Кламер БГ - Новини: Политиците бодряшки неглижират макрорисковете през 2023 г.

Политиците бодряшки неглижират макрорисковете през 2023 г.

Анализи и Коментари

|
Нед, 07 Май 2023г. 09:03ч.
Политиците бодряшки неглижират макрорисковете през 2023 г.

Лъчезар Богданов, Институт за пазарна икономика, Снимка: БГНЕС

Все по-ясни са сигналите, че голямото предизвикателство на 2023 г. ще е адаптирането на икономика към промените в макроикономическите условия, насочени към намаляване на инфлацията. В Европа вече се случи една структурна промяна – диверсификацията на енергийните доставки след газовия шантаж на Русия и последвалото значително спадане на цените на газ и електроенергия. Останалата част от "уравнението" трябва да се реши от централните банки и фискалното управление в големите икономики. Казано иначе, навлязохме в период на по-високи и растящи лихви, затягане на паричното предлагане, а предстои почти сигурно и бюджетна консолидация.

Към момента не изглежда тези теми да са в центъра на българския политически дебат. Виждаме хаотични мерки от служебното правителство като интернет страница със странно изчислени цени на избрани хранителни стоки, публично мачкане на търговските вериги, забрана на внос на селскостопански продукти от Украйна.

Същевременно съвсем лежерно се предлага бюджет не просто с дефицит от над 6% за тази година, но и с дефицити от над 4% за всяка от годините до 2026 г. В преговорите за създаване на правителство не виждаме фокус върху антиинфлационни политики – може би водещите политици и техните съветници вярват, че с национални мерки не могат особено да влияят на цените в България, и следователно е нужно просто да изчакаме пренасянето на ценовите тенденции отвън. Ако това е така, не личи загриженост за рисковете от затягането на паричната политика в САЩ и еврозоната – а този инструмент се бори с инфлацията именно като потиска инвестиции и потребление. Това изглежда като сериозно неглижиране на реалността и поведение все едно е 2019 г.

Само тази седмица Федералният резерв на САЩ и Европейската централна банка повишиха основните лихви с по 0.25 процентни пункта. Това е най-високият лихвен процент в САЩ от средата на 2007 г., а повишението e с цели 5 процентни пункта само за година и два месеца. Натрупаното повишение в еврозоната е с 3.25 процентни пункта за по-малко от 10 месеца. Заедно с това, и двете централни банки провеждат политика на т.нар. "количествено затягане".

По-важно е и какво ни казва ЕЦБ тази седмица: "Перспективата за инфлацията продължава да е твърде висока твърде продължително време. … През последните месеци общата инфлация намаля, но базисният ценови натиск остава силен… Бъдещите решения ще осигурят равнище на основните лихвени проценти, което е достатъчно рестриктивно, за да се постигне своевременно връщане на инфлацията към средносрочната цел от 2%. Те ще бъдат поддържани на това равнище толкова дълго, колкото е необходимо." Ако трябва да преведем – това е само началото, а не някакъв случаен епизод, след който отново идват нулевите лихви и изобилният достъп до кредит.

От една страна, това ще оказва натиск за фискална консолидация – възможността и цената на финансиране на бюджетни дефицити с нови дългове ще са все по-неблагоприятни. Отделно от този ефект, икономиките в еврозоната вече започват да функционират в среда на забавено кредитиране с по-високи лихви. Последните данни са за март – далеч преди повишението на основните лихви тази седмица – но и те са достатъчно показателни. За пореден месец лихвите по кредитите за бизнеса нарастват с 0.4 пункта, а новите кредити на месечна база стагнират. При ипотечните кредити за домакинствата също продължава увеличаването на средните лихви до близо 3.8%, а стойността на новоотпуснатите заеми намалява вече няколко поредни месеца.

В България лихвите по кредитите за бизнеса също нарастват и са между 3.7 и 4.8 %, или с между 1.7 и 2.5 процентни пункта над нивата от март 2022 г. Това обаче изглежда малка промяна в сравнение с увеличението в еврозоната, а обемите нови кредити продължават да нарастват. При домакинствата данните са още по-фрапиращи – лихвите по ипотечните заеми са дори минимално по-ниски от тези преди 12 месеца, а при потребителските ръстът е в рамките на половин процент. Накратко, кредитната експанзия продължава с пълна сила – кредитът за нефинансовите предприятия е нараснал до края на март със 7.9% на годишна база, а ипотечният кредит за домакинствата – със 17.8%.

Поредица повишения на изискваните капиталови буфери, както и множество предупреждения в аналитичните доклади на Българска народна банка досега – поне до март – изглежда нямат въздействие върху поведението на търговските банки. Кредитирането при благоприятни условия продължава да стимулира строителство и потребление, поддържайки пазарни стимули, противоположни на сигналите от развитите икономики. В края на април БНБ повиши задължителните минимални резерви, които банките трябва да поддържат в централната банка, като в аргументите посочва, че "…в банковия сектор се наблюдава слаба и бавна трансмисия от повишаването на основните лихвени проценти в еврозоната към лихвените проценти по депозитите и кредитите в България. При отчитане на бавната и слаба степен на пренасяне на промените в паричната политика на Европейската централна банка и на ограничените ефекти от предприетите от БНБ увеличения на антицикличния капиталов буфер върху кредитната активност, повишаването на задължителните минимални резерви има за цел затягане на монетарните условия в страната."

И така, не може да продължава дълго, а когато неизбежното обръщане се случи, то ще има съвсем отчетливи ефекти върху реалната икономика. Дори в тази среда на безпрецедентно ниски лихви и растящ нов кредит, издадените разрешения за строеж и започнатото строителство на нови сгради отбелязват спад през първото тримесечие. Отделно, докато си говорим за все още високата потребителска инфлация, редица стоки рязко поевтиняха в последните месеци. От една страна, за индустрията е добре да има евтини енергоносители и суровини. Но дори само протестите на едрите зърнопроизводители трябва да са червена лампа за това какво вероятно предстои и в други сектори – а те, колкото и да го пакетират със сложни обяснения, са недоволни, защото цените на пшеницата и слънчогледа са наполовина от пика през миналата година. Петролът също поевтиня значително въпреки опитите на картела на производителите да ограничава предлагането и въпреки санкциите срещу Русия. Електроенергията поевтиня до нивата отпреди лятото на 2021 г. – за април няма да се плати и стотинка компенсация, но всъщност драмата е, че се връщаме отново към ситуация въглищните централи да работят на загуба и да искат държавна помощ.

Натрупващите се рискове вече са от различно естество, предстоят години, в които лихвите няма да са нулеви и световните пазари няма да преливат от ликвидност, индустрията и публичния сектор на основните ни европейски търговски партньори ще се настройват към затягаща се парична политика при все още упорита инфлация. Динамично развиващата се структурна промяна създава предизвикателства от съвсем ново естество – да посочим само "изтритите" свръхпечалби в държавната енергетика и много по-слабите приходи от ДДС при спада на цените на горивата – а засега не виждаме българският политически дебат да им обръща внимание. Все по-натрапчиво остава усещането, че определянето на приоритетите в управлението и в законодателната програмата се диктува от поглед в миналото с неговите, до голяма степен вече разрешени, проблеми.

mediapool.bg