В момента в около десетина института на Българската академия на науките (БАН) работят около 17 украински изследователи. Това съобщиха от БАН във вторник, когато председателят на академията акад. Юлиан Ревалски заедно с ръководството на академията се срещна с украински учени, получили подкрепа от институцията и започнали работа там.
Ревалски припомни, че веднага след началото на войната в Украйна БАН е инициирала подкрепа за украинските учени, като в знак на солидарност им предостави почивните си бази за настаняване и обяви дарителска кампания за украинските бежанци. Около 25 учени и техните семейства са били настанени в базата в столицата и около 100 бежанци са приети в почивната станция във Варна. Освен това е решено, ако има желаещи украински учени да продължат работата си в България, да бъдат назначени в институтите на БАН.
Гласувана е и специална програма от бюджета на БАН, от която да се изплащат възнагражденията на украинските учени.
"Работим много упорито и по въпроса как да приемем повече млади хора - докторанти", разказа още Ревалски.
В момента в различни институти на БАН своята научна дейност продължават 17 учени от Украйна, разказа и проф. Михаил Станчев. Той отбеляза, че от присъстващите на днешната среща 11 учени - петима са доктори на науките, четирима са доценти, основната част са историци, но има и биолог, икономист, изкуствовед, физик. Основната група е от Харков. Петима от тях са с български произход - бесарабски и таврийски. Като учени ние продължаваме да работим и да правим всичко възможно да допринасяме за научното сътрудничество между двете страни, каза още той.
Украинските учени споделиха спомени от напускането на Украйна и разказаха как са приети в България и за работата си тук. Сред участниците в срещата е доц. д-р Мария Тортика, която в момента е част от екипа на Института по балканистика с Център по тракология (ИБЦТ-БАН) и разказа за участието си в съвместен проект на ИБЦТ-БАН и Националния археологически институт с музей при БАН, свързан със запазването и популяризацията на културното наследство в Украйна.
“Ние изпълняваме най-обикновен човешки дълг, към който добавяме и колегиален. Вие знаете колко усилия са необходими един човек да се формира като учен - това е дълъг процес, който не свършва само с образованието, продължава с докторат и поне още няколко години след това. Да се формира един учен е дълъг процес, изискващ много труд, радвам се, че имаме възможност да подпомогнем нашите колеги да продължат своята професионална
дейност в този труден за тях момент”, каза акад. Ревалски.
Той припомни, че в Харковския университет се намира най-активният ни българистичен център извън България. Той допълни, че центърът носи името на първия председател на Българското книжовно дружество Марин Дринов. Дринов е бил професор в Харковския университет, отбеляза Ревалски. В тази връзка имаме по-специална връзка с нашите колеги от Украйна, посочи още той.
mediapool.bg