България може да "открадне" много инвеститори от Турция

По времето на първото правителство на ГЕРБ беше създадена Национална компания "Индустриални зони" (НКИЗ) с цел да привлече инвеститори у нас. От 2010 г. насам размерът на преките чужди инвестиции непрекъснато намалява от 1.16 млрд. евро до 701 млн. евро през миналата година, показват данните на БНБ. Единственото изключение е 2015 г., когато са влезли над 2.53 млрд. евро. Тенденцията за спад продължава и през тази година като за първото тримесечие е отбелязан спад от 80% спрямо година по-рано. Процесите за установяването на производства в индустриалните зони е бавен, но нестабилната политическа обстановка в Турция създава предпоставки за привличане у нас на вече базирани там чужди компании, смята доскорошният изпълнителен директор на НКИЗ Стефан Стайков. Той е бил освободен от поста в петък, а интервюто с него е взето преди това.

Г-н Стайков, как се развиват инвестициите в Национална компания "Индустриални зони" (НКИЗ)?

НКИЗ е създадена през 2009 – 2010 г. Тя не може да започне работа веднага, защото имотите се придобиват на етапи. След това трябва да влязат в регулация, да се направят планове за развитие, което отнема доста време.

НКИЗ се състои от осем проекта, които са в различен етап на развитие. В наследство са действащите свободни зони - Русе, Видин и Свиленград, които са под митнически режим.

Останалите – Божурище, Бургас, Варна, Карлово и Телиш/Плевен са специални индустриални зони, които се развиват по различен начин. Най-бързо се развива зона Божурище, край София, както и зоната край Бургас. В развитието на такава индустриална зона много е важно да привлечеш първия инвеститор. След това става малко по-лесно, защото вече някой се е доверил в развитието на този район. Първият инвеститор в зона Божурище беше "Бер-Хелла Термоконтрол".

Другите територии – Варна, Карлово и Телиш/Плевен са по-скоро маркирани и с предстоящо развитие. За тях има някои обективни фактори, които не ни позволяват да ги развием толкова бързо, колкото ни се искаше. В тези територии все още няма инвеститори в момента.

Какви са обективни фактори за да няма инвеститори?

Има няколко начина на развитие на индустриалните зони. Единият е да се обособи територията и да се налеят много пари с твърдото убеждение, че там ще дойдат инвеститори и компании, които ще развият зоната. Това е модел на централизирани държави, който се използва много в Азия, където няма отчетност на парите и могат да си го позволят. Китай има всички предпоставки за развитие на такава зона по този модел, защото има ниска себестойност на земята и труда и концентрация на работна ръка. Това са причините този модел на индустриални зони там да е успешен и повечето от тях днес са градове.

България не може да си позволи този модел, защото няма предпоставките на Китай. По тази причина у нас индустриалните зони се развиват паралелно с търсенето на инвеститорите. Когато има определено търсене може да се оправдае развитието на инфраструктурата в зоните. По този начин се намалява риска, ако инвестицията не се случи. В същото време тези индустриални зони се развиват на етапи, така както се развива една индустриална компания. Територията на зоната в Божурище е нова и е в началния стадий на своето развитие. Това е най-търсеното място от чуждите инвеститори в момента, заедно със зоната в Бургас. Надяваме се останалите територии, под шапката на НКИЗ, да се развият след това доста по-бързо.

Кметът на Бургас смята, че зоната се развива сравнително бавно и обявиха сътрудничество с "Тракия икономическа зона" (ТИЗ), дори че Бургас става част от ТИЗ.

Зоната в Бургас не се развива бавно, а бързо и там вече има 12 инвеститора. Те искат да се развият и това е абсолютно правилно. Да се работи, с когото може и откъдето може, за да се привлекат инвеститори. Бургас не става част от ТИЗ, а ще си сътрудничи с тази зона. Става въпрос за предоставянето на бившото летище в Равнец за управление от общината в Бургас Това е една доста голяма територия, която е добре да бъде представена на потенциални инвеститори. Дали ще бъде представена чрез нас или чрез ТИЗ няма голямо значение. Важно е да дойдат инвеститори, за да се създава продукт и нови работни места.

Не гледам на ТИЗ като на конкуренция, а като на много добър пример за развитие на индустриални зони. Те имат по-друг формат на развитие и в някои отношения може би са и малко по-гъвкави, което ги прави по-атрактивни за някои инвеститори. Други обаче предпочитат зоната в Божурище.

