Юлия Кръстева стана "Велик офицер на почетния легион" (видео)

Световно известната писателка и психоаналитик Юлия Кръстева е отличена с ордена "Велик офицер на Почетния легион" на Франция. Това е станало на официална церемония в Елисейския дворец на 15 ноември 2021 г., съобщи NewsOne.

Родената в България Юлия Кръстева тази година навърши 80 години и е известен и признат лингвист, философ и феминист. През 2015 г. тогавашният френски президент Франсоя Оланд я направи "Офицер на Почетния легион", а настоящият Еманюел Макрон я повишава.

При връчването на отличието Макрон я нарича "гражданка на Републиката на буквите".

Ето и речта на френския президент при връчването на отличието в чест на Юлия Кръстева:

"Уважаема Юлия Кръстева,

българка сте - заради рода си, по рождение, в младостта си.

Но вие сте и французойка - заради вашите текстове, заради вашите любови, по ваш избор.

Но вие сте и гражданка на Републиката на буквите, чийто паспорт са книгите и чиито граници са пътищата.

"In via, in patria" - "Моята родина е пътят", казвате, цитирайки Свети Августин: а това е непрестанното питане, непрестанното търсене на знание, отвъд предразсъдъците.

Ако вашият учител и приятел Ролан Барт ви нарича "чужденка", това не е само защото идвате от другаде, а защото от самото начало съвсем методично отваряте очите ни, разширявате кръгозора ни. Без съмнение, защото изучаването на език има тази сила да трансформира света.

Вие лично сте изпитали това. Вие, родена в Съветска България, където не ви е било позволено да протестирате, да мислите, да говорите свободно. Вие, която вашите родители, като просветени интелектуалци, са записали в Алианс Франсез, за да разчистят пътя ви на еманципация.

Когато сте били на 8 години, докато сте се катерили по сливовите дръвчета в градината на баба ви, вие сте рецитирали наизуст Виктор Юго, La barricade, едно от първите стихотворения, на които по-късно ще научите сина си Давид.

На осемнадесет, все още гладна да достигате нови висоти, вие сте искали да покорите звездите, да станете астрофизик. Баща ви, убеден православен интелектуалец и дисидент, не е част от номенклатурата, което е било задължително условие за достъп до космическите изследвания. При липса на космос, вие започвате да изследвате микрокосмоса - също толкова ярък и неясен за мнозина - този на постструктурализма: получавате стипендия от френското правителство, за да дойдете да учите в Париж.

Един прекрасен ден вие пристигате в столицата ни - град, богат и предлагащ всичко - с един куфар, 5 долара и вашите 25 години. Отвъд мечтаната страна, която бленувате – страната на Дидро, Волтер и Революцията от 89-та г., вие се влюбвате в истинската страна, тази на Арагон, Барт и бунтовете от 68 г.

Гравитирате в средите на списание Tel Quel, чийто директор, някой си Филип Солерс, много бързо ви предлага интелектуален обмен, договори за публикуване на вашите текстове и… романтично партньорство, което ще бъде най-красивият от вашите романи.

Вашата история започва с интервю, преминава в литературен и романтичен диалог, завършва като екзистенциален дует. Кой би повярвал в тази почти барокова сплав между момиче от Изтока, възпитано в комунистическа среда от неудобни на режима православни родители и син на буржоазията на Бордо с роднини-левичари?

И все пак животът ви, външният ви вид, вашите интереси, вашите забавления и недоумения, вашите книги за четене, вашите химикалки понякога са едни и същи. Филип Солерс няма да намери по-добър коректор на своите романи, на своите монографии за художници, на своите музикални проучвания от вас. И вашите есета не са по-малко критични от неговите. И някъде дълбоко, през всичките тези години, е заровена тайната ви - да обедините живота си, без да стандартизирате умовете си: да мислите рамо до рамо, без да мислите еднакво, което остава така и до днес.

Но в живота ви има втори мъж: той се казва Достоевски. Този "клиничен изследовател на подземията на човешките страсти", на когото сте посветили есе и антология, и чието безкрайно търсене на смисъл споделяте.

Всичко се случва, всичко се поддава на вашия талант, на силата на това ваше търсене. Вашият текст Sèméiôtikè е есе с майсторски щрих: вие анализирате появата на литературата в историческото и социалното поле; и за да изследвате обратите в тази връзка на любов и омраза, съставена от противопоставяния, взаимни реакции и подхранване вие използвате всички възможни инструменти. Вие се облягате на лингвистични, семиотични, психоаналитични способи, прожектирате на всички екрани, изследвате всички с мисли.

Тогава кариерата ви приема по-малко научен и по-философски уклон: черпите от двойния си опит на читател и на психоаналитик, за да издадете три части на едно и също размишление за изворите на човешката душа - ужасът, който зашеметява разума; любовта, която го помита; меланхолията, която го замъглява. Вие познавате по-добре от всеки друг тези вълнения в душите на хората и ги разказвате в "Новите болести на душата" през 1993 г.

