Ще се превърне ли "Подемос" от крайнолява сензация в "патерица" на социалистите

Испанската партия "Подемос" ("Ние можем") беше изгряваща "звезда" на европейската крайна левица цели четири години, но вътрешните борби и неспособността да еволюира я превърна в бледо подобие на новосъздадената някога партия, във време, когато се готви за едни от най-непредвидимите избори в историята на Испания.

В най-добрия случай тя може да се окаже след изборите на 28 април младши партньор на воденото от социалистите правителство, но подобен резултат ще изисква подкрепа и на други партии, които вероятно ще се борят да надделеят.

Упадъкът й подчертава предизвикателството в Испания и другаде в Европа за формиране на устойчиви правителства, в момент на поява на нови партии, разбиващи политическото статукво.

"Подемос" допринесе за установяването на този модел като европейска тенденция в парламентарните избори през 2015 г.

Основана само година преди това от движението срещу строгите икономии и срещу европейската дългова криза, тя спечели 20 процента на тези избори. Тя се нареди на трето място след консерваторите от Народната партия (НП) и Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП), като наруши монопола им във властта, съществуващ откакто в Испания бе възстановена демокрацията в края на 70-те години.

Сега подкрепата за "Подемос" е спаднала до около 12 процента, а нейната привлекателност избледня след скандали и разделение за това, доколко твърдолинейна трябва да е партията, която поддържаше правителството на малцинството на ИСРП през последните 10 месеца и участва в някои местни съвети.

"Станахме за срам заради нашите вътрешни борби, нашите водачи и поведението ни", каза лидерът й Пабло Иглесиас на митинг през март, и добави: "Държахме се както всяка друга политическа партия".

Анкетите показват, че нито една партия не може да си осигури абсолютно мнозинство на изборите на 28 април. "Подемос" остава една от петте партии, включително крайнодясната "Вокс", които имат шанс да влязат в управляващата коалиция.

Но надеждите й да стане партньор на социалистите в правителството ще зависят от способността на отиващия си премиер Педро Санчес да убеди също и скептичните баски и каталунски националисти да се присъединят към коалицията.

През 2015 г. "Подемос" се издигна на вълната на недоволството от мерките за строги икономии, а протестиращи изпълваха площад "Пуерта дел Сол" в Мадрид в продължение на седмици в дълговата криза и вдъхновиха подобни движения другаде в Европа и в САЩ.

Тогава тя получи 350 000 гласа по-малко от ИСРП, което е без прецедент за нетрадиционна партия. Но тези избори не доведоха до ясно мнозинство в парламента, а когато бяха произведени нови шест месеца по-късно, "Подемос" изгуби един милион гласа, когато първоначалното въодушевление премина.

От тогава партията се раздробява.

През януари съоснователят на "Подемос" Иниго Ерехон я напусна, за да основе друго движение, стъпка, която политическите анализатори свързват с неуспеха му да запази широката подкрепа за партията като контрапункт на по-крайнолевите позиции на Иглесиас.

Без повече "разбиване на системата"

Санчес не казва нищо за възможни следизборни коалиции.

Но докато неговата ИСРП води в допитванията, възможностите му да си осигури втори мандат изглеждат до голяма степен зависими от това как ще се представи "Подемос", особено след като десноцентристката "Сиудаданос" отхвърли възможността за коалиция.

Вариантите пред десницата изглеждат също ограничени, а друга очертаваща се възможност са повторни избори.

Дилемата как да се управлява фрагментирана и навлязла в безизходица политическа система е нещо, по което Испания си прилича с няколко свои съседи.

Политическите системи бяха разстроени от Италия и Франция, чак до Гърция, като вторична последица от дълговата криза през 2009-2014 г. и продължаването на мерките за икономии.

В Гърция събитията се развиха по-друг начин за изправилата се срещу икономиите левица.

Основната й изразителка - партията "СИРИЗА" управлява от 2015 г. и измести традиционните социалисти от "ПАСОК" чрез приемането на ограниченията, наложени от спасителните планове и промяната от радикална към реформистка.

Вместо това "Подемос" избра по-твърда линия. "(В случая с Гърция) изпихме горчивата чаша, но се разочаровахме и се върнахме към прагматизма", каза Теодор Кулумбис, политически анализатор от Атина.

Но без да е в правителството, "Подемос" бе принудена също да прави компромиси чрез представителите си в местните съвети и като съюзник на ИСРП.

"Партията става нормална, когато влезе във властта", каза Хосе Фернандес-Албертос, политически анализатор от Испанския национален изследователски съвет, и добави: "Избирателите виждат, че вече няма как да разбие системата".

Ако успее да влезе в правителството, "Подемос" вероятно ще усети спад на влиянието си заради намаляване на гласовете за нея, но все още може да окаже въздействие, както и преди, като упражни натиск върху ИСРП по въпроси, като например повишаване на минималната работна заплата.

"Ползата от нея е да задържи социалистите вляво", каза Фернандес-Албертос.

В съседна Португалия Левият блок спечели също от позицията си срещу мерките за икономии през дълговата криза, но загуби подкрепа, когато стана съюзник на управляващите Социалистическа партия през 2015 г.

Това правителство на малцинството, подкрепяно също от Португалската комунистическа партия, постигна стабилност, като потенциално дава на Санчес и Иглесиас модел за подражание.

Но ИСРП и "Подемос" заедно едва събират 40 процента от гласовете, което е далеч от мнозинство и поражда нуждата бързо да привлекат повече подкрепа другаде.

Рафаел Майорал, член на ръководството на "Подемос" каза, че партията все още се радва на голяма подкрепа и заяви пред Ройтерс: "Ние сме популярна сила, която защитава работещите хора от всички социални слоеве".

Но това не й попречи да се раздробява. На местните избори в Мадрид следващия месец, тя ще излезе с три различни платформи.

По БТА

mediapool.bg