Прави впечатление, че в ТИЗ много бързо се развиват нещата. Според инвеститори там по-бързо се решават проблемите с инфраструктурата – ток, вода, газ, отколкото в държавните индустриални зони.

ТИЗ е основана през 1996 г., тоест започнала е работа 13 години по-рано от НКИЗ. Била е първата направена на базата на публично-частното партньорство и обединява няколко територии, които са разпръснати около Пловдив под бранда "Тракия икономическа зона". При тях голяма част от инфраструктурата беше построена. Освен това зад тях стои строителна компания и действително в някои случаи работят доста по-бързо, защото не минават през Закона за обществените поръчки (ЗОП). Това им дава възможност да решат много от нещата по-оперативно.

В същото време НКИЗ е задължена всичко да става по правилата на ЗОП, което забавя развитието на много обекти. В същото време много инвеститори предпочитат да сключат договор с държавна компания, защото малко погрешно ни припознават като държавата. Това става, въпреки че им казваме - да ние сме държавна компания, но не сме държавата.

Ако трябва образно да сравня – НКИЗ е един голям кораб в морето, докато ТИЗ са малки лодки, които много по-бързо реагират на промените и са по-гъвкави. В същото време когато корабът тръгне на дълъг път е доста по-конкурентен.

Отново повтарям НКИЗ и ТИЗ не се конкурират, а се допълват взаимно. Основната ни цел е да създаваме нови работни места и инвестиции, което да създава брутен вътрешен продукт и да се развива икономиката.

За последните две години броят на инвеститорите в зоната в Божурище се е удвоил в сравнение с предишните 5. Това показва, че интересът е достатъчно голям към България и инвестициите са достатъчно много. За изминалата година и половина заявените инвестиционни намерения са за около 350 млн. лв. Някои от тях се случват бързо, а други по-бавно, но основното е, че интересът към България е доста сериозен в последно време. Това е положително за държавата.

Струва ми се, че интересът на чуждите инвеститори към страната ни малко закъснява. Те би трябвало много по-рано да припознаят България като добра инвестиционна дестинация. Някои от най-бързо мислещите и работещи чужди компании доста бързо се ориентират.

Прави впечатление, че и доста български компании бързо се ориентират и се позиционират в индустриални зони, за да си развият бизнеса. Това показва, че българските фирми вярват на развитието на държавата. В момента в зоната в Божурище има 18 инвеститори, от които 14 са български.

Какво се случва с инвестицията от 50 млн. евро на датската компания "Юск" в Божурище?

Това е голяма инвестиция за много пари. Проектът е мащабен, не е да построиш едно нещо от днеска за утре. Изисква внимателно планиране. Плановете са за две огромни сгради – складове по 10 дка всяка и до 50 метра високи. Те искат така да планират, че след като построят сградите веднага да им дойдат машините.

Хубавото е, че първоначалното им намерение да строят на два етапа се промени, защото имат голям ръст на развитие на българския и румънския пазар и затова инвестицията им ще се случи доста по-бързо спрямо първоначално обявените намерения. Амбицията им е до края на 2018 г. логистичната им база да е готова.

Как беше разрешен случаят с "Уолтопия", чийто собственик се оплака от проблем с прокарването на ток до предприятието им?

Ивайло Пенчев се беше объркал малко с доставката на ток до завода им в Божурище. Имаше леко закъснение заради препроектирания, които засягаха и тяхната компания. Действително това, което му е било обещано през 2015 г., не се е случило точно така, както му е било обещавано. Твърдението му, че няма още захранване с електричество, когато излезе да говори, показва, че не е бил добре информиран. Бяхме създали всичките условия за това, но компанията имаше някои вътрешни недоразумения как точно да стане това и проблемът се разреши по един много прост начин, като си подадоха молба за присъединяване към мрежата. Това е истината.

Бившият икономически министър Божидар Лукарски лансира идея за Закон за индустриалните зони, беше изготвена стратегия за развитието им, но не се случи нищо. Има ли нужда от такъв закон и с какво ще помогне това за развитието на индустриалните зони?

Имаше стратегия, която беше пусната за обществено обсъждане. Тя трябваше да бъде основа на законопроект за индустриалните зони. По него се работи и все още има междуведомствена комисия.