Бернанос* вече го е казал преди 70 години: "модерният свят е конспирация срещу всички форми на вътрешен живот". Този феномен все повече се усилва и вие осъждате тази ерозия на психиката под въздействието на стреса, лудостта и външните забавления, това ненаситно желание все повече да печелим, да харчим и да се наслаждаваме, тази нарастваща неспособност да познаваме себе си, да обработваме своята собствена вътрешна градина.

Вашият вътрешен свят, от друга страна, продължава да разцъфва и да се разгръща - в статиите, в романите, в есетата ви. През 1991 г. публикувахте Etrangers à nous-nous, книга, която поставя под въпрос връзката на европейците с чужденците, от метеките** до варварите. Това изследване на разликата винаги прозира под повърхността на вашите текстове.

Скоро се впускате и във втората от вашите големи трилогии: изследването на женския гений, Хана Аренд, Мелани Клайн, Колет, към което добавяте и четвърти аспект, по-романтизиран, с Тереза от Авила. Вие сте съставена от същата материя като тях - тези велики писателки, тези големи любовници - независимо дали са запалени по някоя нова идея, дали просто обичат човека или са се посветили на Бога. През вековете те са вашите сестри, вашите икони, музи на вашата неуморна феминистка борба. Симон дьо Бовоар също е сред тях: през 2008 г., по случай 100-годишнината от рождението ѝ, вие създавате награда на нейно име, която всяка година почита и се ангажира със свободата на жените.

Това не е единствената битка, в която се налага да се сражавате. През неврологичното заболяване на вашия син Давид вие откривате увреждането и крехкостта. Това е нещо, което може да пречупи и най-устойчивите. Но вие сте изключителна жена, която има специален съпруг и двамата посрещате това дете - толкова необикновено като вас - с невиждана любов. Stabat Mater***: издържахте. Това уникално "свързване" на майчината любов, това самоизгнание, това извънредно положение в живота ви ви дават силата да разрушите бариерите: заедно с вашия приятел, професор Гарду, вие започвате борба за хората с увреждания. Борите се за информационни кампании, за повишаване на осведомеността, за повече информираност и промяна на възгледите ни относно хората с увреждания. Две години по-късно CNH организира първите радикални дискусии по въпросите на хората с увреждания в ЮНЕСКО.

Винаги сте гледали на своята гражданска ангажираност не като допълнение към вашите интелектуални дейности, а като основен принцип, който ги предопределя, като мисъл в действие, като реализация на интелигентността.

Именно тази сила ви позволи да бъдете университетски професор в продължение на 50-ет години, член на ЕИСК (Европейски икономически и социален комитет) в продължение на 15-ет години. Там вие просвещавате обществото ни с позицията си на убеден европеец и пламенен френскоговорящ човек.

Срещу релативисткия универсализъм, който отслабва културите, срещу комунитаризма, който ги противопоставя - вие се застъпвате за третия път, който уважава различията и потвърждава, че една култура е споделена, когато следва пътя, проправен от Просвещението, и че Франция ще продължи да защитава тези ценности в света.

През всичките тези години вие наистина сте сключили брак - вие сте се омъжили за език, за държава и за толкова много литература. Вие представяте най-доброто от страната ни в чужбина. Вие подлагате на яснотата на вашия проникновен поглед недрата на нашия език, потока на нашата психика, проявленията на нашето общество.

Концепциите, които сте изковали, са се превърнали в интелектуално оръжие на няколко поколения, вашите текстове са станали основа за цитати и препратки, а вашите действия - за пример. Ето защо тази вечер, заради вашата отдаденост към културата, заради тази одисея в нашите души и нашата литература, заради вашата борба в полза на най-крехките - на жените, и на Франция, имам честта да ви повиша с отличието Велик офицер на Легиона на честта.

Еманюел Макрон, 15 ноември 2021 г.

Преводът на речта на Еманюел Макрон е на Искра Ангелова за NewsOne.

*Луѝ Емѝл Клема̀н Жорж Бернано̀с (на френски: Louis Émile Clément Georges Bernanos) е френски писател.

** Метеките са една от класите в Древна Атина – между робите и свободните има и междинно съсловие – метеки, които били свободни хора, но лишени от политически права и някои икономически свободи.

***Стабат Матер: това е най-силната средновековна латинска поема, разкриваща страданията на майката на Исус Дева Мария. Утвърждава се като едно от най-важните канонически последования (секвенции), при богослужението в Западната църква. Въпреки че играе съществена роля в католическото богослужение, днес "Стабат матер" се споменава най-вече във връзка с музикалните произведения, написани по този текст. Много композитори са написали музика по поемата.

Орденът на Почетния легион (Ordre national de la Legion d'honneur) е създаден от Наполеон през 1802 г. по примера на рицарските ордени. Това е най-високото отличие във Франция. Приемането в Ордена на Почетния легион се извършва от президента на Франция за изключителни военни или граждански заслуги.

mediapool.bg