задържат. Трябва обаче да има ясно установени индикатори кога имаме заплаха и кога вече е настъпила криза. В сравнение с Гърция и Италия, срещу нашите граници няма такъв масов мигрантски натиск.

У нас има един пълзящ процес на инфилтриране на мигранти, сред които за съжаление сигурно има и терористи, и ние трябва да вземем всички мерки. Оправдани са страховете на правителството и българската общност да не се стигне до подобен засилен мигрантски натиск. Спомняте си какво беше на гръцко-македонската граница.

Ние сме в предкризисна ситуация, която не трябва да позволим да ескалира. Трябва да прикрием много здраво нашата граница, включително с инженерното съоръжение, което се изгражда, и с разгръщането на допълнителни сили и от армията, за да бъде тотално прекъснат процеса на незаконно преминаващи през нея.

Това е мярката. Освен това трябва да се търсят още европейски възможности и средства, за да засилим още повече охраната на границата. Това е пътят. България самостоятелно не може да реши този проблем. Очевидно трябва да се използват структурите и способностите на ЕС.

Как бихте коментирал организирането и провеждането на протести срещу бежанците? Една друга кандидат-президентска двойка е много активна в експлоатирането на тази тематика.

Това не е далновидно от тяхна страна. Не може заради определени конюнктурни политически интереси да се възбужда местното население и да се внасят страхове. Това са патриотарски позиции, които обаче не са патриотични. Всички тези, които провеждат подобна политика, трябва да помнят и нашата история. Ние също сме били мигранти, бягали сме от войни и насилие и затова има български общности и в Молдова, и в Украйна.

Трябва цивилизовано отношение към този въпрос, за да може да се реши по най-добрият начин съгласно разпоредбите и на ООН, и на ЕС. Да има контрол при тяхното влизане и да се идентифицират, но не може да се държим като диваци в Европа, каквито опити някои се опитват да насаждат. "Затваряме границите, изгонваме ги, изхвърляме ги от страната" – не може да се постъпи така с десетки хиляди хора.

Какво мислите за смяната на българския кандидат за нов генерален секретар на ООН. Оценките са полярни от "резил" до необходимо решение.

Когато бе сформирано второто правителство на ГЕРБ, трябваше много внимателно да се прецени кандидатурата, която получи в наследство от кабинета на Пламен Орешарски. На ранен етап трябваше да се стигне до консенсус коя е най-добрата кандидатура, има ли по-добра.

Сега се поставихме в ситуация, която е малко като "Параграф 22". Започнали сме процедурата с една кандидатура, която за съжаление не се представя достатъчно добре, поради което правителството лансира втора кандидатура. Изпадаме в неприятна ситуация като страна.

Щом обаче е предложена втора кандидатура, г-жа Бокова би следвало да се оттегли и да даде възможност на г-жа Георгиева да се пребори. Не е от такова съществено значение коя е фигурата, защото генералният секретар на ООН няма да промотира национални интереси и работи в международно качество. Важно е да се прецени коя има по-голям опит и възможности в различни сфери и туширане на кризисни ситуации. Мисля, че в това отношение г-жа Георгиева е поставено по-добре.

Трябва ли според вас следващият държавен глава да продължи практиката на Росен Плевнелиев да не изпраща посланици с доказана принадлежност към службите на тоталитарния режим?

За мен няма никакво съмнение, че трябва да бъде продължена, защото не може да изграждаме доверие със страните, в които пращаме посланици, чрез хора, свързани с комунистическите тоталитарни служби.

Няма друга европейска държава, която имаше подобна практика, като нашата страна досега. Тези хора наистина може да са подготвени, но принадлежността им към тези служби поставя

под риск отношенията със съответните страни и развитието на едно наистина ползотворно сътрудничество с тях. Нека да бъдем толерантни към страните, в които изпращаме посланици.

Как виждате бъдещето на НСО – единствената служба, която остана изцяло "под шапката" на президентството?

