Какво е знаел Олаф Шолц и кога го е разбрал?
Отговорите на тези два въпроса могат да предопределят бъдещето на германския канцлер, който ще бъде изправен пред официално разследване за решение от 2017 г., когато като кмет на Хамбург е решил да не събира 47 милиона евро просрочени данъчни задължения от частна местна банка, обвинена в измама на правителството.
Разпитът на Шолц в петък пред парламентарна комисия в Хамбург щеше да бъде рутинно събитие, ако публикации в германските медии в сряда не бяха цитирали нови доказателства, че вътрешният кръг на канцлера е знаел повече за плана да позволи на банката "M.M. Варбург" безплатно третиране.
Връщането на фокуса към управлението на Хамбург идва в много лош момент за канцлера. По-малко от година след като беше сформиран, трипартийният съюз на Шолц със зелените и с либералните свободни демократи е измъчван от вътрешни борби, докато се бори да се справи с множество кризи, предизвикани от войната на Русия срещу Украйна, от недостиг на газ до нарастваща инфлация и икономика в застой. Близо две трети от германците казват, че са недоволни от правителството, твърди проучване на обществената телевизия, публикувано по-рано този месец.
Шолц, който се кандидатира с обещание да поддържа центристката политика на предшественичката си Ангела Меркел, управлява със същия предпазлив подход в стил "да изчакаме и да видим", който характеризираше нейния мандат. В същото време критиците на Шолц твърдят, че настоящият геостратегически срив изисква повече гъвкавост, стратегическа визия и смелост от най-могъщата държава в Европа.
Това, че Шолц не е политик, който се чувства комфортно да реагира в движение, отново стана очевидно тази седмица по време на посещението в Берлин на палестинския лидер Махмуд Абас, който обвини Израел, че е нанесъл "50 Холокоста" на неговия народ. Шолц, застанал до Абас на съвместна пресконференция в канцлерството на Германия, не каза нищо като реакция на думите на госта си, с което предизвика буря от протести.
Въпреки че мнозинството от германците казват, че като цяло са доволни от работата на Шолц като канцлер, личният му рейтинг на одобрение е в застой и той се нарежда далеч зад видни "зелени" политици. Фокусирането върху "скелетите от гардероба" от управлението на Хамбург едва ли ще обърне тази тенденция.
Скандалът, известен като "аферата Cum Ex", описва широкомащабна измама от международни банки, търговци и хедж фондове, поискали да им бъдат възстановени данъци, които не са платили. В схемата банката "М.М. Варбург" се явява малък, макар и важен играч.
Аферата преследва години наред Шолц, който беше кмет на Хамбург, а след това стана министър на финансите на Германия през 2018 г. Твърдението на Шолц, че не е участвал в решението да освободи банката от задълженията й и че не може да си спомни да се е срещал с висшето ръководство на банката по онова време, досега му помагаше да избегне отговорност. Но вече не.
Последните разкрития не съвпадат с твърдението на Шолц, че решението от 2017 г. да не се събират парите на "Варбург" е взето от финансовата администрация на града без политическо въздействие. Кеш памет от имейли и поверителни свидетелски показания, подробно описани в сряда от разследващ германски медиен консорциум (включително обществената телевизия NDR, бизнес месечникът Manager Magazin и седмичникът за текущи събития Stern), разкриват, че както Шолц, така и най-близките му сътрудници са били по-дълбоко замесени в решението, отколкото те твърдят.
Най-голямото разкритие е имейл от главния секретар на Шолц, Жанет Швамбергер, до неговия началник на кабинета през пролетта на 2021 г. относно искане на парламентарна комисия за детайли относно срещите на Шолц, свързани с "Cum Ex" и "Варбург".
В имейла Швамбергер казва, че Шолц, тогавашен министър на финансите на Германия и кандидат за канцлер, е трябвало да "реши" (това са нейните кавички) как да характеризира поредица от срещи, които той е имал като кмет на Хамбург с колеги от Германската социалдемократическа партията (SPD), лобиращи за "Варбург". В крайна сметка Шолц е изпратил неясен отговор, и то ден преди изслушването.
Впоследствие властите откриха повече от 200 000 евро в брой в сейфа на един от служителите, с които Шолц се е срещал. Става въпрос за Йоханес Карс, виден политик от SPD от Хамбург. Самият Карс отказа да разкрие източника на парите и е изправен пред наказателно разследване. Такива текат и срещу няколко други сътрудници на Шолц в Хамбург.
Досега Шолц избягваше наказателно разследване и тази седмица прокурорите потвърдиха решението си да не го разследват.
И все пак политическият резултат от това, което разследван високопоставен служител на данъчната служба в Хамбург нарече "дяволски план" да помогне на "Варбург", ще продължи да тегне над канцлера, докато няколко разследвания по аферата, както парламентарни, така и наказателни, продължават.
Откакто за първи път възникнаха въпроси относно ролята му в делото "Варбург", Шолц предлагаше често противоречива, понякога невярна информация относно честотата и естеството на срещите си с с банкерите и други, свързани с аферата.
По време на миналогодишната предизборна кампания той твърдеше, че няма "никакъв жив спомен" за срещите си с главния изпълнителен директор на "Варбург" Кристиан Олеариус.
Основната защита на Шолц е, че в крайна сметка банката така или иначе е върнала данъците. Но това се случи само защото служители на федералното финансово министерство отмениха решението на Хамбург и принудиха "Варбург" да плати.
В светлината на последните разкрития продължаващото настояване на Шолц, което той повтори миналата седмица, че "няма политическо влияние", изглежда несъстоятелно. Единственият истински въпрос е дали е знаел за това.
mediapool.bg