Чудно нещо...

Трябва да живееш влюбен в нещо недостъпно. Човек расте, стремейки се нагоре. — Максим Горки

Чудно нещо е човека ... Надарен от майката Природа , с ум и разум, желания, копнежи, любов и омраза....Иди го разбери!

Малчуганът иска бързо да порасне....дядото ,да си върне младоста....В знойно лято, молим се за хлад....зиме, молим слънчо да пече....

Зимен ден е!Атанасовден!Мразовит и духовит Поглеждам през прозореца... Дали ще дойде конник, обечен в копринена риза, възседнал своя бял кон....да се провикне .....Иди си зимо, идвай лято!

Веднъж да дойде Баба Марта...да се усмихнат гълъбовите очички , игликите, Адониса...

Красиви горски орхидеи да залюлеят тежък цветонос

...и кошница препълнена със златни цветове.

Така си мечтая....за пролетни слънчеви дни....за цветя събудени от зимен сън,жужукащи пчелички....

Отивай си зимо! Идвай пролет животворна!