Лозенцето

Легенда разказва,как Бог Дионисий пренесъл от Мала Азия на Балканите лозово растение.
Изморен от изкачването на един хълм,Дионисий спрял да си почине под сянката на една лоза, и утолил жаждата си с няколко гроздови зърна.Харесал вкуса на плода, и решил да отнесе растението в родината си.Отскубнал малко растение и сложил коренчето в кост от врабче, за да не изсъхне по дългия път.Скоро врабчовата костица станала тясна за растящата лозичка....а предстоял дълъг път.Прехвърлил Дионисий лозичката в по-голяма кост, лъвова, и продължил пътя си.....а лозичката растяла, растяла...и лъвовата кост отесняла.За да не загине растението,Дионисий го прехвърлил в голяма магарешка кост,която се търкаляла на пътя.
Тази легенда , ни подсказва, как човекът, пиейки от плода на лозата, започва да бърбори като врабче, продължавайки да пие, става силен като лъв...но прекали ли ,оглупява като магаре

Така изглежда любимото лозе на работния ми мъж....само дето не спи в него

Витамините в гроздето, са причина то да има укрепващо действие върху нервната система, стените на кръвоносните съдове, костите, ноктите; подобряване на зрението. Гроздето е един от плодовете с много високо захарно съдържание около 20%. Съдържа изключително глюкоза и фруктоза, които директно навлизат в кръвта и чрез нея до всяка клетка от нашия организъм.
В него се съдържа и много калий, който укрепва сърдечния мускул и подпомага отделянето на излишните течности. Ето защо гроздето, както и сокът от него са полезни при високо кръвно налягане, прекарани инфаркти, атеросклероза, артрити, подагра, камъни в бъбреците или в жлъчния мехур. В гроздето се откриват още магнезий, калций, фосфор и желязо, които помагат за лечението на рахит и предпазват от анемия.

Лозето, за да роди и изхрани качествено грозде трябва да е обгрижено с много обич,да бъде полято с много пот....и ще се отблагодари подобаващо.

.....и ето че дойде време, да го скрием от хилядите гладни очички на Косе-Босе армията.Грижливо забулено,ще налива сладък сок в зрънцата.