Индустриални или специални икономически зони са ново понятие за България. Има доста предимства, ако материята е уредена със закон, който да урегулира дейностите, които се вършат в тези индустриални зони, за да може да не се забавя изграждането на инфраструктурата например. В същото време те трябва да обхванат всички индустриални зони, за да може да се направи по-правилно планиране, ресурсите да се използват по-целенасочено. В момента управлението на отделните зони се поема от отделни дружества. Затова е по-добре да има отделни законови регулации.

Със сигурност обаче приемането на такъв закон няма да бъде лесна задача, защото е необходимо съгласуване и поправки с доста действащи закони.

Какво се случи със стоте милиона лева, които правителството даде за развитие на индустриалните зони? Каква част са усвоени?

От тях 70 млн. лв. бяха върнати в бюджета още в края на първата година по искане на тогавашния финансов министър Симеон Дянков. С останалите 30 млн. лв. НКИЗ изгражда инфраструктурата на зоните в Божурище и Бургас. Към момента не мога да кажа каква част от тях вече са изразходвани, защото не съм подготвен за това.

Носят ли вече печалба двете индустриални зони в Божурище и Бургас? На какъв принцип работят?

НКИЗ се издържа от продажбата на земята. Всички инвеститори си купуват терените, защото искат да са сигурни, че всичко ще е под техен контрол. Въпреки че земята в държавните индустриални зони се продава без търг и конкурс, тя се продава на базата на средна оценка, изготвена от независими оценители. В нея се отчита изградената прилежаща инфраструктура и така се получава възвращаемост за дружеството. Средни цени не бих искал да коментирал, защото всичко е много относително и зависи от редица фактори – големината на парцела, инфраструктурата, близост до пътя, изисквания на инвеститорите и т.н.

Какво е обяснението ви за намаляващите чужди инвестиции в България през последните години по данните на БНБ? Единственото изключение е 2015 г.

Учудвам се, че чуждите инвеститори не ни припознават толкова бързо. Справката от Българската агенция за инвестиции показва, че през миналата година има сертифицирани 24 инвестиционни проекта с намерение да бъдат вложени над 385 млн. лв. и да бъдат разкрити 4700 нови работни места. Около 70% от тези проекти са на чужди инвеститори. За тази година до момента са сертифицирани 9 проекта за 159 млн. лв., от които половината са на чужди инвеститори. Заявените нови работни места са 3800.

Това са предимно проекти на вече стъпили на българския пазар инвеститори, нови няма.

Това е супер, че инвеститорите, които са тук, развиват производството си. Това показва, че тези, които са влезли в България, се развита доста добре. Например "Би Ейч Ти Си" (BHTC) удвоиха бизнеса си в България. Те работят на българския пазар от 2015 г., като произвеждат автомобилни компоненти и според отчетите на компанията българското им подразделение изпреварва тези в Китай и Мексико.

Трябва да се отчете, че и инвестиционният път при релокация на една компания е между 3 и 7 години. Освен това, трябва да попаднеш и в цикъла на развитие на съответните компании, както и от световното и европейското развитие. Не си правим илюзии, че ще привлечем компании от Далечния Изток или Далечния Запад.

Много по-лесно е да обясниш на един европеец законодателството на Европа, което той си го знае, отколкото да обясниш на някой друг особеностите на развитието на Европа, а след това в частност и на България. В този случай разстоянието има значение. Затова инвестициите в България са много повече от европейски компании, отколкото от такива от Китай или САЩ.

Заради политическата обстановка в Турция, част от чуждите компании – италиански, немски, френски и китайски, които са позиционирани там, мислят за релокация в България. Тук трябва да се отчете факта, че дори да искат да се развиват, те може да нямат финансов ресурс за това. По тази причина имаме идея да предложим и финансиране, което ще идва от търговските банки. Нямам предвид да вземем едни държавни пари и да ги дадем на чужденци, но определено има интерес от страна на инвестиционни търговски банки да финансират такива проекти.

Много често чуждите инвеститори ме питат коя е най-голямата пречка за бързото инвестиране в зоната. Отговарям, че най-голямата пречка е инвеститорът – взимането на решението. В много случаи инвеститорите се бавят. Вкарват документи, които са неточни, имат пропуски. В същото време имат отдели във ведомствата за работа с инвеститорите и ако те ги използват, ще са много по-ефикасни и ще се развиват много по-бързо у нас.

mediapool.bg