Като служба за сигурност тя също трябва да се реформира. За съжаление са малко институциите, които последваха примера на българската армия за по-дълбоки реформи.

Трябва да се прецени дали службата не може да се развива в малко по-ефективен формат и нейните възможности да бъдат използвани по-широко в интерес на гражданите. Трябва внимателна преценка. Тя очевидно е съсредоточена в охраната на висшите държавни институции, а вероятно има способности да разшири малко своята дейност и в други сектори. Ние сме малка страна с ограничени ресурси и затова трябва максимално да се използват възможностите и на НСО, и на разузнаването и контраразузнаването, за да могат да работят максимално в интерес на българските граждани.

Ако бъде избран, като вицепрезидент ще имате пълномощия по отношение на даването на гражданство и убежище. Споделяте ли тезата, налагана от хора като Божидар Димитров, че страната трябва бързо да прави т.нар. "нови българи" или по-скоро трябва да е по-внимателна?

Трябва да се предоставя гражданство на хора с доказани български корени, примерно на бесарабските българи. Държавата трябва да има улеснена процедура за предоставянето на гражданство на тези хора. Ще се отнася за предоставянето на гражданство срещу инвестиции, трябва да има сериозен праг. Трябва да има много внимателен баланс. Приоритетът трябва да бъдат хората с българско потекло и не трябва да има стандартна процедура за абсолютно всички. Трябва да се предоставя възможност на тези хора да идват в страната, дори и възможности за отпускането на заеми и земя. Държавата все още има подобни възможности. За по-обезлюдени райони може да се търсят някакъв тип бонуси.

Спрямо останалите трябва да бъдем много внимателно, включително да не се наруши религиозния баланс в страната и да допуснем ислямски екстремисти, фундаменталисти, които могат да създадат сериозни проблеми пред националната сигурност.

Това обаче е елемент от решаването на демографската криза и има потенциал, но трябва да бъде примерено, за да не се нарушат определени баланс. Трябва да има комплексен баланс.

В момента два конфликта доминират международния ред – Източна Украйна и Сирия. Виждате ли решение на кризата в Сирия?

Вече има консенсус сред основните сили, че няма военно решение на този конфликт. За съжаление опитите за сближаването на позициите между САЩ и Русия не дават резултат. Русия иска на всяка цена да задържи режима на Башар Асад, а по-умерените местни сили не виждат подобна опция за развитието на страната. В крайна сметка трябва да се намери някакъв консенсус, защото тази война ще генерира все повече разрушения, насилие и мигрантски потоци.

Ситуацията е много комплицирана. Сирия представлява един гордиев възел. За съжаление няма един Александър Македонски, който с удар на меча да го разсече.

Много е важно всички страни, които имат интереси в Сирия да ги остават малко настрана и да тъ6рсят сближение най-вече в интерес на сирийския народ. Това е целта. Всякакви икономически интереси или желания за запазване на бази в тази страна трябва да бъдат оставени настрана. Това може да стане само при добронамерени намерения на останалите страни, намесени в този конфликт. За съжаление не се забелязва такава тенденция в този момент.

Какво мислите за заканата на премиера Бойко Борисов да бъде изтеглен българския контингент от Афганистан, ако не се намери начин афганистанците да бъдат връщани обратно в страната им? Какъв сигнал дават подобни коментари?

Това засилва мнението в някои страни, че на България на 100% не може да се разчита. Ако сме поели ангажимент, трябва да го изпълняваме докрай.

Ние можем да поискаме в НАТО да бъде обсъден въпросът дали трябва да продължи тази мисия, но трябва да представим много сериозни аргументи защо трябва да бъде прекъсната. Може да се търси споразумение за реадмисия с Афганистан, да се убеди афганистанското правителство, но премиерът на България не може да взима еднолични решения по такива важни въпроси от съюзнически характер.

mediapool.bg