Ще има прецизиране на смутилите една или друга гилдия текстове в НК

Вицепремиерът и министър на правосъдието Зинаида Златанова обяви в неделя, че текстовете в проекта за нов Наказателен кодекс (НК), предизвикали критики от различни професионални общности и правозащитни организации, ще бъдат прецизирани още преди текстът да бъде представен на Министерския съвет.

Министърът потвърди, че, както вече обеща през седмицата, текстът, който предвижда затвор за незаконно филмиране и заснемане на граждани без тяхно съгласие, отпада от промените в Кодекса.

„Също така ще има и прецизиране по няколко текста, които притесниха една или друга гилдия, за да е ясно и на тях, че сме имали предвид това, което сме имали предвид”, каза Златанова пред БНР и посочи конкретно чл.305, който притеснил „неправителствените организации, че ще бъдат обвинени в противодържавна дейност”.

Става дума за текста, според който на затвор от 2 до 8 години подлежи всеки български гражданин, "който се постави в услуга на друга държава или на чужда организация, или на организация под чужд контрол, за да й служи във вреда на републиката".

През седмицата от Българския хелзинкски комитет определиха този текст като „мракобесен”, тъй като може да бъде използван като своеобразно оръжие срещу правозащитници, чиято дейност се приема за неудобна и вредна за управляващите и политическата класа.

"За всеки юрист е ясно, че целият състав на чл. 305 касае само деяния във военно време, но не всеки е юрист и ще обясним по-бъбриво разпоредбата, щом трябва", добави Златанова, без да коментира сегашните нюанси и неясноти в текста, които дават възможност за произволно тълкуване.

Същевременно тя упрекна иначе активните в обсъждането на НК неправителствени организации, че избягват да коментират една от най-чувствителните за обществото теми в него - отпадането на присъдата "доживотен затвор без право на замяна".

" Прави ми впечатление, че правозащитниците бягат от коментар по този текст, дали защото е непопулярно или защото виждат, че гражданите на улицата се противопоставят. Мисля, че ролята на правозащитниците е в известна степен да образоват и да обясняват, защото не на всеки е ясно какво стои зад тези модернизирани текстове", каза министърът и добави, че боязливостта да се заеме позиция по темата, която е твърде болезнена за близките на жертви на тежки престъпления, помага на популизма.

"Казах личното си мнение - противопоставям се на доживотния затвор без право на замяна, защото смятам това наказание за антихуманно по същността му. Аз съм против тази форма на наказание и казах, че зависи колко нашето общество е готово за отмяната му ", коментира Златанова.

„Хубаво е, че има дискусия. С цел да не предпоставяме дебата, аз реших да го пуснем на обсъждане с мейл общодостъпен на сайта на министерството, за да може всеки, които иска и има нещо важно да каже, да не бъде зависим от това да е поканен някъде да го говори. Имаме 57 страници предложения и становища. Някои от тях са много разумни и те ще бъдат публикувани. Този мейл ще продължи да съществува и докато се гледа проекта на Кодекса в Народното събрание”, каза тя и увери, че и в момента се отразяват забележките към промените в НК от служители на правосъдното министерство.

Този нов текст, който ще бъде представен на Министерски съвет, с тези поправки ще бъде качен на сайта на МП и отново ще продължи обсъждането, добави Златанова.

Тя обясни, че по проекта са работили четирима министри на правосъдието в три правителства, със съответните екипи. „Смятам, че това е начинът, по който трябва да правим в България важните неща. Това не е проектът на Златанова, нито е проектът на Попова, нито на Ковачева. Това е професионалното мнение на българските юристи в момента. Между професионално мнение и обществено мнение има разлика, но целта на един дебат в обществото е професионалистите да обяснят позицията си и обществото да вземе информирано решение”, коментира правосъдният министър.

Относно процедурата за избор на главен съдебен инспектор, правосъдният министър заяви: „Няма толкова директна връзка между предстоящия доклад и това, че изборът се провежда сега, поради фактът, че ние от година нямаме съдебен инспектор, а трябва да имаме. Това, че нямаше досега не е добре и за обществения имидж на системата. Иначе самата процедура е такава, каквато беше използвана в предишното Народно събрание. Късият срок действително би могъл да бъде увеличен, но и тук другата теза е, че нямахме нито един друг кандидат, дори предложен публично, което мен много ме смути. Нямахме публично предложени имена, които биха могли да бъдат главен съдебен инспектор. Нямаше призиви от неправителствения сектор към народните представители. Действително това е смущаващо.”

Красимир Кънев: Проектът е в рамките не немодерна наказателно-правна доктрина

Също пред БНР в неделя председателят на БХК Красимир Кънев коментира, че, чепроектът за нов НК съдържа редица подобрения,дава по-добра, по-съвременна структура, формулира нови решения, „но всички тези неща са направени в рамките на една наказателно правна доктрина, която е немодерна, отживяла времето си, със силно застъпени елементи от комунистическото наказателно право”.

„Това е една доктрина, която свърхпсихолозира подхода към субекта на престъплението. Има една тясна и базирана на остарели и стигматизиращи термини на формулировка на невменяемостта. Една широка трактовка на умисъла, което води до свръхкриминализиране на поведението. Прекомерно използване на частното наказателно преследване, което е разширено в проекта, което в някои случаи води до нарушаване на международноправни задължения. Най-големият провал в посока на немодерността е трактовката на сексуалното насилие. Проектът е в 19-ти век с примитивната си терминология и загърбване на десетилетия бурно развитие в тази сфера на наказателното право”, каза Кънев.

Според него проектът не е съобразен с препоръките на международните експерти в ключови пунктове, включително в такива глави като гл. 36 за престъпления против мира и човечеството, която по думите му е изцяло неадекватна.

mediapool.bg