Реформа на спецслужбите: Сливане на разузнаванията и орязване на правомощията на президента

Сливане на цивилното и военното разузнаване и орязване на правомощията на президента за назначаването на шефовете на специалните служби. Това са част от предлаганата от

"Продължаваме промяната – Демократична България" (ПП-ДБ) реформа на сектора, която е получила принципна подкрепа и от ГЕРБ и ДПС.

Съпредседателят на парламентарната група на ПП-ДБ Атанас Атанасов съобщи във вторник, че темата вече е била обсъдена на лидерско ниво.

"За да си позволя да изляза публично и да направя такива заявки – този въпрос е обсъждан на лидерско ниво. Всичко е въпрос на диалог, когато текстовете са готови", каза Атанасов пред Нова телевизия.

Преди две седмици съпредседателят на ПП Кирил Петков публично призова лидера на ГЕРБ Бойко Борисов да реши дали е на страната на президента или ще подкрепи законови промени за службите.

Към момента все още не са представени публично законопроектите за службите на ПП-ДБ.

През 2022 година обаче те внесоха в парламента серия законодателни промени, които преформатират сектора за сигурност, и не получиха подкрепа в тогавашното Народно събрание. Сред предложенията тогава бе, например, преминаването на Националната служба за охрана (НСО) от президента към министъра на отбраната и други, които засега не е ясно дали остават актуални.

Атанасов потвърди обаче, че коалицията ще иска сливането на военното и цивилното разузнаване. Въпросът се е обсъждал многократно през последните повече от десет години, но така и не събра подкрепа.

Според източници на Mediapool резерви към това има и в ГЕРБ, но партията не е излязла с официална позиция по конкретните предложения.

Шефовете на специалните служби пък се предлага да се назначават от парламента, а не с указ на президента.

Пеевски: ДПС подкрепя предложенията

По-късно във вторник депутатът от ДПС Делян Пеевски каза, че ДПС подкрепя принципно идеята за обединяването на цивилното и военното разузнаване. Освен това ДПС принципно смята, че шефовете на службите трябва да се назначават с президентски указ, а да се избират от парламента.

Според Пеевски това не е "обезвластяване на държавния глава" и не е персонален законодателен акт за Румен Радев, а предложения, които са в унисон с конституционните промени, които вече бяха внесени в парламента и които са свързани с промени около президентските правомощия и служебните правителства.

Миналата седмица парламента не прие докладите за работата на ДАНС и цивилното разузнаване, като ПП-ДБ от месеци имат резерви към ръководствата им. Президентът Румен Радев обаче даде серия сигнали, че не е готова да позволи смяната на шефовете им, които бяха назначени от него и служебното правителство на Стефан Янев през 2021 година.

Сливане на разузнаванията

Атанасов обясни пред Нова телевизия, че идеята е цивилното разузнаване – Държавна агенция "Разузнаване" и военното разузнаване да формират единна разузнавателна служба.

По същия начин, както преди години са били слети Национална служба "Сигурност" и военното конктраразузнаване в ДАНС.

"Сърцевината на това, което предлагаме е да се създаде Единна разузнавателна служба. Това е функцията на държавата - да следи рисковете и заплахите, които произхождат отвън. Би трябвало да бъдат посрещнати консолидирано от едно място. За съжаление нашите служби често се занимават с това да се разузнават една друга. Имало е случаи по един и същи въпрос двете разузнавателни служби да имат различни гледни точки”, коментира Атанасов.

ДАНС: Проблеми с източниците

Атанасов, който е бивш шеф на НСС, коментира и проблемите в ДАНС.

"Липса на достатъчно надеждни източници на информация – основно в ДАНС. В доклада е посочено, че на един оперативен работник, който сега се нарича агент, по закон се падат между един или двама сътрудници. Давате ли си сметка какъв е капацитетът? Тоест в рамките на пет работни дни този човек трябва да се срещне с двама души, които да му донесат много надеждна информация”, посочи той.

Кабинетът на Николай Денков вече смени зам.председателите на ДАНС. Смяната на шефа на контраразузнаването Пламен Тончев обаче изисква президентски указ.

"Президентът смени всички шефове на служби"

Предмет на готвената реформа е и моделът, по който се назначават шефовете на специалните служби.

В момента това става по предложение на Министерски съвет и с указ на държавния глава. Това е един от основните лостове за контрол и влияние на президента в сектора.

Преди ден президентът Румен Радев реагира остро на готвените промени.

Реформа в службите не означава да смениш ръководството с "наши хора" от записа, каза Радев.

Атанасов отговори, че "г-н президентът не пропуска повод да се конфронтира с правителството и мнозинството".

"Казвам това със съжаление. Преди две години, когато назначи служебното си правителство, г-н президентът смени по много бърза процедура всички шефове на служби. Всички. Не знам какви са му били аргументите. Може да е имал за някои от тях", каза Атанасов.

Ще бъдат ли сменени шефовете на службите?

Бившият служебен военен министър и секретар по сигурността на държавния глава Димитър Стоянов коментира от своя страна, че "Опраскаха" МВР, време е да "опраскат" и службите явно".

"Дали ще се стигне до смяна на ръководството - няма пряка индикация, има косвена – с неприемането на двата доклада на ДАНС и ДАР”, каза Стоянов.

"Ако бъдат сменени шефовете на службите, дефицитите автоматично ли ще бъдат запълнени?", посочи Стоянов.

По-рано се стигна до силно напрежение между правителството на Николай Денков и Радев заради желанието на кабинета да смени главния секретар на МВР. В крайна сметки президентът подписа указа за освобождаването на главен комисар Петър Тодоров от поста и с друг свой указ назначи главен комисар Живко Коцев.

mediapool.bg